|
| *** |
Това е поредната критика срещу законопроекта, който в момента се разглежда в парламента. Остра критика към текстовете преди няколко дни отправи ръководителят на Катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на СУ проф. Пламен Панайотов. Поправките не бива да се приемат, защото всяко нарушение на служебните задължения в частния сектор би се третирало като престъпление, обясни Панайотов в силно критично интервю за lex.bg.
Ще бъдат засегнати ръководителите - управители и директори, на около 400 хил. фирми и над 40 хил. неправителствени организации, включително шефове на болници. Досега при неизпълнение на договор недоволната страна може да съди другата за неизпълнение или обезщетение по гражданските закони. Идеята на управляващите обаче е да се носи наказателна отговорност и признатите за виновни да имат качеството на престъпници.
"Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушенията по начин, който категорично да определя вида отговорност, която трябва да бъде понесена - дисциплинарна, административна или наказателна. Това би създало тълкувателен хаос и произвол при правоприлагането", пише в становището на работодателите.
Друг проблем според работодателите е опитът да се пренесе механично разпоредбата за длъжностно престъпление от публичния в частния сектор. "Новата разпоредба дава възможност да се търси наказателна отговорност за гражданскоправни отношения", твърдят работодателите. Проблемът с този текст е, че предвижда наказание за неизпълнение на служебни задължения от длъжностно лице, от което настъпват вреди "за друго физическо или юридическо лице или обединение". Длъжностно лице в случая може да бъде управител, директор на фирма или човек, на когото е възложено някакво управление на имущество.