:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 391,987,252
Активни 144
Страници 30,523
За един ден 1,302,066

Не документите, а хората възпитават децата

Всичко в училище е белязано от бюрокрацията. Тя превръща и крайно належащата учителска квалификация в море от планове, протоколи и таблици
Снимка: Архив "Сега"
Покрай многото бумащина учителите нямат време да обърнат достатъчно внимание на децата.
"Вие на документа ли вярвате, или на човека? (...)

На документа. Ние работим с документи. А хора има всякакви..."

Станислав Стратиев, "Сако от велур"



Преди около месец няколко учители от нашето никому неизвестно малко провинциално училище нарушихме "конспирацията на мълчанието", за която пише Албер Камю: "приемана от тези, които треперят, и наложена от онези, които имат интерес да го сторят". За чиновническия произвол в българското образование рядко се пише. Но не защото не съществува този проблем, а защото се е установило мнението, че е безполезно да се говори за това. Нищо не може да се промени. Просто си поемаш кръста и си го носиш. Всяка власт е от Бога. Ония, които не знаят да се подчиняват, не могат и да управляват. И точка. При това бюрокрацията е проблем на цялото ни общество, и то не само на нашето.

Но ние решихме, че не е оправдано онзи период от човешкия живот, който се отличава с най-много свежест, радост и свобода - детството, да стане жертва на чиновническата лудост. Защото умореният от сметки и справки счетоводител, банков служител, секретарката могат да нарушат душевния мир само на собственото си дете (което не е малко, разбира се). Но уморените, подложени на постоянен стрес със срокове, които не бива да изпускат, учители въвличат в хаоса на паниката и умората стотици деца. И тази умора на българския учител, наред с големия брой ученици в повечето паралелки, а понякога и многото часове, прекарвани в училище, е една от причините за насилието сред децата.

Преподаването е сложна и многопосочна работа, която освен добра подготовка изисква и здрави нерви, самообладание, емоционална култура и не на последно място - свежо чувство за хумор. И именно в последното пробивите са най-големи, когато сме във властта на умората, когато сме угрижени, изплашени, унизени. А това се случва с повечето от учителите, защото са вплетени в една безмилостна система на административни изисквания. Ако се разбунтуваш и откажеш да напишеш поредната справка, протокол, план, писмо, становище и т. н., злепоставяш директорите си. Те пък вероятно са под заплахата от началниците си в РУО, а те - на МОН. Поне това е алибито на администрацията, за да поддържа вроденото чувство за отговорност и ненужна вина на повечето учители.

Проблемът, който преля чашата, е наредбата за приобщаващо образование. Според нея всяко дете с двойка за срока, като дете в риск, подлежи на специални грижи. Но те се изразяват не в търсенето на най-добрия подход към него, така че да бъде спечелено за познанието и поощрено да изяви своите умения. Отговорността към изоставащия ученик се изразява преди всичко в това да се сформира училищна комисия за него, като тази комисия (чийто председател е класният ръководител) е длъжна да изготвя всеки месец куп документи за обучението и развитието му: планове, доклади, становища, протоколи, писма до родителите... Подобно фиксиране на вниманието на цяла армия от възрастни в едно дете (обикновено неистово опитващо се да избяга точно от подобен назидателен гнет) по-скоро има обратния ефект. И с нищо не допринася за свободата на изразяване, която е голямата цел на приобщаващото образование.

Не по-малко негативен е и ефектът върху учителите и останалите ученици. Енергията за творчество на преподавателите, които трябва да правят уроци, да проверяват текстове, да четат и да се развиват, се влива в подхранването на една никому ненужна бюрократична система.



Добрите, свежи, човечни идеи



се превръщат в нещо потискащо и досадно. Уморени, отегчени, изтощени до краен предел, учителите бързат нервно да претупат уроците и консултациите, защото ги чакат документи, които да попълват. Нарушената конспирация на мълчанието даде своите плодове и от министерството на образованието вече предприемат реални стъпки за промяната на наредбата за приобщаващото образование.

За съжаление обаче бюрокрацията е белязала всичко в училище: от разпределението на учебния материал до екскурзиите (които само учители с железни нерви и "търсачи на силни усещания" вече си позволяват). Една насъщна необходимост - учителската квалификация, в момента се осъществява главно чрез море от планове, протоколи, таблици за квалификационни кредити. А фактически нищо наистина ценно за развитието и усъвършенстването на учителите не се прави, защото липсват достатъчно пари за това. И перспективата, която се задава в това отношение, със задължителните карти за самооценяване и т. нар. портфолиа, изглежда още по-ужасяваща. Защото всичко се свежда до имитиране на дейност, която отнема и малкото лично време за четене на книги и развитие на преподавателите. Забравя се истината, че не можеш учиш другите, без да продължаваш да се учиш. Не можеш да създаваш хора с позиция, когато непрекъснато те претоварват, тъпчат и потискат. Не можеш да възпитаваш свободни хора, без да си свободен.

Проблемът с бумащината всъщност е в



липсата на достатъчно доверие към учителите



Въпреки че обществото им е поверило децата си. Щом не си описал нещо в документ, значи не си го направил. Администраторите вярват именно на документите: така и те имат какво да правят; спокойни са, щом папките им се пълнят с отчети и статистики. И макар само "работещите на терен" да знаят колко е трудно едновременно да обучават, възпитават и пишат документи, не спират да правят и трите неща. Защото, ако пропуснеш да направиш нещо важно за децата, едва ли ще се разбере; но ако липсва документът, вече си в нарушение и подлежиш на санкции. Още от времето на Елин Пелин учителят ще предпочете ада пред рая, защото в "пъкъла" няма инспектори ("Душата на учителя"). А Чеховият "Човек в калъф" и до днес се бои, че "може нещо да се случи", ако не се вземат "адекватни мерки" и всичко не обрасне с всевъзможни документи.

Забравя се, че ако един човек е неподходящ за учител, учениците му ще го откажат; родителите ще покажат, че не му вярват. Каква сила имат изписаните с административни клишета листи? Какво казват те за общуването между душите и умовете на възрастните и децата?! Факт е обаче, че за работата на преподавателите "началниците" съдят именно по тези изписани листи. Затова любимите на децата учители рядко са любими и на администрацията.

Бюрократичните изисквания в нашата съвременност непрекъснато растат и се усложняват - и в образованието, и в здравеопазването, и къде ли не. Близко е до ума - чиновниците, от които зависи премахването им,



се боят да не станат излишни



Но с донкихотовска упоритост ние, авторите на петицията "Образование в полза на ученика, а не на чиновника", си мислим, че е възможно да се случи нещо много простичко, което да не застрашава административните звена над преподавателите. Онези, които не се грижат непосредствено за децата, а работят в системата на образованието, да имат задачата да се грижат за нас, които ходим на училище. Реално да помагат на учителите, а не да ги товарят с безсмислени задължения, за да осигурят работа за себе си. И така да ги отдалечават от учениците им, да ги обричат на постоянна умора, изтощение и потиснатост.

Нека служителите от МОН и от районните управления на образованието отговарят на писмата ни, обмислят заедно с нас проблемите, по-често да ни питат как виждаме нещата. А не да ни заливат с наредби, постановления и допълнителни разпоредби; всеки ден да пишат писма, с които да притесняват директорите ни, а те - нас...

Нека се научат да очакват нашите писма и на тях да отговарят. Да идват на училище не за да "инспектират", а за да проучват условията. Да разбират затрудненията ни, да търсят - заедно с нас - изход. Защото промяната на думата "инспектор" с "експерт" е само един етикет, ако "експертът" си остане глух и сляп за истинското състояние на нещата.

Не документите, а човеците, когато са в диалог помежду си, създават. Не документите, а хората възпитават. Не документите, а хората творят.

"Едно сако можеш да превърнеш в овца. Но един човек - не!" (Станислав Стратиев).
17
29285
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
27 Юни 2017 21:56
Логиката на МОНаджиите е много проста - работа за сто мулета да бъде свършена от едно муле за една заплата, и то мижава. На която проста логика мулетата отговарят с още по-проста - прайм се, че вършиме работата.
Каква е МОНаджийската петилетна цел? Процентът на отпадащите от училище деца до 2021 да стане 0, 0001. Как да бъде постигнато това? Ами учителите трябва да пишат по n-брой документи за мерки ученик да няма двойки. Да, ама учителите спират да пишат двойки. Те да не са прости, че да не схванат МОНаджийската поанта! И двойкаджиите преминават в следващия клас, после учат висшу.
27 Юни 2017 22:26
Бюрократичните изисквания в нашата съвременност непрекъснато растат и се усложняват - и в образованието, и в здравеопазването, и къде ли не. Близко е до ума - чиновниците, от които зависи премахването им,
се боят да не станат излишни
напълно съгласен. От бумащина и ненужни документи се оплакват и в полицията, армията, здравеопазването, съдилищата, да не говорим за административните и правни услуги ...
Излишно писане, много нерви, и намаляне качеството на работата за сметка на писането.
Вместо да намалява, заради компютъризацията, бумащината и документооборота се увеличава -- парадоксално, но факт.

Проблема е лесно решим -- трябва да дойде един смел мъж или жена, начело на системата, да събере съмишленици, да преразгледа бумащината и да остави само най-необходимото, както е било преди 100 години, примерно.
Търси се, отново, Човекът...

"Никаква система не може да промени нещата, ако човекът не се промени" Гогол

Възпитание и познания са нужни и в това, да премахнеш бумащината
Възпитанието -- умствената настройка за съответствени дела
27 Юни 2017 22:36
Ако мога да си позволя един съвет към авторката.
Учете децата така както считате за добре. Изобщо не обръщайте внимание на идиотските папири, планове и пр. Тая лудост не е само при вас. Навсякъде са полазили.
Да, трябва да се попълват. Ами попълвайте им ги разните планове и прочие щуротии. Не си губете времето и усилията да четете и разбирате какво точно искат от вас. Никой не разбира. И никой никога няма да прочете какво сте написали. Нито директора, нито инспектора, нито в министерството.
Защото тия неща не могат да се четат. Те не са направени за това. Подобни документи се броят дали ги има или ги няма.
Ако случайно все пак се намери някой да се позовава на подобни щуротии и ви създаде проблеми, просто го игнорирайте. Той със сигурност е от 3те процента нуждаещи се от стационарно лечение в клиника.
27 Юни 2017 22:49
Демокрация = бюрокрация.
28 Юни 2017 04:53
Даскалът не е чиновник! Той е още един родител, свещеник, възпитател, пример и носител на знанията за едно дете. Но повечето учители отдавна не са такива. За тях децата не са мисия, а заплата и делегиран бюджет. И последствията се виждат. Неграмотност, агресия. Да, хората възпитават децата. Но къде са хората и хора ли са?! Всичко в образованието е далавера. Като се почне от учебниците и стигнем до нескончаемите "реформи", които трябва да донесат пачки на някои персони и кръгове. Много се уплашиха, че ще им сложат камери? Не камерите им са проблема, а нежеланието им да възпитават, а желанието има да са чиновници по няколко часа на ден и като се приберат да не им пука за нищо. Пък децата, ако разбрали урока, разбрали, ако научили, научили, ще ги бутат от клас в клас, за да усвоят парите. Та за това МОН им търси работа някаква..
28 Юни 2017 08:21
То и във висшето образование е същото.
28 Юни 2017 09:55
Иван Вазов - Видено и чуто - Словото
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5161&Level=2
Обратно към: [Видено и чуто][Иван Вазов][СЛОВОТО] ... ме гледат ту ухилени, ту сурови, но еднакво мили на душата ми: образите на моите учители.
28 Юни 2017 10:17
Щом не си описал нещо в документ, значи не си го направил.

Тъжна истина, с която се сблъсках в първия си работен ден преди повече от 30 години, беше ми заявено от началството буквално следното: "Слушай, младо, работа без план не е работа. План без работа е работа".
Виждам, че сега нещата са същите, дори по-зле поради усъвършенстването на информационните технологии и най-вече въвеждането на най-зловещия инструмент на бюрокрацията, командата copy/paste
28 Юни 2017 11:57
работа без план не е работа. План без работа е работа"

Бат'Ваньо, да не си започнал работа в планов отдел?
28 Юни 2017 12:39
Проблемът не е от вчера. В казармата (1983-1985 г.) ротният командир нареждаше на писаря си да прави "план" на всяко занятие, не само на полевите, но и на тези в класната стая. Що тетрадки се изписаха. Началникът на нашия отдел щаба на бригаадата "одобряваше" тези "планове". Той пък пишеше свои планове, дето началника на щаба одобряваше. Той .... сещате се какво. След полевите занятия и стрелби имаше задължителни писмени "отчети".
Абе, "Параграф 22".
В училище ще да е било същото. Май само в университета бюрокрация почти няма.
28 Юни 2017 13:10
Щом не си описал нещо в документ, значи не си го направил. Администраторите вярват именно на документите: така и те имат какво да правят; спокойни са, щом папките им се пълнят с отчети и статистики.

Това се нарича СУК (система за управление на качеството)...
Но по принцип е:
"Чем больше бумага, тем чище задница!"
28 Юни 2017 13:40
Някой може ли по-опростено да опише за колко документи от обсъждания тип става въпрос, какъв обем и обективно колко време е необходимо за изготвянето им? Защото безсмислената бюрокрация е нещо неприятно и вредно, но има и полезна бюрокрация. Сигурно има учители които биха работили добре и без отчетност и документиране, но със сигурност има и доста които ще го ударят съвсем през просото ако работите останат само на тяхната си съвест.
Отделна тема е наличието на масови профсъюзи в образованието, събиращи доста милиони членски внос годишно. Една работна група която да представи в писмен вид безсмислената част от бюрокрацията и да се иска промяна не изглежда като нещо революционно и авангардно. Даже не споменавам и една сериозна група депутати от всякакви бои с произход и каузи свързани с образованието.
28 Юни 2017 14:03
Почти веднага след влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование, както и на всички следващи от него наредби се появи виц: Учениците пречат на учителите да си вършат работата.
Почти като вицовете от соца.
Натам вървим... по отношение на тъпотиите и съответните им вицове.
А за образованието не ми се говори.
29 Юни 2017 14:36
До Дежурния

Ей тука по-подробно 1 година преди Провадия възстана Панагюрище, още с проекта(!) на наредбата от разни мрежи и фондацции за децата

Панагюрски учители с открито писмо за поредните безумия
30 август, 2016 16:27

http://akademika.bg/2016/08/%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D1%8E%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D1%81-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%BE-%D0%B7%D0%B0/
29 Юни 2017 14:38
Мрежа за родителите:

Отворено писмо до министъра на образованието относно заявените от него мерки за борба с неграмотността

" Изследванията на PISA показват функционална неграмотност сред около 40% от 15-годишните български ученици. Това измерване се провежда само сред тези, които ходят на училище. Изводът от това измерване не е за учениците, а за училищната система – тя не се справя с ограмотяването. Изследването показва, че ходенето на училище не води само по себе си до ограмотяване. Води, очевидно, до липса на основни умения за пълноценно гражданство на около половината, прекарали в училище по 10 години. Следователно, проблемът с неграмотността, който е преди всичко проблем на работата на системата, няма как да бъде решен с мерки, насочени извън системата, която не се справя с него."

http://nmr.bg/%d0%be%d1%82%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%b4%d0%be-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b8%d1%81%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be/
29 Юни 2017 14:52
До Дежурния

Отговорът на Вашия въпрос най-просто:

Тази наредба има идеятата да прокара части от отпадналия проекто-закон за закрила на децата 2012 година в който отсъстваше думата родител и бе отвхърлен с масови протести по площадите.

Рекламата на Мая Манолова е от същата серия - непзнати говорят на вашите деца и ги приканват, като ви прескачат като родители!

Същите фондации го правят през МОН. Целта е да се осигурят клиенти за организации извън училищата. Комисиите за двойкаджиите да кажат, че нямат време и да ги пратят навън. Да не се пипат тиражите на негодните учеебници, и те да произвеждат проблемни деца които да се пращат навън с обвинения за несправяне към родителите.

Преди тази наредба имате система с проблеми А,Б,Ц и тежки дефицити на време, средства, програми. Бюджетът и грешното му планираане не позволява нормално изпълнение на никакви задачи. Ако тук-таме се добавя смисъл, той е от частните уроци.

Добавя се наредба, която не адресира директно нито една причина за проблеми, но ангажира още време в рамките на стария бюджет.

Нали разбирате, че ако някой пише документи, друг трябва да ги чете. Кой?

И какво му е пречело по-рано да се информира по-раано? Ами той е в час! Свободни няма! Като начало...

По каква причина може изобщо да се мисли, че добавката е улеснение, освен ако не изхвърляя децаа от системаата навън в ссегашното ссъстояние на образованието?

09 Март 2018 15:08
"Ако се разбунтуваш и откажеш да напишеш поредната справка, протокол, план, писмо, становище и т. н., злепоставяш директорите си. Те пък вероятно са под заплахата от началниците си в РУО, а те - на МОН. Поне това е алибито на администрацията, за да поддържа вроденото чувство за отговорност и ненужна вина на повечето учители."
Е, ами тогава къде е проблемът - най-горе! Значи там са излишните! Тя, рибата, казват, се вмирисвала откъм главата. Да се премахне тая ненужна пасмина от чиновници и всичко ще си дойде на мястото! А не да се множат тихомълком и после цялото учителско войнство да се старае да им обезпечава службичките, за да не лъсне, че са до болка ненужни!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД