:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 390,737,849
Активни 71
Страници 10,195
За един ден 1,302,066
Минало непредсказуемо

Най-мрачният час

След провала на Дарданелите Чърчил остава с трайна неприязън към българите. И това пролича през Втората световна война
Иван Илчев
През последните седмици у нас се върти филм с това заглавие, посветен на един от най-напрегнатите за Великобритания моменти от Втората световна война. В центъра му е сър Уинстън Чърчил, човек, който със своята непоколебимост, смелост, работоспособност съумя да доведе родината си до победата през 1945 г.

На внимателните зрители трябва да е направило впечатление, че на два пъти във филма герои, които недолюбват много сър Уинстън, напомнят през зъби за поражението му в Дарданелите. Точно тези две фрази свързват политическата кариера на Уинстън Чърчил с България.

През 1911 г. разрошеният (тогава все още има доста коса) 37-годишен Уинстън се втурна при дъщерята на министър-председателя Хърбърт Аскуит - негова приятелка, която с обожание изслушваше безкрайните му тиради и изкрещя: "Баща ти току-що ми предложи Адмиралтейството!". Забележително постижение за възрастта му, като имаме предвид, че Адмиралтейството, министерството на финансите и това на външните работи бяха трите най-важни поста в кабинета. Аскуит не бе сбъркал. За три години до началото на световната война амбициозният Чърчил постигна немалко. Върна във флота енергичния възрастен адмирал Джон Фишер, започна да преустройва корабите на дизелова тяга, използвайки политически хватки, увеличаваше бюджета на повереното му ведомство.

През лятото на 1914 г. избухна световната война. Въпреки някои смели опити на германците да нанесат удари на англичаните по море могъщата британска флота блокира действията на противниците си в Балтийско и Северно море. Чърчил разполагаше с повече от нужните му кораби, за да не позволи на германците да подадат и носа си в Световния океан. Започна да се озърта къде можеше да приложи мощта на флотата.



С Балканите и техните проблеми му се наложи да се сблъска



още преди началото на военните действия. През лятото на 1914 г. британската флота в Средиземно море си играеше на котка и мишка с два немски крайцера, които Юлската криза бе заварила тук. Със серия маневри немците успяха да избягат от преследващите ги по петите англичани и акостираха на пристанището в Цариград. Присъствието им засили позициите на прогерманския кръг в правителството. Германският император обяви, че подарява двата кораба на младотурците, моряците им нахлузиха фесове, корабите бяха преименувани на "Султан Селим" и "Мидили", на 30 октомври бомбардираха руското крайбрежие и така Османската империя влезе във войната на страната на Централните сили.

Въпросът бе как да се реагира на действията на новия противник. На заседание на правителството, според министър-председателя "Уинстън - яростно антитурски настроен... Грей благоразумен и критикува всички останали". Основна пречка за активна политика на Съглашението на полуострова бе България, която мрачно чакаше възможност за реванш за краха през 1913 г.

Самият Чърчил бе привърженик на активна политика - "искам всички - твърдеше той - искам княза на Монако". На заседание на правителството подкрепи твърдо идеята на полуострова да бъдат изпратени с проучвателна мисия популярните с филантропичните си изяви след Илинденското въстание братя Ноел и Чарлс Бъкстон. Написа им и писмо, в което предлагаше щедри отстъпки на България, ако нападне Турция. Само че това не отговаряше на общата политика на правителството. Тя бе предпазлива, за да не отблъсне Сърбия и Гърция. Това, което можеше да повлияе на София, бе решителен военен успех някъде на Балканите.

Още на 3 септември - преди намесата на Османската империя - Чърчил разви план за превземане на Галиполи и Цариград с помощта на гърците. Само че те не бързаха да я предлагат. В писмо до Грей искаше споразумение с България, като й се даде право веднага да заеме Източна Тракия. Години по-късно в спомените си писа, че именно в този момент на нея трябвало да се предложи и Кавала, и част от Македония. Закъсняло прозрение!

През ноември, твърде неочаквано, сър Грей обяви пред руския посланик в Лондон, че е настъпил моментът за осъществяване на руските амбиции в Проливите. Сиреч осъществяване на вековната руска мечта за излаз на Средиземноморието. Но тук наново България стоеше на пътя на руските амбиции.

През целия ноември в Лондон обсъждаха различни планове за привличането й. Никой от тях не бе реалистичен, тъй като и Сърбия, и Гърция не показваха никаква склонност да върнат поне част от окупираните от тях през 1913 г., населени с българи територии. А и съглашенските държави не си вярваха взаимно и никоя не искаше съюзниците й, които в определен момент можеха да се превърнат във врагове, да изтръгнат едностранни преимущества.

Преломът настъпи около новата 1915 г. На Западния фронт цареше затишие - т.нар. "позиционна война". На изток обаче се набелязваше прелом. Турците събраха огромна армия и настъпиха в Кавказ. Руските войски, изненадани, започнаха да се огъват. Поискаха помощ от Лондон. Оказа се, че молбата е преждевременна. Турците бяха разбити и десетки хиляди замръзнаха в Кавказ. Руската активност обаче роди британска активност.

Министърът на финансите Дейвид Лойд Джордж беше прагматик. Според него Антантата имала какво да предложи на балканските страни. "Известна трудност би представлявало предварителното разпределение на плячката - щеше да пише по-късно с обезоръжаващ цинизъм бъдещият министър-председател в мемоарите си, - но това съвсем не бе непреодолимо препятствие. За грабителите имаше достатъчно честна плячка..." Предлагаше удар срещу Австро-Унгария или Турция. Помощниците на Чърчил пък предложиха комбинирана операция в Галиполи със силите на флота и армията. Особена съпротива от турците не очакваха - по-скоро действия в духа на славната традиция на колониалните войни - много слава, много плячка, малко жертви. По-късно един историк щеше да пише: "По такъв начин, благодарение на прекаленото въображение на Чърчил, невежеството му на профан в артилерийските въпроси и фаталната способност на младежкия ентусиазъм да убеждава по-старите и по-бавно работещи умове се роди трагедията на Галиполи".

Чърчил може и да бе профан в артилерийските въпроси, но му бе ясно, че привличането на сухопътни сили - дали от България, дали от Гърция, би означавало бърз успех за операцията. Англичаните намекнаха в Сърбия, че може да се наложат отстъпки в полза на България. Отговорът бе еднозначен: Сърбия "по-скоро би предпочела да не спечели Босна, отколкото да даде Македония на България". За да сломят турската отбрана на Дарданелите, англичаните събраха най-големия флот, виждан дотогава в Източното Средиземноморие - единадесет линейни крайцера, четири леки крайцера, шестнадесет ескадрени миноносеца, седем подводници, миночистачи и други по-малки единици. Обстрелът започна на 19 февруари 1915 г. и почти веднага Чърчил поиска да се даде право на България да заеме Тракия до линията Енос-Мидия.



Обстрелът не успя да пробие турската отбрана.



Нещо повече, английските кораби попаднаха на минни полета и претърпяха сериозни загуби. Изводът бе - да се изпратят сухопътни части към Дарданелите и да се направи десант. Така тук пристигнаха австралийски и новозеландски войски. На 25 април първите съглашенски подразделения стъпиха на скалистите брегове на Галиполи. "Голямо клане ще падне" - пишеше в дневника си един военен капелан. Така и стана. Яростните атаки се сблъскаха с яростната отбрана на турците. Виждайки, че замислената от него операция пропада, Чърчил удвои усилията си да привлече България. "Тя, а не Гърция, трябва да е наша цел", пишеше в един от меморандумите си. Само че не бе подкрепен нито от външния министър, нито от министър-председателя.

Провалът на операцията бе провал и за кариерата на Чърчил. При реорганизация на правителството получи скромния пост "канцлер на Ланкастърското херцогство", добре платена синекура, подходяща за възрастен държавник или за току-що започващ кариерата си младок. Продължаваше да пише меморандуми, в които твърдеше: "Аз съм изцяло в полза на това да играем играта така, че да получим България... Тя е истинската награда. България струва колкото останалите, взети заедно, и тя ще докара останалите". В характерния си стил обобщаваше: "Винаги сме изпращали две трети от необходимото месец по-късно".

Никой не го чу. В началото на юли бе на обяд с българския пълномощен министър, заедно с министъра на колониите и министъра на вътрешните работи. Тръгнаха си обезверени. България настояваше за сигурни гаранции, каквито Лондон не искаше да даде.

В един от последните си меморандуми Чърчил обобщи: "Ние трябва да спечелим България сега. България е силна, армията й е готова... териториалните й искания са справедливи... само по себе си потисничеството, упражнявано от сърбите в българските области на Македония, е голямо зло".

В края на 1915 г., месец след българската намеса, Чърчил подаде оставка и замина на фронта като подполковник. Съглашенските войски се изтеглиха от полуострова. Операцията претърпя пълен крах.

Сянката на провала на Дарданелите години наред щеше да тегне над Чърчил. Той продължаваше да се върти във високите кръгове на политиката, но влиянието му бе далеко от това в началото на световната война. На политически събрания противниците му скандираха: "Кажи какво стана с Дарданелите". Видният английски историк А. Тейлър отбелязва, че ако Чърчил бе умрял през 1939 г., съдбата му би била не повече от една бележка под линия в историческите съчинения, в които щяха да го разглеждат като многообещаващ, но не оправдал надеждите политик.

От цялата тази история сър Уинстън Чърчил остава с трайна неприязън към българите. И това пролича през Втората световна война, когато без колебание ги хвърли в ръцете на Сталин.

Архив
Провалът на операцията в Галиполи бе провал и за кариерата на Чърчил. Ако бе умрял през 1939 г., съдбата му би била не повече от една бележка под линия в историческите съчинения, в които щяха да го разглеждат като многообещаващ, но не оправдал надеждите политик.
37
7588
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
37
 Видими 
18 Февруари 2018 19:43
Останах с впечатление, че несподелената българска любов е причина за по-късната омраза. Може и така да е, но вероятността далеч по сериозни неща като например какво са говорили българските дипломати и царя, какви амбиции са имали и т.н. , предполагат за още нещо, оформило отношениет на Чърчил. Това е спестено от автора, защото както знаем от българската история, българите винаги са невинни и ощетени, и не следва да се посява и най-малкото съмнение върху тази догма.
18 Февруари 2018 19:46
От цялата тази история сър Уинстън Чърчил остава с трайна неприязън към българите. И това пролича през Втората световна война, когато без колебание ги хвърли в ръцете на Сталин.

След проф. Илчо Димитров природата си почива...
18 Февруари 2018 19:52
За да сломят турската отбрана на Дарданелите, англичаните събраха най-големия флот, виждан дотогава в Източното Средиземноморие - единадесет линейни крайцера, четири леки крайцера, шестнадесет ескадрени миноносеца,


Г-н професоре, в операцията не участват 11 ЛК. Има един супер дредноут и куп стари лин. кораби. Линейните крайцери са три.
18 Февруари 2018 19:54
А влизането ни в ПСВ е и заради неуспешната операция на ингилизите в Галиполи. Това че е дивотия и като операция и като наше участие е друга тема дълга и напоителна.
18 Февруари 2018 20:04
Those heroes that shed their blood and lost their lives ... You are now lying in the soil of a friendly country. Therefore rest in peace. There is no difference between the Johnnies and the Mehmets to us where they lie side by side here in this country of ours ... You, the mothers who sent their sons from faraway countries, wipe away your tears; your sons are now lying in our bosom and are in peace. After having lost their lives on this land they have become our sons as well.
Думите са написани на мемориала в Анзак Ков , част от речта произнесена от Мустафа Кемал. Сега великия султан Ердоган иска да махне паметника .
Чърчил или как му беше там името и титлата е пратил австралийци и канадци на сигурна смърт .
18 Февруари 2018 20:29
През 1911 г. разрошеният (тогава все още има доста коса) 37-годишен Уинстън се втурна при дъщерята на министър-председателя Хърбърт Аскуит - негова приятелка, която с обожание изслушваше безкрайните му тиради и изкрещя: "Баща ти току-що ми предложи Адмиралтейството!".


Бай Иван пак в сегашно историческо време. Евалла, сугестира ме да чуя изкрещяването на бай Уинстън!
18 Февруари 2018 20:30
След проф. Илчо Димитров природата си почива...


18 Февруари 2018 20:38
При реорганизация на правителството получи скромния пост "канцлер на Ланкастърското херцогство", добре платена синекура


аз бих го превел просто като "министър без портфейл", за каквото и всъщност става дума.
18 Февруари 2018 20:50
Г-н професоре, в операцията не участват 11 ЛК. Има един супер дредноут и куп стари лин. кораби. Линейните крайцери са три.

И по Хистъри казаха, че всъщност Чърчил е събрал всички стари корита за операцията в Дарданелите, които така или иначе са щели да бъдат бракувани. Щурмът на брега в голямата си част се е провел с дървени лодки, като по времето на капитан Кук, защото корабите са нямали достатъчно десантни. Никой не е очаквал, че турците ще се съпротивляват така яростно.
18 Февруари 2018 20:52
А нещо за англо - бурската война, Чърчил и Григор Цветков?
18 Февруари 2018 20:56
Бай Иван пак в сегашно историческо време. Евалла, сугестира ме да чуя изкрещяването на бай Уинстън!
Бай ти Иван не ползва сегашно историческо време.
18 Февруари 2018 21:16
Фсяко време ражда своите професори !
18 Февруари 2018 21:48
От една страна професорът явно има проблем с детайлите - бройката на корабите е друга, освен това в операцията участва активно и равностойно френският флот.
От друга страна професорът все пак можеше да спомене две три думи за причините за провала на действията по суша. Има едни интересни моменти в който ANZAC пият чай и чакат турците да се прегрупират, защото не са им дадени заповеди да навлязат в дълбочина.
За граматичните форми на професора вече съм писал.
Ееех бедни Петрински, защо ти трябваше да пишеш статии за ВОСР...
18 Февруари 2018 22:42
Един австралиец ,бивш армеец , преди 20тина години ме светна как се правят анзак бискит , оттогава са ми любими .Има няма в месеца поне веднъж зареждам фурната .
Чудни са , вървят със всичко и много лесни за приготвяне . Наздраве господа офицери . А и да не забравяме , веджимайт върху препечени филийки на закуска , мейт.
18 Февруари 2018 23:55
англичаните да не се правят на неприятно изненадани. Пропускането на новопостроеният линеен крайцер Гьобен заедно с лекия Бреслау от Пола през тесния Тарантски проток и Корфу на който имат база си е чисто тяхна курварщина. През WWII пак така пропускат под носа си през Ламнаша Гнайзенау и Шарнхорст от Брест до Кил.
Стратегически пропуски един вид. Обичат така да правят мръсотии на съюзниците си хеле пък ако се касае за флота и контрол на важни морски маршрути. Нападението
над Мерс Ел-Кебир само седмици след капитулацията на Франция също им е на сметката. Единствено на чича си Сам не са погаждали някой мръсен номер но има съмнения че са знаели предварително от техен агент за нападението над Пърл Харбър но са си затраяли съответно да вкарат САЩ във войната. Големи мизерници.
19 Февруари 2018 05:37
Отделно от всичко имаме и извънземни намесени . Тhe legend of the Vanashing Battalion .
Тръгват нагоре по калето и изчезват . Даже и едно копче не е намерено останало от цял батальон .
19 Февруари 2018 10:16
Само че това не отговаряше на общата политика на правителството. Тя бе предпазлива, за да не отблъсне Сърбия и Гърция. Това, което можеше да повлияе на София, бе решителен военен успех някъде на Балканите.
Това разбира се са глупости. Правителството се назначава и директно ръководи от немски цар, който поначало ни е обвързал със загниващите немски империи. Сърбия през 1915 едва удържа австрийското нападение. Гърция е про-немска и разделена. Турция е нападната от англо-анзакските армии. България е в идеалната позиция да вземе всичко което й се полага - очевидно е, че Антантата няма как да загуби тази война - трябва човек само да погледне една карта на света - както е очевидно, че може да домъкне армии от всички краища на света и да ги стовари където си иска. България беше предадена от един немски цар и неговото обкръжение, които заради дребни интереси, безродственост, ибрикчийство и липса на самочуствие загробиха интересите на своя народ и пратиха десетки хиляди българи на безмислена смърт. А днес шепа лумпени обикалят с факли да напомнят голко силни уж сме били. И ако днес няма немски цар - то има същата отвратителна класа, която се разпорежда със съдбата на България - и неслучайно станахме от 9 млн. на 7.
*
Преклонението към Германия и Австрия е най-отвратителната страна в българския характер. От съюзът с тези слаборазвити страни сме си докарали не само нещастие, а национални трагедии. Българските съюзници винаги е трябвало да са - Русия, САЩ, Англия и Франция - и трябва да правим всичко, за да запазим съюз с тези страни. Това е елементарната истина, която предишната управляваща класа не проумя, заради неспособността да мислят по-далече от паницата подадена им от натрапения ни немски цар (противно на всички идеали на Левски). Проблемът е, че и днешната политическа класа също не проумява това.
19 Февруари 2018 10:48
Англичаните също да не забравят,че именно те в началото на войната задържат и не предоставят именно на Турция платените предварително и готови да бъдат пуснати на вода нови два дреднаута, с цел да се облагодетелстват лично с тях. Това е било 100% известно на Чърчил. На това му се вика и сега пладнешки обир в особено големи размери. Грешка е да се мисли, че само заради развоя на шоенните действия на п-в Галиполи нашето превителство взима решение да се включи на страната на Централните сили. Успоредно с това,което става на Галиполи руснаците търпят огромен разгром при Горлице-Тарнов от австрийските и немските войски и отстъпват много назад. Фактически руснаците след тази битка никога повече до края на войната няма да стъпят на немска и австрийска територия. Естествено и поредният им опит през есента 1916г. също е попарен в Добруджа от 3-та Българска армия.
19 Февруари 2018 10:49
Янтаре

Това какво ти си мислиш няма значение. Това е история тя се опира на документални свидетелства. Тоест, ти си мислиш, че е било идеалния момент, ама нещо нашите православни братя не са искали. Толкоз. Другото са общи приказки и свободни разсъждения.

А дали е трябвало да бъдем "с Русия" през септември 1885? Още по-интересно е как бихме могли да сме, хем с Британия и Франция(антхитлеристката коалиция), хем със СССР в периода 23.08.1939- 22.06.1941
19 Февруари 2018 11:06
Нещо ми куца в тая концепция...: Нищо не предложил на България, ама и се обидил, че не приела...Слабичко. Другата теория за омразата му към българите, в лицето на някакаъв български поручик, дето го попилял във войната с Бурите в Южна африка ми се струва на тоя фон по-приемлива
19 Февруари 2018 11:09
Нолел Бъкстон надълго и нашироко анализира стойността на България, както и справедливостта на исканията ѝ. България от другата страна би блокирала всички останали съглашенски съюзници. България на страната на Антантата би позволила утвърждаването на Балканската лига като силен военен фактор. Англичаните са го съзнавали много добре. Разбирали са положението в Македония и Беломорието, но не са могли да убедят Сърбия. А да я насилват, не са искали.
19 Февруари 2018 11:14
Янтаре

Това какво ти си мислиш няма значение.
Не ти казвам какво си мисля - а ти казвам какво е. България трябваше да стане част от Антантата - и всички индикации за това са били болезнено налице 1915 г. Естествено през 40те години трябваше да сме на страната на антихитлеристката коалиция.
19 Февруари 2018 11:29
Янтар

„България трябваше да...., трябваше да...„

Трябваше, но не би!
Могло Е, ако царската фамилия се е казвала Батенберг. Но историята е друга.
По време на ПСВ, хората са били много по информирани от теб сега, за да задаваш такива въпроси, и затова са казвали - „Братовчедите воюват„
19 Февруари 2018 11:48
Не ти казвам какво си мисля - а ти казвам какво е. България трябваше да стане част от Антантата - и всички индикации за това са били болезнено налице 1915 г. Естествено през 40те години трябваше да сме на страната на антихитлеристката коалиция.

Пак са си твои мисли. Пост фактум.
Профа, който е специалист по темата, ти казва, че сърбите не са давали и дума да се издума, за Македония, а от Антантата не са ги натиснали толкова силно. Разбира се можеш да оспориш това но прилагайки съответните документи и свидетелства от епохата, че нашите съседни държави са били готови на сериозни териториални отстъпки за включването ни във войната.
19 Февруари 2018 11:57
Точно,
немският кайзер е бил роднина на английския крал Джордж V и на руския император Николай II. Също така, бил е роднина на гръцкия крал, който не е бързал да влезе във войната и е имал по-малко влияние от Венизелос, който натиска към Антантата.
Така че роднинските връзки на монарха не са толкова решаващи. Колкото и да ги обвиняваме, българските политици са удържали да не бъдем въвлечени във войната от първия ѝ ден. При подходящи усовия, бихме могли да удържим неутралитет. Трудно бихме подкрепили сърбите, след всичко, което те са направили в Македония и двете войни, в които сме били противници. След като сърбите отказват категорично отстъпки към България, единственият начин да си върнем заграбеното е бил да си го отвоюваме. За мен е истинско чудо, че сме се съюзили с петвековния поробител, но явно вярата и историята не са били толкова важни, колкото моментните интереси. Тройният съюз касира някакви успехи, десантът при Дарданелите се проваля. Това се разглежда като благоприятна обстановка за България. За съжаление, не знам как нашите политици са пренебрегнали огромния дисбаланс на силите и ресурсите, който в една война на изтощение си казва думата.

Някъде бях чел, че Франция се опитва да изкупи житната ни реколта и така да ни остави без възможности да водим сериозна война. Някой може ли да даде повече инфо, моля?
19 Февруари 2018 12:44
Янтар

„България трябваше да...., трябваше да...„

Трябваше, но не би!
Ами точно тук е поуката. България не е жертва на обстоятелствата, на съдбата или на световната неправда. България е жертва на собственото си малодушие, което позволи на една ибрикчийска, бездарна и некомпетентна управляваща класа да игнорира реалностите и да доведе страната ни до серия от национални катастрофи. Ако България беше атакувала Турция по времето на Галиполи - щяхме с минимум усилия да присъединим Източна Тракия (а войната щеше да приключи доста бързо).
19 Февруари 2018 12:52
Янтаре.

Щеше да присъединиш обезбългарена Източна Тракия, която към този момент е с плътно турско население. И войната НЕ свършва. Германците и австрийците се разправят с Румъния и Сърбия. Тоест за тази малко територия без българи, българи трябва да ходят да се бият и умират за сърбите, които не искат да ни дадат Македония и за румънците, които ни взеха Добруджа. И в тоя момент вече няма да има искам не искам. Щом сме част от Антантата, след като немците се разправят със сърбите ние сме наред, за да се свържат с Турция, (която съвсем не значи, че ще е капитулирала, дори и при загуба на Цариград) и да прекъснат отново връзката между западните съюзници и Русия през Ч. Море.
19 Февруари 2018 13:10
Ако България беше атакувала Турция по времето на Галиполи - щяхме с минимум усилия да присъединим Източна Тракия (а войната щеше да приключи доста бързо).


За съжаление в историята няма ако. При включване във войната на страната на Антантата и бой по вековния ни враг, бързо го приключвахме с оглед и неуспехите му в Кавказ. Отделно вадехме и Австро-Унгария от войната, после най-вероятно все щяхме да намерим начин да се погодим със Сърбия и Гърция.

Лошото е, че сегашната шайка управлявеащи, освен че е продажна и недалновидна като тогавашната, но е и доста по-проста и необразована.
19 Февруари 2018 13:54
Текстът губи от формата на изложението. За пореден път.
19 Февруари 2018 14:53
Янтаре.

Щеше да присъединиш обезбългарена Източна Тракия, която към този момент е с плътно турско население.
Геноцидът над тракийските българи е 1913 г.... Видимо е имало бая бежанци още живи в България, които да се върнат по родните си места. И пак изтъквам каквото казах в първия си коментар - необходими са принципи във външнатата ни политика - а именно, че наши съюзници са Русия, САЩ, Англия и, Франция - ако този принцип беше спазен през годините, решенията щяха да са лесни. Тук не стои въпросът "ако" - очевидно е, че сме взели грешните решения и поуката е единственото ценно, което може да си пишем. И да не повтаряме тези грешки.
19 Февруари 2018 15:18
Значи си планирал етническо прочистване, за да могат да се върнат изгонените българи? Нещо, което гърците правят в Беломорието домъквайки гърците от Мала Азия. И пак тази територия щеше да е най-малко със смесено население. Струва ли си за нея, да умират българи, за да може Сърбия да се превърне в най-голямата християнска държава на п-ова, задържайки изконно български земи?

Основен принцип може да бъде иизведеният от речта на лорд Палмерстон Няма вечни приятели, има вечни интереси. Защото е нормално страните да имат противоречащи си цели.
Самите Британия и Русия през повечето време се противопоставят една на друга. Британия крепи Османската империя, за да ограничи руското проникване към Азия и проливите, Русия съответно воюва, от това страдаме ние. Което не пречи през 1821-29 Британия Франция и Русия да са на една страна биейки се срещу Турция за гръцката независимост. Още-по малко им пречи през 1854 първите две в съюз с Турция да воюват срещу Русия в Крим. Тези им противоречащи интереси се отразяват и в българската политика. Имало е проевропейски политици и русофили, което разделя българското общество. Различно им е отношението и към Съединението. Чак към началото на 20ти противоречията им се изглаждат пред общите врагове. След ВОСР пък целия Запад е в тотален антагонизъм със Съветския съюз, докато Хитлер, не ги превръща зорлем в съюзници. Ако си спазваше пакта, СССР нямаше да е съюзник на останалия свободен свят. Така че и при най-голямо желания загърбвайки националния интерес в името на "принципа", няма как да си винаги едновременно на страната на Британия, Франция и САЩ от една страна и Русия/СССР от друга, защото те самите повечето време не са били съюзници.
19 Февруари 2018 15:52
А ще обясни ли най-сетне другаря професор като беше злополучен Ректор на СУ като как така даде 170 000 лева !?!? консултантски хонорар на небезисестния Златимир Орсов - по извесен като ТКЗС ИДОЛ на БСП, при положение че в СУ има цял отдел който се занимава с юридическите дела на СУ??
Шд бива да си ГЬОН СУРАТ ямя чак толкова...???
19 Февруари 2018 16:42
naiven2

А ще обясни ли най-сетне другаря професор като беше злополучен Ректор на СУ като как така даде 170 000 лева !?!? консултантски хонорар на небезисестния Златимир Орсов...

???
19 Февруари 2018 17:14
най-вероятно все щяхме да намерим начин да се погодим със Сърбия и Гърция.
Това тогава е толкова вероятно да стане колкото сега, условията са са почти същите. Не сме имали избор тогава, българските земи тогава е могло да си ги вземем само с бой.
Иначе за статията може да се каже всичко, но не и че е клише. За което , и за коментарите тоже .
19 Февруари 2018 19:47
„Братовчедите воюват„

"Мон шер кузен", " Диърест Ники " : С едната ръка си пишат сладникави писъмца и се осведомяват за здравето на семействата си, с другата изпращат на смърт десетки милиони нещастници от своите страни да се бият един с друг, като ги уверяват, че е висша чест да умрат за цар, крал и кайзер. Кобургготското проклятие не ни отмина и нас. Дядовците ни изгниха по бойните полета, а ние посрещахме наследника на династията с цветя. По троновете на половин Европа продължават да се пъчат нейните издънки.
С тази лудост трябва да се приключи все някой ден.
19 Февруари 2018 21:14
„По троновете на половин Европа продължават да се пъчат нейните издънки„

А в останалата половина на същата тази Европа, управляват задкулисно другите, детронираните.
Но видите ли, било Република!
19 Февруари 2018 23:58
не са могли да убедят Сърбия. А да я насилват, не са искали.


Ex...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД