:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 388,337,794
Активни 242
Страници 72,449
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Историята, умници!

Калин Донков
Начумерен възрастен инженер отдавна искал да ме срещне някъде. Това не е рядкост - читател да търси да види автора на живо. Приех скромно изражение и се приготвих вяло да отклоня някоя и друга похвала. Познах само едно: че човекът е читател на "Нерви и утехи". Другото бяха упреци, несъгласия, които той искал да ми каже в очите. Смяташе, че клеветя миналото и че изопачавам истината. Бързо разбрах, че възбудата му идва от споровете около новата училищна програма по история. В колонката си неведнъж съм споменавал "лица", на които било отнето правото да учат в университета. Според него не беше вярно. Казала го и една дама по телевизията - че не е вярно. Не прилича на писателя да приглася на тази измислица и така да слугува на пропагандата.

Бе започнал стеснително, после се възбуди, стана нападателен. Колегата, който го беше довел, чупеше пръсти зад гърба му. Този мъж (въобще не беше млад) трябваше да знае, че такива неща са се случвали - дори по времето, когато и той е бил студент. Той обаче не търсеше разговор, просто обвиняваше и се потеше. Беше като облъчен. (Понякога употребявам за такива случаи "очарован" - не само за чарове, но и за заблуди.) Един объркан мъж, сляп за това, което се бе разигравало пред очите му...



Споменавал съм такива неща в колонката, всеки път е било истина



Не съм го изтъквал като репресия, по-скоро като гадно житейско обстоятелство в съдбата на мои герои. И не повече от два-три пъти. За който не знае: документите за следване се подаваха в специален плик. На плика имаше отпечатана бланка, която се попълваше от общината. Там общината декларираше, че на "лицето" се разрешава да кандидатства за студент. Самият аз изпратих книжата си в такъв плик. Които не получаваха заверката, губеха това право.

Изпитвал съм лична вина за това: на мене разрешиха, на други - не. И днес мисля, че това бе една от действителните неправди на онова минало. Тя обаче се оказа елементарно наследство от по-предишното минало. Бащите на двама мои съученици бяха изключвани от всички училища в Царството. За вечни времена. Значи, имали сме традиция...

В самото начало на промените усилено се търсеха и се откриваха неизвестни гробове на жертви от септемврийските събития през 1944 г. Пред мен професор Тончо Жечев каза на Йордан Василев, първия главен редактор на в. "Демокрация": "Дано да се открият всички гробове. Но не си мислете, че с тях ще запълните онези, предишните. И едните, и другите ще останат да зеят." Какво имаше предвид професорът, като предрече, че ще останат да "зеят"? В паметта ли? В съвестта ли? В историята ли?

Историята, освен всичко, е отговорна за паметта и съвестта на нацията. Днешният спор за нейното изучаване (вял спор, според мен, неубедителен, изместен) би трябвало да бъде диспут за истината, която повече от всичко ще е нужна на новите поколения. Нашата генерация постигна своето знание на историята донякъде и като житейски опит. През живота ни, с нас и около нас, се случиха събитията, които днес и утре учебниците ще предлагат на потомците. Това, че някои съвременници, подобно на моя нервиран посетител, не бяха научили нищо,



не отменя нашето достоверно историческо познание



Да, всичко се усещаше, дори онова, за което упорито се мълчеше. Странното е, че тогава, в онова сурово и безцеремонно време, връзката между действителността и близкото българско неотдавна се долавяше отчетливо и това я правеше да изглежда ако не справедлива, то поне неизбежна. Имаше лагери, но беше имало и преди. Имаше изселвания, но и те не бяха изобретение на новата власт. Уволненията, изключванията, лишаването от образование - те просто не бяха прекъсвали. Когато нещо има каквото и да е обяснение, то като че ли става по-лесно за преглътване. Сякаш след блокадите и отрязаните глави, след изгорените яташки къщи, след изтезанията и разстрелите без съд и присъда в ход бе влязла някаква безмилостна логика, която можеше да се приеме и за логика на националната съдба. Люлката беше залюляна дълго преди това и люля България десетилетия...

Тези размишления ще ли да послужат някому днес? В препирните на партии и министерства дори не се споменава за изчистване и за свещена неприкосновеност на истината. Истината е всичко в историята. Там тя трябва да е като в съда: истината, само истината, цялата...



Половин-истината е безсмислена. Неморална е половин-истината.



Не защото оправдава или обвинява едно време, режим или партия. А защото не дава на днешните деца и младежи цялата поука, с която да отидат в бъдещето. Всичко, което им предлага, е убеждението, че някои партии и лица от миналото са лоши. И така ги лишава от знанието, че лоши могат да бъдат и всички други, когато посягат на демокрацията, на справедливостта и хуманизма. И че наистина са били. Което именно се съдържа в другата половина.

Без тая половина те ще са ощетени. И в известна степен беззащитни.

Нашето днешно училище дължи на новите поколения честна и точна история на българския ХХ век: с неговите възторзи и падения, с устрема и идеалите, с катастрофите и стопанските усилия, с отхвърлянето на постигнатото и с периодичното започване от нулата, с кръвопролитията, насилието и терора, немислими вътре в един и същи народ, но, уви, реално и трагично произтекли - и неведнъж. Те трябва да изучат всичко това и сами да разкодират признаците на опасностите, които могат да се сгъстят над пътя им. Една честно написана история може да им бъде надежден пътеводител в тяхното бъдеще.

Когато знаят, че демокрацията е грижа на всеки гражданин, че тя лесно може да бъде имитирана или злоупотребена, че може да бъде срината и от отломките й всеки да си построи какъвто си иска режим, диктатура или дори някакво невиждано още царство на злото. Една честна история ще ги направи трезви, бдителни и още по-важно - свободни.

Защото само истината прави народите свободни. И само онези, които не се задоволяват с "кой?", а питат и "защо!"

Но това, както и всичко свястно в българското училище, може да бъде дело единствено на апостоли. А не на каквито и да било партийци: наши, ваши или дори - техни...

"Герника", Пабло Пикасо

 "Герника", Пабло Пикасо
Source filename: D:\SYS\AGENCIES\OTHER\INETFOTO\guernica.txt
50
6608
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
50
 Видими 
15 Февруари 2018 20:16
Гражданската война започна през 1918 г. с Войнишкото въстание и продължава и до ден днешен.
15 Февруари 2018 20:23
Половин-истината е безсмислена. Неморална е половин-истината.



Не защото оправдава или обвинява едно време, режим или партия. А защото не дава на днешните деца и младежи цялата поука, с която да отидат в бъдещето. Всичко, което им предлага, е убеждението, че някои партии и лица от миналото са лоши. И така ги лишава от знанието, че лоши могат да бъдат и всички други, когато посягат на демокрацията, на справедливостта и хуманизма. И че наистина са били. Което именно се съдържа в другата половина.

Без тая половина те ще са ощетени. И в известна степен беззащитни.

15 Февруари 2018 20:26
В самото начало на промените усилено се търсеха и се откриваха неизвестни гробове на жертви от септемврийските събития през 1944 г. Пред мен професор Тончо Жечев каза на Йордан Василев, първия главен редактор на в. "Демокрация": "Дано да се открият всички гробове. Но не си мислете, че с тях ще запълните онези, предишните. И едните, и другите ще останат да зеят." Какво имаше предвид професорът, като предрече, че ще останат да "зеят"? В паметта ли? В съвестта ли? В историята ли?


15 Февруари 2018 20:29
Да, всичко се усещаше, дори онова, за което упорито се мълчеше. Странното е, че тогава, в онова сурово и безцеремонно време, връзката между действителността и близкото българско неотдавна се долавяше отчетливо и това я правеше да изглежда ако не справедлива, то поне неизбежна. Имаше лагери, но беше имало и преди. Имаше изселвания, но и те не бяха изобретение на новата власт. Уволненията, изключванията, лишаването от образование - те просто не бяха прекъсвали. Когато нещо има каквото и да е обяснение, то като че ли става по-лесно за преглътване. Сякаш след блокадите и отрязаните глави, след изгорените яташки къщи, след изтезанията и разстрелите без съд и присъда в ход бе влязла някаква безмилостна логика, която можеше да се приеме и за логика на националната съдба. Люлката беше залюляна дълго преди това и люля България десетилетия...

Тези размишления ще ли да послужат някому днес? В препирните на партии и министерства дори не се споменава за изчистване и за свещена неприкосновеност на истината. Истината е всичко в историята. Там тя трябва да е като в съда: истината, само истината, цялата...

15 Февруари 2018 20:34
А кой тук е гледал първия български антифашистки филм "Безкръстни гробове" от 1931 г.?

Режисьор Борис Грежов
Продуцент „Глория палас“
Сценарист Бончо Несторов
В ролите Владимир Трандафилов,
Зорка Йорданова,
Константин Кисимов,
Иван Димов

Аз не съм... Би ми бил интересен днес, утре... Кошлуков, пусни един свестен филм! Исторически. Актуален както никога досега!
15 Февруари 2018 20:56
ПП. Първата картина на филма е селянка, коленичила до безкръстен гроб. На екрана се появяват думите: „Нашите майки все в черно ходят, все нази жалят“. В тази мрачна селска любовна драма има редица алюзии за политическите събития през 1923-1925. Филмът е драстично съкратен от цензурната комисия и вижда екран с помощта на председателя на 23 ОНС Александър Малинов.
15 Февруари 2018 21:12
Толкова години отминаха а комунягите не можаха да разберат, че всичко, което постигна българския народ е въпреки тях а не благодарение на тях.
15 Февруари 2018 21:21
Толкова години минаха да се люшка кандилото, и Ангелът не разбра, че този форум се държи въпреки него, а не благодарение нему.
15 Февруари 2018 23:01
Бащите на двама мои съученици бяха изключвани от всички училища в Царството. За вечни времена. Значи, имали сме традиция...

Едно е да те изключат за това, което сам си извършил, съвсем друго е да ти забранят да учиш заради неблагонадежно семейство без да имаш никакво участие в каквато и да е организация.
Между другото, до 1989 г. при кандидатстване за работа имаше формуляр, където се попълваше графа от рода на: "Има ли кандидатът роднини, съдени от Народния съд?" и "Има ли кандидатът роднини невъзвращенци, живеещи в чужбина?" с изиксване на подробно описание на родството с тях.
А относно историята? Е, тя се пише от победителите. Дано да съм жив да разказвам на внуците.
15 Февруари 2018 23:20
Дано да съм жив да разказвам на внуците.


https://4.bp.blogspot.com/-fCAEeCJgvrk/VAgv1riAlwI/AAAAAAAABaQ/4pcCSH08ALM/s1600/Nar_sud-1.jpg

Разказвай
16 Февруари 2018 00:37
автора Мъдар човек е той
16 Февруари 2018 01:47

Нерви и утехи
Историята, умници!
Калин Донков

Не съм го изтъквал като репресия, по-скоро като гадно житейско обстоятелство в съдбата на мои герои. И не повече от два-три пъти. За който не знае: документите за следване се подаваха в специален плик. На плика имаше отпечатана бланка, която се попълваше от общината. Там общината декларираше, че на "лицето" се разрешава да кандидатства за студент. Самият аз изпратих книжата си в такъв плик.

Горе - долу сме набори. Документите си занесох в канцеларията на БГГ факултет на СУ. На ръка. Нямаше пликове. Нямаше разрешения от Общината, от Партията. След това на дъската с обявите излагаха списък на допуснатите до приемни изпити.Закачен беше и един списък на около 20-на недопуснати. Когато кандидатствах там прочетох имената на моите приятели - 4-има братя Кобиларови - Петко, Асен, Храбър и Тодор. Борис Дрангов отиде направо в духовното училище в Черепиш.
Издържалите около 20 ни приеха. После се появиха и 5-6 души които не бяхме виждали на приемните изпити. Така. За да не измисляме нова история.



16 Февруари 2018 03:55
Познавах няколко антифашисти . В паметта ми са се запазили всички срещи с не забравимата Свобода Бъчварова . Даааа ....
16 Февруари 2018 07:10
Познавах няколко антифашисти .


Ами родителите ми бяха антифашисти. И двамата лежали в концлагери, баща ми бит в полицията - имаше сини белези на глезените до края на живота си.
16 Февруари 2018 09:42
Ами родителите ми бяха антифашисти. И двамата лежали в концлагери, баща ми бит в полицията - имаше сини белези на глезените до края на живота си.
А пък моя баща се стрижеше често понеже имаше голями белези по главата от бой с остри предмети. От тези след девети само защото работил в Германия около 3 месеца през 1943 година!
16 Февруари 2018 09:50
Разказвай

А ти ще им разкажеш ли не само за едните, а и за другите?
Едно е справедливо възмездие, съвсем друго е провеждане на целенасочени репресии срещу елита на нацията и то срещу хора, които никога не са се занимавали с политика.
16 Февруари 2018 10:19
Има едно обвинение, което днес звучи с жестока нелепост:
ВЕЛИКОБЪЛГАРСКИ ШОВИНИЗЪМ.
16 Февруари 2018 10:30
Едно е справедливо възмездие, съвсем друго е провеждане на целенасочени репресии срещу елита на нацията и то срещу хора, които никога не са се занимавали с политика.

"Справедливо възмездие" за какво? За антифашистки възгледи, и то срещу непълнолетни?
Не че е похвално и второто, същото е. Но прекалено много хора са си намерили оправдание за това, че на са успели да се изучат, заради неблагонадеждните си родители. Като репресиите срещу децата на колаборационистите са важали само първите години, в цяла Европа. Който е имал желание и способности, е завършил образованието си по-късно.
Вера Мутавчиева например, в едно интервю разказваше, че е искала да следва химия, но тогава тази специалност е била свързана със сигурността и не я допуснали, затова записала история.
--
Може и да греша, но ми се струва, че след 1944 никой не е бил изключван от всички средни училища, без право да завърши средното си образование, както е ставало в България по време на Втората световна.
16 Февруари 2018 10:45
А пък моя баща се стрижеше често понеже имаше голями белези по главата от бой с остри предмети. От тези след девети само защото работил в Германия около 3 месеца през 1943 година!


С голямо извинение, трябвало е не да се стриже, а да си пусне косата по-длъжка, за да не плаши минувачите по улиците като някакъв Джонатан Брустър от "Арсеник и стари дантели".

16 Февруари 2018 10:48
От тези след девети само защото работил в Германия около 3 месеца през 1943 година!


Не казваш, обаче КАКВО е работил в Германия през тези три месеца.
16 Февруари 2018 10:51
... професор Тончо Жечев каза на Йордан Василев, първия главен редактор на в. "Демокрация": "Дано да се открият всички гробове. Но не си мислете, че с тях ще запълните онези, предишните. И едните, и другите ще останат да зеят."...
Вуйчо ми, 21 - годишно момче, на 02.06.1944 г. след седем дни изтезания убиват "при опит за бягство". Убива го едно войниче. Дават трупа на двама цигани от селото, които го хвърлян в набързо изкопан трап.
Отдавна съм приел това като една тъжна история от жестоките политически борби по онова време.
Но очевидно комплексираните антикомунисти не искат да запълнят тези жестоки дупки на историята ни.
Народния съд и всички подобни в страните, участващи в хитлеристката коалиция държави, са по решение на победителите - СССР, САЩ и
ОК. Осъдените от тях са няколко десетки хиляди. Манипулаторите ги сравняват с Нюрнбергския съд, в който са съдени няколкото заловени висши фашистки водачи.
16 Февруари 2018 10:57
Манипулаторите ги сравняват с Нюрнбергския съд, в който са съдени няколкото заловени висши фашистки водачи.

В Нюрнберг съдят само главатарите, затова се заблуждаваш, че са само толкова. Виж ги народните съдилища в Европа:
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Axis_war_crime_trials
16 Февруари 2018 11:00
Половин-истината е безсмислена. Неморална е половин-истината.

Така е.

Само че и 3/4 истината е безсмислена и неморална. И 4/5 също.
А същевременно абсолютна, пълна и обективна истина няма.
За добро или зло - не знам.

Имало едно време една много лоша, потискаща, гадна и прочие царска власт.
Може и такава да е била - не съм я видял.
Едни хора се дигнали с оръжие срещу нея, а други помагали на тия с оръжието - прави или не, знаели са си риска и са го поели мъжки - уважавам.
Властта им отвърнала като всяка власт по онова време - също с оръжие.
Не свикала кръгла маса, не написала бяла книга за решаване на проблема.
Власт - пазила се, използвайки силите, които има.

После, по едно друго време имало една друга власт - народна, мила и добра.
Или не съвсем.
И тя си имала сила, и много дълго време не обичала кръглите маси и белите книги. Накрая жарко заобичала кръглите маси и зелените книги, ама това е друга тема.
И понеже хората в тая власт знаели много добре, че и срещу тях може да се вдигне някога някой, решили да го предотвратят, като още преди вдигането покажат какво може властта на всички, на които евентуално може би някога би им хрумнало да вземат необмислени решения срещу нея /властта/. Профилактика. За по-сигурно гледали всичките да са верно всички, че не се знае знае ли се.
Враговете растат бързо и лесно по тия ширини.

Няма разлика викате, к'вото едните, такова и другите, просто /властови/ бизнес.
Ми хубаво, щом ви е по-лесно и удобно така.

Патагонец

Едно е да те изключат за това, което сам си извършил, съвсем друго е да ти забранят да учиш заради неблагонадежно семейство без да имаш никакво участие в каквато и да е организация.

Хората са гледали в бъдещето и много добре са знаели, че от кофти семейство няма начин да не завършиш като враг, членуващ във вражеска организация, и няма смисъл да се губи ценно време на всички.
16 Февруари 2018 11:05
Имало едно време една много лоша, потискаща, гадна и прочие царска власт.
Може и такава да е била - не съм я видял.
Едни хора се дигнали с оръжие срещу нея

Не е било толкова срещу царската власт, колкото срещу кафявата идеология, освен ако пак не разглеждаме България като самотен остров, нямаш нищо общо с останалата част от света.
16 Февруари 2018 11:07
Може и такава да е била - не съм я видял.

Ти и обратната страна на Луната не си видял, но това не значи, че тя не съществува.
16 Февруари 2018 11:07
"Справедливо възмездие" за какво? За антифашистки възгледи, и то срещу непълнолетни?

Репликата ми беше за виновните за убийствата без съд и присъда преди девети.
16 Февруари 2018 11:09
А, разбирам. Помислих, че говориш за правото на образование.
16 Февруари 2018 11:11
Но очевидно комплексираните антикомунисти не искат да запълнят тези жестоки дупки на историята ни.

Правуйчо, съсобственик на фабрика, изчезнал през септември 1944 г.
16 Февруари 2018 11:29
Dax

Ти и обратната страна на Луната не си видял, но това не значи, че тя не съществува.

Дай някое по-смислено заяждане, ако може.

Banshee

Не е било толкова срещу царската власт, колкото срещу кафявата идеология

Баш срещу властта си е било, защото срещу идеологиите можеш да си се бориш колкото искаш с идеологически способи.
Поантата е в оръжието - вдигнеш ли го, поемаш риска и носиш последствията.
После ставаш герой и мъченик или терорист и глупава жертва на младежката си наивност.
Но това е рискът на собствения ти избор и осъзнати действия (и то насилствени, щото оръжието не е точно за писане на позиви), а не на мисли, приказки, настроения и харесване или не.

Припомням, че вчерашният Пленум на каквото-там-е в БСП се опита да даде доста балансирана позиция.
Предлагам на радикалната форумна левица да се запознае с него и да преминем към приключване на пренията, защото файда от тия баталии за водещите ги* и за страната - йок.

* не броим водещите ги по служба, защото има и такива, разбира се
16 Февруари 2018 11:41
Припомням, че вчерашният Пленум на каквото-там-е в БСП се опита да даде доста балансирана позиция.

Време беше.
16 Февруари 2018 12:08
Forza NATO 16 Фев 2018 11:29

Не разбрах, "вчерашният Пленум на каквото-там-е в БСП", както и ти, за световната ли антифашистка съпротива и народни съдилища (от списъка, който приложих по-горе) ли сте се произнесли? Или, все пак, за България като за самотен уникален остров?
16 Февруари 2018 12:17
Защото само истината прави народите свободни. И само онези, които не се задоволяват с "кой?", а питат и "защо!"

Но това, както и всичко свястно в българското училище, може да бъде дело единствено на апостоли. А не на каквито и да било партийци: наши, ваши или дори - техни...

Сполай ти, авторе.
16 Февруари 2018 12:27
Нямаше пликове. Нямаше разрешения от Общината, от Партията.


Нямаше, ами...
И режим на тока нямаше, и километрови опашки по магазините нямаше, и "връзки" за ежедневни продукти не се налагаше да се търсят...
А пък манифестациите и бригадите в ТКЗС бяха доброволни.
Никой никого за нищо не задължаваше и на никого нищо не беше забранено.
Така си беше...
16 Февруари 2018 12:27
трябвало е не да се стриже, а да си пусне косата по-длъжка, за да не плаши минувачите по улиците
И арогантността трябва да има граници! Но, безнаказаността ги разширява.
16 Февруари 2018 13:18
И арогантността трябва да има граници!


А лъжите?
16 Февруари 2018 13:31
И те! Ако има такива!
16 Февруари 2018 14:00
"Не казваш, обаче КАКВО е работил в Германия през тези три месеца."
Еми ще ти кажа - дърводелец!
16 Февруари 2018 17:17
Kinks15 Февруари 2018 20:16
Гражданската война започна през 1918 г. с Войнишкото въстание и продължава и до ден днешен.


Войнишкото възстание е следствие скотският живот на село и кръвнината на фронта срещу охолството на боготеещите от войната и се започва ... "до ден днешен".

Савов-председател на Парламента, как е завършил право и станал адвокат в червените времена, можело е.
16 Февруари 2018 17:19
Комшията фото Стефчо, понеже бил фотограф частник и си построил хубава двуетажна къща и имал хубава жена , национализация на втория етаж1945г. Детска целодневна градина.Върнаха им го с триста зора 1995 година.
16 Февруари 2018 17:50
Махало - от единя та чаак до другия край се люшка - такава е историята, и не само нашата. Имам на дядо ми брат - учил за млекар в Германия преди 44г,, на вуйчо ми брат - бил в Белене като Николапетковист. Баща ми пък, като комунист е бит, затварян и интерниран преди 9 Септември 44г. През живота си съм ги виждал на една маса да седят и да си приказват. Вуйчо ми, чийто брат бе затворник в Белене, беше отстранен от следване в 4-курс на Счетоводна отчетност във ВИИ "Карл Маркс" заради брат му (по донос). След това обаче работеше като главен счетоводител на ТКЗС, а после в отдел Капитално строителство на Химко. Дядо ми, дето беше учил в Германия беше Майстор млекар в селската, а след това и в мандрата на Бяла слатина и отгледа 6 деца, някои от които се изучиха и намериха добра работа. Така че, махалото на човешките премеждия се люшка и не трябва да се чудим и сърдим, а да се опитаме да изживеем живота достойно. Пък, колкото успеем.
16 Февруари 2018 17:57
Banshee

В Нюрнберг съдят само главатарите, затова се заблуждаваш, че са само толкова. Виж ги народните съдилища в Европа:
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_Axis_war_crime_trials

Виж и ти.

Разгледай, примерно, за Румъния - страна доста по-фашистка от България, участвала с войски на Източния фронт и извършила погрома в Яш.
Виж колко са разследвани, от тях колко съдени, от тях колко осъдени, колко и как наказани.

И тогава пак ела да ни обясниш за световните тенденции и островитянството.
16 Февруари 2018 21:37
Разгледай, примерно, за Румъния - страна доста по-фашистка от България, участвала с войски на Източния фронт и извършила погрома в Яш.
Виж колко са разследвани, от тях колко съдени, от тях колко осъдени, колко и как наказани.

И тогава пак ела да ни обясниш за световните тенденции и островитянството.

Ако желаеш, можеш да съпоставяш и Румъния с Франция или с Италия, или с Норвегия. Точно затова го дадох линка, да намекна, че съдът над нацистките колаборационисти след Втората Световна не е някакво самобитно българско явление. Но ти не си съгласен, ок.
17 Февруари 2018 01:35
Абе, нямаше ли един Референдум по време на Александър Стамболийски за съдене на виновниците за националната катастрофа. И не бяха ли въдворени в Шуменския затвор...И бяха...Това тогава истински Референдум ли е било? Народен съд ли е бил?
17 Февруари 2018 01:40
А Калин Донков е гениален автор. Видели са го и тези, които разрешиха, единствено нему, да пише и публикува в "Антени" поредицата "Частен случай". И от общината правилно са му разрешили в пликчето да кандидатства...
17 Февруари 2018 07:59
Ами Райко Даскалов ?!
17 Февруари 2018 08:06
Ами Фернан дьо Клозиер ?
17 Февруари 2018 08:07
Ами Оранжевата Гвардия и Трудова Повинност ?
18 Февруари 2018 08:45
А на Дончо Лисийски( неграмотен чобанин) съдия от Народния съд , след това АБПФК , ПАРТИЯТА подарява апартамент на стойност 17 хил. BGN през 1979 год.
18 Февруари 2018 16:19
на мене разрешиха, на други - не. И днес мисля, че това бе една от действителните неправди на онова минало.

Една необходима и неизбежна неправда
18 Февруари 2018 21:04
Да бе , ами някои да е виждал дипломата на председателя на Народния съд Горна Джумая , едва ли има такъв , защото няма такава . Бай Михал е учил само две години в чужбина . Останалото време е играл карти . Осъдил е на смърт най-много хора той .
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД