|
| В Търновския препис на българския превод на Манасиевата летопис е отделено значително място на Дунавските походи (968-972) на древноруския княз Святослав Игоревич (942-972) - очевидно отзвукът от тия страшни времена остава жив дори след векове; същото толкова обстоятелствена по този въпрос е и Началната руска летопис. Унизителният военен разгром на българската имперска войска при тези походи е следствие, разбира се, от царстването на най-жалкия от всички български владетели; Симеоновият син цар Петър (927-969) управлява обширната Българска империя небрежно, малодушно и страхливо, но за сметка на това - твърде дълго. Горе: Бягството на цар Петър (?), представен вдясно, в царско одеяние, силно приведен към гривата на коня си; него и двамата му спътници преследва отряд, предвождан от княз Святослав Игоревич, също във владетелско одеяние; най-вляво е трета група конници-руси, обстрелвани от български воини, скрити в засада зад висок хълм; бойното поле е плътно покрито с телата на убити войници и на техните коне. Долу: Сражението е представено в планинска местност (Стара планина?), а българската войска отново е разбита и бяга пред плътно следващ я руски отряд, начело с княз Святослав Игоревич, който доубива с копие паднал български воин; сред българския отряд (вдясно) не се забелязва пълководец, а бойното поле отново е покрито с окървавени трупове на хора и животни. Рисунка на л. 178 в Търновския препис на "Всеобща летопис" на византийския писател Константин Манасий (ок. 1130-ок.1187); 1335-1345 г.; Библиотека на Ватикана |
Освен често разчепквани в дружески разговори, събитията около смъртта на Симеоновия син цар Петър и последвалите трагични за България събития, както и Дунавските походи на древноруския княз Святослав Игоревич, редовно се ползват за довод в политически спорове на съвременни теми; ако човек слуша тоя неспирен словесен брътвеж от научно примитивни изложения и съждения, и поради невежество им хване вяра, може да си помисли, че лично Сталин, Хрушчов и Брежнев - яхнали злобни дорести кранти с татуирани сърп и чук на челата - са предвождали древноруската войска в Дунавските й походи. А следващите ги оръженосци пръскали наляво и надясно сред "окупираните" земи листовки с избрани откъси от "Кратка история на ВКП(б)" и от всички отчетни доклади от конгресите на КПСС без изключения.
Яркото политизиране на събитията от средновековната история не е признак на кой знае какъв историзъм, но това никога не е спирало самозваните "учени" по форумите през последните трийсетина години; впрочем то не спира дори авторите на училищни учебници и чиновниците в просветните ведомства. Тогава трябва ли да съдим така строго горките фолкисторици?!
А ние тук, в пристъп на горчиво разкаяние, си посипваме обилно главата с пепел, понеже хроничният недостиг на четвъртъци ни пречи да започнем най-сетне дълго отлаганият преглед на всички гадости, които горките ни деца са принудени да учат в часовете по история; обаче все някога и това ще стане...
* * *
От безчет десетилетия българската историография, дори най-академичната, повтаря една и съща мантра - за тежкото положение на народа при обединителните войни на цар Симеон Велики и за всеобщото благоденствие при царуването на хронично безидейния и бездеен негов син. Обаче тук няма да ни е възможно да приемем на сериозно тия вопли; в цялото Средновековие успешните настъпателни войни - като Симеоновите - са в пъти по-изгодни икономически, отколкото тихият, безметежен, всекидневен и изнурителен труд. Нека припомним само, че в продължение на столетия - от каменно-медната епоха насам - цели народи се издържат единствено с ограбване на труда на околните им.
Мирен труд? В условията на средновековното стопанство?
Ето защо мантрата за предимствата на кроткия мирен труд - в условията на средновековното феодално стопанство - бил действал като балсам върху израненото от войни тяло на българския народ през втората и третата четвърт на Х в. - повтарям, че става дума за условията на средновековното феодално стопанство - е несъстоятелна, меко казано.
Нещо повече; неглижирането на държавните дела - дали поради невежество, некадърност, слабоумие или поради обикновено нежелание - което цар Петър демонстративно показва през цялото си многолетно царуване, ярко деструктира дори основите на общественото устройство; лишената от външен враг при цар Петър старобългарска аристокрация уродливо насочва силите си - преумножени след десетилетията на войни при цар Симеон Велики - към борби за надмощие помежду си; и това несъмнено е една от причините за унизителния военен разгром през 968-972 г.
"Хощю на вы ити!"
Когато разглеждаме събитията от 968-972 г. ще е неисторично, ако изцяло вината за военните поражения прехвърляме върху безпомощния Петър; военните историци твърде отдавна разглеждат сериозно приносите, които той прави в методите за водене на война. На практика сме принудени да признаем, че княз Святослав Игоревич въвежда - за нашата част на света - методите на психологическата и информационната война; негов е изразът (вж. Извори по-долу) "Хощю на вы ити!".
Така князът - безгранично уверен в своята победа, или само демонстриращ такава увереност; което е все едно и също - предупреждавал враговете си, че възнамерява да ги изколи на бойното поле, като внесе предварително двойна доза парализиращ ужас в сърцата им. Суров и безпощаден бил князът, обаче възпитан и даже изискан...
И въпреки, че никак не са малко уверенията в изворите - преувеличени или даже напълно измислени - в кръвожадността на киевския княз, славата му на безпощаден ще да се е носила навсякъде. Изворите, например, му приписват избиването на 20 хил. от обитателите на Пловдив; преувеличена или не, тая бройка може и да е съвсем вярна, понеже доста време след Святославовите походи градът оставал "пуст".
В този общ уводен преглед - още преди да се погрижим за хронологическото разглеждане на събитията - сме длъжни да отбележим странностите на втория българо-руски военно-политически съюз. Той - за разлика от първия (вж. Свързаните текстове) - е напълно безспорен; което не го прави по-малко удивителен.
На първо място ще трябва да се отбележи - и това правят всички изследователи от столетие и половина насам - необичайното поведение на "завоевателите-руси". От една страна те оставят на българския престол цар Борис(Михаил)*, но същевременно - отново изворите в един глас го твърдят - разоряват България, която е безспорно техен съюзник срещу Византия; струва си да се развърже тоя изворов гордиев възел, нали...
(следва)
________
*Името на този български цар ще изписваме именно по този начин, поради няколко причини. Първата е заради подобието на името му с това на брат му - щом Симеон Роман носил имената и на дядо му по бащина линия цар Симеон Велики, и на прадядо му по майчина линия император Роман I Лакапин - и това е засвидетелствано в изворите достатъчно категорично, то ние приемаме за логично и брат му да е носил двойно име - това на прадядо му по бащина линия и това на "духовния" наставник на княз Борис-Михаил.
Извори
"В годината 6475 [=967; всъщност през 968]. Потегли [княз] Святослав [Игоревич] към Дунав срещу българите. И се сражаваха [те], и надделя Святослав над българите, и превзе градове 80 по Дунав, и се установи да управлява от Переяславец [неуточнено; може би Малък Преславец в делтата на р. Дунав], като взимаше данък от гърците...
В годината 6477 [=969] каза [княз] Святослав на своята майка и на болярите си: "Не искам от Киев да царувам; искам в Переяславец на Дунав да живея, понеже там е средищното място на моята земя, тук се стичат всякакви блага: от гръцката земя - тъкани, злато, вино и различни плодове; от Чехия и Унгария - сребро и коне; от Рус пък кожи, и восък, и мед, и роби...
В годината 6479 [=971]. Дойде Святослав до Переяславец, и се затвориха българите в града. И излязоха българите на битка със Святослав, и настана велика сеч, и започнаха да надделяват българите. И каза Святослав на своите воини: "Тук ще мрем: да се бием с мъжество, братя и [вие, воини, от моята] дружина! А когато приближи вечерта победи Святослав [българите], и превзе града с пристъп, като каза: "Мой е този град". И изпрати [пратеници] при гърците с думите: "Искам при вас да дойда [=хощю на вы ити; =хочу на вы идти; в староруския език формата за винителен падеж съвпада с формата за именителен падеж] и да превзема столицата ваша, [така] както [превзех] този град."... И противопоставиха гърците [византийците] срещу Святослав сто хиляди [воини] и не платиха данък. И тръгна Святослав срещу гърците, и излязоха тези същите срещу русите. Когато ги видяха русите, силно се уплашиха от такова голямо множество воини, но [им] каза Святослав: "Няма къде да се денем, искаме или не искаме - длъжни сме да се сражаваме. Само така няма да посрамим Руската земя - като оставим тук костите си, понеже позорът не докосва мъртвите. Ако пък побегнем - позорно ще е това за нас. Та, няма да побегнем ние, а ще стоим твърдо тук; а аз ще тръгна пръв напред; и ако падне [отсечена] моята глава, то вие сами за себе си се погрижете. И отговориха воините: "Където твоята глава падне, там ние ще положим своите." И нахвърлиха се русите и гърците [византийците] едни срещу други. И се сбиха дружините, и обкръжиха гърците русите, и бе жестока сеч, и надделя Святослав, а гърците избягаха. И стигна Святослав столицата [им], като си пробиваше път с бой и като разрушаваше другите градове, които и досега стоят пусти."
Из Началната руска летопис, начало на ХII в.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=877059
(Непростимата грешка на цар Симеон Велики)
Първи българо-руски военен съюз:
http://www.segabg.com/article.php?id=803438
(Кога е сключен първият българо-руски съюзен договор?)
http://www.segabg.com/article.php?id=804524
("Каквото искаш, ще ти дадем")
http://www.segabg.com/article.php?id=805414
(Кърчагът на Горунша)
http://www.segabg.com/article.php?id=815510
("Когато българите искаха да се заселят в Солун")
http://www.segabg.com/article.php?id=816527
("И като знак на победата окачиха щитовете си на градските порти")
