:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 410,106,510
Активни 129
Страници 30,097
За един ден 1,302,066
Интервю

Елена Йончева: Американските войници ни мислеха за заложници

Под хотел "Палестина" имало тайни коридори, които водят извън Багдад
Снимка: Борислав Николов
- Здравейте, Елена! Поздравявам ви от името на "Сега" и на всички колеги в България, които ви подкрепят от все сърце! Как сте?

- Благодаря. Добре съм, работя, всичко е нормално за обстановката, в която сме.

- А тя каква е?

- Грабежите из Багдад продължават. Вчера (в четвъртък - бел. ред.) вечерта бяхме около три часа из града заедно с други колеги. Видяхме тълпи, които влачат хладилници, крещят. Не видяхме обаче вече въоръжени групи като тази, която ни нападна в сряда. На кръстовищата има американски постове. Ние, журналистите, гледаме да се приближаваме с колите към тях бавно, внимателно, спираме на известно разстояние, легитимираме се и след проверка евентуално продължаваме в желаната от нас посока, ако ни пуснат.

- Вие как се легитимирате? Нали ви откраднаха и документите?

- Това в момента се урежда чрез единственото все още действащо тук чуждо представителство - на Ватикана. Оттам ще получа временно удостоверение.

- Какво точно ви откраднаха?

- Една чанта, в която бяха втората ми камера, документите, парите. Но най-съжалявам за 6-те касети, които също бяха там, с най-интересните записи от последните дни. Една камера все пак ми остана.

- Как сте с парите?

- Имам около 30 долара в иракска валута - с портретите на Саддам. Засега вървят. Ще се оправя. Много колеги тук ми предложиха да ме подпомогнат финансово.

- Български представители потърсиха ли ви?

- Да. Още в сряда ми се обади президентът. В четвъртък - и Соломон Паси. Посланиците ни в Сирия и Кувейт също ми се обадиха, предлагаха някой да дойде с помощ. Аз отказах. Не желая никой да рискува живота си заради мен.

- Каните ли се да се връщате в България?

- Засега не. Опасно е някой да тръгва сам. Ще тръгна, когато се сформира конвой за журналисти. Но това засега не е актуално. Никой от другите колеги тук не се кани да си ходи. Напротив, прииждат нови екипи - от онези, които досега са били в Кувейт. Вчера видях да стоварват апаратура на Си Ен Ен. Интересът към Ирак ще продължи - поне докато тук се оформи някаква власт. А и никой от нас не е дошъл, за да се евакуира. Задачата ни е да предаваме за онова, което се случва. Всеки ден.

- Каква е сега обстановката във вашия хотел "Палестина"?

- Той е наобиколен от американски части. Буквално на метри са разположени 15 танка, бронирани коли. Има тежко въоръжени пехотинци. Те обаче не влизат в хотела. Заедно с други колеги поканихме няколко от тях на по едно питие, попитахме ги защо не се настанят в "Палестина". Отговориха, че било опасно, защото имали сведения, че под хотела минавали от 6 до 8 коридора, които извеждали извън града. Те не били проверени и не се знаело какво има вътре. Тоест ситуацията е малко парадоксална. От една страна, ние, журналистите в хотела, сме уж по-защитени, защото отвън ни пазят. Но от друга, ако наистина в тези коридори има нещо опасно, значи сме по-застрашени, отколкото войниците отвън. Нали се говореше се за 3000 камикадзета, решени на всичко в Багдад...

Аз се уговорих с едно от американските войничета да ми покаже коридорите в 6,30 сутринта, но като дойдох, се появи негов командир, скара му се, и то изчезна. На тях им е забранено да говорят с журналисти на други теми освен на битови.

- А какво казват за стрелбата на американския танк по "Палестина", която уби двама журналисти?

- Те не знаеха. Като дойдоха, ни гледаха много учудено. Мислеха, че сме били тук заложници. Обикновените войничета нямат информация. От 3 месеца не са имали възможност да се обадят на семействата си. Няколко от тях за първи път говориха с близките си по моя сателитен телефон и аз ги снимах. Плакаха. Беше много човешко... Момент! (Чуват се реплики на френски, смях, възклицания.)

Извинявам се за прекъсването. Говоря от друга стая, не от моята, защото от тази страна на хотела сателитната връзка е по-добра. И току-що дойде един френски колега... Той е от пристигналите вчера, досега е бил с американците в Кувейт. Дали му ключ от моята стая. И тъй като тук никой отдавна не поддържа хотела, той не се учудил, че има следи от друго присъствие. Хапнал от бисквитите и консервите ми, взел си душ и чак когато някой дошъл да ме търси, разбрал за объркването. Сега дойде да ми се извинява.

- Дано колоритните случки да са повече от драматичните. Желая ви успех!

- Благодаря на всички колеги за подкрепата, която ми е особено скъпа на фона на политическите дивиденти, които някои в София се опитаха да извлекат от сталинистките си обвинения към мен.
836
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД