:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,889,101
Активни 215
Страници 36,069
За един ден 1,302,066
Най

Издателката Надежда Кабакчиева живее "за едното име красно"

Преди 32 г. тя взела интервю от Фернандел, благодарение на което я назначили на щат в "Отечествен фронт"
Снимка: Борислав Николов
Надежда Кабакчиева и синът й Ванко са наследници и продължители на делото на един от големите български издатели - Стефан Кабакчиев. Стефан бил общественик, журналист, а от 1937 г. създава издателство "Слънце", което просъществува 11 години. През 1948 г. то е национализирано, а продукцията му - разпиляна. "Слънце" става особено популярно с поредиците си от книги на Майн Рид, Джек Лондон, Карл Май, Джон Стайнбек, Андре Мороа и др. и с биографиите си на известни личности на изкуството и културата. Девизът на издателя бил "Традиция и напредък", а на неговата дъщеря: "Аз действам!"

Не случайно през 1991 г. Надя възстановява името на "Слънце" и започва със заем трудната работа на издател. Първата книга на новия стар издател е "Библия за деца". Рискът е голям, но книгата има пълен успех. "Споменът за баба ми Надежда, майка на баща ми, ме накара да избера адаптацията на Светото писание за деца. Баба ми, след като загуби двамата си сина - Симеон и Стефан, - се обърна към Бога, за да преодолее скръбта си. Вярата й я накара да бъде дарител на много църкви и манастири в Търново и околностите. Първо тя си взе едно момиче, което й стана духовна дъщеря.

В църквата "Св. Никола" в Търново баба ми изгради един метален кръст, в основата на който се палят свещи за починалите. Над него има потъмняла табелка, на която пише: "Този кръст е направен със средствата на Надежда Кабакчиева." Така от баба ми остана кръстът, а от баща ми - знакът на издателството - едно слънчице. И съвсем естествено моят избор беше книгоиздателска работа, а първата ми книга - "Библия за деца". По този начин не само моята съдба, а и съдбата на сина ми Ванко, който е магистър по икономика, се промени."

Днес Ванко е един от най-верните и знаещи съветници на своята майка и се грижи за книгоразпространението на издателство "Слънце".



До 1991 г. Кабакчиева работи като журналист



във вестниците "Отечествен фронт" и "Антени". Тя е един от талантливите ни репортери работохолици. Ресорът й в "Отечествен фронт" е Български червен кръст. Той я обрича на чести пътувания. Сблъсква се с човешкото страдание и го показва на страниците на вестника.

По природа дъщерята на Стефан Кабакчиев е оптимист. Реши ли да прави нещо, го постига. Тя не е назначена още в "Отечествен фронт", когато през 1971 г. си урежда едно пътуване до Швейцария. На гарата в Лозана прочита огромен плакат, на който пише, че на еди-коя си дата Фернандел ще изнесе спектакъл. "На същата дата аз бях в театъра - разказва Надя. - Исках да взема от прочутия комик интервю. Импресариото му ми каза, че трябва да напиша до него писмо с искането си и след един месец ще имам отговор. Това, разбира се, не ме отчая. Отидох до задния вход на театъра, на който стоеше един стар портиер - сърбин. Разказах му желанието си. Той ме посъветва към края на представлението да отида пак при него. Изгледах пиесата, която беше за един тъжен клоун, който разбира колко много го обичат хората. Малко преди края вече тичах към задния вход. Портиерът ме вмъкна и аз попаднах зад кулисите. Видях как Фернандел се покланя. Отидох до гримьорната му. Неговото импресарио ядосано ми извика да се махам. В това време артистът мина, погледна ме и каза: "Искате ли нещо, госпожице?" Отговорих му: "Аз съм от България и съм председател на комитета "Приятели на Фернандел. Трябва да направя с вас интервю." Той ахна: "Така ли, ами има ли такъв комитет зад желязната завеса? Добре, ще видим!" Комикът влезе в гримьорната си и аз зачаках. По едно време вратата се отвори и импресариото ме покани да вляза, но само за 30 секунди. Фернандел вече беше преоблечен в официален костюм, тъй като кметът на Лозана даваше прием в негова чест. Не зная как се случи, но когато нагласявах касетофончето си, бутнах някакво бурканче с течност за разгримирване.



То поля костюма на Фернандел и аз примрях



Загубих способността си да говоря - и на френски, и на български. Тогава Фернандел се разсмя широко и рече: "Името ти е хубаво - Надя. А Надя Грей е моята първа любов. Ти чувала ли си за нея?" Така аз възвърнах спокойствието си и направих интервю, което трая цели 30 минути. Когато излязох, навън имаше кордон от журналисти, на които импресариото съобщи, че комикът няма да приема повече никого. На другия ден някои лозански вестници излязоха с материали против репортерката от България, която с пробивност успяла да заеме цялото време на Фернандел. Когато се върнах в София, озаглавих материала "З0 минути с Фернандел". След като той беше публикуван, ме назначиха на щат във в. "Отечествен фронт".

Цели двадесет години Кабакчиева работи като репортер и публицист. "Преди правех вестници, сега книги, но с репортерството не съм скъсала - споделя Надя. - То е състояние на духа и ми помага да бъда първа в много ниши на книжния пазар. Продължавам да се интересувам от бележити личности. В резултат на това излезе издателската ми поредица "Прочутите" - с историите на лейди Даяна, Жаклин Кенеди, Опра Уинфри и др. Под логото на "Слънце" излизат и български автори, а също така "Моята първа енциклопедия" на "Ларус". "Животните", "Морето", "Динозаврите" и др. са желани елегантни томчета за всяко дете. Преди две години Кабакчиева е заинтригувана като репортер и издател от личността на Даниел Митеран и от нейната книга "Напълно свободно". Преживяванията на една първа дама, обикновените неща от живота на такъв голям политик като Митеран я карат да купи авторските права на изданието. Надя се свързва с госпожа Митеран и двете стават приятелки. "Даниел" - така я наричат всички от офиса на Кабакчиева, пристига в София на 16 юни 2001 г. за премиерата на книгата си, а после гостува в дома на българската си издателка. Днес госпожа Митеран и Надя се виждат винаги когато шефката на "Слънце" пътува до Париж.

Преди няколко дни Кабакчиева прие предизвикателството да стане председател на Асоциацията на българските книгоиздатели.



"Аз съм точно като Рачко Пръдлето



Живея за "едното име красно". Затова колегите, които ме избраха, не знаят какво ги чака - работа и пак работа. Обичам и купоните. Мечтая издателите да имат свое заведение, където да се събират и веселят след тежък ден." Като председател на асоциацията амбициозната Надя иска да реши повечето проблеми на гилдията - въпроса за умрелите книжарници не само в София, но и в страната, данъчното облекчение не само за книгите, но и за спонсорите и др.

"С колежката ми Василка Ванчева работим по един проблем, който се казва "Четяща България" - споделя Кабакчиева. - Искаме да напълним библиотеките с нови книги и да съживим процеса на четене в тях. Вярвам, че с общи усилия ще повдигнем имиджа на издателската гилдия, която първа се захвана у нас с частен бизнес."

Надя смята в свободното си време да пише книга за историята на своята фамилия. Тя твърди, че ако всеки разкаже за рода си, ще се получи една пълна история на българската интелигенция.

"Моята фамилия води началото си от Търново и от Елена - спомня си Надя. - Дядо ми Дончо Кабакчиев бил търговец, но умира на 44 години. Баба ми Надежда остава сама с три деца - Стефан, Симеон и Иванка. Макар и вдовица, тя дава солидно образование на тримата. Стефан Кабакчиев (1909-1949 г.) завършва философия в Сорбоната, Франция. Симеон - Духовна семинария във Варшава. Иванка, единственото момиче на семейството, израства като



една от най-духовитите българки в София



през 30-те години на миналия век. Тя устройва непрекъснато в къщата си балове по различни поводи. Умеела е да събира хора и да им доставя радост. Нейният внук - Иво Радев, днес е импресарио по изкуствата."

Първия удар от съдбата фамилията на Кабакчиеви получава, когато Симеон загива на фронта по време на Втората световна война. Днес една улица в Търново носи неговото име. Вторият удар е смъртта на Стефан, който не успява да прежали разрухата на своето издателство. Когато той умира, Надя е само на 6 години и половина. Докато расте, тя слуша разказите на майка си Ирен за своя баща и твърдо решава не само да работи във вестник, но и по-късно да си проправи път в книгоиздаването. "Никога не правя нещо само за пари. Ръководя се от голямата си любов към печатното слово и от потомствената си кръв на издател", казва за себе си Кабакчиева.
 
Журналистката Надежда Кабакчиева (втората отдясно) интервюира царското семейство през 1991 г. в Мадрид. На снимката освен нея са Кубрат, царица Йоанна, Маргарита, Симеон и Калина.
 
Поручик Симеон Кабакчиев, майка му Надежда, сестра му Иванка и брат му Стефан, шеф на старото издателство "Слънце".
4279
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД