:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,467,647
Активни 155
Страници 16,789
За един ден 1,302,066

Студентите странят от платеното обучение

Частен университет е приел едва 75 първокурсници при 1200 отпуснати места
Демографската криза и емиграцията удрят все по-сериозно родните университети. 17 от общо 51 висши училища в България са успели да запълнят само половината от разрешените им от държавата места. Още поне 5 вуза пък са реализирали приема си едва на около 60%. Най-зле с намирането на кандидат-висшисти са частните университети, които масово са запълнили капацитета си само на 1/3. От държавните вузове най-трудно е положението на Висшето строително училище "Л. Каравелов", което е приело едва 100 души при възможност за 376 първокурсници, т.е. е останало със 74% вакантни места. Това показват окончателните данни на просветното министерство за утвърдения и реализиран прием на студенти в българските висши училища за академичната 2017/18 г.

Местата за държавно субсидирани студенти т.г. бяха намалени с 8%, или с около 4000 бройки - до 45 679 места. От тях запълнени вече са 42 067 места, т.е. тук може да се каже, че е постигнат относителен баланс. Съвсем различна е картината при платеното обучение. То беше разширено от 8 хил. на 12 хил. места за държавните вузове, за да се компенсира намалението в редовния прием, но студентите явно не приемат тази възможност - заетите бройки са едва 1735. Така общо реализираният план-прием в 37-те държавни университета (държавна поръчка плюс платена форма) възлиза на 75%, което е доста по-слабо представяне от миналата година, когато този процент бе 86 на сто.

Кризата усещат особено силно частните университети, в които заетите места са едва 44% (около 7 хил. приети при отпуснати 16 хил. бройки). Само три от частните вузове не страдат от липса на кандидати - НБУ (74.9% реализиран прием), Висшето училище по сигурност и икономика (75%) и донякъде театрален колеж "Л. Гройс" (65.7%). При останалите университети, предлагащи само платено обучение, заетите места са в пъти по-малко от свободните. Куриозен е случаят например с Европейското висше училище по икономика и мениджмънт, което е приело най-малко студенти от всички вузове - едва 75 човека от възможни 1200 (6% заети места). Следват го Пернишкият университет с 20% реализиран прием и Висшето училище по мениджмънт - 25% приети студенти.

Най-ниска заетост измежду държавните вузове реализира Висшето строително училище "Л. Каравелов" - 26% реализиран прием. Университетът не е приел нито един студент в платена форма, въпреки че квотата му за това е била 234 човека. От отпуснатите държавно субсидирани 142 бройки пък 100 са запълнени. Реализираният план-прием е на ниско ниво по същата причина и в Стопанската академия, която силно пострада в последните 2 г. от орязаните бройки по икономика и администрация и управление - там запълнените места са 41.7%, като проблемът отново идва от платеното обучение, в което не се е записал нито един студент. Картината е почти идентична и в Икономическия университет във Варна, успял да запълни едва 49% от капацитета си. Вузът е приел 1917 човека по държавна поръчка при разрешени 1865 души, т.е. е надвишил приема си (неясно защо). От разрешените за обучение 1900 студенти в платена форма обаче няма нито един приет, откъдето идват и наполовина празните му места.

Прави впечатление, че платената форма е останала нереализирана в повечето от държавните ни университети. Най-много платени студенти е успял да приеме Великотърновският университет (435 души), следван от Пловдивския университет (372) и ТУ-Варна (160 души). Най-малко студенти първокурсници срещу заплащане обучават Русенският университет (1 човек), Минно-геоложкият университет (2-ма) и Лесотехническият университет (4-ма).

1/2 от отпуснатите бройки са останали незаети и в университета "Асен Златаров" в Бургас, Химико-технологичния университет и Югозападния университет "Н. Рилски". На около 60% е реализираният прием в Шуменския университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия, ТУ-Варна, Висшето транспортно училище "Т. Каблешков" и Русенския у-т (65%). Колежът по туризъм в Благоевград е успял да запълни 58% от местата си.



ОТЛИЧНИЦИ

Традиционно най-добре с намирането на студенти са медицинските вузове, които могат да се похвалят с 95-99% реализиран прием, както и специализираните висши училища като Академията на МВР, Военната академия "Г. Ст. Раковски", Националната художествена академия, Националната музикална академия, НАТФИЗ, НСА (приела 11 студенти над отпуснатата квота) и др. Сред отличниците са още УниБИТ (100% оползотворен прием), ТУ-Габрово (95%) и Тракийският университет в Стара Загора (96%). УНСС е останал с 958 свободни места, или 83% реализиран прием, а Софийският университет - с 1565 вакантни позиции срещу 5321 приети първокурсници (77% реализиран прием).

6
2105
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
04 Февруари 2018 19:31
Не е демографската криза виновна, ами калпавото и безполезно образование, което дават тези университети. Погледнете колко деца всяка година заминават да учат в чужбина.
04 Февруари 2018 21:28
В Кралството ти дават по 600 паунда на месец да учиш, и то нещо полезно и престижно, а у нас пари ти искат ...смешно е.
04 Февруари 2018 23:27
Строителството беше на мода докато не удари кризата 2008-2009-а. Тогава виасаджийте архитекти и строителни инж. удариха кьоравото - поръчки с норма печалба от къмто 300% заплати раздути и прочее благинки. Гледаха отвисоко на другите инженери и нас конкретно ни викаха машинкаджии. Е сега палачинката се обърна и вече желаещи да учат дюлгерство няма. Заплатите доколкото знам в бранша са доста под средните за инж. даже инж-химици и тези от Лесото са по-търсени и с по-високи заплати.
05 Февруари 2018 09:31
Никой ли не забелязва, че в тази класация отсъстват техническите университети - и в София, и във Варна, и в Габрово, и в Русе.
Защо ли журналистите не искат да кажат как е там? Да не би да излезе, че проблемът е в специалностите и професиите, а не в насажданото "липса на деца".
05 Февруари 2018 13:29
ТУ Габрово 95%,
Русе и Варна около 65%
Пише го в статията. Само за ТУ София не се споменава.
05 Февруари 2018 16:14
Billy-Joe Winchester... .Мой много близък е приет елитна спациалност е елитен български университет.Ако половината от това,което ми разказва е вярно,то положението е в шише...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД