:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,990,663
Активни 95
Страници 23,656
За един ден 1,302,066

Мечта за справедливост и щастие

Миряна Башева


Изгрял е ден, какъвто рядко има -

невероятно слънчев и зелен...

Седим си с него двама най-интимно -

денят и аз. Па нека ни е зле!

Седим си тъй, почти додето мръкне

и стане време той да си върви.

След него с писък литват

двама щъркели.

Подире им със двойно силен вик

подскачат до небето разни жаби

и скакалци. Свещена простота!...

А може просто да се размножават

невинните зелени божества?...

Гадини, твари, бръмбари, добичета,

маймуни, риби, паяци, орли -

човек не може

да не ви обича!

Не бива

да не ви боготвори.



О, китове, избити в океана,

о, лъвове, разстреляни на лов -

приемате ли своя цар неканен,

ако царува с почит и любов?

О, семена и спори вездесъщи,

и вие, инфузории безчет,

помагайте му - вечно да се връща

от хаоса - за да му слага ред!

Да бъде член на вашто съзаклятие,

да мине всички форми на белтък

и пак да зацарува на земята,

отново сключил шеметния кръг.

(То... някои царе са чисто голи...

като парче одялано дърво...

Е - всяка жаба да си знае гьола.

За недостойни - няма втор живот!









 Свети Франциск от Асизи, покровител на птици и млекопитаещи. XII век.
31
3877
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
31
 Видими 
20 Март 2018 19:49
Приятел!
20 Март 2018 20:16
20 Март 2018 21:31
21 Март 2018 09:55
Миряна Башева
21 Март 2018 09:57
„Щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат!“
21 Март 2018 10:56
Много ми хареса!

21 Март 2018 11:02
Я царь — я раб — я червь — я бог!


Гавриил Державин

Светла му памет на последния северен бял носорог! Вчера го оплаках. Но жена му и дъщерята са живи, пази се животворящата му сперма, да се надяваме на Второ пришествие на добродушното животно, наричано ''Gentle Giant"!
21 Март 2018 11:19
21 Март 2018 13:09

Отлична идея ! Вместо разни всезнайковци да пишат глупотевини.
21 Март 2018 13:28
Да открехна извора на вдъхновението. "Чайка" от Антон Чехов. Там в първото действие има не само пушка сред декорите, но и пиеса в пиесата - творба на бъдещия самоубиец Трепльов, неразбран и неразбираем творец...

Нина. Люди, львы, орлы и куропатки, рогатые олени, гуси, пауки, молчаливые рыбы, обитавшие в воде, морские звезды и те, которых нельзя было видеть глазом,— словом, все жизни, все жизни, все жизни, свершив печальный круг, угасли... Уже тысячи исков, как земля не носит на себе ни одного живого существа, и эта бедная луна напрасно зажигает свой фонарь. На лугу уже не просыпаются с криком журавли, и майских жуков не бывает слышно в липовых рощах. Холодно, холодно, холодно. Пусто, пусто, пусто. Страшно, страшно, страшно.
Пауза.
Тела живых существ исчезли в прахе, и вечная материя обратила их в камни, в воду, в облака, а души их всех слились в одну. Общая мировая душа — это я... я... Но мне душа и Александра Великого, и Цезаря, и Шекспира, и Наполеона, и последней пиявки. Во мне сознания людей слились с инстинктами животных, и я помню все, все, все, и каждую жизнь в себе самой я переживаю вновь.
Показываются болотные огни.
Аркадина (тихо). Это что-то декадентское.
Треплев (умоляюще и с упреком). Мама!
Нина. Я одинока. Раз в сто лет я открываю уста, чтобы говорить, и мой голос звучит в этой пустоте уныло, и никто не слышит... И вы, бледные огни, не слышите меня... Под утро вас рождает гнилое болото, и вы блуждаете до зари, но без мысли, без воли, без трепетания жизни. Боясь, чтобы в вас не возникла жизнь, отец вечной материи, дьявол, каждое мгновение в вас, как в камнях и в воде, производит обмен атомов, и вы меняетесь непрерывно. Во вселенной остается постоянным и неизменным один лишь дух.
Пауза.
Как пленник, брошенный в пустой глубокий колодец, я не знаю, где я и что меня ждет. От меня не скрыто лишь, что в упорной, жестокой борьбе с дьяволом, началом материальных сил, мне суждено победить, и после того материя и дух сольются в гармонии прекрасной и наступит царство мировой воли. Но это будет лишь, когда мало-помалу, через длинный, длинный ряд тысячелетий, и луна, и светлый Сириус, и земля обратятся в пыль... А до тех пор ужас, ужас...
Пауза; на фоне озера показываются две красных точки.
Вот приближается мой могучий противник, дьявол. Я вижу его страшные багровые глаза...


ДА НЕ УБИВАМЕ И ДА НЕ СЕ САМОУБИВАМЕ!
21 Март 2018 15:04
Много е хубаво !
21 Март 2018 15:08
това какво е?
21 Март 2018 15:18
Не е за всеки, америка!
21 Март 2018 15:22
Не е за всеки, америка!


Браун,
21 Март 2018 16:05
Той си го търсеше, Дорис. Както и в много други случаи.
21 Март 2018 16:11
Г-жо Башева, чест и почитания!!!
21 Март 2018 16:16
Вчера поздравих Дорис за това стихотворение, а днес - Миряна Башева!
какво е това плагиатство! Няма да може да станете ректор!
21 Март 2018 16:30
Няма да може да станете ректор!


Ами пак ще ректоросаме г-н проф. Иван Илчев.
21 Март 2018 17:37
Не съм го видял това вчера. Веднага палче:

Ето още: https://www.youtube.com/watch?v=KjcC6djei3E
21 Март 2018 18:05
Драги unperson, има една песен в изпълнение на Богдана, която не мога да намеря. Посветена е на сценариста и бивш най-млад партизанин Христо Ганев и жена му Бинка Желязкова за филма им "А бяхме млади". Започва така:

А бяхме луди, млади, убедени -
на пъпа на Земята сме родени.
Заплитахме се в пъпната си нишка.
С Едит Пиаф не жалехме за нищо.
Под нас Земята беше още плоска,
но вече се въртеше като плоча.
Над стихващите духови оркестри
вилнееше духът на Елвис Пресли.......

Ако я намериш, ще ти бъда благодарна.
21 Март 2018 18:15
Веднага я намирам (но в ютюб я няма за съжаление):

Богдана Карадочева - А бяхме млади
https://www.vbox7.com/play:73a8b4b2
21 Март 2018 18:51
21 Март 2018 18:55
Благодаря за "Лудите млади"! Има един отрязан от Бубето последен куплет, донаждам:

Под нас Земята беше до колене...
Деца, простете, за да сте простени.
Сега е ред на вас да превъртите
Земите, от бащите неоткрити!

Благодаря на всички, разписали се тук! До нови срещи!
21 Март 2018 20:28
Бубето


Бубето, Лилито, Щуреца щур и много други - талантът не биваше да се цапа с политика. Щото е много удобно - от плажа на Евксиноград - директно на площад Александър Невски с вдигнатите два пръста.
Горчив привкус оставя, някак.
21 Март 2018 21:22
Бубето, Лилито, Щуреца щур и много други - талантът не биваше да се цапа с политика. Щото е много удобно - от плажа на Евксиноград - директно на площад Александър Невски с вдигнатите два пръста.
Горчив привкус оставя, някак.


Драги Дакс, Бубето, Лилито, хеле Щуреца щур не са и виждали Евксиноград. Дори аз само съм гостувала на Васко и Янчо Такови за 1 плажен час.

Освен това спроти изброените от теб и аз съм политизирана - с обратни на техните убеждения!

Всъщност ти политизира темата. А тя е, с извинение, почти богословска. Прочети Уилям Блейк - Auguries of Innocence, и ще разбереш. https://en.wikipedia.org/wiki/Auguries_of_Innocence
Лека нощ!
23 Март 2018 16:30
Сърфирах и ветрилото ме отнесе до незнайно стихотворение на знаен поет, с когото сме далечни приятели. Любо, благодаря ти за тези редове, без разрешение ги пускам в "Сега"! На подходящо място.

КОЛЕДА

Любомир Левчев

Смъртта дойде на Рождество

в два и полoвина през нощта.

С отвъден вой я поздрави

обреченото вече мое куче.

Дотичах бос и сънен и прозрях

стояха черни той и Тя,

два мрака със сияйни зъби.

Преди тринадесет години

с червена панделка на шия

едва прогледнал и ме близна

като за клетва звяра Вярност.

Напразно му избрахме име Гай.

(Не Цезар като всеки втори пес.)

Съдбата си не е прекръстил никой

дори след възродителен процес.

Отучихме го да пикае в моите обувки.

И го приучихме великодушно

с храната наша да се храни.

(По правилото на доминиканците

каквото господарят, туй и кучето!)

А тъй отдавна вече ний се хранехме с отрова!

Изял е моята вечеря моят Гай.

Напразно молиме: Прости му, Смърт!

Защото той е знаел какво върши.

Умряха най-напред краката му

и падна.

Погледна ме с огромните си кучешки

говорещи очи:

Не си отивай! Гледай ме докрая!…

И страшно изръмжа. И пак захапа мрака.

Накрая целият приличаше

на някакво извадено сърце,

което бие хвърлено на пода.

Седях до него и държах

издъхващата морда.

А пяната изстина и престана да трепери.

Тогава трябваше да се отвори

вратата на балкона,

както искаше поетът…

В девет часа мъглата се разрежда.

Кълвачът чука по тополата изгнила,

като че ли кове ковчег.

А Гай

лежи увит

в свалената от кухненската маса мушама.

Като свален от кръста.

Пиета!

Аз и художничката непохватно

копаем гроб. В този крив свят

едва намерихме лопата права.

От корени земята пука.

На дъното ръждясал ключ намирам.

Захвърлям го небето да отключва.

А кучето…

А Верността

напъхваме с последни сили

в тази ключалка кална на небитието.

От къщите съседни

през пердета плетени надзъртат

очите на бдителността.

Ще бъде съобщено, че съмнителни лица

укриват труп или съкровище.

Ще разкопаят. И, по дяволите! Нека!

Щом е такава ориста

на всички фараони, цезари, водачи

и рицари на верността…

Вали суграшица. Замръзнали сълзи

на кучешките ангели. Дано все пак

натрупа и покрие гроба,

маскиран с клони като вълча яма.

Философствам:

Вълкът е кучето на боговете.

Вълкът е куче вярно на умрелия стопанин.

А може би човек е бог с умряло куче.

Завършва празникът с елхите лъчезарни,

с подаръците, с прошките коварни…

Но и на Коледа настъпва час, когато

самотници разхождат кучета

под клоните неукрасени.

Забравени даряват спомени.

Потиснати освобождават

човека от световната държава.

А аз вървя през гробището за приятелства.

Разхождам аз само една душа на куче.

Тя тича превъзбудена.

Тя души храстите.

Но няма начин да остави своя знак.

При мен се връща, но не може да ме близне.

И аз не зная как

да я погаля…

А от площада идва вечерна манифестация.

Към телевизията се отправя и скандира:

„Долу правитеството!“

„Долу БКП!“

„Смърт на поетите, които пишат за души на кучета!“

Смърт!

Смърт!

Смърт!

Res, non verba!

1994
24 Март 2018 00:09
https://www.youtube.com/watch?v=nT5ocyFlKOk

Кобыльи корабли
Сергей Есенин
1

Если волк на звезду завыл,
Значит, небо тучами изглодано.
Рваные животы кобыл,
Черные паруса воронов.

Не просунет когтей лазурь
Из пургового кашля-смрада;
Облетает под ржанье бурь
Черепов златохвойный сад.

Слышите ль? Слышите звонкий стук?
Это грабли зари по пущам.
Веслами отрубленных рук
Вы гребетесь в страну грядущего.

Плывите, плывите в высь!
Лейте с радуги крик вороний!
Скоро белое дерево сронит
Головы моей желтый лист.

2

Поле, поле, кого ты зовешь?
Или снится мне сон веселый -
Синей конницей скачет рожь,
Обгоняя леса и села?

Нет, не рожь! скачет по полю стужа,
Окна выбиты, настежь двери.
Даже солнце мерзнет, как лужа,
Которую напрудил мерин.

Кто это? Русь моя, кто ты? кто?
Чей черпак в снегов твоих накипь?
На дорогах голодным ртом
Сосут край зари собаки.

Им не нужно бежать в "туда" -
Здесь, с людьми бы теплей ужиться.
Бог ребенка волчице дал,
Человек съел дитя волчицы.

3

О, кого же, кого же петь
В этом бешеном зареве трупов?
Посмотрите: у женщин третий
Вылупляется глаз из пупа.

Вон он! Вылез, глядит луной,
Не увидит ли помясистей кости.
Видно, в смех над самим собой
Пел я песнь о чудесной гостье.

Где же те? где еще одиннадцать,
Что светильники сисек жгут?
Если хочешь, поэт, жениться,
Так женись на овце в хлеву.

Причащайся соломой и шерстью,
Тепли песней словесный воск.
Злой октябрь осыпает перстни
С коричневых рук берез.

4

Звери, звери, приидите ко мне
В чашки рук моих злобу выплакать!
Не пора ль перестать луне
В небесах облака лакать?

Сестры-суки и братья кобели,
Я, как вы, у людей в загоне.
Не нужны мне кобыл корабли
И паруса вороньи.

Если голод с разрушенных стен
Вцепится в мои волоса, -
Половину ноги моей сам съем,
Половину отдам вам высасывать.

Никуда не пойду с людьми,
Лучше вместе издохнуть с вами,
Чем с любимой поднять земли
В сумасшедшего ближнего камень.

5

Буду петь, буду петь, буду петь!
Не обижу ни козы, ни зайца.
Если можно о чем скорбеть,
Значит, можно чему улыбаться.

Все мы яблоко радости носим,
И разбойный нам близок свист.
Срежет мудрый садовник осень
Головы моей желтый лист.

В сад зари лишь одна стезя,
Сгложет рощи октябрьский ветр.
Все познать, ничего не взять
Пришел в этот мир поэт.

Он пришел целовать коров,
Слушать сердцем овсяный хруст.
Глубже, глубже, серпы стихов!
Сыпь черемухой, солнце-куст!

Сентябрь 1919





Источник: http://esenin.niv.ru/esenin/text/kobyli-korabli.htm



24 Март 2018 17:19
Към душата

Иван Методиев

Към душата щом прибавиш лапи и мустаци,

тя самичка се превръща в опашато мъркане.

Ах, но съвършенството е с половин ухо,

бързо намерете липсващото крайче!

Невъзможно е! Защо? Защото е заето –

още вчера се превърна в кучето, което

трябва днес да го отхапе... Завържете го веднага!

Вържеш ли го, мигом се превръща на ветрец...

Завържете го тогава със верига от врабци!

За какво да го завържем? Хей за оня облак.

Но с какво да го заключим? С катинар от врана.

Сторено е, но сега пък враната избяга...
25 Март 2018 13:20
https://www.youtube.com/watch?v=W8JIzGbP3dE

26 Март 2018 16:15
Котка-спасителка: https://www.youtube.com/watch?v=g73DY0_HZno
31 Март 2018 14:53
Когато вълкът за човека е брат, стават истински чудеса!

https://www.youtube.com/watch?v=1LP5fdF0aoU

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД