:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,537,491
Активни 94
Страници 9,060
За един ден 1,302,066

Защо германската политика не може без Меркел?

Бъдещето на страната е напълно неясно, когато "Мути" реши да се оттегли от властта
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Канцлерът Ангела Меркел участва в тазгодишния форум в Давос.
В края на януари Ангела Меркел летя до Давос, Швейцария, за кратка визита. На пръв поглед нямаше нищо ново при появата й на Световния икономически форум. Публиката беше добре настроена към коментарите на Меркел за състоянието, в което се намира светът - и дори сцената, както винаги, беше в бяло. След речта си тя отговори на няколко въпроса, а водещ на дискусията бе основателят на форума Клаус Шваб. Той насочи вниманието към проблемите около сформирането на правителство в Берлин и със сериозно изражение на лицето говори за "сложните месеци", през които Меркел е преминала. "Ние винаги сме тук", увери я Шваб в края на дебата и й пожела всичко най-хубаво в "оставащата фаза" от съставянето на правителство.

Оставащата фаза? Не стана съвсем ясно дали Шваб има предвид продължаващите в края на януари коалиционни преговори, или оставащото време на Меркел в канцлерството. От своя страна тя го увери, че съчувствие изобщо не е необходимо. Както всеки канцлер преди нея, Меркел придоби рутина, когато стане дума за приближаването на края на нейното управление. След провеждането на изборите в края на септември м.г. се разнесе полъх на сбогуване. В този вот консерваторите на Меркел постигнаха най-лошия си резултат от 1949 г. насам и ако индикациите не са напълно подвеждащи, изглежда, че Меркел подготвя наследник, който ще застане начело на Христяндемократическия съюз (ХДС), след като тя се оттегли.

Германците са необичайно разделени по отношение на жената, която толкова дълго управлява, че по-младото поколение вече не може да си спомни времената, когато ФРГ беше ръководена от мъж. От една страна, има желание за промяна, умора от Меркел, която стана очевидна при кратката еуфория преди година около издигането на кандидатурата на Мартин Шулц, а също така и при възхода на антиМеркел партията -"Алтернатива за Германия". От друга страна, германците, изглежда, се страхуват от голяма промяна, която искат, тъй като 51% от гласоподавателите смятат, че Меркел трябва да остане канцлер. След външния министър Зигмар Габриел тя е най-популярният политик в Германия.

Проточилите се опити за сформиране на ново правителство, разбира се, са тягостни. За първи път станахме свидетели на първоначално въодушевление около евентуалното сформиране на управляваща коалиция - смяташе се, че консерваторите ще обединят сили със Зелената партия и с пробизнес настроените Свободни демократи - накрая обаче то отстъпи място на типичното германско желание за ред. Достатъчно ли е такова обяснение?

Времето, през което Меркел е на власт, промени Германия много по-сериозно, отколкото изглежда на пръв поглед. Значителни промени в следвоенната германска история бяха свързани с определени личности, заемали канцлерския пост. Емблематичният Конрад Аденауер накрая даде път на Вили Бранд, който настояваше страната да стане по-демократична. Строгият Хелмут Кол трябваше да се оттегли след 16 години на власт, като сдаде поста на харизматичния грубиян Герхард Шрьодер. Германската политика се придържаше към разумна рационалност: смяна на канцлера, без да се разклащат политическите основи на страната.

Напълно неясно е обаче какво ще стане след Меркел. Една от характеристиките на късните години на управлението й е, че целият политически импулс идва изцяло от Меркел. Това започна с "Алтернатива за Германия", чието име е препратка към известна декларация на Меркел, че няма алтернатива за спасяването на еврото. В зависимост от гледната ви точка "Алтернатива за Германия" е или лошото дете от ерата "Меркел", или обяснение на здравословната демокрация. Без съмнение обаче, че нямаше да има "Алтернатива на Германия" без Меркел. За крайнодясната популистка партия тя е както майката, така и обектът на омраза. Партията не критикува и не напада никой друг толкова силно колкото Меркел. Всъщност емоцията, присъща на отхвърлянето на канцлера от партията, напомня на семейна вражда.

Фундаментални промени

Както всички консерватори, Меркел естествено подчертава, че целта й е да се бори срещу "Алтернатива за Германия" и партията да остане извън парламента. Тя също така е човекът, който продължава да подхранва страстната омраза на "Алтернатива за Германия", поради което е малко вероятно формацията да изчезне, докато Меркел е на политическата сцена.

От известно време се повдига въпросът какво ще остане от ерата "Меркел", след като тя се оттегли. Аденауер е известен с това, че закотви страната в Западната общност. Наследството на Кол е въвеждането на еврото. Може да се каже, че с политическия си стил Меркел промени страната по-фундаментално от всеки от предшествениците си.

Доминираща тенденция в момента са политическите движения. След като Еманюел Макрон обърна гръб на френската Социалистическа партия и влезе в Елисейския дворец като лидер на движението "Напред!", а Себастиян Курц в Австрия подчини Австрийската народна партия и стана канцлер от нов тип, установените големи партии изглеждаха странно остарели, хванати в капана на ритуали и на идеологически ограничения. Изглежда, че Меркел беше първата, която осъзна колко важно може да се окаже партийният лидер да се еманципира от доктрината на собствената си политическа формация.

Меркел няма харизмата на Макрон. Тя определено не превърна ХДС в двигател на собствената си амбиция със страстта и скоростта, с която Курц промени Австрийската народна партия. Постоянството, с което тя премахна от партията всичко, което в миналото я отличаваше от политическите конкуренти, имаше подобен ефект през годините: това, което в крайна сметка имаше значение, вече не бяха общите убеждения на партията, а решителността на лидера й да остане на власт. ХДС беше трансформирана в собствената политическа партия на Меркел.

Меркел и ХДС печелят от този ход на събитията по много начини. Тя привлече нова група от избиратели към партията, създаде възможност за формирането на управляващи коалиции със Зелената партия и открадна от социалдемократите най-важните политически теми. Изгуби се обаче конкуренцията на политическите идеи - политическите конфликти, които са в основата на демокрацията и показват посоката на избирателите. Както и идентичността на ХДС.

Така се стигна до битка за посоката на партията, която се води от известно време, но тя не е толкова за политиката, а за въпроса: "Каква позиция имате към Меркел?". Има значителна група от членове на ХДС, които биха искали да видят Меркел да се оттегли, като тя е оглавявана от Йенс Шпан, държавен секретар в Министерството на финансите. Неговата фракция е различна от подобна група през 90-те години, която се събра, за да обсъди как да бъде модернизиран ХДС по въпроси от външната политика до гей правата, след като Хелмут Кол се оттегли. Шпан определя себе си главно като опозиция на Меркел.

След като Меркел си отиде

Преди няколко седмици настоящият лидер на ГСДП Андреа Налес призова съпартийците си да престанат да обвиняват Меркел за тежкото състояние на партията. "По тази логика всичко, което трябва да правим, е да очакваме, докато Меркел си отиде, и ситуацията автоматично ще се промени. Това е наивно", заяви тя.

Много мъже, както вътре, така и извън ХДС, имат изнервени взаимоотношения с Меркел. Дори и прякорът й "Мути" или "Мама", който се появи, след като тя влезе в канцлерството, съдържа необичайна смесица от присмех и лакейство. В много интервюта по време на кампанията опонентът й Мартин Шулц, който се отказа от предварително договорения пост на външен министър и се оттегли от лидерския пост в ГСДП преди дни, се оплака тогава колко е трудно за кандидат от мъжки пол да атакува Меркел.

Трима мъже сега се опитваха да отнемат канцлерството от Меркел и всички те накрая се провалиха заради невъзможността си да обяснят какво могат да направят по-добре. Те приличаха на момчета, които продължаваха да живеят в дома на родителите си и които са щастливи, че Мути се грижи за всичко вместо тях. В ГСДП сега може да седнат и да чакат Меркел да се оттегли. Партията вероятно ще трябва да опита различен подход. Вероятно е време ГСДП да се научи да стои на краката си и да започне да мисли накъде трябва да тръгне страната, след като Меркел се оттегли.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Мартин Шулц, който доскоро беше лидер на социалдемократите, се опита да се противопостави на Меркел, но напразно. По време на предизборната кампания той се оплака, че е трудно за кандидат от мъжки пол да атакува Меркел.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" нямаше да съществува без Меркел, която е основният обект на омраза за членовете й.
3
1857
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
20 Февруари 2018 00:08
..харизматичния грубиян Герхард Шрьодер...


Mарaзматичния руcиян Герхард Шрьодер.
20 Февруари 2018 00:16
Айде на бас, че може без Меркел!

«Незаменимых людей нет»
20 Февруари 2018 07:24
Демокрацията е против лидерите. Затова си назначава чиновници за управленци. Това обаче си има цена. Като добавим и пропорционалната изборна система.. която съвсем спъва работата на държавата...

Добре, че имат от къде да източват ресурси. Иначе да са станали като нас. Проблемът е, че и ние сме им донори по един или друг начин. А пък колко напечатани пари прибират.. и с тях източват ли източват останалите..


Финансов фашизъм имаме последните десетилетия - в целия свят.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД