:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,006,650
Активни 70
Страници 11,605
За един ден 1,302,066
Житие

Трендафил Кръстанов открива най-старата славянска книга

Сензационното твърдение на учения, че текстът е от 10-и век и на жив български език, се приема с нежелание от чуждите изследователи
Снимка: Емил Иванов
Ученият Трендафил Кръстанов е от хората, които са вече рядкост в нашето съвремие. Той е посветил дълги години безрезервна работа на делото на светите братя Кирил и Методий. Накрая съдбата му изпраща заслужен подарък. В първите дни на 1982 година прави



откритието на своя живот



Старши научният сътрудник от Църковноисторическия и архивен институт при Българската Патриаршия намира във Ватиканската библиотека най-стария препис на първата славянска книга. Ръкописът е на кирилица, на старобългарски език, писан през Х век. Кръстанов възстановява и изследва 12 години всяка черта, буква, дума и израз от текста, докато стига до смайващото твърдение: най-старата славянска книга е на говорим български език. Откритието зашеметява световноизвестни автори - едни го приветстват, а други го посрещат със завист. Всички те обаче разбират - с него българинът променя основите на науката кирило-методиевистика.

"През 1981 година, няколко дни преди Бъдни вечер, разказва Кръстанов, в библиотеката на Понтификалния институт за Изтока на пл. "Санта Мария Маджоре" попаднах на сведение, че вселенският патриарх Герман II през 1232 г. е писал писмо до папските кардинали, че не само гърците, но и много други източни народи, сред които и многоплеменният руски народ "и царството на българите с великите победи" желаят уния с Рим. Исках да видя преписа на това любопитно писмо и във Ватиканската библиотека, но започваше двуседмична Коледна ваканция и всичко в Рим беше заключено.

В началото на 1982 г. потърсих сведения за този ръкопис във Ватиканската библиотека и така стигнах до "Инвентар на гръцки ръкописи във Ватиканската библиотека" от д-р П. Николопулос. Оказа се, че този инвентар не е отпечатан. Още при първия преглед на ръкопис номер 2502 вниманието ми беше приковано - под съдържанието на гръцки имаше друг текст, палимпсест (измит текст)! Личеше си, че изтритият текст отдолу е бил на славянски. След като го разгледах добре с инфрачервени лъчи, помолих той да бъде сниман на специални фотоси. Така започна моята работа, която ме доведе до извода, че текстът е на кирилица



и съдържа изборно евангелие от Х век."



До откритието на Трендафил Кръстанов в науката кирило-методиевистика се твърди, че най-старият точно датиран и локализиран славянски ръкопис е "Остромировото евангелие" от 1056-1057 година, писано също на кирилица. Това евангелие е преписано от източнобългарски паметник в Новгород. Въз основа на него и на останалите най-стари славянски ръкописи, като "Асеманиево евангелие", "Савина книга", "Супрасълски сборник" и др. руски и гръцки езиковеди, историци и литератори градяха своите обемисти научни теории. Най-често те подценяваха силно значението на говоримия български език от старобългарската епоха за развитието на славянската култура.

Смяташе се, че руската редакция на църковно-славянските ръкописи от 11-и век е тази, която дава културен тласък на цялото славянство. От своя страна, гръцките учени държаха на твърдението си, че повечето черковно-славянски книги са преводи от гръцки и благодарение на техния език славяните получават първата си културна ориентация за света. След като Кръстанов разчита 186 страници от %Ватиканския палимпсест", което е 93% от целия текст, и след като го сравнява с другите най-стари славянски ръкописи, той има достатъчно основание да обяви, че ръкописът е български паметник от 10-ти век. Това е най-старият препис на първата славянска богослужебна книга, която според "Житие на св. Кирил", е преведена от Константин Философ още преди Моравската мисия от 863 година. И според италианската легенда Кирил е



носел готов превод на евангелието.



"Следователно, твърди Кръстанов, това е най-древният препис на първата българска и въобще славянска книга. Правен е в Мала Азия, в манастира Полихрон. Сто години преди това в Мала Азия, в областта Витиня, се преселват да живеят 208 000 славяни от Южна България - от Тракия и Родопите. Тези славяни носят със себе си своя югоизточен български говор и го запазват. Когато Кирил превежда от гръцки изборното евангелие, (празнични църковни четива от Великден нататък), той го прави на езика на същите български славяни от Витиня. Така с ръкопис на живия български югоизточен говор светите братя отиват във Венеция и Рим и се борят против триезичниците, за да бъде богослужението на език, разбираем за народа, а не на мъртвите латински и старогръцки езици.

"Първите преводи на братята Кирил и Методий са на жив югоизточен български говор от Тракия и Родопите, развълнувано разказва Кръстанов. Те са осветени от авторитета на римските папи. Този говор е приет след 893 година като официален книжовен и църковен език в България, а оттам след сто години е приет в Русия като свещен църковно-славянски език. А още по-късно в Сърбия, Влашко и Молдова."

Трендафил Кръстанов има да разчита още 17 страници от ръкописа на "Ватиканския палимпсест", обработени със специална техника в космическа лаборатория в САЩ. За да пътува отново до Рим, на учения са му необходими средства. Той не е загубил вярата, че официалните държавни институции, към които се е обърнал за помощ, ще проявят разбиране и ще му помогнат да довърши делото си. Мечтата на Кръстанов е



да види целия "Ватикански палимпсест" издаден



в една луксозна книга и тя да разкрива значението на древната българска култура за европейския свят през 9-ти и 10-ти век.

Важният старобългарски книжовен паметник е бил представен в малко издание, тип брошура, през 1996 година. В работата над него вземат участие двама старобългаристи. Анна-Мария Тотоманова сравнява разчетения от Кръстанов текст de visu с оригинала, а проф. Иван Добрев е редактор на изданието. Днес скромната книжка



не може да бъде намерена



в нито една библиотека на БАН. Тя е притежание само на някои учени поради малкия й тираж.

През последните години изследователят има и други открития. Едно от тях е свързано отново с Ватиканската библиотека. В гръцки кодекс 2492 той намира сведение за епископското седалище на Климент в град Велеград, сега Берат в Албания от 906 до 916 г., който тогава е бил в провинция Западна България. (Това се отбелязва и досега в папския годишник.) Оказва се, че Св. Климент никога не е имал титлата Охридски епископ или архиепископ, а е бил Велички епископ. Оттук става ясно, че св. Климент е създал своя школа в Девол и Велица, провинция Западна България. Той е известен като Охридски чудотворец, защото е погребан в Охрид.

В същия Ватикански кодекс Кръстанов открива и



авторството на най-старата служба



на Св.Седмочисленици. Тя е съставена от Григорий Драчки през 14-и век и отпечатана във Венеция през 17-и век на гръцки. В службата Светите Седмочисленици са наречени само светила на България и Далмация.

"Моят дядо Кръстан, който е живял и под турско робство, спомня си ученият, твърдеше, че щастието е в това, да бъдеш работен и честен. Аз винаги съм се придържал към тази му максима, макар че понякога са ме смятали за будала. Завърших през 1953-1958 Софийската духовна семинария, която тогава беше изселена в Черепишкия манастир. После учих класическа филология. Работил съм като библиограф и в Института по балканистика. Разкрил съм в свои изследвания българската националност на първите ни просветители-елинисти, като Христофор Жефарович, Емануил Васкидович, Григор Пърличев и др. Никога не съм съжалявал, че за един факт съм губил години наред в архивите на различни библиотеки. Крепяла ме е и ме крепи възрожденската вяра, че трябва да се работи в полза на българския род.

Радвам се, че научих на това нещо сина си Георги и дъщеря си Радосвета. Георги завърши богословие, а Радосвета преподава френски език в Нов български университет."

Днес Трендафил Кръстанов благославя времето, през което е бил във Ватиканската библиотека, събрала в себе си огромни богатства от цял свят. Мъдростта на милионите томове книги, ръкописи и други ни учи, че ние, хората, различни по националност и цвят на кожата, трябва да вървим по своя път, без да си пречим един на друг, смята той.
7337
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД