:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,929,182
Активни 143
Страници 37,278
За един ден 1,302,066

Диригентите бяха философи, а сега дирижират, за да печелят много пари

Музикантът не е марионетка в ръцете на некомпетентни. Неговият труд не струва 120 лева, смята диригентът Любка Биаджони цу Гутенберг
Любка Биаджони цу Гутенберг
Любка Биаджони е родена в Рим на 16 април 1968 г. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров", специалност "Хорово дирижиране" в класа на проф. Георги Робев, "Оркестрово дирижиране" при проф. Влади Симеонов, специализира при проф. Васил Казанджиев. От 2010 до 2015 г. е първо гостуващ, а после и щатен диригент на Софийската филхармония. Заедно със съпруга си барон Енох цу Гутенберг организират Международния музикален фестивал Herrenchiemsee в Германия. През 2013 г. създава свой оркестър "София симфоникс".

------------------

- Професията диригент не е ли по-скоро мъжка?

- Определено. Има много организация, отговорност, чест. Тежка е физически. Ако дирижирам опери, правя и режисура, дирижирам по 12-14 часа на ден - репетиции с хор, с оркестър, със солисти... Но в крайна сметка няма мъжки и женски професии. Има само такива, в които рядко се виждат жените. Върху нас пада грижата да съчетаваме работа, деца, семейство. Но в диригентската работа има и много търсене, и чувство, усет за ситуацията и понякога ми се струва, че жените са дори по-подходящи за нея. Защото ние трябва да чувстваме каква е атмосферата в оркестъра, дали хората са концентрирани. Жените сме по-способни на емпатия.

- Израснала сте в Италия. Как избрахте дирижиране в Музикалната академия в София?

- Майка ми, която е българка, навремето ми каза, че има възможност да кандидатствам за стипендия. Аз се интересувах всъщност от философия, от физика... Но опитах, учих след матурата и спечелих този конкурс. Влязох в теоретическия факултет и започнах да уча теория на музиката и хорово дирижиране. Така започна моята съдба в България - спокойно можеше да е нещо друго, някъде другаде. Но после станах диригент, запознах се със съпруга ми, родих две прекрасни деца, имам възможност да дирижирам прекрасни музиканти. Така че явно нищо не е случайно.

- Как създадохте своя частен оркестър "София симфоникс"?

- Бях принудена от обстоятелствата. Трябваше да режисирам една постановка на "Травиата" със Софийската филхармония, но имаше известни проблеми с ръководството. А вече бях представила събитието, че ще бъде с български оркестър. И така регистрирах моя оркестър, а когато през 2015-а напуснах филхармонията, бях свободна вече да концертирам и в България с него. Не преди това, за да не изпадам в конфликт на интереси - въпреки че забелязвам, това е нещо, което тук не се зачита много в музикалните среди. За мен обаче е важно - не исках като служител на Министерството на културата, на Софийската филхармония да представям и мой частен оркестър.

- Много емоционално си тръгнахте от филхармонията, с прощално писмо.

- О, да. Реших да напиша защо си отивам, защото имах прекрасни концерти - по 10-15 на година. Проблемите никога не са били между мен и музикантите, а изцяло с ръководството на филхармонията - защото имаше неща, които според мен не бяха в ред. И като видях, че не се случва промяна, тогава реших, че е по-добре да си тръгна. Не съм марионетка в ръцете на некомпетентни хора. Аз съм музикант, бях поканена да работя от Явор Димитров - бившия директор, и в продължение на пет години това беше една прекрасна работа. Сега имаме нов директор, Найден Тодоров. Той пак ме покани да дирижирам и аз приех. С голямо удоволствие ще се върна на сцената на зала "България" със Софийската филхармония.

- Когато става дума за държавна структура, промените са трудно нещо. Да не отваряме дума за заплащането на музикантите на държавна работа...

- Когато работя с моите музиканти от "Симфоникс", аз им плащам по тарифите на германските оркестри. Не виждам защо един музикант трябва да се държи беден. Неговият труд не струва 120 лв.

- Защо според вас българските музиканти търпят това свое положение?

- От много години ги питам и нямам истински отговор. Витае едно такова чувство, че трябва някак си да се живее, да се оцелява с наличното. Това, което се старая да направя с моите музиканти, е да им внуша някакво достойнство, кураж, да се борят за правата си. Някои се борят, някои - не, някои ги е страх, други си търсят късмета в чужбина... Ситуацията е трудна, мнозина предпочитат да не си хабят нервите. Но ако не си потърсят те сами правата, няма кой да ги защитава. Нито държавата, нито синдикатите. Синдикатите във филхармонията защитаваха интересите на ръководството. Надявам се сега нещата да тръгнат в положителна посока. За да могат музикантите да се радват и на музиката! Те са толкова обременени, трябва да свирят прекалено често за този делегиран бюджет. Толкова много концерти - това вече не е изкуство, не е нормално.

- Има ли публика за всички тези концерти?

- Според мен публика има. Зависи кой как предлага своето изкуство. В момента сцената е пренаситена, всеки иска да прави концерти, да прави бизнес. Повечето правят някакъв продукт, много рядко някой се задълбочава и иска да създава изкуство, просто защото не може другояче. Публиката е изморена от концерти от един и същи вид. И затова хората се зарадваха, когато дойде Валерий Гергиев. Защото беше нещо различно. Имаме нужда не само от американска музика, не само от филмова музика. Не може това да се показва постоянно като единствен начин да се прави изкуство. И слава богу, идват хора като Гергиев, които да ни напомнят къде е България - в Европа.

- Когато поставяте опери, вие се занимавате не само с дирижиране, а и с постановъчна работа, костюми, декори...

- Бях 3 години асистент на Густав Кун и покрай него започнах да мисля по тези въпроси. Много често съм виждала сценографии на режисьори, които нищо не разбират от музика, от текст. Беше ме яд на тези ужасни опери, реших, че трябва да се даде режисурата в ръцете на един музикант. Така че хората да не са отровени от глупава режисура или възмутени от голите жени на сцената - въпреки че навярно има такива, които много им се радват - а да има изкуство на високо ниво, което да помага на музиката да излезе наяве. А не обратното - да е режисьорът в главната роля, което, за съжаление, в последно време се случва често и в Германия.

- Миналата година работихте с Найджъл Кенеди, който има изказване, че диригентът не е много важен. Как се спогодихте?

- Той е един екстравагантен човек, който си върши своята работа. Тази програма, която той направи, можеше и без диригент, защото тя е с камерна музика. И все пак аз наложих моя подход, защото това е моят оркестър и ние изнасяме концерт в България.

Ако един диригент пречи или не знае какво иска - тогава Кенеди е прав. За съжаление, такива диригенти има много, така че донякъде го разбирам. Но има и диригенти, които имат собствена концепция. Когато човек задълбочено се занимава с една партитура, с това какво е искал да каже композиторът - тогава диригентът е важен, защото той духовно обединява оркестъра, хора, солистите. Без това обединение се разпилява интерпретацията. Да, те понякога могат да свирят и без диригент, и понякога се получава; но ако няма диригент, няма и интерпретация.

Диригентът не бива да бъде диктатор. Трябва да има взаимно уважение, а взаимното уважение идва от добрите концерти, от добрата работа. Някой, който крещи, който обижда, е жалка фигура за мен. Има, разбира се, и много прочути диригенти с такова поведение. Като Лорин Маазел, лека му пръст, който забраняваше да се говори с него. Това е абсурдно. Един диригент е съвсем нормален музикант като всички останали, ние координираме усилията си върху една партитура, за да дадем път на музиката. Не сме нито по-добри, нито по-различни от другите музиканти на сцената.

- Кой са вашите идоли в дирижирането?

- Гергиев, Ленард Бърнстейн, Густав Кун и колкото и да звучи странно за вас - Енох цу Гутенберг. Не са много. Като всичко друго в днешно време, и в нашата професия властва повърхностното. Хората дирижират, за да печелят много пари. Което е и съдбата на всички изкуства в наши дни. Диригентите навремето бяха като философи. Сега всичко стана много по-бързо, много по-повърхностно, всичко е в интернет и всеки смята, че няма вече нужда да се пише, да се чете.

Но ние, посланиците на музиката, сме тези, които можем и трябва да възвръщаме човешкото с нашето изкуство. Когато седна и слушам един концерт, аз лично се чувствам щастлив човек. Моята душа се радва на музиката така, както се радва на природата. Това е много важна мисия - в нашите забързани времена да не забравяме, че ние, хората, сме част от природата и няма по-красиво нещо в природата от музиката. И както се наслаждаваме на природата, когато се разхождаме на Витоша или край морето, или в една градина, така на концерт ние усещаме тази природа, трансформирана в прекрасни звуци от композиторите.

11
178
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
16 Юни 2017 19:42
16 Юни 2017 21:08
Но ние, посланиците на музиката, сме тези, които можем и трябва да възвръщаме човешкото с нашето изкуство. Когато седна и слушам един концерт, аз лично се чувствам щастлив човек. Моята душа се радва на музиката така, както се радва на природата. Това е много важна мисия - в нашите забързани времена да не забравяме, че ние, хората, сме част от природата и няма по-красиво нещо в природата от музиката. И както се наслаждаваме на природата, когато се разхождаме на Витоша или край морето, или в една градина, така на концерт ние усещаме тази природа, трансформирана в прекрасни звуци от композиторите.
16 Юни 2017 21:16
Бравос, Анитхен! Нито един тъп въпрос от сорта на какви са творческите ви планове!
16 Юни 2017 21:28
Бравос, Анитхен! Нито един тъп въпрос от сорта на какви са творческите ви планове!
Ужас майн Шац Schatz Както казваше Хайтов - умирам, ама с кеф!
16 Юни 2017 21:57

А само как изглежда да си диригент отстрани: махаш с пръчката докато свърши музиката, след това се обръщаш с гръб към оркестъра и се поклоняваш...
16 Юни 2017 22:23
Нали.Изглежда доста лесно,все едно всеки може да я свърши тази работа Нещо като Пената и отбора от 94. Като си има играчи,който и да туриш да размахва пръчката ще стане работата.Зора е ако няма играчи
17 Юни 2017 05:47
"Изглежда доста лесно, все едно всеки може да я свърши тази работа"


Българската литература е наясно с това от Краевековието /предишното/ насам. Но бяха взети надлежни мерки, с "реформите" в образованието, да няма кой да я чете:
http://litclub.bg/library/bg/mgeorgiev/merakut.htm
17 Юни 2017 05:51
Моите уважения, госпожо Диригент!

Редакцията, благодаря за интервютo. И ако обичате, по-често такива публикации, носещи Истина и Смисъл. Упражненията във ФБ може да си ги чете всеки тамошен лайкван и лайкващ, ако има потребност от занимания с нечии екзерсиси.
17 Юни 2017 10:17
Защо му отрязахте хубавите имена на съпруга? Още повече, че е "von und zu"!!!
Georg Enoch Robert Prosper Philipp Franz Karl Theodor Maria Heinrich Johannes Luitpold Hartmann Gundeloh Freiherr von und zu Guttenberg[
17 Юни 2017 12:14
Georg Enoch Robert Prosper Philipp Franz Karl Theodor Maria Heinrich Johannes Luitpold Hartmann Gundeloh Freiherr von und zu Guttenberg[

Това обяснява какви очи и каква преценка за хората трябва да имаш, за да се спреш на жена с такива изключителни качества като Любка...
17 Юни 2017 12:18
Бравос, Анитхен!


Много приятно съм изненадан, че в България има и интелигентни журналисти
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД