:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,402,044
Активни 143
Страници 27,643
За един ден 1,302,066

Странният скандал с дълговете на НЗОК завърши с хепиенд. Засега

Проблемът за управляващите не са борчовете към чуждите клиники, а рискът от още по-големи дефицити в бюджета
Снимка: Пресслужба МС
Нямаше как Борисов да пропусне лично да каже последната дума в драмата с рамковия договор и да получи съответните теманета.
Един от най-странните, нелогични и вероятно безсмислени скандали в здравния сектор приключи благополучно. В последната минута, в края на последния възможен по закон срок, след две седмици замеряне с разнопосочни данни и обвинения, и на финала - как иначе - с личната намеса на премиера Бойко Борисов, Националният рамков договор между здравната каса и съсловните организации на лекари и зъболекари беше подписан. Ако това не беше станало - в 17.30 ч. на 28 февруари, последния ден, в който законът позволява, за пръв път от 18 години щеше да има неподписан заради отказ на здравната каса договор.

Обикновено договорът не е чак толкова важен, а и според закона, ако не бъде парафиран и от двете страни - НЗОК и съответно БЛС и БЗС, след това се приема постановление на Министерския съвет, което на практика го замества и в което пак присъстват цените, обемите и условията, при които касата плаща за лечение, т.е. това, което е записано и в НРД, само че определено еднолично от НЗОК и държавата. Тази година обаче за пръв път от 2007 г. договорът предвиждаше ръст на цените на половината клинични пътеки, които здравната каса плаща. Увеличение, насочено основно към лечението, което се осъществява в общинските и областните болници, плюс детското и майчиното здравеопазване, долекуването и палиативните грижи. Почти 150 млн. лв. целенасочено ще отидат натам, за



да помогнат финансово на общинските и областните болници,



АГ и педиатричните отделения, да стимулират болниците да приемат хронично болни за долекуване и да не връщат терминалните онкоболни. Досега, въпреки че от над 10 години бюджетът за болнична помощ расте ежегодно, цените оставаха същите, а увеличението отиваше за разплащане с новопоявилите се болници и отделения. В това число не влизат само новите частни болници, но и нови отделения в общински и областни болници, разкрити само за да могат лечебните заведения да получават повече пари от НЗОК, за да оцелеят, т.е. получаваше се порочен кръг. При това - често без изобщо да са в състояние да предоставят съответното лечение с необходимото качество. Както например във Враца, където на договор се води съдов хирург от Шумен, когото никой в града не е виждал. Или, както каза и премиерът - ако сега пуснем една социология, ще се окаже, че никой не е доволен.

Ако рамковият договор не беше подписан и заменен с постановление на Министерския съвет, в него едва ли щеше да фигурира увеличението на цените на пътеките, защото тези, които до последно се колебаеха дали да подпишат, бяха именно представителите на държавата в Надзорния съвет на НЗОК. А те се колебаеха заради появилия се сякаш от нищото проблем с дълговете на здравната каса към клиниките в ЕС.

Два месеца след като Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. беше приет, управителят на касата Камен Плочев написа писмо до парламента с искане за актуализация на бюджета с 140 млн. лв. В него той обясни на депутатите, че борчът, трупан, откакто България е член на ЕС и е длъжна да покрива разходите на осигурените у нас за спешно и в някои случаи планово лечение в Евросъюза, е вече 271 млн. лв., от които над 200 млн. лв. просрочени. Проблемът идва от това, че ежегодно бюджетът на касата предвижда по-малко средства за разплащане с чуждите клиники, отколкото реално се харчат, включително е имало и години, в които пари за тази цел са пренасочвани за разплащане у нас - с болници или за лекарства. За тази година например бюджетът предвижда 73 млн. лв. Благодарение на некоректното отношение на българската каса 600 българи са уведомили касата, че в ЕС им е искано да си платят лечението, предупреди Плочев.

Безпрецедентното споменаване на мръсната дума актуализация на бюджета още през февруари се прие тежко и вероятно лично от бюджетаря на държавата и понастоящем здравен министър Кирил Ананиев. От негова гледна точка проблем с дълговете няма - касата има сключени споразумения за изплащане на дълговете с германските и австрийските каси, на които дължи най-много пари, той не е получавал сигнали на някого да е отказано лечение, а въпросните 600 души не са се жалвали, а са уведомили българската каса, че трябва да им възстанови суми, тъй като практиката в някои клиники от ЕС е да искат пари от всички пациенти, които след това се възстановяват от съответните осигурителни фондове. Ананиев не отрече, че



дълговете са точно толкова, той обаче твърди, че те не са проблем



Все пак НЗОК е в това положение от години, а кой знае какво неовладимо напрежение от страна на чуждите клиники не се е чуло да има.

Министърът поиска оставката на Камен Плочев, който, вместо да си я подаде, потърси помощ от БСП и я получи. Скандалът започна да набира сила, социалистите обвиниха здравния министър в натиск, ГЕРБ нахокаха Плочев, че не познава законите, управителят влезе в болница, а българската машина за кал се включи - появиха се информации, че дъщерята на Плочев работи в адвокатската кантора на бившия вицепремиер Даниел Вълчев, която пък е наета от германските каси да съди българската за дълговете. От касата в опит да замажат положението обявиха, че според "ежемесечния отчет за касовото изпълнение на бюджета на НЗОК към 31.01.2018 г." този размер възлиза на 7.6 млн. лв.". Което се оказаха данни само за януари, а не изобщо. И въпреки това драмата беше на път да поутихне, а странното поведение на Плочев да бъде обяснено с некадърната администрация в НЗОК, която го е подвела.

В този момент обаче ни в клин, ни в ръкав на сцената се появи министърът на финансите Владислав Горанов и обяви, че при това положение на неяснота за финансовото състояние на касата е по-добре да не се подписва рамковият договор. Тоест да не се вдигат цените на клиничните пътеки, което гарантирано ще струва поне 148 млн. лв.

Две неща са напълно сигурни. Първо - министърът на финансите знае - по-добре и от управителя на НЗОК, какво е финансовото положение на касата, включително и дълговете към чуждите клиники, до стотинка, и второ - именно по тази причина дълговете към чужди държави, които не застрашават българския бюджет, са последната грижа на Владислав Горанов. Дори и да се стигне до съд, който да принуди касата да се разплати, плащанията за навън едва ли ще са част от бюджета за 2018 г. Далеч по-логично е той да се интересува от изпълнението на бюджета на НЗОК и съответно да е видял идеална възможност



в създалата се ситуация да "спести" 150 млн. лв.



от ръста на пътеките, т.е. да се осигури буфер за други преразходи, които - предишните години са го доказали, ще се появят още в средата на годината в перата за болниците и лекарствата. Още повече че бюджетът на касата е писан с идеята, че скъпи нови лекарства няма да се плащат, но мораториумът за това падна в последния момент и отвори възможност за поне 50-60 млн. лв. дефицит. Горанов не просто не иска актуализация на бюджета на НЗОК и не просто смята подобни пари за налети в каца без дъно. Той вероятно няма и откъде да ги вземе.

И това е по-логичната причина надзорът на касата да се двоуми дали да подпише рамковия договор, а ситуацията да се следи дори от Борисов, който не пропусна възможността на финала отново да вземе ролята на доброто ченге, а съсловните организации да Му целунат ръка. Горанов, а покрай него и Борисов искаха гаранции, че с увеличението на цените на пътеките бюджетът на касата няма да се издъни и че разходите за лекарства няма да излязат извън контрол. Получиха ги от Кирил Ананиев, който като всеки друг здравен министър преди това се зарече годината да мине под знака на контрола и дисциплината. И обеща да представи нов здравен модел още през лятото. Дали той ще е в състояние да укроти девиациите на настоящия и дали изобщо ще види бял свят - ще видим. Ако това не стане, дълговете към чуждите клиники ще продължат да растат главоломно заедно с дупките в бюджета на НЗОК и влошаването на качеството на здравните грижи.
Снимка: БГНЕС
За Кирил Ананиев актуализацията на бюджета на касата би била възможно най-големият професионален провал.
2511
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД