:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 388,353,237
Активни 157
Страници 8,633
За един ден 1,302,066

Колко е приятно да си началник на хора без работа

Новият директор на националното следствие е можел да му възлага дела и досега, но "пропуснал" да го направи
СНИМКА: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Борислав Сарафов е поредният, който ще се опита да накара следствието да работи.
Ще се прероди ли националното следствие в специална институция, която да разследва корупционните престъпления на властта? Този въпрос изникна в края на миналата година, след като заместник главният прокурор Борислав Сарафов беше избран за директор на службата. И той като главния прокурор говори за допълнително натоварване на следователите. Споменават се и делата за корупция, които от началото на ноември вече се разследват от специализираната прокуратура. Тези процеси бяха прехвърлени в спецправосъдието със спорни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които в момента са атакувани пред Конституционния съд и съдбата им не е ясна.

Сарафов говори дори за законодателни промени в тази посока. А сме свидетели колко бързо се обличат в закони желанията на главния прокурор. От друга страна, мантрата за ниската натовареност на следствието е с повече от 15-годишна давност. И макар всички да са съгласни, че промяна е нужна, тя просто не се случва.

Следователите са висококвалифицирани, но традиционно са твърде



слабо натоварени в резултат на законодателни промени -



престъпленията, които разследват, са силно ограничени по силата на НПК. Според закона следователите се занимават с дела с голяма фактическа и правна сложност. Дотук добре, но ако се погледне списъкът на тези дела, става ясно, че подобен тип престъпления се вършат много рядко, от което следва, че висококвалифицираните юристи в следствието просто нямат работа. Част от делата, които според НПК трябва да се водят от следователи, са: опит за извършване на преврат, насилствено завземане на властта, въоръжено въстание, постъпване в редовете на чужда армия във време на война, проповядване на фашистка или друга антидемократична пропаганда, опетняване на герба и националното знаме, разгласяване на държавна тайна, пропаганда за война, както и геноцид. Към този списък трябва да се добавят и престъпленията, извършени от лица с имунитет, в най-чести случаи - депутати, министри, съдии, прокурори и следователи или служители в МВР, ДАНС и агенция "Митници".

В националното следствие



на човек се пада по половин дело годишно



В същото време са с високи заплати, имат голям коефициент за прослужено време, а някои вземат и пенсия.

През декември при встъпването в длъжност на Сарафов Цацаров обяви, че до края на годината ще прехвърли със своя заповед някои дела на следствието. Тогава не разкри кои. Все още не е ясно.

Ясни са обаче други факти. В последния годишен доклад на прокуратурата (2016 г.) е записано, че "остава неизползван пълноценно капацитетът на следователите и на военните прокуратури въпреки някои законодателни промени и оптимизирането на структурите и щата". Друг извод от същия документ гласи, че "делът на новообразуваните, разследвани от следовател дела, спрямо всички новообразувани дела, разследвани по общия ред, остава нисък - 2,2%".

И макар че новият директор Сарафов говори за увеличаване на натовареността, отново самият той при изслушването от ВСС призна свой сериозен пропуск по отношение на следствието: "Със заповед на главния прокурор аз бях упълномощен да възлагам дела на Националната следствена служба по предложение на окръжните прокурори. Отчитам като свой пропуск, че тази своя възможност не съм я използвал пълноценно."

Явно хората, които го избраха на поста, очакват, че като директор ще е по-заинтересован от това какво прави следствието.Сред тях е досегашният директор Евгени Диков. Преди 4 г., когато застана начело на следствието, от него чухме сходни изказвания - например, че следствието е в клинична смърт и нещо трябва да се направи.



Очевидно агонията продължава,



но началото й не започва нито с предишния избор на директор, нито със сегашния. Преди години бившият главен прокурор Борис Велчев заяви: "Следствието е национално богатство за правоохранителната система у нас. Опитвайки се да запазим достойнството на следствието, сигурно не направихме достатъчно. Не можахме да преодолеем изкуствено създаденото и лично напрежение, което не ни позволи да разгърнем следствието пълноценно, като едно цяло." А Цацаров продължи: "Най-големият проблем е вътре в нашата система, а именно разследването, извършвано от следователите. Останал е един контингент, който не е особено натоварен и чието разследване не е най-качественото, натоварването в Националната следствена служба е граничещо с минимум". След признанието на Сарафов, че е пропуснал да възлага дела на следователи, въпреки че е трябвало, е очевидно, че вината, че не работят, не е на самите следователи.

Следствието все пак успява да вдигне много шум и покрай малкото работа, която върши. Причината отново е типът дела, с които се занимава. Осъдителни присъди срещу министри може и да няма, но пък за сметка на това - разследвания колкото щеш. И всеки обвиняем се вика там.

Шампион по шум със сигурност е столичната следствена служба, откъдето минаха бившият министър на отбраната Николай Ненчев, на здравеопазването Петър Москов, на икономиката Трайчо Трайков, Делян Добрев, Петър Димитров и Румен Овчаров, на финансите Симеон Дянков. Заради разследването срещу Москов



на разпит бе привикан целият кабинет "Борисов 2"



начело с министър-председателя. Отново в столичната следствена служба бе викан на разпит депутатът Делян Пеевски, когато уж се разследваше заговор за убийството му. Пак там избухна и един от най-големите скандали по делото КТБ. В контейнера на следствието бяха открити изхвърлени купища материали по това разследване. Скандалът бе заметен набързо с обяснението, че това е грешка на чистачката.

По същия начин набързо бе ликвидиран и друг скандал в службата - този с твърденията на следователя Бойко Атанасов, че там има шпицкоманда от следователи, която се занимава с дела срещу политици. ВСС реши, че това твърдение е непроверимо и сложи точката. А впоследствие се оказа, че Атанасов е бил незаконно подслушван още преди да заговори по темата.

Иначе казано - скандалите на следствието са много по-популярни, отколкото успехите му. И засега няма основание да се вярва, че тази тенденция ще се промени.



СХЕМИ

Изборът на Сарафов беше предизвестен - състезание с един кон. Покрай избора му лъсна перфектната схема, с която е спасен от дисциплинарно преследване. На 10 март 2017 г. Инспекторатът на ВСС се е самосезирал по медийни публикации, за да провери дали зам. главният прокурор е оказвал натиск върху подчинени. Поводът е гражданско дело, заведено от следователя Страхил Каменички заради разследването "Хитрино". Каменички се почувствал обиден и под натиск на съвещание в Шумен - прокурорът му казал обидни неща в присъствието на други следователи. Три съдебни инстанции прекратиха делото с мотива, че Сарафов се ползва с функционален имунитет и действията му били "по служба". През май инспекторатът е внесъл предложението за дисциплинарно производство срещу него с гриф "за служебно ползване". Членовете на прокурорската колегия го върнали за декласифициране. Инспекторатът пак им го внесъл секретно. Така, докато папките се подмятат, изтекла давността за образуване на дело.



КОВАЧНИЦА ЗА КАДРИ

Следствието е дало солидни кадри и на съдебната система, и на политиката. Именно там започна кариерата на Делян Пеевски, който бе назначен по изключение, позволено от закона, тъй като нямаше нужния стаж. Той бе лансиран от бившия шеф на националната служба Ангел Александров, който подаде оставка заради корупционен скандал, в който бяха забъркани имената на бившия енергиен министър Румен Овчаров, следователя Татяна Шарланджиева и тогавашния зам.-министър на икономиката Корнелия Нинова. Лидерът на БСП също има стаж като следовател. Знаков шеф на столичното следствие беше Петьо Петров, за когото Върховният касационен съд написа в решението си, че поведението му по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов е класически случай на провокация към подкуп.
СНИМКА: БГНЕС
Едно от малкото позитивни неща, случили се на следствието през последните години, е покупката на нова техника за разследващите.
3195
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД