:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,968,676
Активни 10
Страници 21,644
За един ден 1,302,066

Съдебните заседатели - с нови правила и нови хонорари

С над 7 месеца забавяне Висшият съдебен съвет прие регламента за представители на обществото в съдебния процес
Снимка: БГНЕС
"Заклевам се в името на народа да прилагам точно конституцията и законите на Република България, да изпълнявам задълженията си по съвест и вътрешно убеждение, да бъда безпристрастен, обективен и справедлив, да допринасям за издигане престижа на съдебната власт, да пазя тайната на съвещанието, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!" Това гласи клетвата, която полагат заседателите, преди да встъпят в длъжност. На снимката - заседатели от Софийския районен съд, преди да положат клетва за мандат 2015-2020 г.
Със забавяне от над 7 месеца, в един от последните дни на мандата си предходният Висш съдебен съвет най-сетне изпълни законовото си задължение да приеме наредба за съдебните заседатели. Текстът й беше обнародван в "Държавен вестник" вчера и веднага влезе в сила.

"Като представители на обществото в съдебния процес съдебните заседатели са длъжни да се грижат за постановяване на справедливи съдебни присъди според преобладаващото разбиране на обществото за справедливост, като в рамките на общите и абстрактни норми на закона отчитат особеностите на всеки конкретен случай и го решават, опирайки се на критерии, свързани с общочовешките ценности и ценностите на демократичната правна уредба." Това гласи наредбата.

Заседателите имат немалка роля в наказателните дела на първа инстанция. Те участват по някои от процесите в районните, окръжните, военните и специализирания съд. Заседателите биха могли да обърнат дадено дело, защото винаги са мнозинство в съдебния състав и имат равни права и задължения със съдиите. Когато за престъплението се предвижда наказание над 5 г. затвор, делото се гледа от един съдия и двама заседатели. Ако санкцията е 15 г. или по-тежка, съотношението става 2:3. По време на съвещанието за присъда би трябвало първо да се произнесат заседателите и едва след това и професионалните съдии. Естествено, има магистрати, които решават и просто уведомяват заседателите. А те искат да угодят на съдията и не му се противопоставят. Но не е изключение и съдията да напише особено мнение за присъда, решена от заседателите.

Заседател може да стане всеки дееспособен български гражданин на възраст между 21 и 68 години. По дефиниция заседателят трябва да има поне средно образование, да се ползва с добро име в обществото и да не е осъждан за умишлено престъпление. Предложение за заседатели се прави от общинските съвети. Като най-малко 10 на сто от номинираните трябва да са с квалификация в областта на педагогиката, психологията и социалните дейности. Това е единственото специално изискване за някакъв ценз и то е свързано с факта, че по дела срещу непълнолетни заседателите трябва задължително да са учители или възпитатели. Публична тайна обаче е, че общинарите подготвят и одобряват списъците на партиен принцип и по-често водещият мотив е да уредят някого. А така заседателят може да се окаже в опасна зависимост. В същото време за тях не се предвижда никаква публичност. А имената им много често са заличени от присъдите, които се публикуват в онлайн регистрите.

Новата наредба увеличава хонорарите на заседателите. Досега те вземаха дневно 1/22 от 50% от основната съдийска заплата на районно или окръжно ниво, в зависимост от това в кой съд правораздават. Вече хонорарите им ще се изчисляват на базата на 1/22 от 60% от заплатата на съдиите. Така за 8 часа заседател



на окръжно ниво получава 70 лв., а на районно - 55 лв.



Според наредбата възнаграждението се определя почасово, включително и за започнат час, на база дневно възнаграждение, изчислено по посочената формула, но не по-малко от 20 лв. на ден. Броят часове, за които се дължи заплащане, е реално отработеният и не се ограничава от осемчасовия работен ден.

Заседателите получават хонорар както за открити, така и за закрити заседания и за участия в тайното съвещание за постановяване на присъда. Когато става дума за заседания, началният и крайният им час се отбелязват в протокола. В останалите случаи за заработеното от заседателя време документ попълва председателят на съдебния състав.

Освен това на съдебните заседатели се възстановяват разходите за транспорт, които са направили във връзка с участието си в заседанията, за пътуване от местоживеенето или местоработата им до сградата на съда и обратно, в границите на съдебния район, по правила, възприети за изплащане на пътни разходи в съответния съд.

Сред документите, качени на сайта на Висшия съдебен съвет във връзка с тази наредба, има и "финансова обосновка". В тази графа обаче е качен само един празен лист. Така че не става ясно колко средства ще са необходими във връзка с новите хонорари на заседателите.

Промяна в уредбата на заседателите е и че



те вече се избират чрез жребий на случай принцип,



по подобие на определянето на съдиите. Така, поне на хартия, вече няма как съдия да предпочита да работи точно с определени заседатели, а те винаги да се съгласяват с решенията му, за да си гарантира участия в повече заседания и по-добри хонорари.

Случайният подбор на основни и резервни заседатели става чрез "съществуващите електронни деловодни системи и модули, а след изграждането на единна информационна система на съдилищата - чрез нея". В жребия участват всички заседатели, които имат под 60 заседателни дни в рамките на календарната година и не са заявили отсъствие по някаква причина, гласи наредбата.

Според наредбата, когато се определя броят на заседателите, се взема предвид броя на делата, които всеки първоинстанционен съд е разгледал в предходната година със съдебни заседатели и становището на председателя на съответния съд за тенденциите на увеличение или намаление на тези дела за 5 години назад. Заседателите се предлагат от общинските съвети, но се избират от общото събрание на съда. За районно ниво се гласуват от окръжния съд, а за окръжно - от апелативния.

Сред етичните принципи за заседателите в наредбата е записано: "При изпълнение на функциите си да действат по съвест и убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като не се поддават на натиск, заплахи, стимули, преки или косвени влияния, независимо от техния източник". И още: "Съдебните заседатели са длъжни да извършват дейността си обективно и добросъвестно, като се стремят вярно и точно да анализират и оценяват всички факти, обстоятелства и доказателства по делото, като избягват поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основани на раса, произход, етническа принадлежност, пол, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Съдебните заседатели трябва да се ръководят от правилото, че обвиненото лице се счита за невинно до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, в която се установява противното".

Изисква се още, че те трябва да имат политически неутралитет и да не допускат да бъдат повлияни от свои или чужди политически пристрастия. Освен това трябва да са почтени и благоприлични - по всяко време и във всяка среда да имат морално и пристойно поведение, не приемат материални или нематериални облаги независимо от естеството им, които не им се следват и могат да поставят под съмнение тяхната независимост и безпристрастност; да се въздържат от действия, които са в разрез с представите на обществото за благоприличие и могат да компрометират тях и тяхната обществена функция.



НОВО ПОПРИЩЕ

Сред заседателите в Софийския градски съд, които положиха клетва това лято, е и Светла Петкова. Тя беше член на предишния състав на Висшия съдебен съвет, една от твърдото ядро около главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния административен съд Георги Колев. Преди да влезе в съвета, Петкова беше съдия във Върховния административен съд. След края на мандата си в съвета обаче тя нямаше как да се върне в съда, тъй като вече е над пенсионната възраст в системата - 65 години.

2
4121
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
11 Октомври 2017 11:07
А защо са само на първата инстанция?
11 Октомври 2017 11:24
Щото хамериканците за България още не са получили инструкции от метрополията като как да демократизират още повече процеса на всички инстанции, с участието в него, на скромни, честни и неподкупни безхаберници, избрани из недрата на хамериканския пийпъл, които да бъдат дискретно и задкулисно манипулирани а ла "12 разгневени мъже" (бай Хенри Фонда, в главната роля, ако се не лъжа) в полза на подсъдимия...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД