:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 388,273,789
Активни 137
Страници 8,444
За един ден 1,302,066

140 години от рождението на Пейо Яворов

 
На 13 януари 2018 г. се навършват 140 години от рождението на Пейо Яворов. Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а след това работи в системата на българските пощи до 1901 г., разказва БГНЕС.

От 1897 г. е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков през 1902 година. Първоначално Яворов е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение – „Дело“, „Свобода или смърт“, „Автономия“, „Илинден“.

Първата му публикувана творба е стихотворението „Напред“ във вестник „Глас македонски“. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „Гоце Делчев“ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903“. В София Яворов става сътрудник и редактор на литературното списание „Мисъл“. През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но тя умира от туберкулоза. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“. След 1908 г. той окончателно се посвещава на националноосвободителното движение и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е избран за първия кмет на Неврокоп след неговото освобождение. Фатална се оказва любовта на Пейо Яворов към Лора Каравелова, дъщеря на премиера Петко Каравелов. Бурната им любов има трагичен край. На 29 ноември 1913 г. тя се застрелва. Яворов е съкрушен и прави неуспешен опит за самоубийство. На 29 октомври 1914 г. великият поет слага край на живота си.

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли, дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.
Душата ми се моли, дете,
душата ми се моли...

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи.
Музика, лъчи
в две хубави очи.
Душата на дете...



Безплатен вход в къщата-музей на Пейо Яворов ще има по повод 140-тата годишнина от рождението на големия поет, съобщава БНТ. Годишнината ще бъде отбелязана с поетичен рецитал на студенти от Софийския университет и актьори в двора на къщата му на столичната ул. " Раковски".

От 10 сутринта до 5 следобед вратите на къщата-музей на Яворов ще бъдат отворени за всеки, който се желае да се докосне до живота на големия поет.

Това е домът, в който Яворов и любимата му Лора са живели малко повече от година до фаталната нощ, в която тя се самоубива, а той се прострелва в слепоочието и ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, година по-късно Яворов се самоубива.

В памет на големия поет, в двора на къщата студенти от Софийския университет ще рецитират свои стихове, посветени на твореца. А флаери със стихове на Яворов ще бъдат раздавани на всички посетители на къщата-музей, както и на случайнте минувачи по столичната улица Раковски.

Биляна Генова, Директор Култура към Столична община: "Ще има и програма изпълнена от актрисата Йоана Буковска и актьора Божидар Попчев. Водещ- Силвия Лулчева, отново с поезия на Яворов-тук, в двора на къщата-музей Пейо Яворов."

Тържества по повод 140-тата годишнина от рождението на Яворов ще има и в родния му Чирпан. Честванията започват в 5 следобед, когато ще бъде запален огънят на Яворовата поезия.

До 5 следобед вратите на къщата-музей на Яворов ще бъдат отворени за всеки, който се желае да се докосне до живота на големия поет.
10
1145
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
13 Януари 2018 11:06
Поклон пред поета и бореца за свобода!
13 Януари 2018 11:09
Поклон!
13 Януари 2018 11:24
Редакцията, то в събота сме подготвени за "свободни" съчинения, но поне като пишете за значими българи, постаравайте се повече...



През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но тя умира от туберкулоза.


Биляна Генова, Директор Култура към Столична община



13 Януари 2018 11:39
Мина умира с диагноза перитонит "des jeunes filles". Който вероятно е бил на туберкулозна основа. През 1910.
13 Януари 2018 11:45

Ден денувам — кътища потайни
нощ нощувам — пътища незнайни;
няма тато, нито мама —
тато да ругае,
мама да ридае…

Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.

С враг врагувам — мяра според мяра,
с благ благувам — вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица —
братец да ме хвали,
а сестра да жали…
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.

https://chitanka.info/text/7076-hajdushki-pesni
13 Януари 2018 12:00
"И лучец еж водица пий и пак поглеж,дий воле,дий"
13 Януари 2018 12:13
Фатална се оказва любовта на Пейо Яворов към Лора Каравелова, дъщеря на премиера Петко Каравелов.


По-скоро обратното - нейната любов към него се оказва фатална за двама им.

Вместо нескопосни обяснения за фаталности да бяхте споменали "Подир сенките на облаците".


https://www.youtube.com/watch?v=Xxb-glT8UlU
13 Януари 2018 12:15
"...яйце и орех... Спри, недей!
Труд кървав, боже, пожалей! "
Поклон!
13 Януари 2018 12:22
Любим поет! Вълнуващ! Обичам стиховете му!
Калиопа
"Де, момче, ума ти хвърка?
Все навън са ти очите!
Дявол някой тук се бърка:
пак разтеглихме ушите.

Палешник ли туй ще става,
или за носа ти брънка?
Кош кюмюр се достопява,
а ти гледай още вънка!"...

Като лека перушина,
седем оки преброени,
чук извива юначина,
бий метала разкалени.

- Трак-чук, жан-жин, трака-чука! -
наковалнята възглася.
И духалото се пука:
дъха, пъха и приглася.

Гледай искри, рой звездици
от желязо нажежено,
гледай огнени езици
от огнище разжарено.
https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwjWxoed29TYAhUG_ywKHWsqDiMQFggtMAE&url=http%3A%2F%2Fwww.slovo.bg%2Fshowwork.php3%3FAuID%3D130%26WorkID%3D3303%26Level%3D3&usg=AOvVaw0eQ0w-cf6l8fFcBqJwpvMc
13 Януари 2018 12:23
"Де, момче, ума ти хвърка?

Все навън са ти очите!

Дявол някой тук се бърка:

пак разтеглихме ушите.



Палешник ли туй ще става,

или за носа ти брънка?

Кош кюмюр се достопява,

а ти гледай още вънка!"...



Като лека перушина,

седем оки преброени,

чук извива юначина,

бий метала разкалени.



- Трак-чук, жан-жин, трака-чука! -

наковалнята възглася.

И духалото се пука:

дъха, пъха и приглася.



Гледай искри, рой звездици

от желязо нажежено,

гледай огнени езици

от огнище разжарено.



"Хей, момче!"...

- Жжин! чука-трака...

Нека стария нарежда!

Що ли момък тръпен чака,

често-често вън поглежда?



- Там-сам! Зън-вън... бива-бива...

Кали-Кали-Калиопа! -

Наковалнята звънлива,

присмехулка върла, хлопа.



- Зън-вън, трак-мрак!

- Боже мили,

още няма я зората...

Удря момък, удря, сили -

на гърди навел главата.



За гидия от небето

слънце сутрин не изгрява,

среща, хе - отзад пердето

нему то се навестява.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД