:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,968,754
Активни 133
Страници 670
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Следобедът на един хаймана

Димитри Иванов
Запролетява се. Ще цъфнат бадемът в градинката на "Царя", където скейтърчетата карат скейтборд, и бадемът между библиотеката и университета. После и вишните ще цъфнат.

"Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни?"

Помня бе, как да не помня, нали играехме под дърветата пред гостилница "Хладна почивка", където е сега кино "Одеон" и в една от стаичките с прозорчета към вътрешния двор с вишните квартирантът Димчо Дебелянов съчинил "Помниш ли". Ами сегашните дечурлига какво ще си спомнят? Как седели пред компютрите и играели глупавите си игри ли?

Аз помня как ние, махленските хаймани, се катерехме нощем да крадем вишни и аз, като си напълних джобовете на панталонките, натъпках и задните джобове и като се откърши върхарят, дето се пресегнах да го обера, тупнах на земята и вишните в задните джобове са размазаха и нашето момиче Катеринка цяла нощ ми пра панталонките да не ме бие майка ми. Нямаше глупава Истанбулска конвенция и ядях бой вкъщи.

После всички софиянци ядохме бой от англоамериканците. Бомбите направиха на трески пианото ми "Кремона", а кухнята оцеля, макар че също беше ви-з-а-ви на Попа (паметника на патриарх Евтимий в София) и на гостилницата със стаичката на Димчо Дебелянов. Просторната кухня (3,5х6 м) имаше отделен вход с прилежаща стаичка с рафтове и миндерче; някои я наричаха сервизна, други слугинска, но ние я наричахме стаичката на нашето момиче, синеоката Катеринка от Вакарел. Там вместо мангал имаше котлон с открит реотан, на него тавичка с пясък и Катеринка знаеше какво кафе, робуста или арабика, с колко леблебия да сложи в джезвенцето на всеки: на художника Дачев тънко, сладко, преварено, на учителя Медникаров гъсто, тежко, каймаклия, на Йордан Йовков синджирлия (с огърличка от мехурчета във филджанчето), на баща ми с бучка небетшекер (другояче кристализирала захар), да си я държи под езика и да си сърба кафето неподсладено. Думата еспресо не я бяхме чували.

В кухнята мъжете не стъпваха. Един мъж влезе в кухнята и каза, че майстор готвачите не режат салатата, а я късат. Това е вярно, но после бабите като го емнаха. Той ще ги учи тях. Женски мъж. Женчо!

Дори майките ни бяха нащрек и на тръни пред устатите ни баби, които ги срязваха, докато ни глезеха нас, внучетата:

- Елате, бабините момиченца, да се научите: порозовее ли лукът, вдигаш тигана, продължаваш да бъркаш и той става златист, не кафяв кат' на майка ви, загоритенджерата.

- Елате, бабините момченца. Ще ви бучне баба по едно екшени кюфтеце "да не ви паднат пишките".

Исках още кюфтенца, но щял съм да си убия обедния апетит. Излязох от кухнята. За всеки случай проверих дали пишката ми не е паднала. Беше си на мястото, не бях станал женчо.

Слязох на "Граф Игнатиев", тръгнах надолу, пресякох "Любен Каравелов", после канала и продължих. Все щеше да се случи нещо интересно. Пред мен вървяха един мъж и една жена и мъжът обясняваше: "Велик е Негово величество. Този дълбок изкоп вдясно виждаш ли го? Тук ще е родно радио. Царят го "одържавил" и го дал на Сирак Скитник. Той и Скитничката са в една червена къща по-нататък. Скитникът бил български семинарист, ама в Петербург с Шагал, Рьорих, Кандински...".

Не ги знаех тия и не ме интересуваха, отбих се вляво в гората, където бях открил една замръзнала локва. Там се пързаляха хлапетата от горната махала.Те се сбутаха предупредително: "Идва хайманата да се бие". Наежих се: - Вий като не сте хаймани, защо не сте си вкъщи, а се пързаляте на моята локва?!

Годинките се изтъркулваха. Пресушиха "моята локва", в която лете имаше жаби, направиха там алея на смеха с криви огледала като "Алиса в огледалния свят", после детска велоалея, после пазар за автомобили втора ръка. Ентропия. От дълбокия изкоп през 1942 г. изникна хубавата сграда на радиото. През 1972 г. се появи нейната окаяна притурка от огледални стъкла и азбестови плоскости. Пак ентропия. Вместо хубавата царска дума "одържавяване" през 1947 г. чух думата национализация, през 1990 г. думата приватизация. От трън, та на глог. Отиде си още през 1937 г. Йовков, с неговото кафе синджирлия, после бабите с техните екшени кюфтенца, Катеринка отиде във Вакарел, баща ми в затвора. Заживяхме в един от трите апартамента на тримата ми братовчеди (Васил, Йордан и Запрян) на уличката "Плиска" 9, после "Мусоргски" 9. Пущинакът от "Цариградското" до другото шосе беше на баща ми, отнеха му го срещу право да се включи в проектирания жилищен комплекс. Дълги години изплащах апартамента, който обитавам до ден днешен. Баща ми пося в пущинака леха ягоди, майка ми лехичка цикория за ерзац кафе и госпожа Йовкова продължи да идва на приказки и на кафе. Един следобед се заседя, тръгна си по здрач, последвахме я баща ми и аз, да я преведем през "Цариградското" (подлези още нямаше), връхлетя един шевролет и я уби. На задната табелка на шевролета вместо номер имаше наразгадаеми арабски заврънтулки.



 Уедсли беше захаросано-сладникава...
 За разлика от Дебелянов
 Разликата е като между Алиса в огледалния свят и Хари Потър.
 И като между сградата на радиото от 1942 г. и нейната окаяна притурка от огледални стъкла и канцерогенни плоскости от 1972 г.
 И между моето пиано "Кремона" и котлона с открит реотан в кухнята, която оцеля, макар че също беше ви-з-а-ви на Попа (паметника на патриарх Евтимий в София) и на гостилницата със стаичката на Дебелянов.
 "Оситата" (източногерманците) направиха икономичния трабант и го нарекоха "Пръдливия Ханс", американците правеха все по-големи автомобили и за да изглеждат още по-големи, дизайнерите им измислиха fins (перки отзад), а американците измислиха думите "газ-гъзлърс" и oil-guslers (смукачи). В САЩ и СССР горивата бяха евтини като в арабските страни.
50
18331
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
50
 Видими 
13 Март 2018 19:14
Бате Джимо,усетих аромата на кафето!Хвала!
13 Март 2018 19:16
Винаги чакам с нетърпение вторник вечер, през седмица!
Благодаря ти DI, за пъстрата писаница!
13 Март 2018 19:29
13 Март 2018 19:34
Майсторе

https://www.youtube.com/watch?v=bYyK922PsUw
Claude Debussy, Prélude à l'Après-midi d'un faune
13 Март 2018 19:44
госпожа Йовкова продължи да идва на приказки и на кафе. Един следобед се заседя, тръгна си по здрач, последвахме я баща ми и аз, да я преведем през "Цариградското" (подлези още нямаше), връхлетя един шевролет и я уби. На задната табелка на шевролета вместо номер имаше наразгадаеми арабски заврънтулки.

Дали е вярно ... ?
13 Март 2018 19:58
Вдовицата на писателя е блъсната от кола на „Цариградско шосе“ и умира през 1967 г.
13 Март 2018 19:59
Даа кафето.
13 Март 2018 20:00
С леблебия, с цикория, с жълтък, саде и т.н.
13 Март 2018 20:06
.
Там вместо мангал имаше котлон с открит реотан, на него тавичка с пясък и Катеринка знаеше какво кафе, робуста или арабика, с колко леблебия да сложи в джезвенцето на всеки: на художника Дачев тънко, сладко, преварено, на учителя Медникаров гъсто, тежко, каймаклия, на Йордан Йовков синджирлия (с огърличка от мехурчета във филджанчето), на баща ми с бучка небетшекер (другояче кристализирала захар), да си я държи под езика и да си сърба кафето неподсладено. Думата еспресо не я бяхме чували.

.
Един президент на САЩ възвести нов световен ред години след времето, когато сипвахме суровото кафе в опушеното ламаринено цилиндърче с дълга дръжка, което Йовков наричаше "долап" и много-много бавно въртеше над жарта, но не в пернишката печка, а в кахлената камина. После - опеченото кафе в по-тясното месингово цилиндърче - мелничката, на която й въртиш ръкохватката, докато ти излязат пришки на детските пръстчета, но се инатиш и не отстъпваш мелничката на големите. Кафето възвираше в бакърените джезвета, калайдисани от циганите калайджии, и Йовков казваше, че кафето става "каймаклия", ако му се добави мляна леблебия; "тънко-преварено", ако трижди кипне и се свали от огъня; "синджирлия" - ако е само с огърлица от мехурчета; хеллия - с щипка от бледозеления прашец хел от Арабия; небет-шекерлия, ако сипеш в джезвето кафе, студена вода и вместо захар небет-шекер, който също е захар, но другояче кристализирала. Захарта - заедно със смляното кафе и студената вода, а не после да подслаждаш. Но когато го питаха какво да е кафето, Йовков казваше "Все едно".

.
Защо "Все едно" :
Знаете ли каква е разликата между хубаво кафе и
много хубаво кафе ? Ако не знаете, да ви кажа -
в мохабета.
.
13 Март 2018 20:54
Как сте, господин Джимо? Че тази "ентропия", повторена, хич не ни харесва...
13 Март 2018 20:59
Майсторът си е майстор, малко разтуха и удоволствие никога не са излишни
13 Март 2018 21:01
„Елате, бабините момченца! Ще ви бучне баба по едно екшени кюфтеце, да не ви падат пишките„

А на сегашните момченца, от кюфтенцата, и цици им растат, и пишките им не стават.
Къде ти да падат!
13 Март 2018 21:10

Знаете ли каква е разликата между хубаво кафе и
много хубаво кафе ? Ако не знаете, да ви кажа -
в мохабета.


Преди мнооого години, на Слънчев бряг, един арменец ми зададе същия въпрос. Отговорих ме, че не знам. Човека ми каза, че разликата между хубаво и много хубаво кафе е в количеството на кафето в джезвето. След това ми направи едно джезве на пясък и наистина беше чудесно.
13 Март 2018 21:46
.
duzov
13 Мар 2018 21:10

.
А ето какво е казал Уилям Сароян в "Тигърът на Трейси" :
.
Отначало Ото Сейфанг смяташе, че ще стори нещо изненадващо, нещо, което е виждал някога на сцената. Нещо неочаквано за Валора например, а може би дори и за Трейси. Но след малко реши, че не е на никаква театрална сцена, а във фирмата си за внос на кафе, която е място за бизнес, а не за изкуство. Беше повярвал, че би назначил четвърти дегустатор, при това самия Трейси, защото Трейси бе намерил достатъчно смелост да дойде при Валора и да му каже истината: че той, Трейси, разбира от хубаво кафе, когато той, Трейси, го опитва и като връх на всичко да оповести, че той, Трейси, има идеи в главата си. За рекламирането, например. (Каква шега е изкуството, ако смяташ, че всичко става ей така, помисли си Ото Сейфанг. В изкуството се очаква да дадеш на момчето онова, което иска, и да направиш нещо от него, само защото е дошло от Калифорния с остроумни отговори на някакви идиотски въпроси. Но какво всъщност беше това момче? Разбираше ли нещо от кафе? Да не би да живее и диша само с кафе? Не. Просто един находчив всезнайко.)
.

.
Кръстан Дянков за Сароян :

Тази „отломка“ на арменския народ с бухналите мустаци като че иска всекиму да внуши: ти си добър и никой не може да ти отнеме времето, което ти е съдено да прекараш на този свят, времето на твоя живот, ти си щастлив и никой няма право да ти попречи на щастието да бъдеш най-добрият пиколо, ти си по душа поет, нищо, че ръсиш потта си, разнасяйки чували на гръб, ти си храбрец като онзи дързък младеж на летящия трапец от цирка на въодушевените сополанковци. Ти си това и онова, ти си всичко, само едно не си — човешка отрепка не си, защото макар и да живееш на две мили от Сан Франциско и понякога да нямаш и цент, ти не си роб на тази страна, която не мисли за тебе, а само за себе си. Ти си по-голям от големите, нищо, че те никога няма да те направят дегустатор на кафе!

.
13 Март 2018 21:54
Срам ме е да попитам, ама ако не попитам, ще съжалявам.
Какви са тези екшени кюфтенца, знае ли някой?
13 Март 2018 22:01
Уйлям Сароян, неформалният лидер на американските писатели.
13 Март 2018 22:17
екшени кюфтенца


За тия не знам, но имаше екшили (т. е. кисели) кюфтенца от говеждо, ориз и яйца, с подправки и лимонов сок, варят се...
И майка ни правеше от тях (и тя е родена край Попа, но срещу Нотариата, арменка обаче не бе, а влахиня).
13 Март 2018 22:47
Джимо, кооперацията срещу паметника е първата построена чрез "Собствен дом" - предшественик на Инвестиционната банка. Нещо като взаимоспомагателна каса за строеж на жилища. Снимката на кооперацията беше рекламата на фонда, а на фасадата откъм Графа пишеше "Собствен дом". След войната е възстановиха. И сега я има.
13 Март 2018 23:12
Благодаря, Nafarr
13 Март 2018 23:36
абе за "oil guslers" не съм чувал, ама за "guzzlers" съм
14 Март 2018 00:29
после бабите като го емнаха. Той ще ги учи тях. Женски мъж. Женчо!


Джендърологията – тъдявашна!
14 Март 2018 00:37
Кремона - китари, цигулки, мандолини - Да! Балалайки и особено пиана - Не! Май пак господин Алоис А. се гъбарка с нас.
14 Март 2018 00:48
Димитри Иванов
Една сцена от киното за "gourmet coffee".
https://www.youtube.com/watch?v=knAqM2Gsfi4

But you know what's on my mind right now? It ain't the coffee in my kitchen, it's the dead nigger in my garage.
14 Март 2018 03:37
Натисни тук
или Натисни тук
Ето тук са описани. Чете се екшили кьофте. Майка ги правеше редовно. Невероятен вкус.
14 Март 2018 09:12
Току-що видях, благодаря. Аз като пише "екшени" се появявя "екшъни"
14 Март 2018 09:26
Чудесна статия.
Но къде е Башо и цъфналта вишня в двора?

"Зад този праг покрит с треви - поколения други ще празнуват Хина-нацури..." Башо

Пояснение (по мои спомени от Д.Иванов , около 1979г "Всяка Неделя" БНТ)
"Хина-нацури е празник на пролетта, в Япония,
на цъфналите вишни , или с две думи - на младите момичета..."
14 Март 2018 10:02
Чудесна статия.
Но къде е Башо и цъфналта вишня в двора?

"Зад този праг покрит с треви - поколения други ще празнуват Хина-нацури..." Башо

Пояснение (по мои спомени от Д.Иванов , около 1979г "Всяка Неделя" БНТ)
"Хина-нацури е празник на пролетта, в Япония,
на цъфналите вишни , или с две думи - на младите момичета..."




"Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни?"

Японската вишна-сакура цъфти в розово.

А Башо е великан:

Старо езеро.
Скок на жаба.
Пльок.

И малко от Неруда за момичетата:

"Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите ..."

Явно в Чили черешите са предпочитани.

14 Март 2018 11:16
Бате Джимо
Нищо не може да предизвика мозъкът ти да заиграе в посока детството и да те отнесе в блажени спомени, както добре написаната и прочетена реч.
Дали родените след 1989 г., потънали в собствения си егоизъм, могат да разберат нещо от този наш отминал безвъзвратно живот ?
14 Март 2018 11:47
Всяко поколение има своето прекрасно детство - някои със спомена от войната, други със спомена от сините и червени връзки и пионерски ръководителки, чието основно занимание бе да създават впечатление, че вършат нещо смислено, трети със спомена за Кашпировски, Туин пийкс, тамагочи и приватизацията, четвърти със спомена за първия интернет, първите мобилни телефони, компютърните игри и Хари Потър. И нека тези, които помнят войната не си мислят, че са единствените с красиво детство. И сега има деца, които играят вън - това са децата, които са научени от родителите си, че света извън екрана е по-голям, интересен, пълен със сезони, аромати, менливост и т.н. Мда - пълно е и сега с хаймани и следобеди. Пролетни.
Как пролетта връща детството)
14 Март 2018 12:28
"
"Помниш ли, помниш ли тихия двор, тихия дом в белоцветните вишни?"

Японската вишна-сакура цъфти в розово.

А Башо е великан:

Старо езеро.
Скок на жаба.
Пльок.

И малко от Неруда за момичетата:

"Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите ..."

Явно в Чили черешите са предпочитани.
"
----------------------

Изкарахте ме от летаргията на чист въздух.

Да, Башо е несъмнено е велик.
С риск да навлезем в тема, от която няма излизане (и да ме изгонят от работа също ,

ами това (от Рьокан Глупакът):
"Оставил я е там крадецът,
На прозореца
Сияйната Луна"

Може ли някой с по-малко думи да опише толкова много?

Ами Дайзетц Тейтаро и есетата по Дзен Будизъм?
Д.Иванов ме светна за него преди около 30 г. с превода на "Увод в Дзен Будизма".

Кой знае какво не написах, но изобщо
.. за това, за което не може да се говори - то се проявява.
14 Март 2018 13:01
Може ли някой с по-малко думи да опише толкова много?

Ами Дайзетц Тейтаро и есетата по Дзен Будизъм?
Д.Иванов ме светна за него преди около 30 г. с превода на "Увод в Дзен Будизма".

Кой знае какво не написах, но изобщо
.. за това, за което не може да се говори - то се проявява.


Пеперуда той вече

никога няма да стане. Напразно трепери

червей под есенен вятър.
(снимка: натиснете тук)
14 Март 2018 13:35




14 Март 2018 13:36
Мноооого рядко пиша под статиите на Дмитри Иванов. От уважение.

...сега може би пиша за първи път - не за да коментирам написаното, да направя предложение, да метна идея - чета за благородната идея да се издаде книжле на Тимур и неговите хора ... та ми щукна идеята - дали на редакцията (най-паче на тях), на някои почитател, още спомоществовател му е идвало на ум да откупи, събере и издаде писаниците му?

Поводът да ми доди такваз идея е обстоятелството, че притежавам две книжки на Валентин П. (покойник), къси разкази за копелето от петте кьошета (близо до кръчмата "Стадион".
Имам и една черна, с меки корици, но за сметка на това скъпа, книжка - последният, допълнен вариант на "Безкраен празник", издание някъде около 2011-2012.

Все си мисля, че Иванов Д. заслужава - помислете, да обсъдим, пари се намират, желанието е малко.
14 Март 2018 14:15
Колкото по-назад в поколенията, толкова повече живот. А ний нека се облъщаваме, че старите има за какво да ни завиждат.

Не знаех, че и госпожа Дечето Йовкова е загинала на шосето. Бог да я прости, птичката Божия.

Така е, в дотелевизионната епоха хората си ходеха често-често на гости, за по час-два max, но редовно. В епохата на 1-2 ТВ програми това продължи, само че вече за по-дълго. Дълго е за обясняване -- защо баш така. Пък СЕГА -- форуми
14 Март 2018 14:32
Поводът да ми доди такваз идея е обстоятелството, че притежавам две книжки на Валентин П. (покойник), къси разкази за копелето от петте кьошета (близо до кръчмата "Стадион".
Имам и една черна, с меки корици, но за сметка на това скъпа, книжка - последният, допълнен вариант на "Безкраен празник", издание някъде около 2011-2012.
Пък като говорим за квартала около Попа, пардон, Патриарха с извинение
още повече бих се радвала на преиздаване на писаниците на Димитър Паунов (1942), възпял копелетата от квартала в битностите им от петдесетте и шейсетте години у нас и в двата Берлина.
Освен всичко друго, стилът на Димитър е прототипът на стила на Димитри. Да, почва се именно с Димитър Паунов. Неговия стил копираха бездарно и безсолно дори вестниците на Блъсков в началото си (24 часа и пр. гмеж).

Биплан в дъжда
Малки състезания
Самотният пътник за Берлин
и поредица статии в Демокрация (ако не се лъжа, беше седмичен колумнист) от 1990-те.
14 Март 2018 15:00
Катеринка отиде във Вакарел, баща ми в затвора. 
Всички знаем, че в затвара току така не пращаха. Все е имало защо.
Поздравления за Джимо. Не се е озлобил от това и продължава да стои на правилни позиции.
14 Март 2018 15:11
One pill makes you larger, and one pill makes you small
And the ones that mother gives you, don't do anything at all
Go ask Alice, when she's ten feet tall
And if you go chasing rabbits, and you know you're going to fall
Tell 'em a hookah-smoking caterpillar has given you the call
And call Alice, when she was just small
When the men on the chessboard get up and tell you where to go
And you've just had some kind of mushroom, and your mind is moving low
Go ask Alice, I think she'll know
When logic and proportion have fallen sloppy dead
And the white knight is talking backwards
And the red queen's off with her head
Remember what the dormouse said
Feed your head, feed your head

Motion Device's cover https://youtu.be/8C0gM-ShcbA
14 Март 2018 15:33
Удоволствие е да се чете Маистора! Жив да си!
14 Март 2018 18:59
Може ли някой с по-малко думи да опише толкова много?

Да. Ботев...
14 Март 2018 19:18
Все зяпах

цветовете на вишната

докато не ми се изкълчи вратът.
14 Март 2018 20:21

Motion Device's cover https://youtu.be/8C0gM-ShcbA



Браво, Хатерас! Браво и на Белите зайци.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/83/Alice-white-rabbit.jpg

14 Март 2018 22:55
Много хубаво, много спомени буди писаницата днес... от махлата.

За училище минавах или по Графа пред тази сграда на Графа и Толбухин или по Паренсов до към Шишман и гимназията там. После обезателно по Графа обратно, за да мина покрай РЕП-а. Жените ме познаваха и ми пазеха от широкоформатните "Вайани" и поредната месечна май, от по-малките тънки книжки Пиф. Събирах ги и с годините станаха цяла камара.

Точно до трамвайната спирка, под ъгловата Джимова сграда, имаше будка за вестници. Там човекът ми запазваше Средношколско знаме. На последната страница имаше нещо като комикс рисуван от по сетнешният Майстор на "Тримата глупаци" (но тогава героите бяха други) - Доньо Донев (още ученик) и един подлистник за "Майор Пронин". Комиксът ни бе вдъхновил и в Комсомолският стен-вестник в гимназията взехме двамата, аз и съученика Митко "Баргата" (загубих му следите...), да рисуваме приключенията на каубоите Джек и Пек. Учениците се трупаха да ги гледат, докато един ден някой изковлади и на мен ми намалиха поведението... А рисуването изоставих след като се отказах от Художествената академия в полза на техниката...

Благодаря Ви г-н Иванов, съживихте част от живота ми (ни), когато по Графа трамваите зимно време пълзяха заради мъглата и видимостта бе най-много 50-на см. Където пресичахме Толбухин от Паренсов нагоре на 4-крака на бас, а коли нямаше и бяха редки, да не говорим, че само една имаше паркирана редовно долу до реката - един ранчвагон Форд на някакъв от Гръцката легация... А нощно време бе истински тихо и при отворени прозорци се чуваше ревът на лъвовете от Зоологическата на Толбухин.
15 Март 2018 03:22
Айсблок отдавна помниш !
15 Март 2018 11:37
"Може ли някой с по-малко думи да опише толкова много?"

"Да. Ботев..."


И Смирненски...

15 Март 2018 11:54

Може ли някой с по-малко думи да опише толкова много?
Да. Ботев... ,

Налълно съм съгласен с вас. Но Ботев е гений и високо над тези неща.
А ний говорехме за вишнов цвят, момичета, жаби, луни, червейчета, хайку, коани и тн.
16 Март 2018 06:04
Зачудих се дали това Джимово заглавие може да мине за алюзия на "Следобедът на един фавн", или за аналогия.
16 Март 2018 22:50
Японската вишна-сакура цъфти в розово.


Тя беше като японска вишна - изящна, но дърво....
20 Март 2018 14:08
А ний говорехме за вишнов цвят, момичета, жаби, луни, червейчета, хайку, коани и тн.


Хайку поезията през последното десетилетие се превърна в един от най-бързо развиващите се литературни жанрове в световен мащаб. Обособено като самостоятелна поетическа форма в Япония през 17 век, хайку започва да навлиза в Европа в началото на миналото столетие, а благодарение на интереса на писателите от бийт генерацията (като Джек Керуак и Алън Гинзбърг) придобива широка популярност в САЩ след 50-те години на 20 век. В края на века се забелязва нарастване на вниманието към хайку в много страни по света, като тази вълна не подминава и България. През 2000 г. се създава Български хайку клуб (сега Български хайку съюз), 2005 г. – Хайку клуб София, а после - клубове в много градове на страната.

Кога, по точно "говорехме за ... хайку...?
20 Март 2018 22:35
>>><<<
Бачо, пак благодаря за писаницата и за многото още неща, които я съпътстват и следват...
Днес например, научих, че Айса бил софиянец, а аз все го числях към варненци. Не че е нещо лошо...и варненци са хора. Я чичо ни Ф*, родил се в първата българска столица преди още да се знае какво е столица.

Благодаря Ви г-н Иванов, съживихте част от живота ми (ни), когато по Графа трамваите зимно време пълзяха заради мъглата и видимостта бе най-много 50-на см. Където пресичахме Толбухин от Паренсов нагоре на 4-крака на бас, а коли нямаше и бяха редки, да не говорим, че само една имаше паркирана редовно долу до реката - един ранчвагон Форд на някакъв от Гръцката легация... А нощно време бе истински тихо и при отворени прозорци се чуваше ревът на лъвовете от Зоологическата на Толбухин.

Айс, спшовняш ми мъглите и смога през зимата. Като бях в трето отделение веднаж събрах мъгла ли беше или смог, ма нещо страшно, та напълних един буркан от кило (живеехме тогава на Ломска .До Дома на Правниците)...е нямаше добри капачета и след години, като го проверих в мазето, мъглата беше изсвирясала.
_
21 Март 2018 14:46

Хайку поезията през последното десетилетие се превърна в един от най-бързо развиващите се литературни жанрове в световен мащаб. Обособено като самостоятелна поетическа форма в Япония през 17 век, хайку започва да навлиза в Европа в началото на миналото столетие, а благодарение на интереса на писателите от бийт генерацията (като Джек Керуак и Алън Гинзбърг) придобива широка популярност в САЩ след 50-те години на 20 век. В края на века се забелязва нарастване на вниманието към хайку в много страни по света, като тази вълна не подминава и България. През 2000 г. се създава Български хайку клуб (сега Български хайку съюз), 2005 г. – Хайку клуб София, а после - клубове в много градове на страната.

Ако продължаваме така - ще ни заболят главите.


Кога, по точно "говорехме за ... хайку...?


Препрочете по-горе цитатите от М.Башо и Рьокан Гл.
За да сме по-близо до истината - всъщност не сме говорили за коани, но те вървят ръка за ръка.

Инак
Че "червеят - нямало да стане пеперуда ..." или че
някому се бил "изкривил врата от гледане на вишнев цвят" - Не знам какво е.

По-скоро нещо от рода на :
...
"..с пълзение - отвърнала рогатата гадинка." (по Ст.Михайловски.)

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД