:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 421,953,824
Активни 4
Страници 6,792
За един ден 1,302,066

Студентите ли са малко, или университетите - много

Трима ректори представят гледната си точка към реформата във висшето образование
Университетите навлизат във втората година от т.нар. "реформа" във висшето образование. И през академичната 2017/18 г. някои вузове останаха с орязан прием, други - с увеличен, изчислен според качеството на предлаганото обучение и необходимостта от определени кадри за българската икономика. За анализи все още е твърде рано, имайки предвид че просветното министерство доскоро събираше данни за реализирания план-прием във всяко от 52-те професионални направления в 34-те държавни университета у нас.

На този фон преди седмица Съветът на ректорите излезе с няколко предложения за сериозни промени. Едно от тях е да се постави своеобразен мораториум за 5 г. върху по-нататъшното разрастване на мрежата на висшите училища и разкриването на неприсъщи за тях направления. Това, което разбуни духовете обаче, е идеята таксите да се обвържат с размера на минималната заплата, която се е увеличила двойно в последните години, а семестриалните такси в някои направления изостават от нея. Най-вече това засяга специалностите икономика, администрация и управление и туризъм, където таванът на таксите е 462 лв. за година. За това и други предизвикателства пред системата в. "Сега" представя гледните точки на три държавни университета.



Университет за национално и световно стопанство



Най-големият ни икономически вуз - УНСС - е изпълнил 99% от приема си, който е бил 3821 студенти, съобщават от там. Ректорът проф. Стати Статев, който е и зам.-председател на Съвета на ректорите, коментира, че за недостиг при него не може да се говори, тъй като са останали само отделни незапълнени места, които са около 1%. Приемът тази година при тях е бил намален със 127 места - за икономика, редовно и дистанционно обучение, и с 89 места - за администрация и управление, които понастоящем са запълнени. Проф. Статев подкрепя нарастването на финансирането за висшите училища да бъде функция на качеството на обучението, което се осъществява на базата на рейтинговата система. По думите му обаче "показателите, с които се мери качеството, трябва да се прецизират, за да бъдат максимално обективни", защото през 2020 г. по-голямата част от финансирането на университетите ще бъде за качество.

Относно увеличаването на студентските такси ректорът на УНСС споделя: "Този въпрос е свързан с държавната политика за финансиране на висшето образование, което се определя чрез коефициенти за отделните професионални направления по скала от 1 до над 10. За сравнение - в повечето чуждестранни университети тази скала е от 1 до 5. В двете водещи професионални направления в УНСС - "Икономика" и "Администрация и управление", които имат най-високата акредитационна оценка в България - този коефициент е най-нисък - 1. Тези две направления и "Педагогика" са с най-ниското финансиране в системата на висшето образование. А има професионални направления с коефициент над 10". Проф. Статев припомня въведеното през 2009 г. като антикризисна мярка намаление на държавната субсидия за един студент в посочените направления от 963 лв. на 693 лв., и повишението на частта, която плащат студентите от до 1/3 - на до 2/3 от този базов норматив. "Излиза, че висшето образование все още не е излязло от кризата, защото няма промяна в тези финансови параметри", коментира ректорът.

Проф. Статев смята, че идеята за обвързване на таксите с минималната работна заплата е само един от вариантите. "От 2009 г., когато беше намалена държавната субсидия, досега минималната заплата нарасна повече от 2 пъти и от следващата година се предвижда ново увеличение, без необходимите компенсации за висшите училища", казва той. Според него обаче решението трябва да е на държавата, а не на университетите. "Що се отнася до студентските такси, не е нормално те да са процент от държавната субсидия за различните професионални направления и също да са в диапазон от 1 до 10. Тук е необходимо държавно решение, което може да варира от това всеки студент да плаща фиксирана сума, а държавата да дофинансира обучението, до това да има различия, но те да не са толкова драстични. Въпросът е не толкова да се получават повече пари, а да има повече равнопоставеност", казва ректорът.

Според него е необходима национална стратегия за развитие, в която държавата ясно да каже какви специалисти ще са й нужни след 10 и повече години и която да се следва от всяко правителство. "Ако тази стратегия предвижда да развиваме ядрена енергетика, ще обучаваме такива кадри, ако ще се развиваме преимуществено в областта на туризма - други, ако ще работим софтуерни услуги на аутсорсинг - трети, и т.н. Разбира се, трябва да отчитаме и промените с навлизането в Индустрия 4.0. Но едно е ясно - университетите не може и не трябва да бъдат оставени от държавата самоцелно да решават какви специалности да развиват", коментира още проф. Статев.



Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий"



Великотърновският университет т.г. бе зарадван с повече места в областта на педагогическите и на природните науки, т.е. в направления като педагогика, педагогика на обучението по..., теория и управление на образованието, науки за земята и др. Приемът му по държавна поръчка пък бе намален в областта на социалните, стопански и правни науки (т.е в направления като икономика, право, администрация и управление, туризъм и др., в които бройките бяха орязани масово и в други вузове). Като теглим чертата, се оказва, че висшето училище е успяло да оползотвори 97% от отпуснатия прием, т.е. да приеме 1754 студенти от квота 1807 души. За това доста е спомогнало решението на вуза да освободи от първата семестриална такса първокурсниците, които изберат специалност, в която няма много кандидати, като например педагогика, математика и др. Ректорът на ВТУ проф. Христо Бонджолов смята, че почти навсякъде студентите просто "искат да са студенти", макар че не всички университети си го признават. "Студентите масово търсят най-малкото съпротивление. Затова избират специалности, в които най-малко се учи, най-лесно се изкарват оценки и са най-евтини, а в направления като математика, филология, инженерни науки има недостиг, защото са по-трудни", признава ректорът.

Проф. Бонджолов е малко скептичен за резултата от започналата преди година реформа във висшето образование, защото все още субсидията за университетите се базира на брой студенти. "Разбирам тезата, че трябва да се финансира качеството, но когато ви плащат за количество, как да извадите качество", пита той. Ректорът е подозрителен относно започналото намаляване на приема в слабите специалности за сметка на увеличаването му в по-качествените. Той дава пример с направлението икономика във ВТУ, което е с намален прием, но не заради лошо качество, а просто защото е масово. "Защо не се запазят бройките и да се оставят на конкурентен принцип", пита той, съмнявайки се, че с това си действие държавата просто ще пренасочи дадени специалности към точно определени университети.

Нееднозначно е и мнението му относно повишаването на студентските такси. От една страна, годишната такса по икономика във ВТУ е една от най-ниските - 420 лв., и въпреки това от там не са я повишавали (биха могли максимум до 642 лв.) заради финансовите възможности на студентите. "От друга страна, не е справедливо за икономика например да плащаш 400 лв., а за история или право - 600 лв. Получава се така, че най-евтините специалности се избират от най-много студенти, т.е. ние стимулираме да е пълно с икономисти. Това е огромен дъмпинг", смята проф. Бонджолов. По думите му увеличаването на таксите за обучение по икономика, администрация и управление и туризъм ще помогне главно на икономическите университети, докато за останалите то няма да окаже голямо въздействие.

"Студентските такси зависят от базовия норматив (могат да са максимум 2/3 от него - бел. ред.), а не от минималната заплата. Затова е по-резонно да се увеличи точно този норматив", смята ректорът. Според него истинският удар върху университетите е дошъл през 2009 г. от финансовия министър Симеон Дянков, който намали базовия норматив за издръжка на студент от 963 на 693 лв. и увеличи това, което студентът може да плаща от 1/3 на 2/3. "От тогава нещата във висшето образование вървят все по-надолу. При нас само от тук минусът бе около 2 млн. лв. Усещането ни е за свиване, а не за поставяне на образованието като приоритет", смята той. По думите му пред повечето университети вече свети "червената лампичка". Ректорът апелира, щом държавата не може да осигури достатъчно финансиране за висшето образование, поне да даде възможност бизнесът да влезе в университетите. Според него са нужни законодателни промени, които не само да разрешават стопанската дейност на вузовете и разкриването на съвместни представителства и сдружения с частния бизнес (такива има), но и да опишат как точно да става това, което сега е главна пречка пред реализирането на подобни инициативи.



Технически университет-Габрово



Ректорът на ТУ- Габрово проф. Райчо Иларионов подчертава, че към октомври план-приемът му от 1046 първокурсници в бакалавърска и магистърска форма на обучение е реализиран на 100%. По думите му 6 души не са достигали за машинно инженерство, задочна форма на обучение, но пък тези бройки са заети от приети кандидати в други специалности. По същия начин са се търсели 11 души за икономика на търговията и социални дейности, които също са попълнени в други направления. "Резултатите ни са отлични като миналата година, още повече че приемът ни не бе намален спрямо 2016/17 г.", коментира ректорът. Как са постигнали това? "Трудно, с много ходене по училищата и с работа с учениците", обяснява той. По думите му преподаватели от вуза изнасят лекции сред учениците, организират инициативи от рода на "забавна електроника" с една-единствена цел - да отключат интереса на младите към техниката.

Проф. Иларионов също споделя, че с непрекъснато намаляващите студенти и ниската държавна субсидия нещата в университетите са "на ръба". "Университетите бяха оставени на символична държавна издръжка. От 6 г., откакто съм ректор, минималната работна заплата се увеличи двойно - от 260 лв. на 460 лв., а предстои от догодина да стане 510 лв. Университетските бюджети обаче постоянно намаляват. Ние догонваме, догонваме, догонваме, но ресурсът свършва", коментира той. По думите му качеството във висшите училища идва по две линии - преподавателите, които трябва да бъдат достатъчно добре мотивирани, и материалната база, за която в момента няма никакви пари. Ректорът на ТУ-Габрово е убеден, че качество без пари не става. "От една страна, е добре да се лимитират някои от масовите специалности, които са разкрити от доста университети. Но от друга, един стопански факултет като нашия задоволява нуждата от кадри в региона", посочва той. По думите му ТУ-Габрово досега е обучил 33 хиляди инженерни кадри, които са се реализирали директно в частния бизнес - в Габрово, Казанлък и др. Университетът вече предлага и бизнес ориентирано обучение по планове, съобразени с нуждите на местните фирми, и включващо стажове директно при бизнеса. "Дипломната работа се прави директно във фирмата, човек решава един реален инженерен проблем и така стимулираме бързата реализация на студентите си", казва ректорът, допълвайки, че работа за специалистите винаги се намира, но гладът за кадри остава.

"Не съм особен фен на увеличаването на студентските такси. В София хората са с по-големи възможности, а в провинцията са с по-малки", откровено споделя проф. Иларионов, заради което университетът му предлага по-ниски такси за някои групи студенти - за братя и сестри и т.н. По думите му има резон таксите за студенти да се съобразят с минималната работна заплата, защото тя определя статуса в държавата. Все пак обаче това е относителна преценка и не отразява идеята за промяна, смята той и дава пример с Германия, където таксите са символични. Ако държавата иска да има специалисти в определени области, нека да увеличи издръжката на обучението на студент, предлага той.



НЕРАЗБИРАНЕ

Данните за ВТУ осветляват и един любопитен факт - направлението педагогика, в което обучението е по начална и предучилищна педагогика, "прелива" от кандидати, докато за "педагогика на обучението по...", от което излизат на практика учителите по отделните предмети и за които има най-остър недостиг, желаещите са кът. Според ректора на ВТУ проф. Бонджолов това се случва заради неразбирането на студентите и невъзможността им да преплуват морето от информация. "Всички слушат, че педагогиката е приоритетна, че се търсят учители и т.н., но никой не разбира, че това се отнася точно за педагогика на обучението по..", обяснява той.
5
3263
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
29 Октомври 2017 19:53
И двете!
30 Октомври 2017 08:51
[size=3][/size=3]А според моето скромно мнение, изучаването на педагогика е съвсем непотребно. Защо? Защото никой родител не може да контролира децата си какво гледат по телевизията. А там - убийства, полежи, блъсканица на коли, хероини и хашиши, разврат, чалка и рап...Отделно от това, улицата ги учи на мурафети, не на педагогика, а как да не спазват нормите от натрапена им педагогика в училище. Бил съм чавдарче и пионерче и знам, че имаше ефект.
30 Октомври 2017 08:57
И двете, и двете, дедо попе!

Да не говорим, че хора няма. Университетите се борят за поколението на най-тежката икономическа криза, мутро-терора и катастрофалната раждаемост.
30 Октомври 2017 10:26
Който и ректум ректор да питаш, ще ти отговори (от позиция), че са много университетите...
Щото, ако съкратят, баницата ще се дели на по-малко и на по-големи парчета.
30 Октомври 2017 10:40
Единственото, което ни е в повече са тарикатите!
Докато субсидиите се определят по този начин, ще става по-зле. Защото всички имат интерес да се бълват 'висшисти' на килограм, без значение от знанията.
За да има промяна, трябва да се променят 2 неща
1. Субсидиите и акредитация да се дават на база реализирали се по специалността студенти.
2. Тези, които са учили но не са се дипломирали да получават някакъв сертификат. За да са насърчат да се отказват, ако не са записали това което се учи
Сега парадокса е, че има хора учили по 4 години, но не са се дипломирали и се приравняват към тези, които никога не са стъпвали в унирситет.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД