:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,766,773
Активни 208
Страници 21,038
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Като през стъкло на мутренско „Ауди”

Калин Донков
Твърди се, че най-високият стол в държавата е този на парламентарния председател. Понеже страната била парламентарна република, та затова. Пусна я в обращение тази версия именно един такъв председател, комуто полицаят на входа на телевизията бе пропуснал да отдаде почести като за държавен глава. Започна комично, после стана грубо и неадекватно. Друг председател от стълбите на Народното събрание нахока протестиращи срещу мизерията си старци, че вместо да се срамуват, че са работили за комунистите, сега искат увеличение на пенсиите. Да се упрекват българи, загдето са се трудили през целия си живот, по онова време все още бе неморално и грозно, та с тази реплика високопоставеното лице оцапа не само себе си, но и самия парламент. Впрочем, не издигнаха престижа му и повечето последващи председатели, някои с манталитет на ротни фелдфебели, други с особен блясък в областта на географията или притежатели на екзотични дипломи по право. Но разбира се, бедата не е в председателите на институцията, болно и безнадеждно е самото народно представителство, то е което предизвиква отчаянието в българския политически пейзаж.

Неотдавна, под предишни мои размишления по подобна тема, нервиран читател бе написал: "Авторът да не се губи в разсъждения за българските политици. Положението на народа трябва да е главен предмет на неговите писания. В това има повече смисъл"



Още не мога да смеля тази препоръка



Как читателят разделя политиците и народната съдба, остава необяснимо. Наистина, мнозинството от тях влизат в политиката именно за да избегнат съдбата на народа си. Но тъкмо тази им цел, почти винаги постигната, е истинската причина за неговата безрадостна орисия. В политиката те се оказват изолирани от сънародниците си, сякаш живеят и действат зад някое от онези светло непроницаеми стъкла, през които образите преминават само в едната посока. Нещо като стъклата на мутренските "Ауди". Разликата е, че тук видимостта е от вън навътре, а не обратното. Откъм тяхната страна животът ни не се вижда, не извиква състрадание, ни вина. (Каква ти вина - обикновен интерес не извиква!) От нашата всичко се разглежда без проблем: и как се джафкат, и как се прегръщат, и как си сменят номера на конфекцията. От тази страна съвсем закономерно е и вашият автор да хвърля поглед през стъклото, колкото да се увери, че преградата, макар и прозрачна за него, си остава непокътната, неразрушима. Зад тази преграда понякога текат протести, неподчинения, стачки. Но те остават невидими за избраниците в техния здравословен аквариум. Напълно непроницаем, в него не влизат и звуци, освен гласът на суфльора, който разпорежда с кое копче да гласуват. Масата от народ зад стъклото също се опитва да подсказва, но всуе.

Израсъл съм в дом, в който се смяташе, че политиците са вредни. Приемал съм го, без да го обсъждам. В онзи живот политици в действителност нямаше: системата беше фактически еднопартийна, изборите - без значение, партийците всъщност бяха чиновници, които никой не подлагаше на разискване. Едва промените възкресиха семейната максима и ме затрупаха с доказателства.



Политици като днешните в мнозинството си са наистина вредни



И опасни.

Виновно може и наистина да е стъклото на аквариума. Те не ни виждат и твърде бързо забравят за нас. Ние, обаче, ги гледаме и косите ни се изправят. Ако не беше този изглед към техния безплоден, кух политически делник, вероятно щяхме да преживяваме по-спокойно, безгрижно дори. Нямаше да ги наблюдаваме как гласуват скандалните си решения да оставят клетниците от раковите отделения без лекарства и надежда. Безразлично, безчовечно, самодоволно. Нито щяхме да разберем как така после решават обратното. (Ние и сега не го разбрахме, а което разбираме, ни ужасява: направиха го не от съвест, а защото им креснаха отгоре.) Объркаха се под диктата за приемане на Истанбулската конвенция, започнаха да мънкат и да лъготят, да се ослушват и да натискат, да сочат многозначително към Брюксел. Свикнали да гласуват със стомаха си, сега стоят разкрачени или дори изправени на задни лапи като кучето на Павлов: ще светне лампичката и слюнчените жлези ще заработят, тогава и ще гласуват.

Защо опасно ли? Защото (пак ще го кажа) така, по височайши знак, са гласувани най-грозните безумства в българския парламент. Така е приет Законът за защита на нацията. Така е обявена безразсъдната война срещу Великобритания и САЩ. С такова мнозинство, ако питате мене, днес без проблем бихме се присъединили към когото трябва като 16-а или която и да е поред република. И става така, че истината отдавна не е в парламента. Все по-често истината и разумът идват от улицата, от екрана, от разпокъсаните агитки на свободната мисъл. Вътре в онази стъклена зала рядко или почти никога дори не прошумолява ветрецът на каквито и да е реформи. Нито прелита сянка на съмнение, на съжаление за пропилени шансове и години.

Печалната и мрачна тайна на българския ХХ век неразгадана се надвесва отново: защо един народ, без да е лишен от разумни, честни, образовани, смислени, справедливи и морални мъже и жени, самоубийствено избира такива хора да решават съдбата му? И не е ли самият този избор онова, което с горчивина наричаме "българска съдба"? Онази съдба, срещу която не се уморяваме да роптаем...





БГНЕС
Печалната и мрачна тайна на българския ХХ век неразгадана се надвесва отново: защо един народ, без да е лишен от разумни, честни, образовани, смислени, справедливи и морални мъже и жени, самоубийствено избира такива хора да решават съдбата му? И не е ли самият този избор онова, което с горчивина наричаме българска съдба? Онази съдба, срещу която не се уморяваме да роптаем...
15
6086
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
08 Февруари 2018 19:59
Халал да им е и парламента, и властта, и всичко.
Само да не забравят, че после идват онези с брадвите и тоягите.
Винаги идват.
08 Февруари 2018 20:01
защо един народ, без да е лишен от разумни, честни, образовани, смислени, справедливи и морални мъже и жени, самоубийствено избира такива хора да решават съдбата му?


Приемам, че и горният текст (под снимката) е Ваш, г-н Донков, и съм изумен - Вие наистина ли смятате, че 240-те в сегашния Парламент, и във всички предходни, които са след 7-то ВНС (1991) Народът ги избира ? Недейте така, ще си разваля мнението за Вас, а то е много високо, и го имам още от издадените по време на социализма Ваши "Частни случаи"!

Но нека по-конкретно Ви предизвикам - за да твърдите горното, или НЕ сте отишли на 6.11.2016 до референдумната урна, или сте отишли, но сте от 1-я милион, който отговори с НЕ на 1-я референдумен въпрос! Само гражданите от въпросния милион смятат, че при сега действащата избирателна с-ма, именно Народът избира 240-те! Онези, които не отидоха въобще до урната е неясно какво мислят по този въпрос! Не е ясно даже дали въобще могат да мислят - след като предпочетоха в референдумния ден да "отидат за гъби" вкъщи, над дивана пред екрана, с ичкийка и туршийка...

08 Февруари 2018 20:42
"...Само да не забравят, че после идват онези с брадвите и тоягите.
Винаги идват."
И? Отново ще бъде "унищожен цветът на българската нация"?
08 Февруари 2018 20:53
Г-н Донков,
Вие сте го написали разбираемо:
... Свикнали да гласуват със стомаха си, сега стоят разкрачени или дори изправени на задни лапи като кучето на Павлов: ще светне лампичката и слюнчените жлези ще заработят, тогава и ще гласуват. ...


От памти века политиката е поле / начин / мечта за препитание на "политиците". (Малкото изключения не се вземат пред вид.) Промяната на тази парадигма в "Да си отговорен за благосъстоянието на избирателите ти" е далеч от уменията на "политиците", пък и ще отнеме доста време. Надявам се и доста глави... ЗаСЕГА тази нелицеприятна тенденция набира критична маса...
08 Февруари 2018 21:07
ПлесNick
08 Февруари 2018 20:01

Г-н Донков, аз също много Ви уважавам и Ви чета всичките дописки! За мен е празник като дойде петък и отворя сайта на Сега, за да прочета какво Наблюдател ми предлага... Но това което сте написали по горе ме втрещи, както и колегата форумец. Невъзможно е при сегашната ситуация в България да се избере за депутат ( а и за другите изборни длъжности), човек от народа!!! Разберете го, ако не сте го разбрали! Без партийна подкрепа е доказано от избирателната ни практика, е невъзможно да се избере някой си... Партиите редят листите. Критериите са ни ясни-суджуци и т.н. Кеде го видяхте човека от народа? И как да пробие? Шансовете са му никакви! За да пробие му трябва партиина подкрепа. Мисля,че няма какво повече да кажа, нещата са пределно ясни!
09 Февруари 2018 00:17
автора
09 Февруари 2018 02:45
За да пробие човек от народа требва да е милиардер като г-н Дончо.НО в кенефа бг ако си милиардер да не те е....луд да ставаш политик за копеики като сидеров.
09 Февруари 2018 10:08
Както винаги, Калин Донков е на: Непосилна (за мнозина вече, уви) човешка висота, в тази наша разнебитена родина, превърната в непоносима зверска кочина за чистия, честен, способен и нравствен човек...
09 Февруари 2018 10:41
И не е ли самият този избор онова, което с горчивина наричаме "българска съдба"?

Каква съдба, каква карма? Иво Христов е краен и казва директно, че не сме общество, а общност. Тъжно, нали?

Нито прелита сянка на съмнение, на съжаление за пропилени шансове и години.

В очакване на това чудото да се случи, почнахме да вярваме на врачки и баячки. Първо ни обещаваха, че жена от чужбина ще ни изведе, а после се въртеше в публичното пространство, че натиск отвън ще ни обедини като нация. Още чакаме тази кауза, която да ни направи единни.

09 Февруари 2018 11:52
Печалната и мрачна тайна на българския ХХ век неразгадана се надвесва отново: защо един народ, без да е лишен от разумни, честни, образовани, смислени, справедливи и морални мъже и жени, самоубийствено избира такива хора да решават съдбата му?


Това не е никаква тайна. Загадката на българския ХХ век всъщност е разгадана още в началото на ХІХ век. От Софроний, епископ Врачански, един от най-умните мъже, раждани някога по българските земи.
Та в своето "Житие и...." той изповядва:

Ала като знаях мало да чету, другия свещенници ненавидяха ме, почто они вси на то време бяха орачи и от безумная младост моя не хочах да им ся покорявам, като бяха тако прости и неучени. А они мя наваждаха на архиерея и колико мя крати аргосва, и ненавидеше мя. И имаше архиерей протосингеля, грека неученнаго и некнижнаго — он мя много ненавидеше. Понеже то ест вещ природна: учен человек ученнаго люби и прост — простаго, и пиян — пияннаго.


Не знам дали последното изречение е негов оригинален афоризъм, или го е взел от християнската книжнина. Във всеки случай звучи като извлечено от неговия собствен горчив житейски опит. По-важното в случая е, че то обяснява много неща в българския обществен живот. Включително и така формулираната от г-н Донков загадка.

Съвсем естествено е (вещ природна) простата и неука маса, простолюдието да избира прости и неуки хора за свои народни представители. Тях то люби, и то именно защото са като него. А мрази "разумни, честни, образовани, смислени, справедливи и морални мъже и жени", защото не са като него, различни са - "прост человек ученнаго не люби". И това обяснява много неща не само в българския ХХ век, а в световния ХХ век. Или поне от 20-те години на ХХ в. насам. Оттогава масата започва да проявява все по-стръвно желание тя да управлява чрез свои организации и представители. Това явление е проницателно анализирано още от Ортега-и-Гасет в знаменитата му книга "Бунтът на масите":

„Характерното на момента е, че обикновеният човек, като знае, че е обикновен, се осмелява да утвърждава правото на обикновеност и да го налага навсякъде. Както се казва в Северна Америка, да си различен е неприлично. Масата премазва всичко, което е различно, знаменито, индивидуално, квалифицирано и отбрано. Онзи, който не е като всички, рискува да бъде унищожен. А е ясно, че това „всички”, не е „всички”. Обикновено в миналото под „всички” се разбираше сложното единство от маса и отличаващи се, специални малцинства. Сега всички е само масата. Това е ужасното явление на нашето време, описано, без да прикривам бруталния му външен вид.


"Сега всички е само масата" обяснява "защо един народ, без да е лишен от разумни, честни, образовани, смислени, справедливи и морални мъже и жени, самоубийствено избира такива хора да решават съдбата му?" Тази категория хора във всеки народ е отличаващо се, специално малцинство. А простолюдието в България, което съставлява поне 80 % от българския народ, мрази, осмива и отхвърля всякакви специални малцинства. Дори когато става въпрос за нумизматите, които наскоро кротко чакаха пред БНБ, за да се сдобият с една юбилейна монета за своята колекция.
09 Февруари 2018 12:07
Без партийна подкрепа е доказано от избирателната ни практика, е невъзможно да се избере някой си... Партиите редят листите.
Пък аз мисля че партиите са неправителствени сдружения на граждани с близки политически виждания. А кой според вас трябва да предлага листи?
09 Февруари 2018 12:34
Томчо не-аквински,
Народното събрание се състои от 240 народни представители - така пише в чл. 63-ти на Конституцията! А не от 240 листи! И поради това е противоконституционно (вж. и ВНИКНИ в смисъла на Чл.10-ти на Конституцията, и сам ще разбереш защо е противоконституционно) на изборите за членове на НС да ме карат (не само мен, но и Вас, драги Тома Неверни, и всички останали, които обичаме в този Форум виртуално да се събираме) да си даваме гласа ЗА листа (с вариращ брой персони, наредени в нея!, вместо да си го даваме САМО за ЕДИН-единствен, ОТДЕЛЕН индивид, от всичките индивиди, дето са се кандидатирали да заемат по ЕДНО от 240 места! Да Ви припомня драги Тома, че съдиите преди месеци се пребориха в тяхната гилдия при избиране на членовете от съдийската "половина" на ВСС, принципът на избиране да е "1 глас -
1кандидат"! Сиреч, абсолютно същият принцип, който е в Чл.10-ти на Конституцията!

Чувал съм, че към съюза на адвокатите (дано не бъркам наименованието на организацията им) имало възможност отделният гражданин на практика да направи конституционна жалба! Тези дни ще ги потърся и ще сондирам мога ли искам от Конституционния съд да се произнесе по горната моя теза за противоконституционност на сегашната система за "избиране" на членове на Народното събрание!
09 Февруари 2018 13:07
ПлесNick
09 Фев 2018 12:34
Уважаеми, от емоции загуби тезата си. Беше против партиите да издигат кандидати, сега си против партиите да издигат кандидати за екипи. Еми издигай си отделни личности за отделни мандати, законът го позволява, ама не се сърди ако не бъдат избрани.
09 Февруари 2018 13:34
Д-р Тормозчиян
09 Фев 2018 11:52


13 Февруари 2018 01:53
И става така, че истината отдавна не е в парламента. Все по-често истината и разумът идват от улицата, от екрана, от разпокъсаните агитки на свободната мисъл.

Печалната и мрачна тайна на българския ХХ век неразгадана се надвесва отново: защо един народ, без да е лишен от разумни, честни, образовани, смислени, справедливи и морални мъже и жени, самоубийствено избира такива хора да решават съдбата му? И не е ли самият този избор онова, което с горчивина наричаме "българска съдба"? Онази съдба, срещу която не се уморяваме да роптаем...
Не е, г-н Донков.
Стиглиц написа една очевидна истина - че сегашната политическа система не действа на принципа "един човек - един глас", а на принципа "един долар - един глас". С други думи избраниците, включително българските, реално са избор на други хора, а не на народа. (Ярък пример за възможностите на политическия маркетинг е избирането на Елцин вместо Зюганов на президентските избори в Русия през 1996 г. https://tinyurl.com/ycb5q74m )
А ако погледнем назад в историята ще видим, че Фердинанд - важна причина за българската трагедия през 20 век - дори формално не е избран от народа, който тогава беше наречен "прусаците на Балканите".
Доколкото сега българският народ проявява мнението си на избори, то напоследък е основно чрез негласуване, както правят около 50% от избирателите. А какво да кажем за избираните след 1989 г. - БСП и производни, СДС и производни, ДПС, Жорж Ганчев, Симеон II (НДСВ и производни), ГЕРБ, патриоти, Воля... Кой щеше да ни спаси, а не беше избран в Парламента през тези 28 години? И почти всички избрани в един или друг момент бяха част и от изпълнителната власт...
Така че, моля, стига вече сме стоварвали тази вина на гърба на българския народ - тя не е негова!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД