:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,970,140
Активни 12
Страници 50
За един ден 1,302,066

Как Ричард Талер промени моя и вашия живот

Нобеловият лауреат е Чарлз Дикенс на икономиката
Ричард Талер бе удостоен с Нобеловата награда за икономика за 2017 г.
За пръв път чух за Ричард Талер през 90-те години на миналия век в съблекалнята на Чикагския университет. Натъкнах се там на Стив Шейвъл, икономист в Харвардския правен факултет, който ме попита върху какво работя. Измърморих му няколко теми, по които размишлявах, за това дали хората наистина разсъждават рационално, както твърдят за тях икономистите. Той ми отвърна без особен ентусиазъм: "О, значи четеш Талер, онзи преподавател от Корнел".

Същия следобед прегледах работата на Талер. Сякаш ме огря светлина или пък чух първия акорд на "Нощ след тежък ден" на "Бийтълс".

Разсъждавайки върху илюзиите, Талер обясняваше, че човешките същества правят много гафове. С ясни примери, усет към играта и с малко математика той показва, че хората всъщност изобщо не действат така, както прогнозира стандартната икономическа теория.

Ако дадеш на някого чаша за кафе или лотариен билет, той ще поиска след това много повече пари, за да се раздели с тях, отколкото би платил, ако ги купува. Хората планират и действат и решенията им драстично се различават в зависимост от това дали планират, или действат. Хората имат проблеми със самоконтрола и затова възприемат стратегии на предварителното обещание като тези, използвани от "Анонимните алкохолици", центровете за борба с наркоманиите или клиниките за отказване от тютюнопушене. Хората държат на справедливостта и биха наказали някой, който действа нечестно, дори и за собствена сметка. Хората



избират да не избират,



защото не искат да съжаляват за избора си

Всяка една от тези идеи, а той има доста повече, открива цял нов свят. Те не означават, че хората са "ирационални", но показват, че не сме чак толкова рационални, колкото допускат икономическите теории. Описвайки психологическите си находки и стъпвайки върху откритията на Даниел Канеман и Еймъс Тверски, Талер стана най-важната сила в създаването на поведенческата икономика. Талер, който в понеделник бе удостоен с Нобеловата награда за икономика, който сега преподава поведенчески науки и икономика в Чикагския университет, прокара идеите си в правото и публичната политика.

Той разви идеята за "Спести повече утре" - пенсионна програма, при която работещите могат да внесат като спестявания част от бъдещото увеличение на заплатите си. Тази програма бе разработена пряко въз основа на открития в психологията.

Талер привлече вниманието и върху потенциалния ефект от автоматичното присъединяване към някакво действие. Инерцията е важна движеща сила и затова работещите биха запазили определен пенсионен план, ако автоматично бъдат включени в него, дори и първоначално да не са пожелали да го изберат. Днес навсякъде по света се използва програмата "Спести повече утре" и автоматичното присъединяване. В резултат на това работещите ще имат по-добри пенсии.

Тези идеи се възприемат като форми на либертариански патернализъм - намеса, която твърди, че спазва свободата на избора, но която подтиква хората в посока, в която ще живеят по-добре. Аз имах привилегията да сътруднича с Талер в изследването на това как тези интервенции, или просто казано



"побутване",



могат да помогнат при справяне с големи световни проблеми като бедност, безработица, защита на потребителите, пристрастяване, образование, корупция, национална сигурност, деградация на околната среда.

В тези и други сфери изследванията на Талер се използват от правителствата по целия свят. Част от работата се извършва от "звена за побутване", но най-големите и обещаващи инициативи идват от най-високо ниво, където откритията на Талер са широко възприети, дори и името му да не е известно. Той бе съветник на Обама по пенсионната реформа.

В САЩ например над 11 млн. бедни деца получават безплатна храна в училище главно благодарение на програма, вдъхновена от работата на Талер. По отношение на поведенческата икономика в публичната политика ние сме още в началото - в следващите десетилетия предстои да видим безмерно повече.

Академичните интереси на Талер произтичат пряко от неговата личност. Той е изключително забавен човек. Той е и много задълбочен наблюдател на човешкото поведение и нищо не го радва повече от човешките слабости. Той е Чарлз Дикенс на икономическата професия. Кой друг би разработил теория на човешкото поведение, наблюдавайки как по време на празнична вечеря иначе рационални икономисти се тъпчат с кашу, преди да бъде сервирана вечерята, и са изключително благодарни, когато домакинът отсервира наполовина пълната им чиния?

На въпрос какъв съвет би дал на дипломиращите се студенти по икономика, Талер казва: "Изследвайте реалния свят, а не литературата". Точно това прави той и така превръща света в по-добро място.

------------

*Авторът е икономист, преподавател в Харвард. Колумнист на Блумбърг, автор на "#Republic: Divided Democracy in the Age of Social Media" и съавтор с Талер на "Побутване - По-добрите решения за здраве, благосъстояние и щастие" ("Nudge: Improving Decisions About Health, Wealth and Happiness.")







------------------------------------

Кариерата на Талер, прославил се с начина, по който използва информацията, за да наблюдава и прогнозира действията на хората в реалния свят, е дългогодишна битка с Homo economicus - митичния вид напълно рационални човекоподобни, които живеят по модела на класическата икономическа теория. В изследвания, заети от психологията и социологията, и воден от старомодно любопитство, Талер показа, че човечеството се влияе от емоции и ирационалност при вземането на решение по всички въпроси - от избор на пенсионен план и здравна застраховка до професионален спорт.

Талер не спори, че хората са отчасти ирационални. Освен това той наблюдава, че хората се предсказуемо ирационални (ако вземем назаем термина от икономиста Дан Ариели). Някои от най-интересните разработки на Талер установяват, че предсказуемата ирационалност засяга собствеността, чувството за честност и увереността.

Според класическата икономическа теория стойността на един продукт не бива да зависи от неговата собственост. В един от най-известните си експерименти, извършен заедно с нобелиста Даниел Канеман, Талер раздава чаши на половината от студентите в залата и ги кара да им поставят цена. Студентите, които вече притежавали такива чаши, им поставили двойно по-висока цена от студентите, които нямат чаши. Хората дават по-висока стойност на нещо, което вече притежават.

На теория по-добрата информираност трябва да доведе до вземане на по-добри решения. Но в изследване на Националната футболна лига Талер установява, че професионалните отбори оценяват много скъпо първоначалните си попълнения, до голяма степен защото ръководствата смятат, че могат да предусетят коя ще е следващата голяма звезда. "Колкото повече информация събират клубовете за играчите, толкова по-сигурни се чувстват в способността си да правят точни преценки", пише Талер.

Изследванията на Талер сочат, че хората имат твърди стандарти за това кое е честно. Тъй като повечето потребители не знаят колко точно струват стоките, те определят стойността им на базата на това, което смятат за честно. Например 5 долара за чадър изглежда справедлива цена, но какво ще кажете, ако цената е стигнала до 5 долара от първоначална цена от 1 долар, защото е завалял дъжд? Чувството, че може би те мамят, може да намали продажбите и то няма нищо общо с употребата на чадъра. При рецесия работодателите предпочитат да уволняват работниците, вместо да им намаляват заплатите, вероятно заради усещането, че работниците ще възприемат намаляването на заплатите като нечестно.

Ако ирационалното човешко поведение може да бъде предсказано, то може да бъде предизвикано или подтикнато. Талер е автор на термина "побутване", за да опише лесните и евтини начини за намеса, които променят начина на вземане на решение.



СНИМКИ ЕПА/БГНЕС
Нобеловият лауреат по икономика за 2017 г. приема поздравления от колега от Чикагския университет.
 Членовете на Нобеловия комитет обявяват Талер за носител на наградата за икономика на Шведската централна банка в памет на Алфред Нобел.
 Ричард Талер и Селена Гомез участват в епизод в номинирания за "Оскар" филм "Големият залог" (Big Short). Талер обяснява на героинята на Гомез причините за икономическата криза през 2008 г. с игра на Блек Джек.
34
2833
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
34
 Видими 
10 Октомври 2017 20:36
***
10 Октомври 2017 20:55
Икономистите напоследък май набараха дамара на Нобела.
Четат физиците, особено тия дето копат по самоорганизацията (Пригожин, например) и с прости примерчета от икономиката - хоп ей ти Нобел.
Ако почнат да смятат и потенциали и интеграли, хептен ще изпедепцат "побутването" и формирането на фрактали и структури в системата.
Оффф, заболя ме главата от толкоз наука!
Що ми трябваше...
10 Октомври 2017 21:44
Според класическата икономическа теория стойността на един продукт не бива да зависи от неговата собственост. В един от най-известните си експерименти, извършен заедно с нобелиста Даниел Канеман, Талер раздава чаши на половината от студентите в залата и ги кара да им поставят цена. Студентите, които вече притежавали такива чаши, им поставили двойно по-висока цена от студентите, които нямат чаши. Хората дават по-висока стойност на нещо, което вече притежават.

С подобни евтини номера са опитвали да "опровергават" още Адам Смит.
И още тогава човекот им е казвал, че икономическата теория се занимава с масовото производство, а не с раритети, и с масовите икономически явления, а не с поведението на измислени групички.
Ако субектите в залата не са си убивали времето с професорските майтапи, а от производството и продажбата на чашите е зависело оцеляването им, са щели да реагират по много по-различен начин, билийв ми.
И щеше да има един икономист-нобелист по-малко, което си е бонус

10 Октомври 2017 22:13
Всяка една от тези идеи, а той има доста повече, открива цял нов свят. Те не означават, че хората са "ирационални", но показват, че не сме чак толкова рационални, колкото допускат икономическите теории. Описвайки психологическите си находки и стъпвайки върху откритията на Даниел Канеман и Еймъс Тверски, Талер стана най-важната сила в създаването на поведенческата икономика.


10 Октомври 2017 22:18
Спомням си една студентска "мозъчна атака" преди три десетилетия.
Темата бе именно поведенческа и по-точно доколко машините могат да се приближат до човешкото поведение. Тогава не се съмнявахме, че идването на изкуствения интелект е въпрос на най-близко бъдеще. Още по-малко се съмнявахме, че неразумното поведение е главното, което отличава човека от машината.
Аз бях в групата, която трябваше да убеди другата група, че машината никога няма да ни наподоби. И нали съм си най-умен - вие също не го оспорвате, нали
се сетих за Буридановото магаре.
Тамам да победим, и една хубавица от противника каза: "Буриданово магаре? Пфу! Точно за магарета като колегата - пауза, поглед към мене - Бурри-дан, са измислени генераторите на случайни числа."
Та да си знаете истината от хубава мацка. Отсекъде
10 Октомври 2017 23:04
Това са елементарни истини открити още от съветските учени още през 17ти век. Прав е Боев а и другите калцифицирани мозъци, които смятат, че бой, а не Нобелови награди трябва да се раздават на прогнили западни интелектуалци (пе..ли по Боев). Само не мога да разбера какво търси Боев в прогнилия Запад а не отпраши към Твърдината над Мръсната Река, където му е мястото.
10 Октомври 2017 23:59
Това са елементарни истини открити още от съветските учени още през 17ти век.

Бъркаш с цял век. Откриват ги през 18-я.
Не е много ясно какво разбира авторът на "есето" под класическа икономическа наука, но не би трябвало да е икономикс-а. В "Икономикс" на Пол Самуелсън и Уилям Нортхаус едното от определенията за предмета на икономическата теория е "наука за избора и за вземането на решения".
Нима авторът говори за класическата политическа икономия?
Така ще да е, поне така излиза.

По какво се различават политическата икономия, икономиксът и шарлатаниите на Талер?
По орязването на предмета и окълцването на моделите, с които се изучава.
Класическата политическа икономия изучава всичко, което и икономиксът (дейностите по производството и разпределението, промените в икономиката, избора и решенията, за които споменах, парите, банковото дело, капитала и богатството), плюс отношенията между хората по повод изброеното.
Икономиксът "изважда" от науката отношенията между хората.

Шарлатаните като Талер и сие продължават да вадят, докато в псевдонауката им остане само тъпият, примитивен бихейвиоризъм.
Затова и моделите им са сакати: няма йерархия, няма придобити правила на поведение (все едно изследват кърмачета), няма ограничения и условия на външната среда, няма развитие на процесите във времето и най-ненаучното - няма ги отношенията между хората. Липсата на последните две - развитието и отношенията - е ненаучно дори според поведенческите шарлатании. Непрекъснато променящата се ситуация е аксиома дори според тях.
Иначе не могат да дават акъл как да се манипулират робите, което е основната задача на бихейвиоризма.

Какво очаквате от саката "наука" и сакати модели
11 Октомври 2017 00:21
Памфуций
10 Октомври 2017 22:13

Колега, разчитам на твоята любезност.
Ти бе свидетел на малкия ни спор със Симчо дали Форд е имал 100% от акциите на Фолксваген.
Не открих потвърждение на такова нещо.
Ще пиша на тези, които цитирах и ще ги смъмря.
В интерес на истината, стигнах до един период, 1945-1947, в който е възможно Форд да е имал някакво отношение към ФВ, но не намерих нищо положително.

Тъй че Симчо е правият в нашия спор.

Ще му дам и малко лимонче
Ей тука
http://autoutro.ru/review/2015/11/27/realnaya-istoriya-o-nacistah-i-folksvagene/
твърдят, че Kraft durch Freude (KdF) също не е произвеждала фолксвагени
11 Октомври 2017 01:45
С ясни примери, усет към играта и с малко математика той показва, че хората всъщност изобщо не действат така, както прогнозира стандартната икономическа теория.

Стандартната икономическа теория работи само с формална логика, затова и прогнозите и са грешни, за разлика от тези на диалектическата логика.
11 Октомври 2017 09:05
Шарлатаните като Талер и сие продължават да вадят, докато в псевдонауката им остане само тъпият, примитивен бихейвиоризъм.


Откъде накъде?
По дефиниция икономиката е дисциплина, която се занимава с производството, обмяната и потреблението на стоки. И трите са немислими без човешкия и обществения фактор, така че без "тъпия и примитивен бихейвиоризъм", вкл. човешката глупост, тя е най-малкото непълна, подобно и на историята и социологията, впрочем.
11 Октомври 2017 09:14
Sine_metu
11 Окт 2017 00:21
http://www.wikiwand.com/de/Deutsche_Arbeitsfront
Die DAF gründete auch eine Reihe von Unternehmen wie zum Beispiel die Volkswagen AG, diese für ihre Unterorganisation "Kraft durch Freude", KdF; sowie die Bank der Deutschen Arbeit und das Heimstättensiedlungswerk. Zur Schulung ihrer Funktionäre unterhielt die DAF eine Reihe von Schulungszentren, die Reichsschulungsburgen.

http://www.wikiwand.com/de/Volkswagen_AG#/Gr.C3.BCndung
Da die Automobilindustrie an einer Subventionierung des Volkswagens kein Interesse hatte, beauftragte Hitler die Deutsche Arbeitsfront (DAF) mit dem Bau der größten Automobilfabrik Europas. Am 28. Mai 1937 wurde unter der Aufsicht des Leiters der DAF Robert Ley die Gesellschaft zur Vorbereitung des Deutschen Volkswagens mbH (GeZuVor) mit Sitz in Berlin-Grunewald, Taubertstraße 4, gegründet. Ihr erstes und einziges Produkt sollte der „KdF-Wagen“ (KdF = Kraft durch Freude) werden. Sie finanzierte den Aufbau des Volkswagenwerkes vor allem aus dem Verkauf des 1933 beschlagnahmten Gewerkschaftsvermögens. Die spätere Produktion wurde nach einem von der DAF entwickelten Konzept vorfinanziert, dem zufolge die künftigen Käufer des Volkswagens Vorauszahlungen zu leisten hatten.

Симчо е прав
11 Октомври 2017 09:37
Откъде накъде?
По дефиниция икономиката е дисциплина, която се занимава с производството, обмяната и потреблението на стоки. И трите са немислими без човешкия и обществения фактор, така че без "тъпия и примитивен бихейвиоризъм", вкл. човешката глупост, тя е най-малкото непълна, подобно и на историята и социологията, впрочем

Не е само икономическата наука, всяка социална теория изобщо, която не отчита глупостта (страха, алчността...) е непълна и погрешна, например марксизмът, еле пък ленинизмът
11 Октомври 2017 10:18
Като чета форума ми идва наум следния въпрос: защо в математическите науки, за разлика от икономическите науки, не се случи така, че някой веднага да напише АнтиДюринг (например АнтиНютон) и да нарече последния шарлатан. Макар, че и Нютон се е занимавал с алхимия, пък и с други неща.
11 Октомври 2017 10:20
Шарлатаните като Талер и сие продължават да вадят, докато в псевдонауката им остане само тъпият, примитивен бихейвиоризъм.
11 Октомври 2017 10:21
която не отчита глупостта (страха, алчността...) е непълна и погрешна, например марксизмът, еле пък ленинизмът
Май точно Маркс отчита алчността, но не само индивидуалната, а и груповата, а Ленин и класовата.
11 Октомври 2017 10:45
Не мога да простя бруталното намесване на Дикенс в снобско доларовата помия.
11 Октомври 2017 12:00
Драги опоненти, да видим бавничко за что иде реч.
Казват ни "Някои от най-интересните разработки на Талер установяват, че предсказуемата ирационалност засяга собствеността" и като пример сочат експеримента с чашите.
Да разгледаме този връх на експерименталната наука.
Той е всичко друго, но не и модел на икономическо поведение.

Посочил съм синтезирано защо, ще го повторя:
1. Икономиката изследва масови явления, а не раритети. Лично аз, ако получа чаша от нобелов лауреат (и един бъдещ), няма да я продам за по-малко от неколко хиляди долара. Барем две хиляди пъти над цената й, а не два.
2. Не отчита йерархията. Има я дори в семпличкия експеримент, студентите се съобразяват с очакванията на началството. Ами в реална икономическа ситуация? В нея колко лица въртят бичове над главата ви? Работодател, тумба мениджъри, външни инспектори, малоумни клиенти, държавни регулации.
3. Игнорира придобитите правила на поведение. Какво правите, ако мама или тати са ви възпитали правилно, че вкъщи се внася и че кучета я яли къща, в която всички внасят с колА, а един изнася с игла?
4. Не отчита ограниченията и условията на външната среда. Колко ще струва чашата ви при екологична норма, която може да ви задължи да я унищожите? А външните изисквания са безброй. Многократно повече от вътрешните.
5. Няма развитие на процесите във времето. В експеримента продават чашите си всички заедно и едновременно. В реалната икономика всяка продажба повлиява останалите, както и всеки участник. Поведението на некой умник или на некоя фея като онази от примерчето с моята студентска игра като нищо ще обърне експеримента на лауреатите нагоре с краката.
6. Липсват отношенията между хората. Едно е поведението ви, ако с тази чаша трябва да храните семейството си и съвсем друго - ако е от многото, изработвани или продавани за чужда сметка.

Като извадите даже не всичко това, а само едно от изброените, чистият остатък от "науката" на Талер е шарлатанство в чист вид.
Шарлатанство по съдържание, шарлатанство и по форма.
"Предсказуема ирационалност при собствеността", айде бе

11 Октомври 2017 12:19
Май точно Маркс отчита алчността, но не само индивидуалната, а и груповата, а Ленин и класовата.


Отчитат - дръжки...
Като тук, например:


30 стотинки

Нашата столова
всеки я знае - всички строители
тук се събират;
идват,
нахранват се,
а който желае я лимонада,
я бира - в ресторант
няма да ходи;
за всички - за теб
и за мене - в левия ъгъл
при входа тука
бюфет уреден е. Не се озъртай,
не губи време! Не ще ти сервира
друг;
вземай,
каквото ще вземеш - ти си бюфетчик
тук! Става просто
така:
едната ръка е
продавач, а другата твоя ръка - клиент-купувач.

На отсрещната маса стои малка кутия - това е
бюфетната каса. Да кажем, че
бира изпиеш - сам
заплащаш цената, ресто си връщаш
пак сам. А съвестта ти е контрольор
там. В нея насочил
свойто съмнение, днеска аз питам
домакина Давид:

- Как е
паричното обръщение? Сигурно има
голям дефицит? - А той ме упреква
и се възмущава:

- Как може - казва -
обида такава? Несправедлив съм бил
към съвестта! Сметката
точна била. А пък вчера,
при преброяването вечерта, в касата той
и бележка намерил. Вземам бележката,
в ръце я държа,
засрамен я гледам и в нея - прочитам:

"Десет стотинки още дължа!" - Сложил
и подпис
длъжникът строител. Пил той, платил, но
парите не му достигнали с малко
тогава касата все пак
не е дефицитна - ето -
човекът
бележка оставил! А над кутията
глава надвесил, днешната сума брои домакина;
свършва проверката
и казва весел:

- 30 стотинки
в повече има! - Радост голяма
в сърцето ми бризна, сякаш най-после
в същия час рухна
световният капитализъм. Братя строители,
гордея се
с вас! Запад,
сложи си монокъла
и виж колко богата е
мойта страна! -
Банките в Нюйорк,
Лондон,
Париж:
нямат
такава висока цена!

В мойта Родина
растат
и живеят нови хора
с нов морал! -
Днес
тези 30 стотинки
за нея са огромен
капитал!
11 Октомври 2017 12:40
hamel
11 Октомври 2017 10:21
"която не отчита глупостта (страха, алчността...) е непълна и погрешна, например марксизмът, еле пък ленинизмът"
Май точно Маркс отчита алчността, но не само индивидуалната, а и груповата, а Ленин и класовата.

Некой по-краен наблюдател вместо "май" би казал, че отчитането на глупостта, страха и алчността са сред крайъгълните камъни на марксизма-ленинизма.
И няма да е неправ.
Нема как да създадете наука за насилствено преобразяване на света, без да започнете от причините за насилието
11 Октомври 2017 13:05
ManfromUtopia
11 Октомври 2017 12:19

30-стотинковата столова трябва да е от времето, когато се наливаха основите.
Не го помня.
Работническите столове от късния соц беха 20-стотинкови. По въпроса имаше решение на ВСПС, ако некой знае какво бе това.
Изключенията беха в мините - 10 и 15 стотинки, и в туризма. Там имаше столови по 30, но беха нещо като шведска маса.
Без бира, разбира се. Насекъде. Бирата е художествена измислица.
За последен път обядвах с 30 ст. в стола на "Балканфарма-Разград".
Не е за вярване, но бе през 1999.
11 Октомври 2017 13:13
Бирата е художествена измислица.


То, само бирата да беше...


А за обяда от 30ст. през 1999г....
Явно не е било преди деноминацията, щото тогава стотинки нямаше.
А след деноминацията не е толкова чудно - все пак минималната работна заплата тогава беше 67 лв.
11 Октомври 2017 16:20

Не е само икономическата наука, всяка социална теория изобщо, която не отчита глупостта (страха, алчността...) е непълна и погрешна, например марксизмът, еле пък ленинизмът


Да, имах предвид всяка социална дисциплина, затова посочих социологията като пример.
11 Октомври 2017 17:50
Некой по-краен наблюдател вместо "май" би казал, че отчитането на глупостта, страха и алчността са сред крайъгълните камъни на марксизма-ленинизма.
И няма да е неправ.
Нема как да създадете наука за насилствено преобразяване на света, без да започнете от причините за насилието


Нима - мое ли така да дадете некое цитатче от "класиците" дето показва как чисто човешките слабости са инегрирани в теорията на марксизъма-ленинизъма
11 Октомври 2017 19:51
Памфуций
11 Октомври 2017 17:50
"Некой по-краен наблюдател вместо "май" би казал, че отчитането на глупостта, страха и алчността са сред крайъгълните камъни на марксизма-ленинизма.
И няма да е неправ.
Нема как да създадете наука за насилствено преобразяване на света, без да започнете от причините за насилието"
Нима - мое ли така да дадете некое цитатче от "класиците" дето показва как чисто човешките слабости са инегрирани в теорията на марксизъма-ленинизъма

"Цитатче"
Почни от Das Kapital: Kritik der politischen Ökonomie, глава XXIV.
11 Октомври 2017 20:01
П.С.
Почваш от там (на български е "Капиталът", том първи), но само почваш.
После отиваш много назад, след това вървиш много напред.
И, добър е Господ, пак ще си поговорим
11 Октомври 2017 20:15
П.П.С.
Das Kapital: Kritik der politischen Ökonomie, първият том на "Капиталът", е единственото написано и редактирано от Маркс.
Останалото са тълкувания на свидетели и преразкази на очевидци.
11 Октомври 2017 20:17
"Цитатче"
Почни от Das Kapital: Kritik der politischen Ökonomie, глава XXIV.

Тва не се вмества в понятието "цитат". И къде в тая глава 14 (за абсолютната и относителната принадена стойност и общо взето преразказва Мил) пише такова нещо? Да не се получи като твоето определение за капитализма уж по Маркс?
11 Октомври 2017 20:40
Тва не се вмества в понятието "цитат". И къде в тая глава 14 (за абсолютната и относителната принадена стойност и общо взето преразказва Мил) пише такова нещо? Да не се получи като твоето определение за капитализма уж по Маркс?

Каква 14-а глава, ве, драги? Какви стойности? Къв Мил и кви 5?
Написах ти на чист латински
Глава Двадесет и четвърта "Тъй наречената първоначална акумуляция"
Извинявам се за превода, но посочвам издание, на което пише "Българска Работническа Партия"

П.С. И защо "моето" определение и "уж"? Цитирах го
11 Октомври 2017 20:57
Каква 14-а глава, ве, драги? Какви стойности? Къв Мил и кви 5?
Написах ти на чист латински

И там , у 24та, няма такова нещо. Има един исторически ескиз за първоначалното натрупване на капитала. Когато преразказваш и то непълно се получава твое определение.
11 Октомври 2017 21:03
И един мъничък детайл, брате Памфуцийе
хареса ми от Бармалея, не се сърдете
Маркс анализира стойността в Глава 7 (седма),
нататък е, как да кажа, малко трудно за разбиране
11 Октомври 2017 21:13
И там , у 24та, няма такова нещо. Има един исторически ескиз за първоначалното натрупване на капитала. Когато преразказваш и то непълно се получава твое определение.

Естествено, че няма, драги.
Погледни архива.
Ясно посочих и цитирах Предговора
11 Октомври 2017 21:29
Усещам, че говорим за различни неша.
Уточнявам:
ОИ-формация, база и надстройка са в Предговора
Глава 24 е във връзка с темата Талер или все пак Маркс е открил "ирационалността" на икономическия ред и е променил "моя и вашия живот"
Тук бършем една мъжка сълза, ако сметнем, че е Талер
За стойността четем Глава 7
11 Октомври 2017 21:50
Няколко думи в заключение.
Маркс е онова, без което "човешката история щеше да бъде грешка"
Думите са за музиката и на Ниче, но аз нямам доверие на наркомани
11 Октомври 2017 22:20
Глава 24 е във връзка с темата Талер или все пак Маркс е открил "ирационалността" на икономическия ред и е променил "моя и вашия живот"
Тук бършем една мъжка сълза, ако сметнем, че е Талер


Ми няма подобно нещо в глава 24 - вече посочих какво съдържа тя - исторически ескиз на натрупването на капитала. Още повече, аз попитак къде го е интегрирал в теорията си - в обобщяващия 7ми раздел на тази глава той споменава:
На известно стъпало той сам поражда материалните
средства за своето унищожение. От този момент в утробата на обще-
ството се раздвижват сили и страсти, които се чувствуват сковани от него.
Той трябва да бъде унищожен и бива унищожен. Неговото унищожа-
ване, превръщането на индивидуалните и разпръснати средства за
производство в обществено концентрирани, значи превръщането на
лилипутската собственост на мнозина в едра собственост на малцина,
т. е. експроприирането на земята, на средствата за живот и на работ-
ните инструменти на широките народни маси—тая ужасна и трудна
експроприация на народната маса образува предисторията на капитала.
Тя обхваща цял ред насилнически методи, от които ние прегледахме
само епохалните, като методи на първоначалната акумулация на
капитала. Експроприирането на непосредствените производители се
извършва с най безпощаден вандализъм и под нагона на най-подлите,
най мръсните, най-дребнаво злобните страсти. Частната собственост,
придобита със собствен труд и почиваща, тъй да се каже, на сраства-
нето на отделния, независимия трудов индивид с неговите трудови
условия, се измества от капиталистическата частна собственост,
която почива на експлоатацията на чужд, но формално свободен труд


Съвсем различно от работата на Талер
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД