:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 391,986,078
Активни 174
Страници 29,349
За един ден 1,302,066
Конфликти

Защо Аун Сан Су Чи е безучастна към рохингите?

Нобеловата лауреатка за мир мълчи за мъченията и репресиите над мюсюлманското малцинство в Мианма
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Около 400 000 рохинги са избягали в Бангладеш в резултат на репресиите, на които са подложени от армията на Мианма.
Мианма на практика се управлява от една от най-възхваляваните хуманистки в света - носителка на Нобелова награда за мир и икона на демокрацията. Аун Сан Су Чи, която е начело на Националната лига за демокрация (НЛД). Су Чи повече от две десетилетия бе жертва на репресии и дълго време беше под домашен арест. Въпреки това тя нито напусна страната, нито се отказа от целта си - провеждането на нови избори.

След като партията й пое властта в Мианма миналата година, Су Чи - реалният лидер на страната, въпреки че официално не е неин държавен глава -



наблюдава безучастно убийствата и бягството на стотици хиляди рохинги



- мюсюлманско малцинство в страната, което наброява повече от 1 млн. души. В света вече се чуват гласове, че към малцинството се провежда геноцид. През 2016 г. военните в Мианма участваха в кампания за избиването им в щата Рахине, в западната част на страната. Нападенията на военните формирования на рохингите срещу полицейски постове доведоха до още по-жестока контраатака от страна на генералите, като към тях са се присъединили престъпни банди и други щатски сили за сигурност. Тези действия станаха доста интензивни това лято.

Правозащитните организации "Хюман райтс уоч", "Амнести интернешънъл" и други наблюдатели съобщиха за прогонване на рохинги от градовете, опожаряване на цели селища и убийства, извършвани от армията в Мианма (бивша Бирма). Само в последните седмици около 400 000 рохинги избягаха в Бангладеш, според данни на ООН. Високопоставен представител на организацията обяви, че провежданата акция в Рахин е "етническо прочистване по учебник".

Су Чи обаче отказва да се занимава пряко с кризата, въпреки че посети център за жертви на насилие и пред медиите се въздържа от критики към армията. Преди дни тя заяви, че имало



"айсберг от дезинформации" относно ситуацията



в Рахин. От офиса на Су Чи пък определиха като "фалшиви новини" съобщенията за тежкото състояние на рохингите. Говорител на правителството заяви пред местно издание, че рохингите "имат оръжия - мечове, катапулти и пушки - домашно производство" - изглежда, че по този начин се дава картбланш да се убиват рохинги.

Възможно е липсата на интерес към положението на рохингите да оказва влияние върху личните възгледи на Су Чи, но, разбира се, не можем да бъдем сигурни в това. Един от най-известните й биографи Петер Пофам твърди, че в душата си Су Чи не е фанатик: тя има високопоставени съветници, които са мюсюлмани (въпреки че не са рохинги). А "една от основните личности, която я убеждаваше да влезе в демократичното движение", беше мюсюлманският писател дисидент Маун Тау Ка, чиито книги са бестселъри, пише Пофам.

Су Чи обаче представлява и своята партия. Имаше известни притеснения за рохингите сред членовете на НЛД през 2015 г., както и сега. Много от членовете й, сред които и значителна част от будисткото мнозинство, смятат, че рохингите са чужденци - наричани са "бенгали" от много от жителите на Мианма - които не заслужават да живеят в страната, въпреки че някои от тях са там от поколения. Миналата година Су Чи поиска от посланика на САЩ в Мианма да не нарича тази етническа група рохинги - знак, че и самата тя ги възприема по този начин.

Това означава, че няма политическа полза да се оспорват възгледите на мнозинството по отношение на рохингите. Освен това - и други продемократични лидери, които също са били подложени на жестоки репресии от военните по време на управлението на хунтата, имат доста силна неприязън към рохингите.

Тези чувства съвпадат с нарастващото влияние на Будисткото национално движение. Су Чи не зависи от подкрепата на движението - много



будистки националисти хардлайнери смятат,



че тя се отнася меко към рохингите.

Откакто пое контрола над правителството (поне министерствата не са под контрола на армията), Аун Сан Су Чи ясно показа, че има два основни приоритета: да се опита да съживи икономиката на Мианма, а най-важното за правителството е да постигне мир с армиите, сформирани на етнически принцип, които от дълго време имат бунтовници в северната и североизточната част на страната.

Су Чи стартира амбициозен мирен процес с доста бунтовнически групи, очевидно приемайки това като ключово, за да възстанови целостта на страната. Баща й, лидерът на борбата за независимост Аун Сан, се опита да постави основите на федерален Мианма и предотврати граждански конфликт, но беше убит не дълго след като постигна първоначално споразумение с етническите малцинствени групировки.

Су Чи също така вярва, че има ограничена възможност да спре жестоката военна кампания в щата Рахин. Въпреки че на практика тя е лидерът на правителството, висшият генерал Мин Аун Хлаин има голяма власт. Конституцията на Мианма дава на въоръжените сили контрол над бюджета на армията и над министерствата, свързани с въпросите на сигурността; те също така държат 25% от местата в парламента.

Друг проблем е, че натискът от чужбина, който й се оказва да сложи край на кризата с рохингите, я е направил дори по-непреклонна. Су Чи винаги е била известна със своя инат. (По какъв друг начин човек може да оцелее десетилетия на домашен арест и други репресии?) Известна е и с това, че се придържа към позицията на съветниците си. Тя няма толкова много хора във вътрешния си кръг, които да насърчават или да критикуват действията й - тези, които могат да водят спор за политиката й спрямо рохингите. Тя има малък екип и се смята, че членовете на НЛД малко се месят в делата й. Фергал Кийн, който от доста време следи за Би Би Си изявите на Аун Сан Су Чи, припомня, че "миналия декември, когато специалният представител на ООН за Мианма Виджай Намбиар настояваше тя да посети щата Рахин, е получил отказ". Защо? Защото, както казва един от съветниците на Су Чи, тя просто



не иска да се смята, че изпълнява нареждания на чужденци



Този инат може да се увеличи и от усещането за предателство: държавите, правозащитни организации и международни лидери, които в продължение на десетилетия подкрепяха Аун Сан Су Чи, сега се обръщат срещу нея.

Су Чи не е напълно безразлична към кризата в Рахин. Тя сформира комисия от експерти, оглавявани от бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, чиято задача е да разследва насилието. Това беше важна стъпка и правителството й се ангажира да изпълни препоръките на комисията.

Су Чи вероятно смята, че въпреки критиките за това как се справя с кризата в Рахин, най-влиятелните чуждестранни правителства няма да накажат Мианма. Белият дом пусна съобщение преди дни, в което обяви, че е "силно притеснен" от насилието в Рахин. Делхи подкрепи Су Чи, осъждайки терористичната организация на рохингите и заплаши да депортира рохингите, които търсят убежище в Индия. Пекин обвини военните формирования на рохингите за насилието. Съветник по сигурността на Су Чи отбеляза, че "приятелски държави" като Китай ще блокират всяка резолюция в Съвета за сигурност на ООН, критикуваща Мианма.

От гледна точка на морала, историята и властта, които има, бездействието на Су Чи със сигурност влошава ситуацията. Тя показва на военните, че могат да действат безнаказано, а публичните й изказвания изобщо не интересуват членовете на партията й, които не смятат темата за важна. Безразличието й отне възможностите на организации, оказващи помощ, да стигнат до хората на място и потенциално да събират парии, за да помогнат на рохингите.

---

ЗА КАРЕ - Кои са рохингите?

Рохингите са мюсюлманска етническа група, която практикува суфистка разновидност на сунитския ислям. Мнозинството от около 1 млн. рохинги в Мианма живеят в щата Рахин, където те представляват около една трета от населението според данни на Съвета за външни отношения. Рохингите са смятани за незаконни мигранти от Бангладеш, въпреки че корените им тръгват от района още от ХV век. Правителството на Мианма отказва да даде гражданство на рохингите и заради това огромна част от тях не притежават законни документи, което на практика ги превръща в хора без гражданство. Доскоро те можеха да се регистрират и да получат временно гражданство с т.нар. бели карти, които са издавани на мюсюлманите по време на управлението на военната хунта в Мианма през 90-те години.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Нобеловата лауреатка за мир и реален лидер на Мианма Аун Сан Су Чи позволява безнаказаните репресии срещу рохингите.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Демонстрация в подкрепа на рохингите се проведе в Париж преди дни.
4
2502
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
24 Септември 2017 19:56
Религията е опиум за народите!
24 Септември 2017 23:09
Не е безучастна, а просто отстоява интереса на страната си. Защо статията не пише за ислямските терористи от рохингите, които са причина за кризата? Защо не казва, че са бенгалски мюсюлмани от Бангладеш?
25 Септември 2017 11:13
"айсберг от дезинформации" относно ситуацията
Ех, мъка либертарианска. Да питат Боно какво да мислят.
*
Аун Сан Су Чи е мианмарски нациолналист. Това, което не могат да схванат с простата си глава невежите ни глобални съграждани е, че има разлика между борба за развитие на едно общесто и борба срещу интересите на това общество (това което нашия тъп тъп седесариат не можеше да вдене). Това което трябва да се случи е рохингите да се отделят в собствена държава - те са компактно население, чийто етнос е отречен от господстващото мнозинство.Но Аун Сан Су Чи иска да управлява страната, а не част от нея (което напълно съвпада с интереса на военните). И нека да сме обективни - повечето читатели на този вестник, еле пък на УаПост (Amazon.com) не бяха чували и дума за рохинги-мохинги преди статиите от последните месеци. Въобще жалка картинка. И тъжно разминаване между идеята за някой човек и реалността. Льошо.
25 Септември 2017 11:15
Правителството на Мианма отказва да даде гражданство на рохингите и заради това огромна част от тях не притежават законни документи, което на практика ги превръща в хора без гражданство.
Това са бели кахъри - практикува се в ЕС. Без някакви санкции. Само лични драми.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД