:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,993,511
Активни 123
Страници 26,504
За един ден 1,302,066

Щастие е да живееш като Мадарския конник

Съзидателният човешки труд е петият елемент, обединяващ останалите, твърди художникът Димитър Труканов
 Щастие е да живееш като Мадарския конник
---визитка---
Димитър Труканов-Трукан е роден през 1970 г. в Благоевград. Завършил е Художествената академия със специалност текстил. Работи в областта на живописта и приложните изкуства. Природните стихии са основен сюжет в творчеството му. Запазената му марка е особената обработка на хартията, чрез която "скулптира" картините си. Автор е на проекта "Мадарски конник", който реставрира древните прабългарски обичаи.
---
- Г-н Труканов, необичайна паралелна мисия допълва амплоато ви на художник. През 2006 г. започвате проекта си "Мадарски конник". Артист, който няма никакъв опит с лък, стрели, копие и меч, изведнъж решава да възпроизведе тази легендарна фигура от миналото, съчетаваща човек, кон, куче и оръжията, използвани от нашите предци в древността. Това поредната арт провокация ли е?
- Не, тук няма провокация. Мадарският конник е светиня за българите, ние се отъждествяваме с него. Случи се така, че точно този образ ме провокира да осъществя своя детска мечта - да стрелям с лък от кон. Това наивно желание обаче ме доближи до идеята да възкреся древните традиции и да увлека и други хора в тяхното популяризиране. В съвремието имаме нужда да помним корените си. Аз гледам на заниманията си като на спорт. Започнах от нулата, но идеята ми се разшири до отворен арт проект. Купих си кон, купих си куче, лък и стрели и започнах да тренирам. Хората ме обявяваха за луд. Но най-интересното е, че когато ти тръгваш в зряла възраст по този път, започваш да си задаваш множество въпроси като например как да практикуваш занимания, които са забравени от много векове. Постепенно започнах да намирам отговорите.
- И какви са те?
- Най-важното е да изградиш такава връзка с коня, че да постигнете максимална степен на доверие и да се наложиш като лидер в тези отношения. Ако успееш, когато си върху седлото, двамата с животното образувате един кентавър. Оръжието е лък, стрели, меч, сабя, бич, копие. Ролята на кучето пък е на "сърцето". Връзката, която се изгражда между човек и куче, е уникална; тази степен на другарство, преданост и доверие е нещо, което не можеш да изпиташ по друг начин. Когато изпусна стрела, кучето отива, намира я и ми я носи. Траките са живели именно по този начин.
- Тези древни практики превърнаха ли се във ваш начин на живот?
- Определено. Аз искам да реставрирам миналото, изживявайки го по автентичен начин. Предпочетох да не анализирам артефактите, а да се потопя в ежедневието на древния човек. Не мога да кажа, че имам много последователи, но младите хора, които съм успял да запаля, се ориентират към отделни направления - стрелба с лък, езда, фехтовка. Започнах да излизам на състезания извън страната. Тази година съм участвал в четири турнира. Извън България хората осъзнават колко благодатна е тази дейност за възстановяването и съхранението на националния дух. Но важното е, че чрез тези древни практики аз открих себе си, намерих личното си щастие, а и поддържам отлична физическа форма, защото тренировките в търсене на отдавна загубените знания и умения са ежедневни.
- В последната си изложба "Нарушена зона" демонстрирате уникална техника, в която използвате хартията не само вместо платно, но и като основен носител на фактурата и колорита. Как стигнахте до нея?
- Аз гледам на тази техника не като на експеримент с материал, а като на взаимодействие с материята. Довеждам хартията до триизмерното състояние на каша и точно в това състояние се случват различни процеси. Работите ми в общия случай са резултат от общуването между вода, огън, пигменти и метал, запечатани в хартия. Винаги са ме вълнували темите за "петте елемента" и "стихиите", така че изследвам последствията от тях върху триизмерното и двуизмерно състояние на хартията. Никога не съм използвал теми, които предварително съм си задал, а по-скоро търся случайните състояния на материята, на които - ако тя ми позволи - придавам смисъл и форма. Що се отнася до изложбата "Нарушена зона", в нея се опитах да изследвам взрива, разкъсването и хаоса.
- Как приготвяте материала?
- Хартията като каша вече е в триизмерно състояние, тя е като глина и аз я изливам върху едни огромни сита, за да използвам особената й структура. Най-много ме впечатлява способността на хартията да поема всичко в себе си. Тя поглъща структурите, релефите, състоянието на багрилото и ги запазва. Хартията ми носи усещането за земен фосил, който запечатва формациите. Така се родиха плоскостите, с които работя и които започнах да допълвам с желязо, защото този материал носи "памет" и за земята, и за водата. Работя с много големи обеми. За всяка от моите картини отиват около 180 литра маса.
- А хартиената каша откъде?
- Навремето вземах готова от заводите. Но това се оказа доста трудоемко, защото на мен ми трябват огромни количества. Така че в момента просто купувам изключително качествена хартия, независимо от цената. Накисвам я в огромни бидони, разбивам я, изливам я и я моделирам. Налага ми се, естествено, да работя на открито, за да може да изсъхне.
- По какъв начин тази технология надгражда традиционните практики?
- По принцип имаме плоскост, имаме и изображение върху нея - това е общият случай. Тук обаче нямаме плоскост, а взаимодействие между петте елемента. Аз смятам, че съзидателният човешки труд е петият елемент, който консолидира всички останали.
- Сюжетите ви - кое ги провокира?
- Винаги идват от интуицията, както, впрочем, всичко, което правя. Включително и заниманията ми с кон, куче, лък и стрели като древните траки. Ние трябва да развиваме интуицията си, защото тя е мощен инструмент за ориентация, много по-надежден от разума.
Balkanez.bg
Трукан посвещава новобранци в изкуството да живееш като Мадарския конник.
2574
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД