:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 390,727,108
Активни 174
Страници 39,112
За един ден 1,302,066
Реконтра

Тъпоклюна кайра (Fratercula arctica)

Преди години случаят отреди да гостувам на о.з. доц. Любчо – един от последните шефове на научно-техническото разузнаване. Зимата в Троянския балкан се бе развихрила и възцарила триумвирата на белотата, тишината и студа. Вечерта насядахме около камината. Дъбовите цепеници – най-добрата добавка за превъзходния коняк – игриво припламваха. Разговорът - и той ту припламваше, ту губеше оживлението си. Така бе, докато една от цепениците страховито изпука. Любчо машинално посегна към кобура си, после се усмихна и заразказва.

Такава снежна зима имаше някъде в началото на осемдесетте - златното време на нашето разузнаване. Шпионирахме без прекъсване и без сантименти. Електроника, биотехнологии, фармация... Не минаваше седмица, и от запад се завръщаше поредният юнак, нарамил я компютърна платка, я технология за лекарства, чертежи на газова турбина или на турбовибратор, отзивчива надуваема кукла, чието производство завод „Латекс“ бързо усвои. Повечето колеги бяха млади, ентусиазирани юнаци. В работата горяха, във веселбите - също. „Ахмак лозе копае, шпионин вино пие!“ - обичаха шеговито да се поздравяват. Днешният студ ми спомни единствената ми мисия в Норвегия. По онова време северът бе извън нашия оперативен обхват. Там действаха съветските другари, които успяха да проникнат дори в щаб-квартирата на Дядо Коледа. Особено ги интересуваше град Вардьо, разположен на арктическия кръг. Там бе дислоцирана най-боеспособната част от норвежката армия – втора бригада за арктически индуктивни магии, чиято задача бе да отрази отдавна чаканото нападение откъм Мурманск. През лятото на 1987 г. ме извика лично ген. Тодоров, началник на първо главно управление. Здрависа ме и делово подхвана:

- Любчо, знам че си техничар, но ще трябва да свършиш една деликатна работа. Ресурсите в нашето управление не достигат. Съветските другари искат съдействие. Ударили на камък. Трябва да вербуват едно норвежче. Анализите в лабораторията им за прогнозиране на кариерното развитие са показали, че обектът има потенциал за бурно политическо израстване. Но мискининът му с мискинин се дърпа. Ето ти папката с делото му - действай и ме дръж в течение!

Прибрах се в кабинета и започнах да чета. Най-отгоре стоеше радиограма-донесение: "Характер - нордический, выдержанный. Отношения с коллегами - холодные. Подарки - отказывает. За чужой счет – не пьет. Категорично отбрасывает предложения женщин о сексуальном общении. Агент Абрикоска тоже потерпела неудачу. Что делать? – полк. Чернышевский“.

Изчетох всичко. Баща на обекта – Торвалд. Бивш амбасадор в Белград и външен министър. Сестра на обекта – Камила. Активистка на младежкото крило на норвежката работническа комунистическа партия. Щура привърженичка на Мао Дзедун (като Жозе Мануел Барозу) и Пол Пот. Приобщава към делото и по-малкия си брат. Откликва на призива на червените кхмери да се самопролетаризира – способ за катализиране на революцията. Камила зарязва юридическата си кариера и заработва като перачка на дантели на туристическия кораб "Лофотен“. Време бе да подредя героите в пъзела на предстоящата операция. Решението не бе лесно – нали и ГРУ се бе затруднило. Затова си взех цигулката и излязох пред входа на министерството. Щях да свиря Брамс, докато във фуражката ми не се съберат поне два лева – винаги правя така, когато решавам костелива задача. Когато фуражката ми събра нужната сума, главата ми роди решението. Подхващахме операция „Тъпоклюна кайра“. Главната роля отредих на едно наше лейтенантче - тромпетист в бенда на кораба „Лофотен“, същият, в който работеше и Камила. Неотразим красавец! Заминах за Осло. Видяхме се на пристанището, инструктирах го и се върнах в София.

Подир месец пристигна радиограма лично от ген. Гудков. Благодареше за проведената операция. Агентурната картотека на ГРУ се бе обогатила с ценен сътрудник, назован Тъпоклюна кайра. Изкачиха го много нависоко. По-късно, чрез дипломатическата поща Тромпетиста ми изпрати две снимки. От едната се усмихваше съвършено гол мъж с авиаторска фуражка. Гърдите му бяха украсени с татуиран надпис: “Хочу на Луну!“.

На втората снимка пищна кокетка стоеше до отворен прозорец. Без свян показваше голата си щедро надарена снага. Към обектива бе извърнала огромния си като снежна преспа задник. Той с лекота бе поел цитат на Мао, изписан готически: „Ако искаш да сереш - сери! Ако искаш да пърдиш – пърди! Сториш ли го, по-добре ще ти стане!“ (преводът бе на Тромпетиста). На гърба на снимката имаше надпис: „На игривия тромпет с любов и нежност! От бас-тубата на Камила“.

След година Тромпетиста се завърна. Повишиха го в звание. Ожени се. Родиха му се две деца. Мнозина се озадачават от необичайните им имена – Камила и Йенс. Аз – не. А вие?
5
1745
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
13 Март 2018 22:51
" Щях да свиря Брамс, докато във фуражката ми не се съберат поне два лева "



Шпионин по фуражка с цигулка ражда светли шпионски идеи на всеки два лева.
На входа на министерството.

14 Март 2018 12:22
14 Март 2018 14:53
Отличен ЗВЪН!!!
12 Април 2018 09:31
Мнозина се озадачават от необичайните им имена – Камила и Йенс. Аз – не. А вие?

Столтенберг?
12 Април 2018 09:34
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД