:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 416,287,943
Активни 69
Страници 6,591
За един ден 1,302,066

Университетите ни бавно напредват в световната наука

Близо 2/3 от висшите училища са увеличили броя на цитиранията си в международните бази данни. Макар и парадоксално, повечето от тях са успели да направят това с по-малко средства
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Физиката е традиционно сред най-силните направления в науката, но пък интересът към нея се запазва много слаб.
За втора поредна година рейтингът на университетите регистрира крехко подобряване на научната дейност на висшите училища в България. Данните обнадеждаващо сочат, че 25 от 37-те държавни и 6 от 14-те частни вуза са успели да увеличат, макар на места и с много малко, броя на цитиранията си в една от двете международни бази данни - Scopus и Web of Science. Макар и парадоксално, повечето от тях са успели да направят това с по-малко средства. Картината обаче остава почти със същите краски - забележими в научно отношение отново са само Софийският университет, Химико-технологичният университет и Медицинският университет в София, задминавайки на много километри разстояние останалите вузове (с малки изключения). Все още някои от тях пък продължават да не се вместват в научноизследователската дефиниция за университет и срещу индекса им на цитируемост в рейтинга стои кръгла "0". Какво точно се крие зад цифрите?

..........................

Софийският университет продължава да е лидер по повечето показатели, измерващи научната дейност. Индексът му на цитируемост в Scopus расте в последните години стремглаво нагоре и се повишава от 57 на 64, а в Web of Science - от 55 на 62. Най-старото ни висше училище може да се похвали с най-висок скок на докторските програми - от 178 на 190, които между другото са и най-многобройните от всички вузове. Миналата година ТУ-София се отличи с най-голямо увеличение на докторските си програми (+ 14 на брой), но т.г. те спадат с 11 до 112. Макар и с малко, в СУ са увеличени и парите за научноизследователска дейност - от 744.50 на 827.52 лева на студент.

Въпреки че по своя индекс на цитируемост Медицинският университет в София се нарежда на второ място по правене на наука, специализираният вуз подобрява с повече точки от СУ представянето си спрямо м.г. - цитируемостта му в Scopus скача с цели 8 пункта - от 32 на 40, а в Web of Science - от 27 на 32. За съжаление висшето училище регистрира намаление на броя на докторските си програми - от 72 на 68, както и значителен спад в средствата за наука - от 1185.34 на 263.53 лв. на студент, при положение че последните 2 г. отделените пари за изследвания нарастваха.

ХТМУ може да се похвали с трето място по индекс на цитируемост и в двете международни бази данни - в Scopus показателят му намалява от 23 на 22, а в Web of Science остава на същото ниво - 22 (както между другото и докторските му програми - 53 на брой). Тук финансовата крива на спадове и възходи през последните години е в посока нагоре - т.г. вузът е успял да увеличи от 455.18 лв. на 679.46 лв. средствата за научна дейност на един студент.

Извън топ 3 на най-добрите в научно отношение университети 13 вуза попадат в групата на тези с индекси между 10 и 20. Тракийският университет в Стара Загора например е успял да увеличи цитируемостта си в Scopus от 16 на 19, а в Web of Science от 13 на 14. Резултатът спокойно може да се нарече блестящ на фона на силно намалелите пари за наука - от 608.29 на 127.43 лв. на студент. Пловдивският университет "П. Хилендарски" е повишил нивото на този показател в Web of Science от 14 на 16, използвайки почти еднакъв ресурс - 120.14 лв. на студент при 111.92 лв. за 2016 г. С подобрени индекси могат да се похвалят още Техническият университет в София - от 13 на 15 в Scopus (при наполовина по-малко пари за наука - 453.68 лв. на студент при 801.34 лв. за 2016 г.), Университетът по хранителни технологии (от 10 на 13 в Scopus), у-т "Ас. Златаров" в Бургас - от 12 на 13 в Web of Science, и УАСГ - от 9 на 10 в Scopus. Същото се отнася и за трите медицински университета - във Варна, Плевен и Пловдив, които подобряват с между 2 и 5 пункта цитируемостта си в двете бази данни (нивата на индексите им се движат в диапазона 11-18). Успехът им отново е завиден, имайки предвид, че и при трите вуза средствата за наука вървят надолу.

Аграрният университет в Пловдив е повишил представянето си в Scopus от 10 на 11, НБУ - от 12 на 14, a Лесотехническият у-т е замразил резултата си в тази база данни от м.г. на 10. Изненадващо бариерата от 10 е преминало Висшето училище по мениджмънт - то е увеличило индекса си на цитируемост в Scopus от 8 на 11.

Сред вузовете, които са понижили индекса си на цитируемост в Web of Science, попадат например АУБ - от 5 на 4, Лесотехническият у-т - от 9 на 8, и Югозападният у-т - отново от 9 на 8. По-ниски нива на цитируемост в Scopus пък са отбелязани при МУ-Варна, ХТМУ и ЮЗУ. Университетите, които т.г. са на дъното с индекс на цитируемост нула и в двете международни бази данни, т.е. не са написали нито една значима научна статия, са 6 на брой. Резултатът отново може да се окачестви като "дръпване напред", защото през 2016 г. броят на висшите училища, които са на "вие" с науката, бяха 11. Сред тях традиционно попадат строго специализираните вузове като Академията на МВР, Военната академия "Г.Ст. Раковски", НАТФИЗ, Националната музикална академия и др., за които или няма данни по показателите за наука, или те са нула. За поредна година обаче за опашката продължават да са абонирани Висшето училище по застраховане и финанси, Висшето училище по сигурност и икономика в Пловдив, Колежът по туризъм в Благоевград, Колежът по търговия, мениджмънт и маркетинг в София и др.



СИЛНИТЕ НАУЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ

Физиката, която е една от "силните" в научно отношение области у нас, за поредна година се избира от все по-малко студенти - записалите се младежи в това направление намаляват от 894 на 784 души. Софийският университет продължава да изпъква в тази област от останалите три университета, предлагащи физически науки - неговият индекс на цитируемост в международната база данни Web of Science се повишава от 53 на 59, докато при Шуменския, Пловдивския и Югозападния у-т този показател е почти 10 пъти по-нисък - между 4 и 7. СУ остава водещ в областта на физиката и по доста от останалите научни показатели - по брой научни статии, по брой на докторските програми, по съотношение между докторанти и студенти и др. По участие на студентите в научноизследователска дейност обаче вузът отстъпва на ЮЗУ и Пловдивския у-т - само 38% от възпитаниците на СУ са участвали в поне една научноизследователска дейност, докато при ЮЗУ този процент е 57 на сто, а при вуза в Пловдив - 41 на сто. Както и през 2016 г., най-старият ни университет е на последно място по подкрепа за участие на студентите по физика в научни дейности.

МУ-София остава лидер по правене на наука в областта на медицината - индексът му на цитируемост в Scopus се увеличава от 29 на 38 - двойно по-висок резултат от този на СУ, който е на второ място по цитируемост в тази база данни - с индекс 23. Медицинският университет в София изпреварва останалите медицински вузове още по публикуваните си статии в научни списания, както и по броя на докторските си програми (42 на брой). По съотношение между докторанти и студенти обаче го изпреварва Тракийският у-т, а по участие на студенти в научна дейност - МУ-Варна, където 76% от кандидат-медиците са участвали в поне една конференция, доклад, проект и т.н. (В МУ-София в научни дейности са били въвлечена едва 1/2 от студентите му.)

СУ блести в научно отношение и в областта на химическите науки. Индексът му на цитируемост в Scopus се повишава от 28 на 30, с което продължава е да три пъти по-добър от останалите 4 вуза, обучаващи в това направление. Университетът може да се похвали с 824 статии в научни списания, докато Пловдивският у-т, който е на второ място в тази класация, има едва 266 статии. В СУ обаче 44% от студентите са участвали в научноизследователска дейност, докато у-т "Ас. Златаров" в Бургас изпъква с 68% активни в научно отношение студенти, а Шуменският у-т - с 60% студенти, занимавали се с наука. Пловдивският у-т пък продължава да държи нивото от м.г. по брой на докторските програми - 8, с което се изравнява със СУ.

В областта на биологическите науки отново на СУ принадлежи най-високият индекс на цитируемост в международните бази данни, като вузът напредва и по отношение на броя на докторските програми в това направление - те се увеличават от 14 на 15, с което той настига дългогодишния първенец по този индикатор - Тракийския университет. ХТМУ остава лидер в областта на общото инженерство, а в сферата на животновъдството Аграрният университет в Пловдив и Тракийският в Стара Загора изравняват позициите си по индекс на цитируемост в Scopus (10).



БОГАТИТЕ

И тазгодишната класация по показателя "средства за научноизследователска дейност" показва, че отделените пари не са в пряка връзка с постигнатите резултати. Тази реалност онагледяват не само медицинските вузове, всички от които са увеличили забележимите си научни статии с по-малко средства, но и някои от техническите вузове като ТУ-Варна и ТУ-София.

Най-много средства за наука дава СУ - т.г. за изследвания са заделени близо 16 млн. лв. По този показател го следват, макар и доста далеч от него, ТУ-София - 4.3 млн. лв., у-т "Ас. Златаров" - 3 млн. лв., НБУ - 2.8 млн. лв. (при 4.3 млн. лв. за м.г.), Великотърновският у-т - 2.5 млн. лв., МУ-Пловдив - 3.7 млн. лв., МУ-София - 2.28 млн. лв. (при 9.7 млн. лв. за м.г.), ЮЗУ - 2.8 млн. лв. и др.

Данните показват, че само 16 наши вуза са успели да увеличат парите си за наука, сред които частните са три. Сред тези с най-голямо повишение са например Висшето военно училище "Н. Й. Вапцаров" - от 135 хил. лв. на 1.3 млн. лв., както и УХТ - от 273 хил. лв. на 1.2 млн. лв. Сред останалите, отчитащи подобрение по този индекс, са АУБ - от 1.7 млн. лв. на 1.8 млн. лв., Минно-геоложкият университет - от 773 хил. лв. на 1.1 млн. лв., ХТМУ - от 943 хил. лв. на 1.1 млн. лв. и др. Останалите 35 вуза в една или друга степен са разполагали с по-малко средства за научни изследвания от м.г. За сравнение през 2016 г. 20 от 51 университета имаха по-малко средства за наука.
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
ХТМУ разполага с 680 лв. на студент за наука, което е много под рекордните 1800 лв. през 2013 г.
16
2422
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
21 Януари 2018 18:40
Не разбрах каква "научна продукция" трябва да дават Консерваторията или Полицейската академия?
21 Януари 2018 20:40
Нещо интердисциплинарно, може би?
Примерно балистични експертизи с Военната академия, ДНК с Медицинския университет, и аспекти от живота на Горския, с Лесото.

Ред. Много съм доволна от себе си, намерих стр.12.
21 Януари 2018 20:49
К'ви са тия скопус-мопус фокуси, физики и химии. Я да направят един географски индекс на цитирането на джендър тематика, да видим тогава кой ще е първи в класацията
21 Януари 2018 21:18
Много числа има в статията, но малко информация. Защото не е обяснено какво означават тези числа. Много възможности има. Да вземем числото 57, отнасящо се за Софийския университет. Най-вероятно индекс 57 в Scopus означава следното. В дадена година (коя) във въпросната база има 57 статии, поне един от авторите на всяка от тези статии работи в СУ, и всяка от тези стаии има поне 57 цитата в базата през годината. Това е т.н. индекс на Хирш за СУ в базата Scopus за годината (коя). Може и да изглежда сложно, но не може оценката на даден университет за наука посредством едно число само (както искат бюрократите в управлението) да е хептен просто. Съмнявам се, че и авторката знае какво означават дадените от нея в статията числа.
21 Януари 2018 21:25
А, знае ги тя, сигурно ще ги анализира по-нататък /както и ние/.
21 Януари 2018 23:22
И аз се съмнявам, че авторката на статията е разбрала какво значат тези числа. Ако са брой цитати за дадена година са много малко. Ако е индекс на Хирш, отнесен към една година е много. Ако е индекс на Хирш за целия живот на публикациите, не трябва да варира силно с годините. Нещо повече, един единствен преподавател/изследовател би могъл да има индекс на Хирш сравним с това, което се дава за даден университет. Ами да, моят индекс на Хирш е 35. Е, и?
21 Януари 2018 23:56
Не разбрах каква "научна продукция" трябва да дават Консерваторията или Полицейската академия?



Имаш коскоджа ми ти доктор по пожарникарски науки и още питаш?
Шегата настрана - и в Националната музикална акaдемия има теоретици и изследователи.
22 Януари 2018 10:17
Защо не се отчита големината на университетите. В един броят на преподавателите е 2 000, а в друг те са 200. Има направления, където даже световните конгреси не се индексират по тези два индекса.
22 Януари 2018 10:42
Има направления, където даже световните конгреси не се индексират по тези два индекса.


И правилно не се индексира. В някои области нивото на тия конференции е много ниско, затова се взимат предвид само статиите в (добри) списания. В моята област например е точно така.
22 Януари 2018 10:45
Scopus ... Web of Science ... Scopus ... Web of Science ...

Абе някой от пишещите журналисти изобщо разбира ли нещо от тези думи?
Това са частни организации, които те индексират само ако си плащаш. А и ако толкова много искат, поне да ги пишат Web of Science , а след това Scopus - все пак импак-факторът е на Томсънс Ройтерс, а не на Елсевиър. А и много ми е интересно как журналистите, когато пишат по такива теми, започват да обясняват научността със стоенето в тези индексни бази. Ами че те са само на английски бе драги журналисти, а наука в България не се прави само на английски. А и не всички области на науката са интересни за тези две групи - Томсънс Роитерс от 3 г. обработва вече само 5 % от списанията, и то само печатни списания, доставяни в САЩ (трябва да има задължителен минимален тираж в САЩ). Ако искаш да не изпълняваш тези изисквания (напр. имаш електронно списание) - цените за година са безумни.
Между другото, безумие и факта, че ако престанеш да си плащаш вноската, губиш импакт-факторът си за изминалите години - няма да може да те намерят в справочната система на Томсънс Ройтерс.
22 Януари 2018 11:29
Факт е, че всички читави списания са индексирани в тези бази данни, а броят на индексираните нечитави е относително малък.

а наука в България не се прави само на английски


Таратанци. Освен ако под наука нямате предвид и разни хуманитарни бръщолевения, то всички нормални български учени публикуват резултатите си в международните списания, а те са почти винаги на английски език (това е лингва франка на науката днес, независимо дали ни харесва или не). Е, ако им остане нещо, което не става за пред хора или ако само такова мога да измислят, тогава пращат и по местните, балкански и т.н. Българската научна общност е много малка, всички се познават, често в една област работят всичко 3-4 човека, а понякога и един единствен. Българският език се говори само в България. При това положение няма как да има читави български научни списания, а пък за такива на български език да не говорим. Че то още по соц. време от сериозните ученни се изискваше да публикуват в международни списания. Ако не вервате, питайте дедо М с двата плюса, той ще ви каже.
22 Януари 2018 11:53
Имаш коскоджа ми ти доктор по пожарникарски науки и още питаш?
Туй нящо не е доктор на пожарникарските науки (доктор на науките), а доктор по нещо си, т.е., както беше по-рано "кандидат по пожарогасене" ил нещо такова.Разликата е огромна. И си е останал само кандидат, щото не се е занмвал с наука.
22 Януари 2018 11:56
Положението в провинциалните университети е трагично. Поради липса на пари там разчитат на местни кадри и лекции водят някакви асистенти. От тях кой знае каква наука не може да се очаква.
22 Януари 2018 12:18
Велиана Христова Историята на една полицейска акция
Това, което от трети ден търсят в МУ-София прокуратурата, ДАНС и ГДБОП, гърми из медиите поне от три години
Медицинският университет в София пак гърми. Всъщност, не той, а действия на неговото ръководство. Специализираната прокуратура, ДАНС и ГДБОП в събота влязоха във вуза, запечатаха кабинети, разпитваха шефове и администрация, проверяват цялата документация за приетите студенти. Причината са сигнали и подозрение, че в МУ-София действа организирана престъпна група за незаконен прием на студенти, главно чуждестранни, с фалшиви документи...
http://www.duma.bg/node/159218
22 Януари 2018 13:11
Положението в провинциалните университети е трагично. Поради липса на пари там разчитат на местни кадри и лекции водят някакви асистенти. От тях кой знае каква наука не може да се очаква.


То па оставаше пуцовете да наемат национални или международни кадри. В момента тия образувания изпълняват единствено социална роля - дават работа на известен брой местни хорица с вис'шо и допълват пенсиите на пенсионирани професори, родом от района. Каква наука, какви пет лева. То Софийският университет не може да си задържи кадрите, та в ШУ, ЮЗУ или БУ ще успеят.
22 Януари 2018 16:06
Абе някой от пишещите журналисти изобщо разбира ли нещо от тези думи?Това са частни организации, които те индексират само ако си плащаш. А и ако толкова много искат, поне да ги пишат Web of Science , а след това Scopus - все пак импак-факторът е на Томсънс Ройтерс, а не на Елсевиър. А и много ми е интересно как журналистите, когато пишат по такива теми, започват да обясняват научността със стоенето в тези индексни бази. Ами че те са само на английски бе драги журналисти, а наука в България не се прави само на английски. А и не всички области на науката са интересни за тези две групи - Томсънс Роитерс от 3 г. обработва вече само 5 % от списанията, и то само печатни списания, доставяни в САЩ (трябва да има задължителен минимален тираж в САЩ). Ако искаш да не изпълняв


То май и г-н Bonjorno не е разбрал за какво става дума. Импакт-фаkторът(IF) на Web of Science или SCImago Journal Rank (SJR) на Scopus за списанията имат малко общо с числата от статиите, които се отнасят до броя цитирания или до така наречения h-index (индекс на Хирш). Вярно е, че се смятат само цитати от индексирани списания, но техният IF или SJR e без значение. Fake news е че те индексират само ако си плащаш. Fake news е, че се изисква задължителен тираж в САЩ. Простата истина е, че се индексират само списания и серии, които имат някакъв (дори и скромен) резонанс в научната общност.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД