:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,864,004
Активни 124
Страници 10,972
За един ден 1,302,066

Парите не растат по дърветата - трябва да се изработят

България се разделя с модела на растеж, основан на изобилна и евтина работна ръка
Лъчезар Богданов
Бедните страни стават богати, когато производителността на заетите в икономиката нараства. Дългосрочно това може да стане, когато хората използват повече знание, технология и машини, което пък е възможно само при нови инвестиции. Именно това е слабото място, но и огромният неразкрит потенциал пред растежа на българската икономика в последните години. Доколкото търсенето на труд вече трета година е далеч от представите за "криза", инвестиционната активност остава ниска и застрашава запазването дори на сегашната скорост на растеж през следващите години.



Какво показват данните?



За периода 2000 - 2008 г. общият подем в икономиката беше съпроводен със средногодишен ръст на инвестициите от над 16%. За трите години от началото на глобалната криза между 2009 и 2011 г. инвестициите спаднаха с 34%, след което са нараствали едва с 1% годишно. През 2016 г. дори се отчита значителен спад - за щастие, не в частния сектор, а основно поради приключването на държавните разходи по предходната финансова рамка за еврофондовете и бавния старт на новия период.

В годините на висок растеж - 2004 - 2008 г., инвестициите бяха средно 27% от БВП. А през 2016 и 2017 г. делът им спада до под 20% - за пръв път след 2002 г. Основен фактор е спадът на притока на външен капитал. Преките чужди вложения са били средно 19% от БВП за периода 2004 - 2008 г., а за последните 5 години са едва около 3.3%. В номинално изражение - в петте години на най-бърз растеж преди кризата преките инвестиции са над 27 млрд. евро, в последните пет години са около 7 млрд. евро. Същевременно частният сектор не просто не привлича заемен капитал от чужбина за инвестиции в българската икономика, а значително намалява външната си задлъжнялост чрез погасяване на стари кредити - над 3.2 млрд. евро за последните 5 години. Банковият кредит за бизнеса е нараснал едва с 2% за последните 12 месеца въпреки рекордно ниските лихви.

Проявлението на глобалната криза в България беше именно в



драматичния спад на инвестициите



в основен капитал. За сметка на това потреблението на домакинствата за последните три години отчита нарастване в реално изражение с 4% средногодишно. Добавени бяха над 160 хил. работни места, а заплатите се увеличиха с 28% - втори най-висок ръст в ЕС след Румъния. Казано иначе, потреблението вече расте бързо и вероятно потенциалът за по-голямо нарастване не е голям. Още повече при увеличено търсене в отворена икономика като българската, се увеличава вносът - т.е. харчовете на домакинствата не увеличават общата стойност на създавания продукт в страната.

Голямата промяна в растежа може да дойде само при голяма промяна в инвестиционната активност. Потреблението може да расте само при ръст на доходите, а ръст на доходите дългосрочно може да има само при повече заетост и повече производителност. След изпреварващ ръст на заплатите за една или няколко години икономиката неизбежно "опира" в тавана, ограничен от съществуващия капацитет и технологии. Ако няма нов бизнес, различна продуктова структура, повече машини и т.н., няма как да се създава повече, за да се плащат по-високи заплати.



Няма как да станеш по-богат, като харчиш и потребяваш повече.



И в средносрочен план няма големи резерви от нарастване на потреблението на стоки и услуги, произведени в страната. От друга страна, за последната година инвестициите са нараснали едва с 3.8% - докато в предишни периоди на подем, както и в много страни с подобни на българската икономики, сме наблюдавали 4-5 пъти по-бърз растеж. Още повече стартовата позиция - т.е. статуквото - е на практика на "замръзнали" кредит и приток на външни капитали.

Елементарната сметка показва, че дори да се увеличат до 1/3 от стойностите през 2004 - 2008 г., преките чужди инвестиции могат да доведат до 15% увеличение общо на инвестициите в страната. От своя страна, строителната активност се свиваше в целия период след 2009 г., като изключим голямото харчене на еврофондове 2014 - 2015 г. - но за последните 12 месеца разрешенията за строеж в София са вече над пиковите стойности отпреди кризата. Тези обекти ще бъдат реализирани през 2018 - 2019 г. - отчасти със собствени средства, а вероятно с по-голям дял банков кредит. Към това трябва да добавим предполагаемото нарастване на публичните разходи, финансирани от фондовете на ЕС.

Но остава основното - инвестициите са много по-чувствителни към промените в глобалната бизнес конюнктура и местната среда; при криза те се свиват рязко, докато при позитивни очаквания могат също значително да се увеличат. Потреблението е относително стабилно, доколкото в бедна страна като България така или иначе основен дял в него е на стоки от базова необходимост, и в по-малка степен на луксозни покупки.

Създава се известно объркване при дискусията дали износът или инвестициите ще бъдат основен двигател на растежа. Да, действително износът на български стоки и услуги отбеляза няколко много успешни години. Но това беше резултат както от промяната във външната конюнктура след кризата, така и на по-пълно натоварване на съществуващ капацитет. На макрониво в България имаше "свободни" машини и хора - бизнесът ги използва и увеличи производството. Трябва, разбира се, да споменем някои изключения - като например автомобилната индустрия или електрониката, където имаше и значителни нови инвестиции. Но в крайна сметка към 2017 г. експортно ориентираната част от икономиката достигна капацитета на съществуващия капитал при съществуващата продуктова структура и технологии, и наемайки наличните потенциални работници. Неслучайно в последните месеци основно искане на бизнеса е за внос на работна сила и е съвсем логично увеличението на заплатите.

Модел, основан на изобилен и евтин труд, вече не е възможен в България. Ето защо, за разлика от част от новосъздадените производства в последните години, които бяха в трудоемки процеси, в следващите години ще трябва относително да нарастват проектите, залагащи на повече капитал и технологии, а не на нископлатен труд. Отчитайки влиянието на политическата стабилност, функционирането на институциите и върховенството на закона, в следващото десетилетие в България ще наблюдаваме постепенна, а може и бърза, еволюция на продуктовата структура. За да се случи тя, ще трябва да се инвестира повече. По-висока производителност на труда ще има само след нови инвестиции, които за всяко допълнително нарастване на производителността ще стават все повече. Понеже сме бедни и много изостанали,



този процес може да протича поне две десетилетия



дори само за да се доближим до създавания доход в по-богатите страни от Стара Европа.

Накратко, износът не може да се увеличава с бързи темпове без значителни нови инвестиции, а ръст на БВП от 3 - 3.5% постигаме почти изцяло заради нарастващи доходи и потребление на домакинствата. Всичко над тези нива ще бъде резултат от промяната в инвестиционната активност. Имайки предвид дългите години на спад и последвал застой, потенциалът за формиране на капитал, както от местни спестявания, но и особено от външен приток на инвестиции, е голям. С промяна в кредитния рейтинг и евентуални добри политически новини - по отношение на Шенген, чакалнята за еврото, напредък в ключови реформи - оживлението при инвестициите може да доведе до икономически растеж от над 4.5 и дори 5% в следващите 3 до 5 години.
 През миналата година строителството си върна позицията на един от двигателите на икономиката.
СНИМКИ: БГНЕС
Министърът на икономиката Емил Караниколов често обяснява за засилен инвестиционен интерес към България. Данните обаче сочат, че след срива около световната финансова криза чуждите инвестиции в дялов капитал у нас са твърде малко.
39
5152
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
39
 Видими 
10 Април 2018 19:36
Като циганките-гледачки или "икономистите" от НПО-та?
-------
Блогът на Генек
10 Април 2018 19:55
Автора си ги заработи.
10 Април 2018 19:58
Паричните дървета се наричат банки, там растат парите. Без при това да се заработват.
10 Април 2018 20:15
Лъчко, нещата които "трябва" се правят от управляващите. Поне да ги беше споменал ! Всъщност защо ли, след като вече десет години сме на автопилот ?!?!
10 Април 2018 21:24
...хади малко бъзик със събеседниците (например Стефчо) - ей т'ва е много поучително:
В годините на висок растеж - 2004 - 2008 г., инвестициите бяха средно 27% от БВП. А през 2016 и 2017 г. делът им спада до под 20% - за пръв път след 2002
сиреч когато управлаваше Тройната начело със Станишев чуждите инвеститори си трошаха краката да инвестират в Родината, га дойде Той, пълна скръб.
И по-лошо става.
Що тъй, даге?


И долното да не го забравите, ако решите да коментирате
Преките чужди вложения са били средно 19% от БВП за периода 2004 - 2008 г., а за последните 5 години са едва около 3.3%. В номинално изражение - в петте години на най-бърз растеж преди кризата преките инвестиции са над 27 млрд. евро, в последните пет години са около 7 млрд. евро

Ридая за събеседниците.
10 Април 2018 21:35
Парите не растат по дърветата - трябва да се изработят/напечатят.
10 Април 2018 22:59
Афтора скромно премълчава колко печалби са изнесли чуждите компании. Някой рече, че отдавна повече изнасят отколкото да инвестират. Зависи кой плаща статийката.
10 Април 2018 23:39
Виж ти, не растели по дърветата Вече ще знам
10 Април 2018 23:47
Трябва. Както Сорос си ги е изработил - като е изработил Англия.
И както банките ни изработват.
И както янките работят целия свят.

10 Април 2018 23:55
Кои бедни страни са станали богати само с работа ?
Моля за примери ...
11 Април 2018 00:48
Добавени бяха над 160 хил. работни места, а заплатите се увеличиха с 28% - втори най-висок ръст в ЕС след Румъния
Всъщност от декември 2014 до декември 2017 работните места намаляха с 38000.
http://nsi.bg/bg/content/3923/%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE
11 Април 2018 01:35
Модел, основан на изобилен и евтин труд, вече не е възможен в България. Ето защо, за разлика от част от новосъздадените производства в последните години, които бяха в трудоемки процеси, в следващите години ще трябва относително да нарастват проектите, залагащи на повече капитал и технологии, а не на нископлатен труд.

Не е ли малко късно?
11 Април 2018 07:13
Като... "икономистите" от НПО-та?

11 Април 2018 07:15
Всъщност от декември 2014 до декември 2017 работните места намаляха с 38000.

Поради което, в резултат от квика на “българските работодатели“, сега ще се внася - с решение на Нотариата Му - евтина работна ръка от други страни.
Авторът туй не го е забелязал?
11 Април 2018 07:55
Парите не растат по дърветата

Боже, какво прозрение!!!
11 Април 2018 08:26
Оптимистична трагедия! Имаше такъв филм ...някога. Основният проблем е добре разкрит от младия апологет - ".. в последните месеци основно искане на бизнеса е за внос на работна сила...." Да така е - за справка виж поправките в Закона за трудовата миграция! От къде обаче проповедникът на високи доходи от труд намира логиката, според която от първото следва второто - "... е съвсем логично увеличението на заплатите.". [/i]Удовлетвореното искане за внос на работна ръка е насочено основно към запазване на настоящото равнище на работните заплати. С евентуално нарастване на разходите за обслужването й. То не е израз на намеренията на бизнеса да увеличава работната заплата. Увеличението, ако такова има е продиктувано от нарастването на минималната работна заплата и от липсата на българи, които да желаят да работят при настоящтите ценови условия. А и не само цената на труда е определяща за желанието да търсят препитание извън България. Има и други фактори за това. В наши дни филмът е български и се нарича "Трай коньо за зелена трева".
11 Април 2018 08:58
Когато се пишат глупости е редно да се реагира, но сега писанието е доста смислено, макар и не откриващо Америка. Няма как да забогатееш с харчене и бране на пари от дърветата. Явно е много трудно за разбиране, та непрекъснато се обяснява. Една от тезите обаче е дискусионна. Модел с евтин труд си е напълно възможен, например при един икономически трус с 1-1.5 милиона безработни у нас и подобни съотношения в Европа...При намаляващо реално производство, увеличаваща се консумация и непрекъснато растящи дългове, без някаква промяна въпросът не е "дали", а "кога".
11 Април 2018 09:08
Господин Богданов, точно твоята заплата расте по дърветата и никой никъде не я е изработвал.
Соросоид неден. Ти си виждал мотика само в Гугъл, а автомат Калашников хващаш откъм дулото. Как Господ ви дава на такива като вас право на живот.
Паразит дебелочревен.
11 Април 2018 09:17
(снимка: натиснете тук)

Коледна елха у непеошките
11 Април 2018 09:21
"Лъчо-мозъка" №2
11 Април 2018 10:04
http://e-vestnik.bg/16499/firmata-kupila-dyunite-kray-nesebar-se-okaza-hranenik-na-gerb-namesen-e-kumets-na-tsvetanov/
11 Април 2018 10:18
Като малки си играехме на магазин и се разплащахме с листа. Предполагам, че икономическата мисъл на Лъчо е останала някъде на това ниво. Възможно е наскоро да е открил истината, че парите не растат по дърветата и затова да бърза да сподели.
11 Април 2018 10:42
Няма как да забогатееш с харчене и бране на пари от дърветата

Сорос си ги е садил, копал, поливал и после брал - като Пинокио.
11 Април 2018 10:54
kаily,
Като Буратино! В страната на глупците, воден от Лиса Алиса и Котарака Базилио!
11 Април 2018 11:00
Основен фактор е спадът на притока на външен капитал.


И не само ! Много важно е какъв е тоя чужд капитал ! Ако са търговски вериги, не чакайте висока производителност. По-скоро очаквайте спешни визити на съответния посланник при Бойко, за да защити поредните мискинлици и закононарушения на своите "стратегически инвеститори" !
А при положение , че банките опериращи на българска територия пращят от капитал, а никой български предприемач не смее да тегли кредит за бизнес...
В тая посока трябва да се положат усилия, млади Приятелю - анализатор !!!
11 Април 2018 11:31
Дългосрочно това може да стане, когато хората използват повече знание, технология и машини, което пък е възможно само при нови инвестиции.
Най-високия растеж постиган някога от България е 50те и 60те години на20ти век. Оставям на пишман-икономистчето да си обясни как това е ставало без "инвестиции". Ако остави България и погледне примерно връзката между продуктивност и инвестиции в САЩ, направо има да се чуди и мае.
11 Април 2018 11:57
сиреч когато управлаваше Тройната начело със Станишев чуждите инвеститори си трошаха краката да инвестират в Родината, га дойде Той, пълна скръб.
И по-лошо става.
Що тъй, даге?

Тогава се напомпа имотният балон. Първоначално продаваха имоти на поразия и на високи цени. Дойде кризата и балонът се спихна. Инвестициите пресъхнаха.
23% инвестиции в недвижими имоти, 19% във финансовия сектор.
11 Април 2018 12:48
Еех, аман от пишман икономистчета. И защо уважаемата редакция изобщо дава думи на такива неопитни момчета !? Че не само неопитни ами и не (много) знаещи. Всеки уважаващ себе си икономист, е наясно че е важно не само да има инвестиции но и в какво те се инвестират !!! Ако ги „заровиш“, така да се каже, в дупка земя, в строителство – дали на хотели, молове и пр, производителността няма нарасне ! затова дори и в малкото години, когато официалната статистика се опитваше да се хвали с нарастващи ужким инвестиции, това просто си беше спекулация...
11 Април 2018 13:11
Yantar
11 Април 2018 11:31
"Дългосрочно това може да стане, когато хората използват повече знание, технология и машини, което пък е възможно само при нови инвестиции."
Най-високия растеж постиган някога от България е 50те и 60те години на20ти век. Оставям на пишман-икономистчето да си обясни как това е ставало без "инвестиции". Ако остави България и погледне примерно връзката между продуктивност и инвестиции в САЩ, направо има да се чуди и мае.

Инвестициите безспорно са най-важният производствен фактор.
Статията (ще отбележа бедния, с ненужни труизми и повторения, а на места неразбираем език) ги разглежда едностранчиво и ограничено.
Колегата Патагонец е отбелязал същото.
Не могат да се правят верни изводи само въз основа на данни за обема на инвестициите. "Колко?" е само единият въпрос. Още по-важно е "Къде?", но не в смисъл на "повече знание, технология и машини" - добро утро, Америка
а в кои сектори? Огромно значение има и въпросът "Какви?": държавни, частни, вътрешни, външни, кратко-, средно-, дългосрочни...
Качественият анализ в България не е лесен.
За съжаление, преди 30 години думите анализ, план и държавно програмиране бяха обявени за несъвместими с натрапената ни неоколониална идеология на развитие - доколкото е уместно да се говори за развитие в страна, която още не може да достигне БВП отпреди въпросните 30 лета, а понятията като мултипликатор - за кейнсианска ерес.
Лошото е, че икономиката не прощава невежеството.
11 Април 2018 13:13
bistr
11 Април 2018 12:48

Приятно е
11 Април 2018 13:54
Парите не растат по дърветата - трябва да се изработят


В момента най-лесно се заработват с русофобство... както и със "солидарност".. и не на последно място с работа за чужда държава/особено ако продаваш своята/.
11 Април 2018 14:01
Има един отрасъл, в който следва да се инвестира без много умуване.

Ще отворя скоба да поздравя всички коментирали
и да отбележа, че "без много умуване" има и чисто практически смисъл. У нас почти не остана кой да умува за икономиката. Едно от най-големите престъпления на т. нар. преход бе, че наред с безусловно нужното ликвидиране на политическата система на социализма, ликвидира и системата за държавно управление изобщо. Днешните организации в тази област са забавачница в сравнение с работилите при Живков. Малък пример: помни ли някой какво имаше в сградата на НОИ на Стамболийски? ИРП, Институт за развитие на промишлеността. И не казвайте защо стана така, като е било иначе? Да не бъркаме политиката с разума или, както е модно да се казва, боя с демокрацията

Селското стопанство.
Писал съм подробничко защо, колко и къде. Ще повторя главното:
опитът ни от недалечното минало
трайно благоприятната конюнктура. Индексът на СС стоки се е повишил със 130% от 2000 година. Споменавам очевидното само за да изпреваря "аргумента" да, ама преди имахме съветския пазар
демографията
сравнителните ни предимства. Четете Буров
мултипликацията
11 Април 2018 14:59
демографията
сравнителните ни предимства. Четете Буров
мултипликацията


Какво по-точно от Буров ?
11 Април 2018 15:13
Кат махнеш попържните в измислените мемоаринищо
11 Април 2018 15:46
Пикачу
11 Април 2018 14:59
Какво по-точно от Буров ?
Кайзер Созе
11 Април 2018 15:13
Кат махнеш попържните в измислените мемоари нищо

Какво е селското стопанство за нас
11 Април 2018 16:05
Парите не растат по дърветата - трябва да се изработят


В момента най-лесно се заработват с русофобство... както и със "солидарност".. и не на последно място с работа за чужда държава/особено ако продаваш своята/.


11 Април 2018 22:16
Огромно значение има и въпросът "Какви?": държавни, частни, вътрешни, външни, кратко-, средно-, дългосрочни...


Какви са държавните инвестиции преди 30/40/50 години, какви преди 10/20 и сега?
15 Април 2018 20:30
Парите ги произвежда частната банкова компания Федерален резерв /ФЕД/, Лъчо.
Вече дори и не ги печатат- нули и единици в компютрите на техните банки.
А оттам и на избраните грантаджии да зомбират населението.
Виж, робите, наистина трябва да ги изработят за хаира на 1 /единия/ % робовладелци, който държи 80% от световното богатство.
15 Април 2018 20:33
Кажи го на ония, дето ги печатат.

"It is well enough that people of the nation do not understand our banking and monetary system, for if they did, I believe there would be a revolution before tomorrow morning"

Докато се задоволявате с трохи и четете вестници, все така ще е.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД