:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,992,480
Активни 98
Страници 25,473
За един ден 1,302,066

Скандалът е опиат

Публичното внимание се видиотява и губи чувствителност към истинските проблеми. И в същото време скача зомбирано от едно злободневно дребнотемие към друго
СНИМКА: БГНЕС
"Не можем да държим катаджия на пост до всяка голяма дупка", повтаряше като главен секретар Бойко Борисов. Борбата с дупките по пътищата беше негов сленг и в програмата му за кмет. А вече като премиер се зарече да извади всички чиновници да пазят дупките по пътищата, докато не се запушат.
Един устойчив модел се е забил като клин в съвременната публичност. Прилича на завършена матрица, в която съпреживяваме в спринт бързооборотната събитийност. Протести, скандалност и разпри, вадене на документи и после затишие, след които все си повтаряме, че сме стигнали низините. А те се оказват куфар с двойно дъно.

Същевременно уж се случват разни работи, привидна динамика, гражданско недоволство под прозорците на властта, съобразяване с различни групови гласове. Виждаме по екраните премиер, който долита и въздава "справедливост" пред камери и микрофони, вади пари "от джоба си", които всъщност са публични... Но всичко това е привидност. Става така, че същинските механизми на корумпираната (и корумпираща) власт не се променят. Има предимно говорене и показни акции за "прах в очите", но реални и ефективни действия за реална промяна (или обезчовечената вече дума "реформи") няма.

Обществото ни беше превъзпитано през годините да бъде



бездушна публика, на която й се сервират все по-евтини скандали



И дори изпадна в наркотична зависимост от тях. Тази свръх истерия на всичко за всичко, гарнирана от сензационност и публични крясъци, формирана от захлупващи се един връз друг скандали и минискандалченца, накрая пази само и единствено статуквото. Публичното внимание се видиотява и губи чувствителност към истинските проблеми. И в същото време скача зомбирано от едно злободневно дребнотемие към друго. Това е перверзният механизъм на притъпяване на обществото, на овладяване на неговите защитени механизми и възможност да се противопостави на онези, които злоупотребяват с властта и публичните ресурси.

Протести за защита на "Пирин", масовото убийство в Нови Искър, Истанбулската конвенция, сделката около ЧЕЗ, троснатото поведение на руския патриарх Кирил, периодичните парламентарни разпри, сегашните обвинения срещу кметове на БСП, ГЕРБ и разни провинциални функционери, наводненията от последните дни. Всичко това се струпа в трите месеца от началото на годината. Да не говорим, че е и в "условия на българско европредседателство". Заради цялата преекспонираност (вина за нея имат и медиите, и социалните мрежи, и недоверието в образа на държавата и нейните институции), общественият рефлекс да се търси решение на едни и същи проблеми, чрез съпреживяване на злободневни сюжети, е закърнял до болка.



Самозащитата дотолкова е деградирала, че



не се справя с политическия цинизъм и дебелокожие.

Та, все едно, гледайки ЧЕЗ, днес не съпреживяваме скандалите около приватизацията на "Булгартабак"? Историите около корупция сред кметове и политици ги чуваме и виждаме за първи път? Имаме поколение, което два пъти преживява ограбване на активите на банка (масовите фалити през 1996-а и днешното КТБ). Феодализацията на малките населени места също не е от вчера. Трети мандат лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов "изкоренява" корупцията. Пореден кабинет, още от времето на царския министър Николай Василев, въвеждаме електронно управление. "България уби дете" още в края на правителството на Иван Костов, за да гледаме безизразно цинично и днес поредното зверство.

Такъв е животът в матрицата, в която преживяваме отново и отново събития и случки, втръснали ни до болка. Сменят се само актьорите, някои от които си вярват, че историята започва с тях. А в някои случаи са и същите. Днешните отношения между премиера и президента са идентични с тези между Бойко Борисов и Георги Първанов. Обединените патриоти (като младши коалиционен партньор) напомнят шокиращо поведението на Реформаторския блок като патерица на "Борисов" 2.

Различни съсловия - полицаи, надзиратели от затворите, лекари и медицински работници, учители - се вдигат периодично на протести. Поне от времето на "тройната коалиция" до днес. И



властта все се опитва да угоди на парче, да запушва дупките



- давайки единично милионни суми за заплати. Вместо да наложи дългосрочни промени. Магистралите ни все са недовършени или в ремонт. А откакто Бойко Борисов върти държавното кормило, все слушаме за нови и нови инфраструктурни проекти, сякаш имаме площта поне на Франция, а замислените магистрални трасета са хиляди километри. Още като министър на Борисов президентът Росен Плевнелиев обещаваше, че до 2020 г. ще имаме 7 магистрали. Но май сме забравили да броим до толкова.

Проформа реформите изглеждат като ремонтите на столичните булеварди. Започват с фанфари и медийна шумотевица, откриват ги тържествено, а най-много месец по-късно лъсва цялата бутафория и мърлявщина на изпълнението. Поръбени и разместени плочки (като тези на бул. "Витоша"), ронещ се асфалт (като този на "Дондуков"), кичозни недомислици... след което управляващите бодро заявяват, че от изпълнителите ще се търси сметка и пропуските ще се отстранят за сметка на фирмите. И започва ремонт... на ремонта. В режим "Ремонт на ремонта" се движи и цялото управление на страната. Един вид вариация на принципа "Проба-грешка-пак проба", но много често след "отново" следва спъване в същия камък.

Психологията разглежда паметта до способност да се получава, запазва и използва информация или знание. А самата памет има три процеса: кодиране, съхранение и извличане. И когато за първи път преживеем едно събитие, трябва да преобразуваме информацията в представяне, което може да се кодира в паметта. Там тази информация се съхранява. Когато има необходимост, я използваме отново (извличане), за да стигнем до ново решение или да избегнем повторно преживяване и грешка. Общество, което попада от един скандал в друг, се върти все около първия етап - ние не успяваме да осмислим какво става около нас. Всичко това създава колективно усещане за безпомощност и затвърждава обществената апатия. И се въртим като пумпали около собствената си краткосрочна памет, вярвайки, че всичко преживяваме като за първи път. А след точката и написаното е "дежавю".

2
3232
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
21 Март 2018 07:40
Всеки път снегът ни изненадва. А дъждът ни дави. В същите райони. Коритата на реките коригираха ли се? Или някой даде пари за язовирите? Май взели да чистят канала на Вая след 30 години след като изхарчиха сума пари да наблюдават заради това безхаберие и мързел. Знаем къде са свлачищата, но нищо не правим. Чакаме да тръгнат и да затворят напълно пътя, че тогава да се сетим, че трябва да се прави нещо, но поразиите и парите са в пъти повече. А бедите, ами жертви, ако има??? по всичко си личи, че премиерът е пожарникар. Той има навик да гаси пожарите, вместо да ги предотвратява. Последния му абсурд беше да сложат полицая на всяка дупка?! Вместо да ги запълнят качествено?! И, докато няма полиция по селата, а ще плащали на частните фирми да ни пазят??? То да припомним ли, че щеше да има полицай във всяко село? Има, колкото ще има и до дупките. А се оказва, че просто трябва да има актове на онези, които не са си свършили работата. Ама що да връзват кусур като и те са същите?! Като КАТ не регулира движението, а гледа хората да се изтрепят, че да има основание да вдигне глобите. Един по тв ни обясни, че не било проблем и не трябва да се взираме в счупените плочки, щом старините са запазени. А то капе отгоре и е грозно?! Това в София. Но и в Бургас фонтанът не тече и сменените скъпи плочки на площада са пак напукани. Защо да обръщаме внимание, че пътища и улици не издържат и по 2 години??? Кой плаща това?! Какво ще стане от нещо, което е кърпено още от ново? Ами магистрала Тракия, която пак затвориха за седмица? Вместо да вземат мерки да не се случва, те го приеха за нормално.
21 Март 2018 08:10
Какво се сервира и как се сервира зависи от медиите. Включително и от вашата.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД