Повечето гробищни паркове - обществена собственост, са зле поддържани. Дали законът ще промени положението? |
Това е пореден опит за уредба на местата за вечен покой. В момента тази сфера се регулира с общински наредби и т.нар. Погребален стандарт БДС EN 15017:2006.
В новия закон е записано, че изграждането на инфраструктурата, поддръжката, благоустрояването, охраната, почистването и др. се осигуряват от собственика. Той пък има правото да въведе такса за поддръжка и облагородяване на общите части на парка. Парковете трябва да имат физическа охрана, контролно-пропускателен режим, видеонаблюдение на входа и на изхода и в тях не бива да се допускат бездомни животни.
Правото на гробоползване е срочно и безсрочно. След изтичане на първите 8 години може да се придобие срочно право за срок от 15 години, като се заплати такса. За ползването за вечни времена също има такса, но то се придобива при условие, че гробните места са редовно поддържани и имат трайни надгробни знаци. Изрично е записано, че за новосъздадените гробища по преценка на собственика безсрочното право може да се замени със срочно - за 20, 30 или 50 години.
Служебни погребални услуги за сметка на общинския бюджет се предвиждат за самотни, бездомни, безпризорни, социално слаби. Същото важи и за хора с неустановена самоличност и покойници, за които има прокурорско разпореждане за служебно погребение.
Фирмите, които предоставят погребални и каменоделски услуги, задължително ще се регистрират в съответната община. Регистърът трябва да е публичен - в интернет. Спрямо погребалните агенти се въвеждат редица изисквания - ценоразписът им да бъде четливо написан и поставен на видно място, да се държат "тактично и със съчувствие, отчитайки емоционалното състояние на клиента", да бъдат в "подходящ външен вид и да говорят разбираемо" и др.
ИЗИСКВАНИЯ
Гробищата трябва да се изграждат според собствени подробни устройствени планове, съобразени с общия устройствен план на съответната община. Определените за тях терени трябва да бъдат разположени извън вододайната зона на населеното място, а подпочвените води да са на дълбочина най-малко 0.5 метра под изкопното ниво на гробните места. Изключение се прави, ако има дренажна система с дълбочина над 2.2 метра. Изисква се още терените да са отдалечени на поне 300 метра от строителните граници на населеното място, да не се наводняват при проливни дъждове или снеготопене и да са извън зоните на свлачища.