:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,010,735
Активни 135
Страници 17,018
За един ден 1,302,066

Какви фалшиви новини? Медиите са фалшиви

Мизерията на българската журналистика в ерата „Пеевски“ блесна с отсъствието си от Европейските преснагради
Снимка: Даниел Вежел, www.europeanpressprize.com
Победителите в конкурса за Европейска преснаграда през 2018 г.: (от дясно на ляво) Майкъл Обърт, Шарл Буто (от екипа на Местно бюро), Ида Есперсен, Стефан Орел, Драган Бурсач.
В бляскавата церемония в Будапеща на тазгодишните Европейски преснагради България блестеше миналата седмица с отсъствието си. Сред 807-те кандидати от 47 държави нито една българска публикация не се приближи до номинация за престижното отличие. И как да се приближи, като в "ерата на Пеевски" българските медии се отдалечават с бясно темпо от качествената журналистика?

Откакто наградата бе учредена през 2013 г. от базирана в Холандия фондация,



само две български имена са стигали до финала на състезанието:



Георги Готев за иновативност през 2013 г., но в чуждестранна медия (базираното в Брюксел електронно издание Юрактив), и Светослав Терзиев през 2015 г. за коментар във вестник "Сега". Показателно е, че номинираният коментар на "Сега" под заглавие "Брюксел за България: Не е цирк, а менажерия" предизвика интерес, защото въз основа на първия (и единствен засега) антикорупционен доклад на Еврокомисията освети през февруари 2014 г. връзката между империята на Пеевски (в тандем с майка му Ирена Кръстева) и боса на фалиралата по-късно Корпоративна търговска банка - Цветан Василев. Към този момент симбиозата Пеевски-Василев се смяташе едва ли не държавна тайна, а и до днес медийният император отказва да признае в коя банка е хвърлен пъпът му.

Изборът на Будапеща за раздаване на наградите за 2018 г. бе обяснен съвсем ясно - "да се даде подкрепа на унгарските журналисти и на всеки в тази държава, който се бори за правото на свободно слово". Организаторите добавиха, че Унгария се готви за общи избори на 8 април, "в които премиерът Виктор Орбан отправя предизвикателство срещу независимия печат". Затова дадоха водещата дума на унгарския журналист, писател, университетски професор и защитник на човешки права Миклош Харащи, предложил като депутат през 90-те години първите законодателни текстове за свобода на печата в следкомунистическа Унгария. В неговото слово



всичко казано за Унгария можеше да се замени с думата "България":



"Тази престижна награда, изразяваща почит към качествената журналистика, има голямо значение за страна, която вече е отишла отвъд пределите на разпространението на политически мотивирани фалшиви новини. Ние сме доминирани от фалшиви медии, подкрепяни от правителството чрез парите на данъкоплатците. Накратко, добре дошли в новата държава на пропагандата в Европа, представляваща квазидемократичен и квазипазарен камуфлаж", каза унгарският публицист и продължи: "Споделяме вашето възмущение от най-нелепата фалшива новина, чрез която популистки политици клеветят отговорни журналисти, а именно, че разпространяват фалшиви новини. Порядъчните медии се превърнаха във врагове, защото не са фалшиви. За да се стигне до това положение, трябваше да има фалшива демокрация, фалшив пазар и фалшив конституционализъм". По-нататък той изброи познатите и в България похвати на унгарските власти за превземане на медиите:

Приемане на медиен закон за регулиране и лицензиране на всички медии през непрозрачен Медиен съвет от 5 души, определени от управляващата партия (в България периодично се предлагат идеи за медиен закон и обща регулация, като целта е да се ударят печатните и онлайн изданията, които не подлежат на лицензиране);

Деформиране на медийния пазар чрез насочване на пари на данъкоплатците към избрани олигарси (в България се откроява един такъв) със задачата да купуват независими медии и да ги превърнат в глашатаи на правителството;

Назначаване на приближени до премиера лица за собственици на печатни издания (в България удобни на властта хора внезапно се оказаха фиктивни милионери, способни да се представят не само за собственици, но и да претендират, че сами издържат вестници);

Насочване на почти всичката държавна реклама към проправителствени олигарси (у нас е един, но с подгласници от групата на фиктивните собственици);

Закриване на издания, които правят разследваща журналистика, под предлог че са нерентабилни (например "Непсабадшаг");

Превръщане на обществените радио и телевизия и държавната агенция в отдели на правителството.

Раздаването на Европейските преснагради стана в навечерието на 15 март, който е национален празник в Унгария и се отбелязва като Ден на революцията и борбата за свобода от 1848 г. По този повод домакинът на церемонията Ищван Рев, който е директор на архивите на Вера и Доналд Блинкен, свидетелстващи за унгарската съпротива срещу тоталитарния режим, направи връзка със събитията преди 170 години: "По време на революцията от 1848 година едно от главните искания бе да се отмени цензурата над печата и да се освободят журналистите от затворите. Затова годишнината е и празник на свободата на словото в Унгария". Той се оплака, че правителството на Орбан иска да закрие този център на националната памет, защото дава терен на събития, които осъждат посегателствата над свобода на словото.

Съзнавайки, че проблемите в Унгария не са единствени в Европа, организаторите бяха поканили на дискусия преди церемонията журналисти, освен от Унгария, също от Полша, България и Турция да разкажат за медийните неволи и притеснения в своите страни. Заглавието на срещата бе директно:



"Перспективи и изпитания за журналистите в европейски страни с ограничена свобода на печата"



Много интересно бе позиционирането на България в тази група, защото според световната класация на организацията "Репортери без граници" тя се намира по средата (109-о място), между Полша (54-то място) и Турция (155-о място). Полските журналисти от "Газета виборча" Борока Паражка и Бартош Велински разказаха за всекидневния натиск на управляващите популисти от партията "Право и справедливост" на Ярослав Качински върху свиващия се свободен печат, който смятат за "враг номер едно". Турската журналистка от сайта "Черно море" Зейнеб Шентек каза, че диктатурата на президента Реджеп Ердоган поставя под въпрос не само оцеляването на свободното слово, но и физическото оцеляване на журналистите. Боряна Джамбазова от международната мрежа за насърчаване на качествената журналистика "Прес старт" разказа за усилията на нейната организация да набира помощи за журналисти в различни държави, но пропусна България. За компенсация на пропуска пратеник на "Сега" отправи въпрос към присъстващите представители на елитни европейски медии: "Можем ли да разчитаме на вашата професионалната солидарност, преди да видим края на качествената журналистика в България?" Той предложи на тяхното внимание издадената през януари "Бяла книга за свободата на медиите в България". Оказа се, че някои от тях вече я бяха чели в интернет и имаха представа за българския медиен пейзаж. Те посрещнаха с интерес идеята следващата или някоя друга церемония на Европейските преснагради да бъде в България като подкрепа за трудно оцеляващата независима журналистика.

----

ПО 10 000 ЕВРО ЗА НАГРАДЕНИТЕ



- За отличаващ се репортаж: Наградата получи Майкъл Обърт за "Ловецът на хора", публикуван в "Зюддойче цайтунг магазин", който разказва как самозвани "спасители" в Средиземно море правят услуга на ЕС да разубеждават чрез тормоз край бреговете на Либия мигранти да пътуват към Европа. Авторът е бил ранен, а Брюксел си затваря очите за човешките страдания.



- За иновация: Наградата получи "Местно бюро" - петима автори от проект на 450 журналисти от местни издания във Великобритания, които работят в мрежа за разследващи публикации по повод предсрочните избори на 8 юни 2017 г., когато Тереза Мей едва запази премиерския си пост.



- За разследваща журналистика: Наградата получиха журналистките Стефан Орел и Стефан Фокар, публикували в "Монд" разследването си за "Досиетата Монсанто". Те разказват как американската корпорация "Монсанто" оркестрира черна пиар кампания да дискредитира Международната агенция за изследвания на рака, за да спаси своя хербицид глифозат, който е потенциален канцероген.



- За мнение (коментар): Наградата печели Драган Бурсач от Босна и Херцеговина за "Третият разстрел на момчето Петър от Конич", публикуван в сайта на "Ал Джазира Балкани" - международна телевизия с клон в Сараево. Той описва как 7-годишно сръбско дете е било водено през юли 1992 г. два пъти на разстрел - първия път с цялото му семейство, когато оцелява под труповете на родителите си и по-малкия си брат, и втория път, когато отива да разкаже на властите престъплението и бива убито, за да не излезе наяве истината за босненските зверства срещу сръбското население. Третият разстрел е прикриването и досега на етническото прочистване на сърби в Босна.



- Специална награда: Присъдена бе на Ида Есперсен за "Това престъпление се нуждае само от бедност, интернет и купувач от разстояние". Датският вестник "Юландс постен" публикува необичайно разследване, което разкри как 70-годишен датчанин поръчвал сексуални престъпления срещу 346 деца, които никога не е срещал, в страна, която никога не е посещавал. Той плащал за сексуални посегателства над филипински деца през 2011-2016 г., които му били показвани по интернет.
Снимка: Светослав Терзиев
Дискусията за страните в Европа с ограничена свобода на печата нареди и България сред проблемните държави.
18
7690
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
22 Март 2018 20:47
в "ерата на Пеевски" българските медии се отдалечават с бясно темпо от качествената журналистика?


Преди са били по-близо ли?
22 Март 2018 20:55
*
22 Март 2018 21:47
99.99% ОТ ПРЕСАТА ХРАЧИ ПЕЕВСКИ, ЧЕ КОНТРОЛИРА 99.99% ОТ ПРЕСАТА
22 Март 2018 22:48
В статията липсва критичност спрямо прокопиевските медии, а те с нищо не са по-нефалшиви и по качествени от тези на бебчото на байтуй. Остава впечатлението, че се угажда на прокопиев и дабългарюгите .
22 Март 2018 23:17
Светослав Терзиев
23 Март 2018 03:26
Така. Ние разбрахме, че Сега е против Борисов и за това му е виновен Пеевски. Можем да се съгласим с първото. Но крайностите и манипулациите ни идват в повече. Какво пречеше на медията да получи награда, ако я заслужи? Не че няма някакви попадения, но не са съществени. Като цяло бг журналистиката е ялова, елементарна. Почти няма анализ. А разследванията са поръчкови. И за това са виновни: 1.Еврофондовете. 2. Парите от правителството. 3. Парите от рекламодателите. Т.е. частната медия е корумпирана, зависима, страхлива.При свитият медиен пазар и липсата на интерес у читателите заради ниското ниво и непосилните цени няма как да се развива медиен бизнес. Който получава пари да рекламира ЕС и Истанбулската конвенция няма как да се радва на доверие. Липсва журналистически ресурс отвсякъде. То не е само да препечаташ някоя новина, а трябва да откриваш новината и да знаеш повече от всички, за да заслужиш наградата. Обслужващата журналистика такъв ресурс и кураж няма. И за това не е виновен Пеевски. А собствениците на медиите.
23 Март 2018 08:17
A преди "ерата Пеевски " бг - журналистиката беше перво качество.
23 Март 2018 12:02
И в България има една журналистка с остро перо и тя се казва Велислава Дърева, но за нея няма награда сред европейския журналистически елит.
23 Март 2018 12:09
Може да е банлно, но пак ще го постна:

1883 г., тост на гл. редактор на New York Times – John Swinton:
«Към днешна дата понятието «независима преса» в Америка не съществува. Не съществува и в цялата световна история. Вие го знаете и аз го зная. Между нас няма никой, който да посмее да изкаже личното си мнение в печата и дори ако би посмял, той ще знае предварително, че мнението му никога няма да бъде публикувано. Всяка седмица на мен ми плащат, за да държа личното си мнение за себе си. И на вас ви плащат за същото. А ако някой от вас е толкова глупав, че да публикува личното си мнение във вестника, за който работи, още на следващия ден той ще се окаже на улицата и ще бъде принуден да си търси нова работа. Или, което е напълно възможно, просто ще бъде убит. Работата на журналиста се състои в скриването на истината, в откровената лъжа, в изопачаването на фактите, в очернянето на когото трябва и във възхваляването на чудовището, за да продаде страната си с цел да го храни. Вие го знаете и аз го зная. Тогава каква е тази глупост да вдигаме тостове за независимата преса? Ние сме инструменти и васали на богаташите зад кулисите. Ние сме марионетки: те дърпат конците и ние играем. Нашите таланти, нашите възможности и нашият живот са чужда собственост. Ние сме интелектуални проститутки, курви. Нищо повече!»

23 Март 2018 13:47
Да ме прощавате за тъпия въпрос. Къде мога да си купя или да се абонирам за в-к Прас-прес? На всяка от будките ми отговарят, че не знаят, а на въпроса ми защо не го продават, ме отговарят че им е забранено да го правят.
23 Март 2018 14:34
Да ме прощавате за тъпия въпрос.
не си простен. вестникът си има сайт, там си пише. как се работи с търсачки би трябвало да знаеш.

айде, от мен да мине: Натисни тук
23 Март 2018 16:17
в "ерата на Пеевски" българските медии се отдалечават с бясно темпо от качествената журналистика

Да се надяваме, че в “ерата на Прокопиев“ нещата стоят по-качествено
23 Март 2018 16:52
В България има поне десетина вестника с претенции за национален обхват и 2 са на въпросния Демон Пеевски. При сайтовете картинката е сходна. При радио и телевизионни програми делът на Пеевски е още по-малък. Тази история, как въпросната особа е причина за медийното блато в България звучеше фалшиво още в началото. Сега звучи пак фалшиво, но и изтъркано.
23 Март 2018 17:14
Дежурния
23 Мар 2018 16:52

23 Март 2018 17:23
Терзиев
23 Март 2018 17:53
Светослав Терзиев
23 Март 2018 19:42
Ако в България имаше журналисти, то отдавна трябваше да издигнат паметник на този пусти мамин Прасчо, защото реално той ги "извинява" за слугинажа им!
23 Март 2018 22:09
Филанкишията23 Март 2018 13:47
Да ме прощавате за тъпия въпрос. Къде мога да си купя или да се абонирам за в-к Прас-прес?

Щото не е вестник, а плювалник.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД