:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 391,986,114
Активни 173
Страници 29,385
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Писмо под вратата

Калин Донков
Миналия петък изпуснах приказка, че и днес ще се върнем към историята, исках го много тогава. Това го правим твърде често напоследък, историята ни занимава не пряко - как е тя творена във вековете, с дела, подвизи и престъпления, а косвено - как е записвана, преиначавана, цензурирана и злоупотребявана. Поводите за тези брожения около българската история са повече от пресни: училищните програми в гимназиите и острият демарш на руския патриарх насред тържествата за Освобождението.

Опитът ни на граждани в Третата българска държава е пресовал у нас едно унило убеждение, че и историята върви след победителите, че те пишат историята и че те ни изпитват за онова, което са написали в нея. В този смисъл уроците на историята на нас ни ги преподават най-често онези, които са я оплячкосали и фалшифицирали. Не е имало власт в България, която да не е била с претенции към истината - в това число и към историческата. Отлично помня годините, когато открито и заплашително питаха: кому служи тази истина? "Наша" ли е тази истина? Те действително си представяха, че истината може да "служи" някому, по-скоро да слугува. Представяха си я като слугиня, тарикатите. (А слугинята, както знаем от романите на предишни векове, най-често я изнасилват.) Важно дело на всеки режим е да пренапише историята и толкова старателно го прави, че понякога не успява да го довърши и пада от власт, преди да са излезли последните томове.



С изненада си припомням собственото си двусмислено отношение към историята.



Да си призная, винаги съм смятал, че истинската история се съдържа в изкуството. Само там тя може да се надява да бъде вечна, както и да не бъде преправяна. Може би именно затова в Скопие преминаха към фалшифициране на безсмъртни литературни творби, дано пригодят българската история за македонска. (Използвам случая да се обърна към тукашните охотници да цензурират и дотъкмяват историята ни: не ви ли стигна как я шиха и лепиха тая история край Вардара! Не ви ли настръхват косите от това?)

И понеже изведнъж историята на Освободителната война стана несъразмерно актуална, не ви ли се струва, че предишните поколения също имат авторски права върху нея? Техните решения със сигурност са по-валидни от нашите! Замерянето с тленни останки зловещо напомня потресаващата балада на Тургенев "Крикет в Уиндзор". Колкото до паметниците - само да припомня, че по идея на самия Ленин в Русия е взривен паметникът на Скобелев на Тверския площад в Москва.

Накрая - искам да предупредя: история е и онова, което не ни харесва!

Затова тя внимателно, невидимо почти, се грижи да опази истините, повива ги в прашни пергаменти, кодира ги в безсмъртни археологически доказателства, стаява ги в предания и легенди, в избледнели приписки и разпилени страници, укрити от лоши очи. Те оцеляват неусетно и неусетно се завръщат при нас, за да не останем беззащитни сред заблудите на официалните томове и под думите на самозваните тълкуватели. Тя пъха своите истини като тайно писмо под вратата. За да го намерим, ако се събудим...



Такова едно писмо получих тези дни.



Различно от това, което знаем досега. Различно от това, което сме учили в училище. И не мога да кажа, че ще се хареса на всеки. Но мисля, че това е истина, гарантирана от времето и от една памет, по-неподкупна от нашата.

В историята на село Беглеж се откриха странички от онази война, която за пореден път раздвижи страстите български. Ще кажа само, че тя е писана добросъвестно, скрупульозно дори. Достоверността на всяко събитие е проверявана, засичана от различни източници. Така е изяснено докрай и преминаването на военния отряд на Осман паша в началото на септември 1877 г. Ще добавя, че селото е бежанско, спасило се е в Северна България от потурчванията в Източните Родопи през ХVI в. Нямаме никакви основания да го заподозрем в симпатия към поробителя. Самият разказ за това преминаване е изграден по сведения на участници в събитието и техните синове и внуци.

Осман паша излиза от обсадения Плевен в опит да помогне на застрашения Ловеч, който двукратно преминава от турски в руски ръце. Градчето е важно в системата за отбрана на Плевен и пашата, начело на отряд от 20 табура, 3 батареи и конница, тръгва в ускорен марш към Балкана. Спират на почивка току до селото, зад днешното гробище, на шосето за Ловеч. Беглеж залоства врати, жените и децата се прибират на скрито, първенците се събират в училището. Това са хора хладнокръвни и разсъдливи, повечето са потомци на старейшините, превели родовете от Родопите до днешното село. Имената им се знаят: кметът Доно Кожухаря, Илия Пеновски, Хинко Крачуновски, Лако Найденов, Рачо Печов, Иванчо Гетов, Кунчо Кунчев. Решават бързо - ще се срещнат с пашата и ще се разберат направо с него.

Летописецът рисува срещата: "Главният паша се е излегнал на стол, а краката му са на специална поставка. Край него са няколко други паши, а зад тях войсковите части почиват. Доно Цанов се приближава и на турски език представя официалната делегация на селото: "Паша ефенди, заповядайте на войската да не плаши жените и децата. Каквото трябва на войската, всичко ние ще дадем." По-нататък кметът му говори, че селото е мирно и тихо, че си плаща данъците и занапред ще ги плаща, че в селото няма лоши хора, всички си гледат работата и с политика не се занимават."

Пашата е слушал внимателно, отговорът му се забавя малко, но е дружелюбен и силно изненадващ: "Нищо няма да давате на войската. Имаме си всичко. Ще минем през селото в строй и нито един войник няма да се отбие настрана. Кажете на селяните да не се плашат. Ние турците ще си идем. Тук ще дойде Русия."

"Делегацията" е смаяна. Говорело се е, че московецът ще дойде, че казаците ще дойдат. Но така: "Тук ще дойде Русия", чуват за пръв път. Което звучи твърде убедително. За всеки случай носят пити с мед от току-що убит тръвен кошер. (Знае се и чий кошер е принесен в жертва - на Вълчовци.) Пашата твърдо е отказал да вземат нещо от селото, но мъжете го скланят, че трябва да почерпят за благия отговор. (А и за хубавата новина.) Идват и другите паши от щаба му, селяните бързо се оттеглят.

Беглеж е село, избягало от турски зверства, чувствата му към поробителя са отдавна установени - замръкването на турчин в Беглеж е било извънредно смъртоносно през столетията. Но в своята история е запазил за Осман паша образ симпатичен и великодушен, разумен, благороден и справедлив. Извън стереотипите в обрисуването на поробителя. Преданието, а сетне и летописецът са се отнесли с отговорност към историята на селото, както и към приноса си към българската история въобще. Историята трябва бъде справедлива. Защото само когато е честна към миналото, тя ще е честна и към потомците. И когато в академичен том или в обикновен учебник историческата справедливост е накърнена, ние все пак някой ден ще получим истината. Съвсем като писмо под вратата....



 ---------------
49
9250
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
49
 Видими 
22 Март 2018 20:51
22 Март 2018 21:00
Много хубава история, опусът много ми хареса - както винаги, но може би с една идея повече.

Честността е достойнство на силните характери, на хора отрасли с морал, етика, родолюбие, възпитание. Може и да са най-обикновени хора, може и големци, но тези качества са универсални и са на все-обозрение и достъпност.

Отворен въпрос обаче е кои, как и колко ще си вземат за изпът през живота си!
22 Март 2018 21:29
Беглеж е село, избягало от турски зверства, чувствата му към поробителя са отдавна установени - замръкването на турчин в Беглеж е било извънредно смъртоносно през столетията. Но в своята история е запазил за Осман паша образ симпатичен и великодушен, разумен, благороден и справедлив. Извън стереотипите в обрисуването на поробителя. Преданието, а сетне и летописецът са се отнесли с отговорност към историята на селото, както и към приноса си към българската история въобще.


Интересно, че преди известно време един форумец, Firmin беше дружно охулен именно заради основаната на фактите своя оценка за Осман паша.
22 Март 2018 21:30
===
22 Март 2018 22:26
22 Март 2018 22:58
бих добавил, че Осман паша по произход е кримски татарин, в турския генерален щаб и във войските са го наричали още "кара булгар", каквито са били повечето кримски татари, потомци на българите от Кубратова и Бат Боянова Велика Булгария..
22 Март 2018 23:07
Накрая - искам да предупредя: история е и онова, което не ни харесва!

Трябва да го приемем и запомним.
23 Март 2018 00:08
Дедо ми (Бог да го прОсти), говореше: "Чедо, турчин да ти е ортак! Хора на честта!"
По темата:
... Накрая - искам да предупредя: история е и онова, което не ни харесва!
23 Март 2018 07:18
Може би е добре да се рисуват успоредни животописи за да се придаде по-голяма достоверност и обективност. Да речем освен с така изказаната почит към Осман паша, да се обрисува и Сюлейман паша.

С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500, най-големият български град) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и събралите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия и изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти за Третата българска държава.
Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Дори много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град.
23 Март 2018 08:21
Г-н Донков,
Като сте на тема Руско-турската война, помолете Иво Хаджимишев да Ви покаже фотографиите на Иванов и Душек, които преди 10 години събра в изложба. И да Ви разкаже за онези, които не влязоха в изложбата.
Там е например снимката на казаци, единият от които е метнал малко дете на коня. Беше много известна като литография в България преди десетилетия като "казак спасява българско дете". Във руския военен архив описанието е, че спасеното дете е турче, изоставено при изселването на родителите.
И една неизвестна до тогава за мен - руски войници с пушки охраняват арестувани български селяни - мародери, хванати да разграбват изоставено турско село.
Иво смяташе, че патриотичния възторг около 130 годишнината тогава не е подходяща атмосфера за показването на тези, кайто и др. подобни.
Сега стана 140-тата годишнина, патриотизмът изби до върховете на правителството и все не е подходящо.
Може би днешната Ви колонка е стъпка в посока "снимка под вратата"?
Всяка война е като реката от приказката. За съвременниците си е мътна и кървава, после се сменят различни цветове, докато стане златна и вече всичко, което се е случило го излъскваме до блясък и не оставяме петна върху поводите си за гордост.
Приказката не казва кога водата отново става чиста и прозрачна. И показва всичко по дъното. И може да се пие.
23 Март 2018 08:28
А пък от Форума знам , "Сюлейман безумни" , е евреин. Г- н Донков пише много сладкодумно. Аферим!!!
23 Март 2018 08:33
Всяка война е като реката от приказката. За съвременниците си е мътна и кървава, после се сменят различни цветове, докато стане златна и вече всичко, което се е случило го излъскваме до блясък и не оставяме петна върху поводите си за гордост.

Така и трябва да бъде. Така се гради национално съзнание, така се обединява нацията.
23 Март 2018 08:41
За калин Донков- ! Да ни е жив и здрав и още дълго време да ни радва!
Но като че ли, още повече се зарадвах от появата на Йори!!! Добре си дошел отново! И ти от здраве да не се оттървеш! Дано и другите "стари" форумци се появят отново! Ехх, какъв форум бе преди години!
23 Март 2018 09:07
"Ще добавя, че селото е бежанско, спасило се е в Северна България от потурчванията в Източните Родопи през ХVI в."

В духа на статията, съветвам автора да направи справка и да установи без особени затруднения, че такива "потурчванията в Източните Родопи през ХVI в." са ставали без насилие.
23 Март 2018 09:19
Всяка война е като реката от приказката. За съвременниците си е мътна и кървава, после се сменят различни цветове, докато стане златна и вече всичко, което се е случило го излъскваме до блясък и не оставяме петна върху поводите си за гордост.


Удобно , нали ? Колкото повече се отдалечаваш от събитието , което не си изпитал на гърба си - толкова по-розово става , та чак златисто ! Не е поробване , а е присъствие ; не е клане а инцидент ; не е Освобождение , а окупация ; не е предателство , а сътрудничество ; не е фалшификация на историята , а "нов прочит" !
Те евреите затова са се запазили като народ и религия , защото 2000 години празнуват освобождението си от робство в Египет на Песах(Пасха), ВСЯКА ГОДИНА , по един и същи начин - за да не забравят и да не им се вижда робството розово , та чак златисто ! Всяка година празнуват освобождението си от Асиро-Вавилония на Пурим !
А късопаметни и безпаметни се хвърлят от едно робство към друго ! По-розово и по-златисто !
23 Март 2018 09:25
Индукция и дедукция.
23 Март 2018 09:26
След Плевенската епопея Осман паша е титулован "Гази". Гази Осман, т.е., който побеждава неверниците.
При едно служебно пътуване в Турция, домакините ни поканиха на вечеря в един ресторант на брега на Босфора, доста далеч от хотела, в който бяхме настанени. Когато пристигнахме видях, че улицата се казва "Гази Осман". Попитах турците дали избора на ресторант не е някакъв намек, но се оказа, че никой от тях не знаеше кой е Осман паша.
23 Март 2018 09:28
voivodata
23 Мар 2018 08:28
Мнения: 3,062
От: Bulgaria
Скрий: Име,IP
А пък от Форума знам , "Сюлейман безумни" , е евреин. Г- н Донков пише много сладкодумно. Аферим!!!

Ти ако от Форума черпиш всичките си информации и знания , можеш и да се застреляш в един момент !
Ако всичките Сюлейманчовци бяха евреи - Соломончовци , утре може да се окаже , че не сме били под Османско , а под Юдейско робство - не че няма такива напъни ! Ама тя простотията ходи по хората , а шапа по говедата !
23 Март 2018 09:40
https://www.youtube.com/watch?v=EBQJvSGuEFc
23 Март 2018 09:55
https://www.youtube.com/watch?v=9gP6teBIets
23 Март 2018 11:01
Чок觧,

23 Март 2018 11:03
Опитът ни на граждани в Третата българска държава е пресовал у нас едно унило убеждение, че и историята върви след победителите, че те пишат историята и че те ни изпитват за онова, което са написали в нея.

Усещам една нотка на несъгласие, на това, че сме добили нещо нередно. Дано не съм прав.
Аз смятам, че този опит е съвсем правилен и полезен. В днешното информационно общество можем да намерим достатъчно факти, които го подкрепят.
Тези, които се прекланят боговейно пред това, което им снася училището или телевизорът може и да живеят по-безгрижно, но все пак (според мен) в лееко заблуждение.
23 Март 2018 11:27
Всяка война е като реката от приказката. За съвременниците си е мътна и кървава, после се сменят различни цветове, докато стане златна и вече всичко, което се е случило го излъскваме до блясък и не оставяме петна върху поводите си за гордост.

Некой бе казал, че винаги можем да подредим смислено и красиво отрези от историята, но никога не откриваме днешния си път.
Като говорим за злато, имам спомен, че ти фалеше договора с "Данди Прешъс"?
Или се лъжа
23 Март 2018 11:29
Има една тема, която рядко бива разглеждана и споменавана покрай ншето освобождение. Това е за страданията на турското население. Калин Донков ни представя страховете на българското население от насилията на турците (а че са били съвсем основателни няма нужда да спорим). Но от друга страна има и много турци, които са бягали презглава от новата власт. Покрай тези, които е имало защо да се страхуват, често са тръгвали и техни роднини или съселяни. Без съмнение, някои от тях са умрели от несгодите на пътя или от психическо напрежение. В чужбина (а вече и в България) има книги по въпроса, но ми се струва, че тези книги за тенденциозни и изкривяват фактите. Въпреки това, подобни случаи е имало. А и както Йори спомена, сред българите е имало доста харамии и кръвници (все едно не го знаем и от "Капитан Петко войвода".
На война като на война. Гадна работа и страдания. Обикновено за честните и кротките.

Съвсем резонен е въпросът, до каква степен можем да градим националното ни самосъзнание с цензуриране и моделиране на историята? Дали един трезв поглед и самокритичност не би бил донкихотовщина сред море от стръвници, които ще ползват всяко наше признание за да ни вменяват вина и да ни отричат правото да им търсим сметки за техните прегрешения? Дали пък, ако имаме критично отношение към собствените си кривици в миналото, това няма да ни помогне да не ги търпим в настоящето? Което пък да освободи наследниците ни от въпроса какво да правят с нашите кривици.
23 Март 2018 11:36
venstar
23 Мар 2018 11:29
Мнения: 1,908
От: Germany
Скрий: Име,IP


След 500 години робство , клане и дране какво очакваш ? Да ги изпратим по живо по здраво с погача и бъклица ? Да , едва ли всички те са виновни за събития , станали преди 500 години , но обикновено го отнася този , който е "под ръка" . Както казват :"Покрай сухото гори и мокрото."
23 Март 2018 11:39
Чок觧 23 Март 2018 11:36
След 500 години робство , клане и дране какво очакваш ? Да ги изпратим по живо по здраво с погача и бъклица ? Да , едва ли всички те са виновни за събития , станали преди 500 години , но обикновено го отнася този , който е "под ръка" . Както казват :"Покрай сухото гори и мокрото."

Точно така. Факт. За съжаление.
И днес много хора си го отнасят заради други.
23 Март 2018 11:41
П.С. Много ми хареса разказа ти за Стоян Стоянов. Включително и като история, която си е истинска и без позлатяване.
И без подреждане, и без захаросване, и изобщо
23 Март 2018 11:48
Заради "добрият" Осман Паша колко руснаци и румънци загинаха при Плевен?
23 Март 2018 12:05
На мен дядо Иван Вазов ми върви задължително с Освобождението. По повод Осман паша и страданията на турското население тутакси се сетих за "Една Одисея из Делиормана". Жалко, че май не я включват за изучаване в училищата. Прелестна!

Има и филмче, но постничко - https://www.youtube.com/watch?v=UhEqYLSrYhI
23 Март 2018 12:12
LEFT
23 Март 2018 11:48
Заради "добрият" Осман Паша колко руснаци и румънци загинаха при Плевен?

Очевидна е задачата на Осман паша да загиват руснаци и румънци, а по случайност е нам-си-къв-си.

Познаващият човек изобщо и историкът по-специално трябва да избягва две опасности - да не забележи очевидното и да преувеличи случайното. Първата е по-голяма; най-трудно се виждат очевидните неща.

Имам питане като говорим за очевидното: какво стана с раздържавяването у нас през 1988-1989 г.г.? По-подробничко зададох въпроса в темата ДЕМОКРАЦИЯ
23 Март 2018 12:30
LEFT23 Март 2018 11:48
Заради "добрият" Осман Паша колко руснаци и румънци загинаха при Плевен?

Явно Осман паша е бил добър военен и е успял да организира ефективна отбрана. От друга страна, до идването на Тотлебен руснаци и румънци се хвърлят на много необмислени атаки и затова дават големи жертви. Война. Турчинът е бил на по-високо военно ниво от противниците си. Във военно отношение, бил е по-добър от тях. До Тотлебен.

Разказаната случка представя Осман паша като човек. Встрани от бойното поле. Очевидно е, че в този случай той е проявил хуманност и цивилизованост. Което му прави чест. Спокойно е могъл да си каже, "онези гадни московци искат да отнемат земята ни заради тези гадни гяури" и да пусне войската си да се позабавлява малко. Хем ще се надъхат, хем ще се нахранят. Постъпил е като военнен с чест. Войната е на бойното поле, а гражданското население не трябва да се закача.

Сравнението със Сюлейман и разоряването на Стара Загора и околността показва разлика в хората. Че не трябва да лепим етикети (колкото и лесно да е). Това ни пречи да опознаем човека, с когото си имаме работа. А това е изключително важно и в случая, когато този човек е приятел и съдружник, както и ако е противник.
23 Март 2018 13:38
venstar
23 Март 2018 12:30
Явно Осман паша е бил добър военен и е успял да организира ефективна отбрана. От друга страна, до идването на Тотлебен руснаци и румънци се хвърлят на много необмислени атаки и затова дават големи жертви. Война. Турчинът е бил на по-високо военно ниво от противниците си. Във военно отношение, бил е по-добър от тях. До Тотлебен.

Без да омаловажавам уменията на Тотлебен - впрочем непряк родственик трето поколение на Gottlob Curt Heinrich Graf von Tottleben - изключително колоритен тип, служил на кого ли не, изменник, крадец; умира като руски генерал, на 10 октомври 1760 приема първата капитулация на Берлин пред руснаците - преломът идва преди всичко след пристигането през октомври 1877 на руските гренадерски полкове.
Преди тях турците действително са били по-добре подготвените, но не поради Тотлебен. Братушките отначало са смятали "шапками закидать Турцию" и едва след неуспешните атаки при Плевен спешно изпращат в България 32 гренадерски полка.
23 Март 2018 15:46
Но в своята история е запазил за Осман паша образ симпатичен и великодушен, разумен, благороден и справедлив. Извън стереотипите в обрисуването на поробителя.


Тия стереотипи са в сила до 1878 г. Във възрожденската литература и публицистика няма образи на добри и великодушни турци, което е съвсем разбираемо и оправдано с оглед на преследваните цели. Те там са само зверове, убийци, крадци, развратници.
Само след десетина години обаче положителни образи на човечни, добри и благи турци се появяват и в мемоарите, и в художествената литература. По-късно и в краеведската книжнина, на която се позовава г-н Донков. Но тъй като в тази книжнина се използват късно записани устни предания, нейната надеждност като исторически източник не е особено висока, или поне лесно може да бъде оспорена.
За съжаление, микроисторията и и изобщо "новата историческа наука" никак не е популярна сред българските историци. Наскоро тя отново биде яростно нападната от един изкукуригал академик общественик. Та няма как да очакваме историята да бъде по-балансирано представена, особено пък в учебниците. 80 % от публиката също не иска да се разбутват наложените представи, независимо дали са верни или фалшиви - "Така сме го учили ние, така трябва и децата ни и внуците ни да го знаят".
23 Март 2018 15:52
Д-р Тормозчиян
23 Мар 2018 15:46
23 Март 2018 16:54
Д-р Тормозчиян 23 Март 2018 15:46

Художествената литература не е историческо доказателство за добротата или лошотията на конкретен човек или група, но дава представа за авторовото разбиране и нагласите на читателите.

Наличието на "лоши" герои българи (чорбаджии, предатели, и пр.) в предосвобожденската ни литература показва, че хората са съзнавали, че и в нашето стадо има черни овци. Стъпката към "и в другите стада има бели овци" не е голяма, но се вижда едва след Освобождението. Да вземем един Йовков и неговия "Шибил".

Тези дни четох за многократното опожаряване на Свищов от русите при войните преди 1877. Решили да приложат тактиката на изгорената земя при отстъпването си.

Не си спомням Хвърковата чета на Бенковски да е влизала в бой с турците. Но за това пък, запалила няколко български села за да накара селяните да си развалят рахатлъка и да се хванат за оръжие.
23 Март 2018 17:51
Художествената литература не е историческо доказателство за добротата или лошотията на конкретен човек или група, но дава представа за авторовото разбиране и нагласите на читателите.


Зависи и от жанра на произведението. Разказите на Вазов например в повечето случаи са от очерков тип, т.е. в тях той се придържа много по-близо до действително случилото се и в много по-малка степен използва художествена измислица. Затова можем да смятаме, че примерно разказът "Дядо Нистор" отразява реалистично и достоверно промяната в настроенията и появата дори на носталгични нагласи по турското време, съвсем скоро след радостта от прогонването на турците:

Дядо Нистор не беше дотам доволен от освободена България.

Не че той милееше като някои ръждиви чорбаджии за блаженото време, когато можеха свободно да грабят наедно с турците сиромашта; не че не беше си въздъхнал и той радостно, когато видя, че вятърът помете паши и заптиета из България; не че не беше плакал като дете, когато първи път среща извън Стара Загора авангвардията на Гурка, нито пък че нужди или грижи го гризяха извътре, та му не даваха да се порадва мирно на свободата на отечеството; напротив, дядо Нистор беше спокоен сега на старините си и честит домашно. Баба Нисторица - здрава и подмладяла, четири сина като соколи и се на служба, които го не оставяха да оскъдува. От хората почет и от бога здраве. Какво имаше повече да желае дядо Нистор? Той благодареше бога и благославяше името на царя освободителя.

Но, казахме, дядо Нистор не беше съвсем благодарен от положението. Великият преврат беше донесъл и велики промени. Нож и огън бяха минали над родния му град и изтребили заедно с гнездото му много стари връстници, приятели и привързаности и оставили много пусти кътове в сърцето му. Новите хора, които поникнаха кой знае как, му бяха непознати, а новите наредби, които замениха старите - някак си опаки и противни. Той, човек на миналото, се виждаше чужденец в тая нова България, създание на един политически трус. Тя беше за него като един непознат бряг, на който го е изфърлила една буря. Мъчно се привиква на новото в стари години. Нему му беше особено шуто във В., дето сега живееше при най-стария си син, окръжен управител, далеко от родното пепелище, от привичките си, от възпоминанията си и от широките зелени ливади... Той се огорчаваше, че градината с овошките и миндаловите дървета, садени от него в младини, стоеше неразчистена и буренясала; че дворът му сега стои разграден и из грамадите лазят жаби и влечуги. Едно време той ечеше от многобройната му челяд и благодат божи царуваше там... Гнездото го струполи бурята, птиците се пръснаха на четири страни...

- Отгледахме синове и сега не можем да ги видим в очите, се едно е, като че ги нямаме... Те сираци без нас и ние сираци без тях. Каква файда, че се освободихме? В турско време челяк знаеше, че има челяд... Сега сме с тебе две кукувици без гнездо - казваше той горчиво на жена си, преди още да бяха повикани от стария си син.

После дядо Нистору не харесваха демократическите нрави, които се възцариха подир изтикването на турците. Кой е господар сега и кой слуга не можеш позна, мислеше си той. Наш Никола, който се чете по-горно от каймакамина, отива да се черпи в Костовата кръчма с градинарите, а на Стоянчовата сватба игра ръченици!... Той още си мисли, че е син на ракъджи Нистора!... Прилично ли е това? Де остая големството? Де му остая почитанието на царски човек? Ех, на турците, да ги порази, е дадено и салтанат, и господарлък. А нам дай слава - и на свиня звънец.

При тия причини за незадоволство от новия ред се притуриха и други - пак важни. На дяда Нистора се виждаше, че няма милост вече. Новите закони са люти и гаче и хората станаха такива. За малка кривда те впримчат, дадат те на съд, на адвокати и господ да ти е на помощ. Не минуват молби, не гледат на човека... Не съсипаха ли така Тодорча Коев, ковчежника, задето нашли малко кусур в касата? Оставиха го на пътя с шест деца! Гаче царщината щеше да пропадне от двайсетина лири... При турците беше лошо наистина, но като паднеш на аман, като пуснеш нещо под седжедето, намираш милост и прошка - ако ще би и човек да си утрепал. Не, не, имаше човещина у турците. Биеха, ама и милуваха... Милостив народ бяха. Ние сме зверове, боже, прости!

Още дядо Нистор намираше, че и правда нямаше вече; хлапетии, невидели и неопитали нищо, нямат кол побит тук, изведнаж ги туриха нависоко, да бъдат министри и големци, а старите ритнаха зад вратата... Дойдоха готовановци, които не са рекли едно ох от турците и ни седнаха на врата!... За тях ли се само биха русите?

Като се поставяше на тая точка, почтеният старец виждаше още един куп работи криви и неприлични, които не се миряха с неговото неопределено и мъгливо понятие за свободата. На всяка стъпка срещаше противоречие на дълбоко срасналите се с душата му мировъзрения и привички. Пустотата, която ставаше около му, и товарът на годините усилваха в него враждебното чувство и го раздразваха против тоя нов свят, който не разбираше и в който нямаше какво да прави! Животът тежеше.

- Не, аз трябва да ида да си гледам имането и мюлка; тук нямам работа - казваше си той и въздъхваше за зелените си ниви и ливади под Средна гора.

Една важна точка стоеше в обвинителния акт на стареца против нова България. Той намираше, че веселбата бе изчезнала. Нямаше вече весели хора. Светът е станал угрижен, завзет с работа и се бърза. Дори и децата зафърлиха игралките си и фанаха да мислят като дърти... Петимен съм станал да видя пиян човек... Преди имаше време и за работа, и за почивка, па и за веселба. Сега политиката не оставя никого да спи и трови кръвта и на стари, и на млади... Това ли им е свободата?


https://www.slovo.bg/old/vazov/18911893/ddnistor.htm


Това е писано в 1888 г.!
23 Март 2018 18:04
Паша ефенди, заповядайте на войската да не плаши жените и децата. Каквото трябва на войската, всичко ние ще дадем." По-нататък кметът му говори, че селото е мирно и тихо, че си плаща данъците и занапред ще ги плаща, че в селото няма лоши хора, всички си гледат работата и с политика не се занимават."

Преклонена главица, сабя не я сече. И кои са лошите хора в селото? Лоши са тези, които са искали Свободата с оръжие в ръка и с политика.
24 Март 2018 02:26
Паша ефенди, заповядайте на войската да не плаши жените и децата. Каквото трябва на войската, всичко ние ще дадем." По-нататък кметът му говори, че селото е мирно и тихо, че си плаща данъците и занапред ще ги плаща, че в селото няма лоши хора, всички си гледат работата и с политика не се занимават."

Наивници, страхливи!
Вместо да хванат гората или да помагат на руската имперска армия и на румънските части, които са воювали за християнското население, те тръгнали да дават всичко на турската окупационна войска! Тези хора не са знаели с какво си имат работа. Имали са късмет. Ми ако не беше Осман, а Сюлейман всички щяха да бъдат изклани, без значение, че си плащали данъците, че си гледали работата и с политика не се занимавали.

https://www.youtube.com/watch?v=nKRZ2vq_nnk
Russo-Turkish War - Romanian Army
Вечна слава на руските, румънските и българските воини загинали при обсадата на Плевен!


ПП
Както е казал Левски: "Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия!"
24 Март 2018 20:15
Винаги с удоволствие чета есетата на Калин Донков! Но поводът да се включа днес е, че го правя от името на съпруга си Марин Василев, който почина преди десет дни и който много харесваше и четеше "Сега" и особено форума. И двамата смятахме този форум за изключително интелигентен. Той почти не публикуваше, защото мислеше, че не може да се мери с познанията и ерудицията на форумците. Но да чете и обсъжда с мен коментарите по харесала му статия беше много емоционално и разведряващо за него. Благодаря на всички, които той познаваше по никове и които бяха за него глътка свеж въздух в душнотп ни настояще!
25 Март 2018 05:32
След 500 години робство , клане и дране какво очакваш ? Да ги изпратим по живо по здраво с погача и бъклица ?

Дано да не ти е вродено това бездушие което проявяваш. Иначе браво, че се приемаш за българин. Аз също, но за разлика от теб си давам сметка, че да всяваш омраза е нехуманно и греховно. Не зная на какво "клане и дране" си присъствал, но нали знаеш, че и за твоя етнос много неща се говорят. И то много "по-обемни". Мога да постна доста зверства и кланета описани от сърби, гърци, турци и т.н. които българите са правили, но не виждам смисъл от това. Просто историята е това което е. Може и да не ни харесва, но нагласянето на фактите, както да речем за Батак, си е чиста шизофренична политика - не иде някак си да кажеш, че българи мюсюлмани са клали българи християни. Е да, ама не! Винаги идва Видовден. Лошото е, че такива лекомислени изказвания не носят нищо добро на нацията. "Кланета и дранета" е имало и преди, и след времето на османлиите. Бих казал и по-свирепи. Обаче всеки който се опитва да разделя българската нация, един ден ще си го получи. Независимо дали се казва Доган или Каракачан. Има и такива които поради съществени пропуски във възпитанието си, имат дефицит на чувствителност и не могат да разберат, че могат да засегнат чувства на нормално мислещи хора които също са против "кланета и дранета". Защо го казвам това? Ами защото примитивните 80%, четейки за тези "кланета и дранета", незнайно как, пренасят някаква вина върху сегашните турци, български граждани. И това е неоспорим факт. А с какво и защо са виновни сегашните турци, само един болен мозък може да обясни. Е, сега разбрали ме? Не е ли по-добре да търсим общото и доброто което ни сплотява? Защото, щем нещем, ние българите и турците сме си близки. И не е твоя работа драги ми Чоки да се вклинваш тъдява.
25 Март 2018 06:12
Чета ви тука под един толкова хубав разказ,в тази тъй патриотична дискусия..И не мога да проумея себе си?!Аз или съм нещо тотално сбъркан,или не съм българин...Или и двете заедно?!
Няма как да е друго моето!Щом ни през ума ми,ни през сърцето ми не ми е минала и за секунда мисъл или усещане-че ония 18-19 годишни момчета и момичета с турски имена пред мене преди 30-40 години...На които обяснявах законите на електротехниката и автоматизацията на производството...Са отговорни пред мене за 500-те години османско робство.
И така съм до ден днешен-вече стар човек.
Извинявам се на всички Българи за това!
25 Март 2018 08:05
Those heroes that shed their blood and lost their lives ... You are now lying in the soil of a friendly country. Therefore rest in peace. There is no difference between the Johnnies and the Mehmets to us where they lie side by side here in this country of ours ... You, the mothers who sent their sons from faraway countries, wipe away your tears; your sons are now lying in our bosom and are in peace. After having lost their lives on this land they have become our sons as well.

Това е казал Мустафа Кемал за падналите в битката за Галиполи , сам участник в нея, за падналите австралийци , канадци и англичани . Обърнал се е и към майките им . Заливчето е наречено Анзак Ков на името на новозенладските и австралийски въоръжени сили .
25 Март 2018 09:23
Nebol
25 Мар 2018 05:32
Мнения: 1,659
От: United States
Скрий: Име,IP

Ти пак започваш старата песен ! Говорим за времето на Руско-Турската война и след нея ! Тогава е било натрупана много отрицателна енергия и покрай тия турци , които са безчинствали(башибозука най-вече) са пострадали и невинни турци с които българите са живели врата до врата ! Какво бездушие те е патило , какви етноси , какви глупости ? Както аз не нося отговорност за това , което са правили дедите ми преди 100 години , така и ти не носиш отговорност за ония турци , които са "клали и драли" преди 500 години ! Да не говорим , че не са били само турци , а е имало и араби , арнаути , черкези и какви ли не още от цялата Османска империя - вероятно и грузинци-еничери !
Този , който се опитва да разделя нацията е създал Движението за права и свободи ! Това движение , с членове 90% турци предизвика като ответна реакция създаването на ОКЗНИ , "Атака" , ВМРО , ПФ и какви ли не националистически движения . Някои от тези движения освен , че са националистически и шовинистически , са антиеврейски и фашистки или - ДПС създаде предпоставките за възникването на движения разделящи българското общество ! Движения , сеещи омраза към небългарските етноси , включително арменците и руснаците ! А примитивите от 80% се лекуват със знание , обучение , възпитание , понякога и с бой !
25 Март 2018 09:58
Осман паша ( става "Гаази" след отбиването на Втората атака на Плевен) е най-способния османски генерал по време на войната от 1877-78г. Истински късмет е , че е останал блокиран в Плевен , защото ако той беше на мястото Мехмед Али паша, Източнодунавската армия надали щеше да бездейства по този начин , нито пък щеше да опропасти толкова бездарно Централната армия, като Сюлейман паша (схващането, че този гьотферен е евреин , очевидно още битува, макар, че беше оборено напълно отдавна). За рицарското му поведение към цивилното население на блокирания град има доста свидетелства, включително и документиран разстрел на трима турски войници, позволили си да задигнат нещо от българска къща. Качествата му са оценени по достойнство и след завръщането си от почетен руски плен, кариерата на Осман се развива скоростно за да стигне до военен министър, а впоследствие и главнокомандващ в победоностната за Портата Гръцко-турската война от 1897г.
25 Март 2018 10:59
Турецкий гамбит/ Турски гамбит (2004)
https://openload.co/embed/LcK1GVlzpYs/
25 Март 2018 12:01
На война като на война. Всичко е имало. Историята не е само черно-бяла. Писала съм в този форум за прабаба ми, бежанка от Гюмюрджинско. Когато се чува, че башибозукът иде и коли наред, стягат колкото могат багаж и преди да тръгнат през баирите към българско, комшията турчин ги подслонява в къщата си като казва - като ще колят, да колят наред...Историята обикновено се пише глобално, тя не се интересува от индивидите.
25 Март 2018 13:25
Накрая - искам да предупредя: история е и онова, което не ни харесва!

Съгласен съм. История е и онова, което не ни харесва!
Не ни харесват и тези малко известни факти, например за Legion Polski w Turcji :
НА ВНИМАНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА : ЕТО КАК ПОЛЯЦИТЕ СА "ОСВОБОЖДАВАЛИ" БЪЛГАРИЯ


Как поляки Болгарию «освобождали»
---
В рапортах казачьих офицеров донских полков Дунайской армии, действовавшей в 1877-78 году против турок, указывалось, что среди убитых их казаками башибузуков обнаруживались тела европейцев. Причем на некоторых даже имелись нательные кресты. Однако это не мешало им участвовать в массовых убийствах болгарских мирных жителей – о чем свидетельствовали «бусы» из человеческих ушей. Эти европейцы – польские добровольцы решившие сражаться против России и православия на стороне турок. Так сказать, «За нашу и вашу свободу!»...

Но если среди башибузуков обретались разрозненные рядовые бандиты 1863 года, их известные главари появились перед началом войны в Константинополе. Там собрались такие именитые мятежники, как Мариан Лангевич (Ланги-бей), Теофил Лапинский (Теффик-бей), Владислав Костельский (Сефер-паша), Константин Божецкий (Мустафа Джелаледдин-паша) впоследствии убитый во время карательной операции против черногорских патриотов.

Между прочим, многие польские наемники султана охотно принимали ислам, поскольку настоящей «религией» для них была только ненависть к России.

Усилиями поляков был сформирован Польский легион в Турции (Legion Polski w Turcji), состоящий из двух отделений европейского и азиатского...
Владислав Замойски (состоявшего главным образом из поляков, и небольшого количества болгар). Принял участие в восстании 1863 г.

А затем оказался в турецкой армии в Болгарии, где принял активное участие в жестоком подавлении болгарского апрельского восстания 1877 года (геноцид, развернутый карателями и вынудил Россию начать войну). Был убит в битве под Кизларом, в которой был разгромлен западный отряд Польского легиона...

Вот так воевали поляки за «освобождение» Болгарии. Справедливости ради следует сказать, что конкретно против болгар у польских наемников не было ничего, кроме того, что они православные, и их поддерживает Россия. Как говориться, ничего личного.
Можно возразить, что поляки были и в Русской Армии. Но, в отличие от добровольцев в рядах османских войск и башибузуков, они воевали по принуждению, отбывая воинскую повинность...

В силу многочисленных случаев измен, дезертирства и перехода на сторону неприятеля (у имама Шамиля был даже духовой оркестр из польских перебежчиков, развлекавший мюридов мазурками и полонезами) солдат-поляков рассматривали как ненадежных, и старались держать подальше от соприкосновения с неприятелем, на тыловых службах и работах.

Были в русской армии этнические поляки - сознательные воины, верные присяге своему государю. Некоторые из них достигли высших должностей. Начштаба Дунайской армии Артур Непокойчицкий, Казимир Левицкий, генералы Дмитрий Нагловский, Адам Квецинский, Константин Бискупский сражались за освобождение порабощенных славянских народов.

Но в сегодняшней Польше они считаются не воинами-освободителями, а коллаборационистами и национальными предателями. Зато как героев почитают тех, кто вместе с башибузуками резал и насиловал болгарских женщин и детей.

В свете этого «политкорректная» речь Румена Радева не только плевок в сторону освободителей, но и глумление над памятью тысяч болгарских мучеников.
Автор: Борис Джерелиевский


http://www.pan.bg/view_article-49-424025-showimg1-na-vnimanieto-na-prezidenta-eto-kak-polyacite-sa-osvobozhdavali.html#showimg
26 Март 2018 01:49
Този , който се опитва да разделя нацията е създал Движението за права и свободи ! Това движение , с членове 90% турци предизвика като ответна реакция създаването на ОКЗНИ , "Атака" , ВМРО , ПФ и какви ли не националистически движения .

Чоки, това което си написал е абсолютен булшит. Аз също смятам, че ДПС не върши нищо от това което очакват турците, но коя ли българска партия е адекватна?
В същото време искам лекичко да ти припомня 1985 г. и 1989 г. и издевателствата на комунистическия режим над турците. Та първопричината беше именно това, да се създаде партия която да се бори за правата на турците в България. Естествено, че почти в нищо не успя. В България все още не си добре приет ако си турчин. Част от това е и заради ДПС. Ама по-голямата част е от предразсъдъци и наслоения поощрявани от такива като теб всезнайковци. Очаквах, по-голяма чувствителност от теб, поради разни исторически причини, ама явно съм се заблудил. Върви изкарай едни курсове по чувствителност, може и във втората ти родина и пак заповядай. Не се шегувам, може пък да научиш нещичко. Или просто прочети JJ6.
26 Март 2018 12:05
Аз втора родина нямам ! Не съм всезнайко - пиша това , което съм видял и което съм говорил с хората , с турците . Курс по чувствителност карам цял живот - други са тия , които имат нужда тепърва от такъв . Остани си със здраве , може да се окаже и че се познаваме лично - много приятели турци имам . Зейнел борчето от Русе , дето живее или живееше в Бурса , ветеринар , ако не се лъжа познаваш ли го ? Приятели сме с него .
Историята - добра или лоша , не трябва да де пренаписва ! Но не трябва да държим карез и за неща , случили се преди стотици години !
В България все още не си добре приет ако си турчин
- докато има партии като ДПС , ДОСТ и други подобни - така ще бъде !
28 Март 2018 16:03
Представата на балканския роб за свобода - да си има свои роби.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД