:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 406,229,507
Активни 73
Страници 3,199
За един ден 1,302,066

Когато държавата се прави на ценовик, винаги пакости

От 2010 г. досега минималната заплата е пораснала двойно, а производителността на труда - само с 35%
За периода 2010-2017 г. минималната работна заплата се е удвоила, а производителността на труда е нараснала само с 35%
В България административното вдигане на минималната работна заплата (МРЗ) е често използван от държавата инструмент за "борба с бедността". От 1 януари МРЗ стана 510 лева, а правителството вече предлага ново повишение за догодина - на 560 лева. За 10 години минималната заплата е нараснала повече от два пъти - през 2009 г. тя бе 240 лева. На практика обаче това увеличение оказва негативно влияние върху заетостта и инвестиционния климат. Винаги, когато цената на дадена стока или услуга се качва от държавата, а не през търсенето и предлагането, крайният ефект е обратен на търсения. Всяка подобна регулация в дългосрочен аспект прави по-бедни хората, които уж цели да направи по-богати.

В един от най-значимите икономически трудове, писани някога - "Човешкото действие" - Людвиг фон Мизес споменава за така наречения "Рикардо ефект". Той гласи, че увеличаването на разходите за труд принуждава бизнеса да започне да съкращава хора, като ги замества с колкото се може повече машини и автоматизация на производствените процеси.



Негативни ефекти върху бизнеса



В условията на пазарна икономика основният работодател е частният бизнес. През 2017 г. в България от 3.15 милиона заети едва 673 000 са били в обществения сектор, всички останали работни места са генерирани от частния.

Предприемачите най-добре знаят на колко да оценят труда даден работник, защото за разлика от държавата тяхната крайна цел е да произведат краен продукт с високо качество и ниска себестойност, който да реализират успешно на свободния пазар с печалба, която да ги компенсира съразмерно с поетия от тях риск. За периода 2010-2017 г. минималната работна заплата се е удвоила, а производителността на труда се е увеличила само с 35%.

Тази негативна тенденция означава, че държавата принуждава със закон бизнеса да заплаща цени на труда, които не кореспондират със стойността, която работниците създават. И срещу поредното увеличение на разходите за труд не стои съответно увеличение в генерираната стойност. Вторичен ефект от административното увеличение на МРЗ е, че тя води до вдигане на средната работна заплата. Това директно води до увеличаване на себестойността на крайния продукт, което прави компанията, а на по-глобално ниво и икономиката ни, по-неконкурентоспособни. Фундаменталната икономическа логика гласи, че когато цената на даден продукт или услуга се увеличава, неговото потребление намалява.

Ако не е в състояние да прехвърли успешно увеличената себестойност на своя продукт или услуга върху крайния клиент, компанията регистрира спад в приходите и загуби. За да се спаси от фалит, бизнесът ще бъде принуден да предприеме мерки, които да доведат до ограничаване на загубите. Тези мерки най-често се изразяват в съкращаване именно на нискообразованите хора, които работят на МРЗ. В случаите, в които бизнесът успее да прехвърли успешно увеличението на себестойността на крайния продукт върху клиентите си, това отново ще засегне най-негативно именно тези работници, които работят на МРЗ. Новите, по-високи равновесни ценови равнища на крайните продукти директно намаляват разполагаемия им доход, което ги прави по-бедни, отколкото са били преди въвеждането на МРЗ. Тоест тази мярка прави по-бедни точно тези хора, които увеличението на МРЗ цели да направи по-богати.



Негативни ефекти върху пазара на труда



Когато един работодател е изправен пред алтернативата да наеме нискоквалифициран работник, който би бил на минимална работна заплата, и образован работник, на който да плати малко над МРЗ, работодателят винаги ще избере да наеме по-образования служител, защото при равни други условия той би могъл да създава по-голяма стойност. По този начин хората, които са без образование и опит, биват дискриминирани от работодателите, защото държавата не позволява на бизнеса да ги наеме. Друг основен проблем, който българските политици явно пропускат, е, че нивата на заплащане на цените на труда варират значително по географски региони. В София през 2017 г. минималната работна заплата е възлизала на 30% от средната работна заплата. За същия период от време във Видин, който е градът с най-ниски цени на труда, МРЗ е представлявала 65% от средната за региона работна заплата.

Когато държавата определя ценовите равнища на труда, явно не си дава сметка за голямата фрагментираност на родната икономика. Бизнесът в София много по-лесно може да абсорбира увеличението на МРЗ, докато бизнесът във Видин ще срещне доста по-големи трудности в този аспект. Не е логично и рационално държавата да натоварва бизнеса с по-високи нива на заплащане на труда в най-бедния регион не само в България, но и в Европа. Отново прекият ефект от интервенцията на държавата в пазара на труда ще бъде намаляване на заетостта, особено сред нискообразованите членове на обществото ни.

Друг негативен ефект от увеличението на МРЗ е, че бизнесът ще започне да наема



все повече хора в сивия сектор



Един от най-големите успехи на политическата ни класа след прехода е въвеждането и поддържаните на ниските преки данъци. Това в голяма степен оказа позитивен ефект върху процеса на изсветляване на икономиката ни. Ниската данъчна тежест по естествен път накара бизнеса и работниците да не виждат особена икономическа логика в това да носят риска да крият данъци. За съжаление, в последните години постоянното увеличаване на минималната работна заплата в голяма степен елиминира този позитивен ефект. Все повече работодатели предпочитат да са на сиво, за да не плащат високите осигуровки и да избегнат МРЗ. От друга страна, работниците са доволни, защото хем получават социални помощи от държавата, хем взимат и заплата, макар и по-ниска от установената от закона.

В началото на тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) публикува обстойно проучване, което обхваща над 8000 фирми в Европа. Изследването има за цел да разбере какви ще бъдат реалните ефекти върху бизнеса при увеличаването на МРЗ. В извадката се включват и 456 български фирми. От изследването става ясно, че 25.2% от българските фирми, които имат работници на МРЗ, ще бъдат принудени да съкращават персонал. Този процент възлиза на близо 14% при фирмите, които нямат работници на МРЗ. Общо за двата типа компании е, че вдигането на минималната заплата ще повлече увеличаване и на другите заплати.

Предприемачите и работниците чрез силите на търсенето и предлагането са единствените фактори, които ефективно могат да определят равновесната цена на един от най-важните фактори на производството - труда. Административно спусканата минимална заплата е вредна, защото: прави незаконно наемането на нискоквалифицирани и нискообразовани хора; води до безработица, като нейното най-негативно влияние е най-осезаемо при рецесии; оказва негативно влияние върху печалбите на бизнеса, а оттам до спад в акумулирането на капитал и инвестициите; увеличава дела на сивата икономика; води до поскъпване на стоки и услуги, което, от своя страна, води до свиване в потреблението.

Единствената причина, поради която тази порочна практика все още не е оказала своите негативни ефекти, е, че в момента европейската, а оттам и българската икономика се намират в подем. Този факт доведе до рекордни нива на заетост и ръст на средната работна заплата. Проблемите тук ще настъпят, когато бизнес цикълът се обърне. Именно в моментите на икономическа рецесия административното увеличение на минималната работна заплата разкрива в действителност колко вредна икономическа мярка е тя, защото на практика ще направи незаконно създаването на работни места на пазарната цена на труда в момент, в който заетостта е най-необходима за излизане от икономическата криза.



Снимка: Архив "Сега"
От необоснования ръст на минималната работна заплата страдат нискоквалифицираните работници, които уж трябва да бъдат защитени.
15
2104
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
24 Април 2018 20:05
Толкова много спорни тези, които влизат в противоречие една с друга, отдавна не бях срещал.
И защо авторът не си е направил труда да информира драгия читател по каква методика е изчислена производителността на труда? Защото има различни, според целите, които се преследват.
И още нещо - разни псевдоикономисти периодически ни сервират същите мантри. Белким най-после повярваме.
24 Април 2018 20:12
Сравнението МРЗ спрямо БВП/човек е напълно безсмислено. Коректното е средна заплата спрямо БВП/работещ. За статията
24 Април 2018 22:25
Мladya hqsh
24 Април 2018 20:05
Толкова много спорни тези, които влизат в противоречие една с друга, отдавна не бях срещал.

Да не мислиш, че е лесно да се скрие очевидното?
25 Април 2018 05:55
И защо авторът не си е направил труда да информира драгия читател по каква методика е изчислена производителността на труда?

Казал е: "БВП на едни отработен човекочас". Но като всеки либертаст сравнява ябълки (МРЗ) с тикви (БВП). Даже не са "ябълки", а стълбове, защото МРЗ е един вид "държавен стандарт" като стандарта "правата краставица" на ЕК. Друг въпрос е дали този стандарт, МРЗ, отговаря на потребностите на обществото (националната сигурност, суверенитета на държавата и правата на гражданите в нея). А "пазарната икономика" (каквато всъщност няма, просто няма икономика без Гаранцията на държавата - за справка Сирия) е само една от по-последните "дупки на кавала".
Така както Държавата гарантира на бизнеса, че срещу 2127.47 лв. ще получи една трой унция злато, че произведеният от бизнеса електроуред ще може да работи на 220 волта напрежение; че транспорта на бизнеса ще се движи по магистрали и летища, така гарантира на гражданите си, че техния труд (независимо колко рационално го използва бизнеса) има една минимална цена. Който бизнесмен е некадърен да покрие този стандарт, да си прави производството/търговията в Судан, Бангладеш или Сомалия - абсолютно свободни държави, почти няма никаква намеса на държавата - всеки е свободен да "приватизира" другия.
"Рикардо ефектът", че увеличаването на разходите за труд принуждава бизнеса да започне да съкращава хора, като ги замества с колкото се може повече машини и автоматизация на производствените процеси, е дъвка за наивници. Бизнесът и без увеличаване разходите за труд се стреми към оптимизация, било със съкращаване на хора (за да редуцира човешките грешки), било с назначаване на хора (за създаване на нови машини и автоматизация) и най-вече оптимизацията се постига чрез увеличаване на разходите за труд (допълнително обучение - даже нарочна директива има за това на Евросъюза).
А тиквата, производителност на труда, мерена чрез БВП, в днешно време губи стойност, защото:
- 10% от БВП са "виртуалност" - новонапечатани пари (360 млрд. евро ЕЦБ печата годишно, нищо че България не получава статистическите 16 млрд. лв. от тях);
- 30% от БВП се генерира от Държавата (от "публично-частно партньорство" през "дърти фърчила", ама с натовски стандарт, до директни субсидии и "гарантирана печалба" на вятърничави инвеститори);
- 30% от БВП са вторично преразпределени средства (социални и застрахователни фондове), които гарантират на бизнеса някаква покупателна способност на населението за да му се продават стоките и услугите му;
- останалите 30%, реално произведени и търгувани стоки и услуги, се облагат с близо 100% данък (мита, ДДС, акциз, такси, лицензии) за да се гарантират горните разходи.
Производителността на труда, мерена като единица продукция за единица време, също губи стойност при днешните технологии. Не е никакъв проблем на един хлебопроизводител да произвежда по един милиона хляб на ден, обаче няма на кого да го продаде. Не само защото китайците не се интересуват от нашия "животоспасяващ" хляб, но и доставката му зад граница струва повече от неговата себестойност. Затова се прибягва към измамни, рекламни прийоми - "пълнозърнест хляб" (чупи зъб), "прясно изпечен", "френски" и каквото там измислят за вдигане на цената.
Та, МРЗ е бял кахър на фона на некадърността на бизнеса ни и слабите гаранции (защита от кражба, рекет, корупция) на Държавата.
А тази статия е нагледен пример за "отрицателна производителност на труда":
в момента европейската, а оттам и българската икономика се намират в подем

и
в момент, в който заетостта е най-необходима за излизане от икономическата криза

Авторът в криза ли е или в подем!? Или се квантува и в двете за усвояване на непроизводителни грантове. Поне да беше проверил колко изобретения е заявил родния бизнес и колко от тях са внедрени в производството, когато говори за "производителност на труда" и конкурентоспособност. Няма и един български продукт с монополни права, който да се конкурира "свободно" с монополните права на Мастъркард, Виза, Пфайзер, Локхийд.

Фундаменталната икономическа логика гласи, че когато цената на даден продукт или услуга се увеличава, неговото потребление намалява.
Тая фундаментална глупост фундаментално е оборена от Мерцедес, Тошиба, Новартис, Самсунг, Хюндай, че дори и от Газпром и Ейпъл. Кока-Кола като намаля цената си (промоции две в едно) да не би да е вдигнала потреблението на напитката Кока-Кола!? Изгъзиците с "вятърничавата ел. енергия" не е нужно даже да се споменават, защото може да се направи подобно идиотско заключение, че когато цената на даден продукт се увеличава, населението намаля или че публичният дълг се увеличава (и двете са факт у нас).
25 Април 2018 07:08
Мдам, по друго си е честните частници и чуждите инвеститори да се правят на ценовици.
25 Април 2018 08:09
В държавата, в която живея е прието просто правило - минималната заплата е равна на два пъти минималните разходи за преживяване. И никой работодател не мрънка като нашичките некадърни "бизнесмени".
25 Април 2018 08:12
Гледайте сега, на фона на факта, че поне 2 милиона българи си изкарват хляба зад граница, че всеки от нас ежедневно чува за свой познат, дете на познат или приятел на познат, който заминава за чужбина, да се повтарят втръсналите до болка неолиберални мантри как ау, бизнесът не може да понесе 260 евро заплата в страна членка на ЕС вече граничи с посегателство върху националната сигурност.
Същата мантра я пеехте когато МРЗ беше 170 лева, или 85 евро.
Ако ви бяхме слушали, още щеше да е толкова и щяхме да сме още по-обезлюдени.
Просто млъкнете!
Присъединявам се към преждеговорившия - два пъти минимума средства, необходими за преживяване(за да може човекът да си изхрани децата, когато работи и чат пат да си ремонтира протеклия покрив, примерно) - стискаме си ръцете, "бизнесът" спира да мрънка и държавата не определя вече МРЗ, а цената на живота.
Който може да прави бизнес при тези условия - прави.
Който не - заминава за Сомалия и прави бизнес там.
В Сомалия МРЗ няма и пазарът е абсолютно дерегулиран.
А държавата се заема с това да:
1. Облекчи административната тежест за бизнеса.
2. Да гарантира свободната конкуренция.
3. Да проверява НАИСТИНА работодателите и, в случай на нарушение да ги глобява сериозно, а при рецидив - да прекратява дейността им, както и да ги праща в затвора, ако са прекалени настойчиви в нарушенията си.
25 Април 2018 09:53
На практика обаче това увеличение оказва негативно влияние върху заетостта

И това твърдение идва на фона на преговорите и подписването на спогодби с Армения, Молдова, Азербайджан, Украйна за внос на работна ръка, защото родните работодатели не намират работници на вътрешния пазар на труда... и на данните на НСИ за непрекъснат спад на нивото на безработица в страната
И още нещо - държавата е длъжна да се грижи за благосъстоянието на гражданите си. Прави го, като задава минимална цена на работната сила и праваната рамка за използването и предлагането на труд. От отва зависи съществуването на държавата. В противен случай работодателите ще изтискат ресурсите, а когат съвсем изчезнат, ще отидат да ги изтискват другаде. Въпросът за повишаването на производителността на труда е предимно в сферата на отговорност на работодателите, не на държавата, в по-малка степен на работниците. Но на родните бизнесмени идеята за инвестиране в нови технологии на производство им звучи налудничаво. За това им е и ниска производителността на труда. По света обаче няма кой да ги чака. Добрите и квалифицирани работници - също.
25 Април 2018 13:31
Отдавна не бях чел нещо подобно .... чиста подигравка с читателите!
Относно така наречения "Рикардо ефект". Той гласи, че увеличаването на разходите за труд принуждава бизнеса да започне да съкращава хора, като ги замества с колкото се може повече машини и автоматизация на производствените процеси.

Е, че нали точно така се вдига производителността на труда!!! Нали именно за нея рИвеше аФтора по-рано!

Когато един работодател е изправен пред алтернативата да наеме нискоквалифициран работник, който би бил на минимална работна заплата, и образован работник, на който да плати малко над МРЗ, работодателят винаги ще избере да наеме по-образования служител, защото при равни други условия той би могъл да създава по-голяма стойност.

Е да де, ама първо образованите работници са краен брой, което неминуемо води до голям проблем да намериш такъв за заплата близка за минималната!

Друг негативен ефект от увеличението на МРЗ е, че бизнесът ще започне да наема все повече хора в сивия сектор

На заплата по-ниска от МРЗ ?!?!? Тук аФтора определено е получил СИЛЕН СИГНАЛ от космоса ....

От друга страна, работниците са доволни, защото хем получават социални помощи от държавата, хем взимат и заплата, макар и по-ниска от установената от закона.

Чак пък да са доволни .... хич не ми се вЕрва! Но то и това ще е до време - все повече хора осъзнават, че тази схема единствено води до лична мизерия в третата възраст и до ново бентли на работодателя!

25 Април 2018 13:43
Две неща - четете "Капитала" (чакам св. Манрико Черпаклийски да се върне), том 1 и си задайте въпроса защо родният бизнес не желае да чуе за минимална часова ставка за различните отрасли/дейности?
Останалото е тинтири-минтири.

И да не се 'абите напразно, още една информация, за размисъл, относно осигуровките:
* 2018 г. макс. осигурителен доход - 2 600.00 лв. - и 5 000 лева заплата да получаваш, и да искаш да се осигуряваш върху цялата сума, зорлем те ограничават - преди 7-8 години тук дъФкахме този проблем с Кайлето;
* Общо осигуровки /без данък общ доход/ - 32.8% - тенденция към увеличаване; преди години се разпределяше 70:30, след това стана 60:40, тенденцията е да се договори 50:50 работник-работодател;
* За сметка на работодателя - 19.02% (2018)
* За сметка на работещия - 13.78% (2018) - смятайте след удръжки от 10 + 13,78 % от МРЗ колко остава на работника, сравнявайте с обявения от държавата праг на бедността.

Честито.
25 Април 2018 14:06
Статията няма да коментирам.
Днес една колежка сподели, че ще ходи в Швейцария.
По-миналата седмица колега отпътува за Холандия.

За 'вноса' на работници от чужбина - не трябва да се забравя, че те ще трябва да плащат и наем.
25 Април 2018 15:11
Кольо, Кольо, не знам в какъв екип си, ама така и не се научи от какво зависи пустата производителност, дето на сядане и лягане ни я навирате в очите. Та прочети малко, бе човек! Ама то чукча - писатель, не читатель! Evasion
25 Април 2018 23:49
Много ви е сложна диагноза за другаря А той е прост. Не знае че днешните заплати и да се увеличат до 200 процента пак остават на ниво заплатите, които продуцират 30% производителността Смята че хартийките са пари Както едно врем Желю ни показа петолевка в отговор на въпрос дали има пари ..при социализъма
25 Април 2018 23:49
Много ви е сложна диагноза за другаря А той е прост. Не знае че днешните заплати и да се увеличат до 200 процента пак остават на ниво заплатите, които продуцират 30% производителността Смята че хартийките са пари Както едно врем Желю ни показа петолевка в отговор на въпрос дали има пари ..при социализъма
25 Април 2018 23:49
Много ви е сложна диагноза за другаря А той е прост. Не знае че днешните заплати и да се увеличат до 200 процента пак остават на ниво заплатите, които продуцират 30% производителността Смята че хартийките са пари Както едно врем Желю ни показа петолевка в отговор на въпрос дали има пари ..при социализъма
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД