:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,995,128
Активни 178
Страници 27,044
За един ден 1,302,066

Затвореното самоуправление спъва българската наука

Без промяна на тази система никога няма да си върнем международните позиции в научните изследвания
Новата стратегия за научните изследвания има някои достойнства, които я отличават от всички стратегии, приемани досега - за пръв път тя почива на обективен анализ на положението и на експертен подход при определяне на визията, политиките и целите. Наред с това обаче тя има един основен недостатък - приема принципите и модела на управление на БАН и българските университети за даденост, която не може да се изменя.

Стратегията обективно отчита, че научните изследвания в България са в кризисно състояние, че е налице трайно изоставане от останалите европейски страни. Отчитат се "трудно обратими" нанесени поражения. Като основна причина се посочва лошата национална политика по отношение на науката през последните десетилетия. Стратегията не се задълбoчава в анализ на причините. Същевременно като основна цел се поставя "устойчиво възстановяване на международните позиции на страната по качество и количество на научните изследвания". Как ще се постигне това? Посочени са правилните политики, но предвидените дейности и мерки не вдъхват гаранции, че тази цел ще бъде постигната. Предвидени са дейности и мерки, които ще срещнат съпротива и трудно ще бъдат изпълнени при съществуващия управленски модел на българската наука. Не се предвиждат съществено изменение на нормативната база и дълбока структурна реформа.

Стратегията предвижда растеж на публичното (институционално и проектно) финансиране до 0.70% от БВП през 2022 г. и 1% - до 2025 г. Този не особено силен растеж е реалистичен не само съобразно финансовите възможности на страната, но и предвид обстоятелството, че институционално финансиране в нереформираща се система е неефективно и че административният капацитет за проектно финансиране е много слаб и съмнителен. Същевременно не се предвижда сериозно изменение на нормативната база на управленския модел на българските научни институции. А точно тук е потенциалът за постигането на набелязаните цели.

Затвореното самоуправление с изборност от широките научни състави - характерно както за университетите, така и за БАН, - пречи на конкурентното развитие и постигането на качествени научни изследвания и образование. Това е



примитивната форма на един отречен модел



на университетско управление в Европа и по света. Днес най-разпространен (при близо 80% от университетите по света) е моделът, характеризиращ се с борд (съвет) на регенти (настоятели) като върховен орган на управление. При някои университети в Европа върховен орган са университетски съвети, включващи представители на държавата, обществеността и бизнеса. Но никъде няма общи събрания, избирани от широкия състав. При самоуправление с популистка изборност отдолу предпоставките за развитие на университетите като висши центрове за производство на знание - мобилност, конкуренция, стимулиране на единиците, които дърпат напред - отстъпват пред комерсиални тенденции за продажба на знание. Опорен ориентир на управлението стават интересите на широките университетски състави - университетите започват да служат на себе си.

Това съвсем не е новооткрита истина в родното научно пространство. Тази истина и необходимостта българските политици и висши научни администратори да я вземат под внимание бяха ясно посочени от авторитетни европейски учени още преди присъединяването на България в Европейския съюз. Но тази истина е потискана и игнорирана в продължение на 20 години. Въпреки че прозира от много документи на Европейския съюз и Световната банка.

Ето какво е казал бащата на ирландската научна реформа д-р Едгар Уолш още преди десет години - при едно посещение в България през 2007 г.: "Ние отменихме избора на ректори със закон. През 1996 г. ирландското правителство реши, че ректорите ще се назначават, а няма да се избират, и така започна търсене на най-подходящите хора за постовете, независимо дали те са от дадения университет или не. Въведе се изискване да рекламираш този пост международно и дори се избират "ловци на глави", които да открият най-добрите кандидати. После списъкът се предлага на независим борд за избор на ректор и след проведени интервюта става ясно кой е одобреният кандидат. Това между другото е посоката, в която Западна Европа се движи като цяло, независимо от неудоволствието на професори и декани. Смешно е в една толкова голяма организация работниците да избират шефа си.



Един ефикасен бизнес няма как да работи



по този начин".

У нас властва митът, че затвореното самоуправление е академична автономия, нарушението на която е едва ли не светотатство. Това е лъжа, набита в ушите на широката общественост, а компетентната академична общност мълчи. Защо? Та надали има български професор, който да не е бил поне няколко месеца в чуждестранен университет/институт и да не е разбрал как той се управлява.

Законовият модел на управление на университетите и БАН е обусловил статукво, чието запазване е от жизнен интерес за академичните и административни състави. Защо авторите на новата стратегия не поставят този въпрос? Ако стратегията цели постигането на прелом и възход в качеството на българската наука, държавата трябва да има решителността да използва своите оръжия и да промени нормативната база. Само така ще се осигури гладък път за промените и науката ще бъде изведена от сегашното й състояние. На българската наука са нужни нов Закон за висшето образование и сериозни промени в Закона за БАН.

Предлаганата нова научна стратегия има и друг сериозен недостатък. В нея се говори за "балансирано" съотношение между институционално и проектно финансиране, без да се разбира колко средства ще се отделят за проектно финансиране, с което единствено държавата може да постига стратегическата цел - да въздейства върху качеството на научните изследвания, както и да ги пренасочва от една област в друга в зависимост от нуждите. Имах възможност да видя непосредствено каква е ролята на проектното финансиране, как посредством перфектно организирани финансиращи фондове към държавни органи може бързо да се пренасочват изследвания от една област в друга. Например през периода 1985 -1990 г. правителството на САЩ отделяше милиони долари за проектно финансиране чрез различни фондове за изследвания върху получаването на течни горива от въглища. Стотици учени (между които и аз) - както местни, така и чуждестранни - бяха привлечени да работят по програми в тази област в някои от националните лаборатории и в много университети. След приключването на първата война с Ирак (1991 г.), буквално за месеци, тези програми приключиха. Работещите в тази област бяха принудени да потърсят включване в други проекти, което изискваше мобилност и прехвърляне в друга тематика.

Институционалното финансиране трябва да се повишава (както с оглед подобряване на научната инфраструктура, така и на социалния статус на учените), но не на базата на всички учени, ангажирани с изследователска дейност. Световната практика е на твърд постоянен щат да бъдат само хабилитираните учени (faculty members в Америка) и квалифицираният технически, поддържащ и административен персонал. Останалият изследователски състав



трябва да бъде мобилен



и финансиран на проектна база.

Трябва ясно да се каже, че Националният фонд за научни изследвания в сегашното си състояние няма необходимата организация и капацитет за такова проектно финансиране, което би довело до постигане на целите на стратегията. В стратегията ясно трябва да бъде поставена задачата да се изгради модерен, независим, свързан с международен съвет и използващ международни оценители фонд за научни изследвания.
10
2088
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
11 Юни 2017 20:40
Лесно е да си представим накъде вероятно ще избие при нашите условия това, което предлага авторът.
11 Юни 2017 21:38
Само това ли остана недоразсипано и недоокрадено?
11 Юни 2017 21:54
Университетите имат много апетитни имоти из центъра на София...Пловдив...Варна.
Работата е ясна. ...борд...айде де...тук параход да плува?
12 Юни 2017 03:08
Университетите имат много апетитни имоти из центъра на София...Пловдив...Варна.
Работата е ясна. ...борд...айде де...тук параход да плува?

Плува разбира се.
Удивително е как разни хора си мислят че са компетентни да се изкажат по какви ли не теми.
-
Авторът на статията обяснява сравнително очевидни неща, но пак са не снамерили специалисти да разкрият задните му помисли.
12 Юни 2017 07:20
Това е проблем. Всичко може да стане вкл. и коректно законодателство в тези или подобни посоки. Стига да има енергия от долу и добра воля отгоре.
12 Юни 2017 08:24
Боже мили! Толкова глупости на едно място.
Уважаема редакция, след като ще публикувате подобни недомислици, поне уважавайте читателите си и представете накратко автора им. Щото 80 годишният емигрант-визионер Лазарин, магазинер в САЩ и бивш тунеядец в БАН не трябва да бъде крит в заблуждение на читателя зад титлата "д-р на химическите науки", която той получава навремето по втория начин.
Текстът е пълен с лозунги, демонстрира слабо познаване на университетския модел в САЩ, игнорира този в Европа, няма представа от този в България. Есть такой университет в България, за какъвто бленува г-н Лазаров, с борд/настоятелство и всичките му останали финтифлюшки. Нарича се НБУ. Каква е научната му дейност, г-н Лазаров, имате ли идея? Клони към нула, да не кажа минус безкрайност. Връзката между зле описаната от вас университетска структура и организация и научните изследвания е точно толкова пряка, колкото връзката между състава на закуската ми и растежа на секвоите в Калифорния.
12 Юни 2017 09:18
Имах възможност да видя непосредствено каква е ролята на проектното финансиране, как посредством перфектно организирани финансиращи фондове към държавни органи може бързо да се пренасочват изследвания от една област в друга. Например през периода 1985 -1990 г. правителството на САЩ отделяше милиони долари за проектно финансиране чрез различни фондове за изследвания върху получаването на течни горива от въглища. Стотици учени (между
Сега, Лазаринчо много добре си го познаваме. Нали си е въглищар, за въглищата в САЩ се е сетил.
Разбира се чрез фондове и проекти трябва да се рзавива науката. Но какво се прави у нас:
1. Назначи се един счетоводител (доколкото разбрах) за министър на образование и наука. Такова нещо няма ни в белите, ни в жълтите, ни в черните държави.Говори се, че съъщият този субект е провалил сесията на фонда през 2015г. Къде отидоха 18 милиона лева тогава така и не стана ясно. Тъй като той е гербер, има съмнения, че са отишли за някой завой на някоя магистрала или за санирането на някой друг блок.
2. Преди това беше един египитолог, гаче ще строим пирамиди, че той построи една пирамида от доценти и професори, с глупавия си закон.
3. След него дойте един политолог (дето Джимо писа, че политолозите са сегашните ЗаКаПеЧета, от армията преди 1989г). Той говореше за някакви фантасмагории, като . ЗУНКове, за които не знам някой разбра ли какво представляват.
4. След него цъфна рИформаторката Кунева. Тя където се появи и оплесква нещата. Тя така рИформира науката, че замалко да истървем парите от ЕС.
А сега за тези пари от ЕС. Ще се формират 8 центрове за върхови постижения и 11 или12 други центрове за комтентност (такали беше) . От сега ще ви кажа какво ще правят тези центрове. Те ще получат едно големи пари и ще правгят това, което са правили досега. Тези, които няма да получат пари също ще правят това, което са правили досега. Само, че не се знае дали зйчето ще изскочи имено от тези, които няма да получат пари и те не биха могли да разработят добрата си идея. Нали Айнщайн е написал 3-те си велики статии докато е бил чиновник в Бюро за патенти, а не в някакъв център за върхови постижения. .
Правилният подход е да се пуснат много пари за проекти. Тези проекти да се следят дали биха имали приложение. След приключването да се направи преценка и такива проекти да получат допълнително финансиране за тяхното развитие, за пилотни инсталации и т.н. След това да се върви към образуване на фирми в инкубаторите за фирми (такива уж има в Технопарака). Аз забелязах поне 3 обещаващи проекта, когато рецензирах проектите на фонда.
Обаче от Фонда за научни изследвания се оплакват, че получат ли пари за проекти след това МОН почва да ги дърпа обратно. Въобще изглежда Фондът трябва да бъде под друга шапка, а не под МОН. Дали ще е Народното събрание, а според мен най-много му приляга да е под шапката на Прокуратурата, щото много странни неща се случиха, самоубийство, убийство отклоняване на големи пари.
Въобще МОН не признава нито закони, нито договори. Вторите години на проектите 2008-2014 съвсем не са платени. Не знам дали са отпуснати парите и за новите проекти. На рецензентите вече половин година не се изплащат парите за рецензии (по договор трябва да се изплатят след 1 месец). Въобще личи си, че счетоводител ръководи МОН. Навремето си спомня, че поискаш ли пари за пълнители за химикалки от счетоводителя на завода, той се чудеше как да не ти ги даде.
И тук няколко думи за така наречения Технопарк. Доколкото знам за него са изхарчени 60 милиона лева. Единственият резултат беше един скандал, който всички го гледахме по телевизиите. София си имаше технопарк. Това е кампуса на БАН. Нещо повече всеки Технопарк, който съм посетил е едновермено и Бизнес парк. Така е с Техно-бизнеспарка Софиа-Антиполис, който е на 40км от Ница (а не както един от не знам колкото директори на нашият технопарк каза, че е до Париж). Бизнес-технопарка в Будапеща е в кампуса на Техническия университет там. У нас построиха отделно Безнес и Технопарка. Важното е да се строи повече, келепир да пада.
За пръв път чух много благи думи за БАН в Народното събрание. Обаче изглежда с това ще си останат от БАН. Пак ще се следва сръбската поговорка "Наука се прави со паари и со дупе. Паари нема действвайте". Обаче паари има за глупоста "саниране". То е като поговорката "Гащи нема гайда иска". Не знам дали нашите гербери могат да смятат, че да пресметнат колко ще струва санирането на цялата жилищна собственост в България. Сигурно с тези пари ще могат да се построят 2-3 ядрени електроцентрали. Първо пари са нужни за развитие на иономиката и свързаните с нея наука и обраование, заа отбраната също, Чак когато имаме силна икономика можем да мислим и за такива дейности, като санирането.
12 Юни 2017 19:55
............... Щото 80 годишният емигрант-визионер Лазарин, магазинер в САЩ и бивш тунеядец в БАН не трябва да бъде крит в заблуждение на читателя зад титлата "д-р на химическите науки", която той получава навремето по втория начин.............�

1. Какво те притеснява толкова мнението на Лазаров за това, че самоуправлението спъва науката. Много го споделят, вкл. и аз;
2. След пенсионирането си всеки може да търси препитание в други области, вкл, и като магазинер;
3. Според Web of Science в годините до 1995 (докогато Л.Л. е бил част от науката) негови 18 работи имат 120 независими цитирания с H-index = 7. И сега това не са много слаби показатели за "доктор на науките";
4. Ако ще сравняваш НБУ с американски университет, сравнявай го с Community College
5. Създадената и модерирана от Л.Л. група bulgarianscienceproblems има уважението на голям брой български учени.
12 Юни 2017 21:59
Става дума за БАН, а Бобъра мълчи. Къде е?
13 Юни 2017 00:41
Текстът е пълен с лозунги, демонстрира слабо познаване на университетския модел в САЩ, игнорира този в Европа, няма представа от този в България. Есть такой университет в България, за какъвто бленува г-н Лазаров, с борд/настоятелство и всичките му останали финтифлюшки. Нарича се НБУ.

А без борд/настоятелство нещата клонят към МУ-София, СА-Свищов, УниБИТ...
Точно за това става дума в статията.
НБУ няма нито структурата, нито претенциите да извършва сериозна научна дейност. По света има много, много подобни колежи.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД