:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,363,562
Активни 216
Страници 27,094
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Вярвам в Ганьовия праправнук

Бойко Ламбовски
Ако българите бяха имали нещастието (и късмета) да бъдат, примерно, част от Австроунгарската империя, а чехите бяха имали приключението (и бедата) да бъдат част от Отоманската империя, то сигурно не ние щяхме да продаваме ЧЕЗ на чехи, пък после да викаме - олеле, май се минахме, сега какво да правим... А обратното.

На такава консенсусна теза се спряхме с познат историк, докато разсъждавахме над поредния казус, възпламенил медии и коментатори. Защо се получава така, че някакви огромни предприятия - "Марица-изток", ЧЕЗ, КТБ, се оказват уж зле продадени, зле стопанисвани или окрадени - както понякога твърди самото правителство, пък ние мигаме и плащаме загубите вкупом? И правим масови граждански протести, примерно, срещу циганите на Катуница или в полза на дърдавеца, край което и шосе да пее той...То не че дърдавецът и Катуница нямат значение, но не може като народ непрекъснато да се минаваш за брашното,



докато внимаваш в триците



Бай Ганьо е виновен, забелязвам аз, а другарят ми кима. Нали помните любимото разказче на учениците за Бай Ганьо - те две са им най-любими. Как Бай Ганьо се къпе в банята и плаши кротките виенчани и как Ганьо гостува у Иречека. Та българоориенталецът Бай Ганьо у средноевропееца чех Иречек е велика символика. Ганьо се самопоканва на обяд, стрива си люти чушки в супата, сърба и се държи просташки. Показателен момент е, когато се усъмнява, че Иречек може да пребърка оставените в другата стая Ганьови дисаги и да му задигне някое мускалче с розово масло... Професор-професор, ама знае ли човек... Ганьо не го е страх, че правителството му ще го прецака с данъци, мобилизация или негодно управление, нито го е страх, че някоя империя ще му задигне държавата. Защото не са негови още тези неща, дошли са малко бадева, и от тях - като от оставени без надзор дисаги, всеки министър може да се възползва. И се възползва, ако не е глупак...Самият Ганьо би се възползвал, стига да го турят депутатин или да побараше Солунската митница, примерно. Но дисагите - това е свещено, това е хоризонт.

Ганьо е родоначалник на новата българска държавност и още доминира в нея - скандалите с големите ни икономически и политически минавки са следствие от това.

Аз обаче не съм между големите критици и ненавистници на Ганя, защото той, татьо му и дядо му са израсли в свят, в който кадията съди според както му намажеш ръката, а агата бие, ако не му струваш салтанати. Ни татьо му е имал образованието на Иречека, ни той го има. И Ганьо - мъж прост, но инициативен, обикаля Еуропата с потурите и дисагите, защото е крачнал от анадолската империя на упадъка направо в британията на първоначалното натрупване на капитала. И дори в америката на трескавата свободна инициатива. Тъкмо тази крачка



осигурява сетнешните колежи, пансиони и университети на челядта му,



та чак до днес. Затова Бай Ганьо ви е смешен, понякога вулгарен или нелеп, често неприятен, но ярък. И го запомняме, пък и учим в училище. А студентчетата, които се подсмиват на 30-годишния келепирджия и следват в Еуропата, не запомняме. Въпреки че са попили от евронравите и се стараят да съответстват на норми, облекло и възпитание. Не ги помним не защото са бедни, а защото са бледи. И са поизгубили, ако не индивидуалност, то идентичност, възможности за лидерско самочувствие.

Преди да отстъпя от Бай Ганя, ще ви напомня, че българите уж не се идентифицираме с него и го учим в училище като отрицателен пример, но виталността на търговеца на розово масло и ориенталската му харизма са живи и днес. И си го избираме охотно - той е навсякъде - в политиката, в общинската власт. Огледайте се само, макар че от оглеждане няма нужда - и така е ясно. Какво е прихванал и какво не? Барнал ли се е като гардероб и лустро? Несъмнено. Разширил ли му се е хоризонтът образователно и културно? - да. Склонен ли е обаче още да се притеснява за личните дисаги, докато държавата му губи милиарди поради дребна негова крадливост или такава на екипа му? - уви, също да.

Споделям с другаря си какво ми разказа наскоро преподавател по БЕЛ. В едно помагало от десетките новонавъдили се, поредният тест, заменил мисълта, кара децата да отговорят на въпроса: "Какво не прави Бай Ганьо на обяда у Иречек?" Отговорите са: а) Мълчи.; б) Мляска; в) Уригва се; г) Сърба.

Естествено, очаква се умното дете да отговори,



че е верен отговорът а) Мълчи,



и да стане тутакси богато с неизмерими знания. То така е и обозначен правилният отговор. Обаче едно още по-умно дете, но по неприятен за педагозите начин, отвърнало, че е верен отговорът б) Мляска. И доказало с разказа в ръка, че никъде там Ганьо не мляска. Поне Алеко не е казал такова нещо. Може би Ганьо мляска навсякъде другаде, може би се допуска, че трябва да мляска, може би е логично да мляска дори когато спи, плува или гони трена - да, възможно. И е възможно да не мълчи, дори когато сърба, спи или се уригва. Само че на гости у Иречека Бай Ганьо не мляска, и това е.

Ето в такива деца вярвам, нищо не е загубено.
3
5508
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
20 Март 2018 04:06
Браво!
21 Март 2018 10:31
дисагите - това е свещено, това е хоризонт.


Иванчо Йотата с бакалийката му и бай Ганю с дисагите - два архетипа.

Прочее Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. Той преди няколко време например, в кафенето беше казал на господин Фратя по повод на българското правописание:

- Време е, ние, учените, тоест, да се соберем и влезнем в соглашение... трябва да оправим язика и прочия.

Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си:

- Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена.

Иванчо преди години четеше дамаскини и житиета от амвона; еднъж прочете житието на "Алексия божий человек" и всичките баби плакаха. Той даже бил съчинил три слова: за Неделя Вайа, за мученичеството на св. Георгия Новий и за грехопадането Адамово. Те, както и житиетата, били от него саморъчно писани с черковни букви - черни и червени - и с лози, и с образи, и толкова прилични на печатни, щото покойният дядо поп Станчо напразно гуждал и двата си чифта очила да ги разпознае, но не можал. За жалост, всичките тия съкровища, не знам как, изгорели и той често в кафенето, като разказваше за това славно поприще, свършваше със сърдечно съкрушение:

- Кешки аз да изгорях, та не списанието ми... За народа загуба велика.


Обичам ги и двамата!
21 Март 2018 13:05
за столевката можеше и да са по-директни.
поне са запазили инициалите на героя за домейн.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД