:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,439,582
Активни 62
Страници 5,788
За един ден 1,302,066

Перник, Добрич и Видин са с най-нисък прием в болница

Най-висока заболеваемост има в Шумен, Кюстендил и Търговище, показва националната здравна карта
СНИМКА: БГНЕС
Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев възлага на картата надежди за финансова дисциплина.
Сериозни диспропорции в достъпа до медицинска помощ в различните области на страната показва проектът на национална здравна карта, публикуван за обществено обсъждане от здравното министерство. В няколко области приемът в болница е в пъти по-нисък от обичайното, а регистрираните заболявания на места са драстично повече. Заболяванията на дихателната система и на кръвообращението държат почти пълен монопол над страната, а излишъкът от легла идва основно от област хирургия.

Както "Сега" писа, излишните легла за активно лечение в национален мащаб са 5892, като основно са съсредоточени в София и Пловдив. Средно използваемостта е около 70%. Според картата у нас има налични 38 803 болнични легла, а при 100% използваемост ще са достатъчни 24 723 легла. Предложени са обаче 32 913 легла със 75% използваемост, което означава, че ще има свободен ресурс от 8190 легла.

Най-голямо разминаване между наличности и нужди има в София - в столицата има 9808 регистрирани легла, а като необходими са преценени 8151. Това означава, че за 1657 легла болниците следва да не получат финансиране от касата. Голям излишък има и в Пловдив - при 5534 налични легла в областта експертите преценяват конкретните потребности на 4397 легла, т.е. в повече са 1137 легла. 456 легла в повече има във Варна, където болниците към момента разполагат с 2498 легла, а им стигат 2042. 405 са излишните легла в Пазарджик, където наличната база е от 1677 легла, а потребностите са от 1272 легла. В Плевен има 1869 легла, от които 361 не са необходими. Само в две области има недостиг на легла за активно лечение - Шумен и Бургас. В Шумен в момента има 569 легла, а трябва да са 621, а в Бургас болниците имат 1543 легла при необходими 1555.

С най-нисък брой хоспитализации на 100 хил. души население е област Перник - 13 445, но тук може да се търси логично обяснение в близостта до София. На дъното по хоспитализирани случаи са и други области, които вероятно разчитат на по-развитата болнична система в близкия голям град. В Добрич хоспитализациите са 14 760 на 100 хил. души население, във Видин са 16 707, в Ямбол - 17 749, а в Кърджали - 17 804. За сравнение в София хоспитализациите са 42 093 на 100 хил. души, а в Пловдив - още повече, 52 837. В останалите области хоспитализациите се въртят около 30 000 на 100 хил. души.

Ниският прием в болница не е обвързан задължително с ниска заболеваемост, напротив - с най-висок брой на регистрирани заболявания на 100 хил. души е Шумен, 474 223 случая, а тази област е и сред тези с най-ниска хоспитализация (18 409 на 100 хил. души). На следващо място по регистрирани заболявания е Кюстендил - 439 234 случая на 100 хил. души, следван от Търговище с 392 315 заболявания на 100 хил. души население. В Топ 5 по заболеваемост са още Ямбол с 387 127 случая на 100 хил. души и Пазарджик с 377 157 случая на 100 хил. Трудно е да се каже, че в останалите области хората са по-здрави - по-скоро тук влияние върху данните оказва и делът на здравно неосигурените граждани. София показва заболеваемост от 276 053 на 100 хил. души.

В 17 области водещи са заболяванията на дихателната система, като в Пловдив те достигат 34% от всички регистрирани случаи, в Русе са 27%, в Разград - 23%. Това е основна причина за разболяване още в Бургас, Варна, Видин, Враца, Добрич, Кърджали, Ловеч, Монтана, Перник, Сливен, София-област, София, Стара Загора и Хасково. В другите области водеща роля имат заболяванията на органите на кръвообращението. Извън тези две групи заболявания се забелязват някои изключения - в Добрич например на второ място по регистрирани случаи са болестите на пикочо-половата система, в Ловеч на трето място са болестите на окото, в Монтана водещите заболявания след дихателните са на пикочо-половата система, а в Разград болестите на органите на кръвообращението отстъпват на четвърто място след тези на окото и на пикочо-половата система. В София също заболяванията на пикочо-половата система са на второ място по брой случаи.

По отношение на болничната база излишните легла идват основно от хирургичните отделения. Има само една област, където те не достигат - Видин. Във всички останали области потребностите са значително по-малки от наличните легла, като най-голяма разлика има в София - при 3294 налични легла за хирургия нуждите са оценени на 2476 легла. Подобна е ситуацията и в Пловдив - там има 1767 легла, а са достатъчни 1318. Доста трябва да свие този сектор и Пазарджик - 423 налични при 258 необходими, в Благоевград - от 213 на 169, във Варна - от 768 на 592, в Монтана - от 201 на 135, в Русе - от 345 на 290, в Сливен - от 206 на 156 и пр.

Бумът на кардиологични болници заради високите цени на клиничните пътеки по това направление в последните години е довел до някои аномалии. В Монтана например има 103 легла за този сектор при необходими едва 59. В Перник ситуацията е подобна - при 50 налични легла за кардиология авторите на картата са преценили, че стигат и 28 легла. В Пловдив следва да се отреже значителна част от леглата по това направление - от 454 налични необходими са само 359 легла. В не малко области обаче положението е на другия полюс и има терен за разширяване - недостиг на легла за кардиология здравната карта отчита във Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Пазарджик, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Софийска област, Търговище, Хасково.

Недостиг на джипита има навсякъде, даже в столицата, но три области се отличават с особено тежък проблем - в Кърджали осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари е едва 40.44 на 100 хил. души при възприет стандарт от 66.6 джипита на 100 хил. души. В Разград осигуреността е 41.59, в Търговище - 43.10, Русе - 47.88. В София са вакантни 71 позиции за лични лекари, в Бургас - 63, в Русе - 42, в Кърджали - 39, в Разград - 29, в Благоевград - 26. Най-добро покритие с лични лекари имат плевенчани - 80.60 на 100 хил. души, и видинчани - там на 100 хил. души се падат 69.77 джипита. Над 68 джипита на 100 хил. души има в Кюстендил, Ловеч, Добрич, Стара Загора.



ДЕМОГРАФИЯ

Демографските дисбаланси по области са известни, но тук също оказват влияние върху заболеваемостта на населението. При средно 61% от българите в трудоспособна възраст и 24% в пенсионна възраст не малко области имат по-неблагоприятно разпределение. Във Видин 33% от хората са над трудоспособна възраст, а в активна възраст са 54%. Във Велико Търново 27% от хората са над трудоспособна възраст, във Враца - 28%, в Габрово - 32%, в Кюстендил - 31%, в Ловеч и Монтана - 30%. За сравнение в София в активна възраст са 65% от хората, а в пенсионна - 20%.



ПОЛИТИКА

Когато съществуващият брой болнични легла и медицински дейности на територията на една област превишава конкретните потребности, определени с картата, ново лечебно заведение няма да може да сключва договор с НЗОК до актуализация на картата, пише в доклада на министър Кирил Ананиев. В оценката за въздействието на картата пък е записано, че се очаква още тази година по нейните критерии да се сключват новите договори с болниците, благодарение на което ще се постигне финансова дисциплина.

Приемането на нова национална здравна карта се налага, след като миналата година ВАС отмени по формални причини предишния вариант на картата - защото не беше публикувана в "Държавен вестник". За настоящия проект са ползвани данни от РЗОК и РЗИ за 2017 г. и статистика на НСИ от 2016 г.
 Общопрактикуващи лекари
 Налични/необходими легла
1
1234
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
26 Април 2018 05:52
Ами закрийте смучещите пари частни болници или спрете да им плащате да слагат стентове за профилактика и да оперират измислени онкоболни и лекари ще се намерят. Сега някакви мошеници точат Касата като "лекуват" без нужда, а истински нуждаещите се са без достъп и лечение. Орязаха ни правото за специалисти, изследвания. Личните доктори са писари и не ни преглеждат. Вместо да ограничат злоупотребите, наказват пациентите??? Жена не получила клапа и починала. Но сигурно са сложили поне 10 клапи без нужда. И поне 100 стента така. Няма проверки, няма наказания. Ако плащаха от джоба си и влизаха в затвора за тез шашми, ако им отнемаха правата, така ли щеше да бъде?! Крайно време е НЗОК да плаща на личните лекари за истински преглед, не за бройка. И за изписване на лекарства, които вече са дадени от специалист. Но да им се плаща нормално! Иначе и те, и пациентите са ядосани и недоволни. Огромни опашки, никакво внимание, нерви и от двете страни. Тази "система" цели хроничноболните да бъдат затруднени в получаването на лекарствата си, а работещите въобще да не ходят на лекар, защото нямат време да чакат. А хората по селата нямат и пари да отидат до града. Пълен кошмар е! И сега пак се правят, че ще има реформи??? Колкото повече "реформи", толкова по-голям ад!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД