|
- Благодаря. Добре съм, работя, всичко е нормално за обстановката, в която сме.
- А тя каква е?
- Грабежите из Багдад продължават. Вчера (в четвъртък - бел. ред.) вечерта бяхме около три часа из града заедно с други колеги. Видяхме тълпи, които влачат хладилници, крещят. Не видяхме обаче вече въоръжени групи като тази, която ни нападна в сряда. На кръстовищата има американски постове. Ние, журналистите, гледаме да се приближаваме с колите към тях бавно, внимателно, спираме на известно разстояние, легитимираме се и след проверка евентуално продължаваме в желаната от нас посока, ако ни пуснат.
- Вие как се легитимирате? Нали ви откраднаха и документите?
- Това в момента се урежда чрез единственото все още действащо тук чуждо представителство - на Ватикана. Оттам ще получа временно удостоверение.
- Какво точно ви откраднаха?
- Една чанта, в която бяха втората ми камера, документите, парите. Но най-съжалявам за 6-те касети, които също бяха там, с най-интересните записи от последните дни. Една камера все пак ми остана.
- Как сте с парите?
- Имам около 30 долара в иракска валута - с портретите на Саддам. Засега вървят. Ще се оправя. Много колеги тук ми предложиха да ме подпомогнат финансово.
- Български представители потърсиха ли ви?
- Да. Още в сряда ми се обади президентът. В четвъртък - и Соломон Паси. Посланиците ни в Сирия и Кувейт също ми се обадиха, предлагаха някой да дойде с помощ. Аз отказах. Не желая никой да рискува живота си заради мен.
- Каните ли се да се връщате в България?
- Засега не. Опасно е някой да тръгва сам. Ще тръгна, когато се сформира конвой за журналисти. Но това засега не е актуално. Никой от другите колеги тук не се кани да си ходи. Напротив, прииждат нови екипи - от онези, които досега са били в Кувейт. Вчера видях да стоварват апаратура на Си Ен Ен. Интересът към Ирак ще продължи - поне докато тук се оформи някаква власт. А и никой от нас не е дошъл, за да се евакуира. Задачата ни е да предаваме за онова, което се случва. Всеки ден.
- Каква е сега обстановката във вашия хотел "Палестина"?
- Той е наобиколен от американски части. Буквално на метри са разположени 15 танка, бронирани коли. Има тежко въоръжени пехотинци. Те обаче не влизат в хотела. Заедно с други колеги поканихме няколко от тях на по едно питие, попитахме ги защо не се настанят в "Палестина". Отговориха, че било опасно, защото имали сведения, че под хотела минавали от 6 до 8 коридора, които извеждали извън града. Те не били проверени и не се знаело какво има вътре. Тоест ситуацията е малко парадоксална. От една страна, ние, журналистите в хотела, сме уж по-защитени, защото отвън ни пазят. Но от друга, ако наистина в тези коридори има нещо опасно, значи сме по-застрашени, отколкото войниците отвън. Нали се говореше се за 3000 камикадзета, решени на всичко в Багдад...
Аз се уговорих с едно от американските войничета да ми покаже коридорите в 6,30 сутринта, но като дойдох, се появи негов командир, скара му се, и то изчезна. На тях им е забранено да говорят с журналисти на други теми освен на битови.
- А какво казват за стрелбата на американския танк по "Палестина", която уби двама журналисти?
- Те не знаеха. Като дойдоха, ни гледаха много учудено. Мислеха, че сме били тук заложници. Обикновените войничета нямат информация. От 3 месеца не са имали възможност да се обадят на семействата си. Няколко от тях за първи път говориха с близките си по моя сателитен телефон и аз ги снимах. Плакаха. Беше много човешко... Момент! (Чуват се реплики на френски, смях, възклицания.)
Извинявам се за прекъсването. Говоря от друга стая, не от моята, защото от тази страна на хотела сателитната връзка е по-добра. И току-що дойде един френски колега... Той е от пристигналите вчера, досега е бил с американците в Кувейт. Дали му ключ от моята стая. И тъй като тук никой отдавна не поддържа хотела, той не се учудил, че има следи от друго присъствие. Хапнал от бисквитите и консервите ми, взел си душ и чак когато някой дошъл да ме търси, разбрал за объркването. Сега дойде да ми се извинява.
- Дано колоритните случки да са повече от драматичните. Желая ви успех!
- Благодаря на всички колеги за подкрепата, която ми е особено скъпа на фона на политическите дивиденти, които някои в София се опитаха да извлекат от сталинистките си обвинения към мен.