:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 391,807,295
Активни 178
Страници 36,994
За един ден 1,302,066
Маргиналии

Обяснимо отсъствие: 200 годишнината на Карл Маркс

 
Ако не само роднините те помнят и мислят за направеното от теб – добро или зло - 200 години след раждането ти, наистина си направил нещо историческо. Това правило, което приписват на Лайбниц, но вероятно идва от споровете около канонизирането на светии, тези дни натрапчиво по света и срамежливо у нас доказва верността си за Карл Маркс, обявен още преди да изтекат тия години за мислител на хилядолетието.
На 5 май се навършват именно 200 години от рождението му и свойственото предпочитание към кръгли годишнини няма как да заобиколи присъствието му и у нас. Като при всеки юбилей, удобно ще се напомнят или ще забравят реални или измислени факти, ще се трупат все убедени във верността си тълкувания по правилото „За умрелите - или само добро, или само зло“.
В случай обаче ще имаме и своеобразно отсъствие дори когато няма друга философска, социално-политическа, икономическа и дори организационна теория, освен носещата неговото име, която да е повлияла толкова много за формирането на езика и мисленето в обществените и хуманитарни наука, в политиката и идеологиите с пълни преводи – предимно от руски – на основните произведения, изобилна вторична – нерядко и като качество – обяснителна литература вече към 130 години.
В това отношение Маркс, а и марксизмът, имаха у нас нещастната съдба да се забравят именно при натрапливото им споменаване още от времената на първопоявите им у нас и последващите партийни спорове, но особено по време на т. нар. комунизъм или реален социализъм. Тогава към него ту се прибавяха Ленин, Сталин, Димитров, Червенков, че и Живков, ту се представяше предимно от популярните произведения на Енгелс, когато последващите класици се оказваха неудобни – особено на поредния конгрес след смъртта им. Покрай одържавяването и стягането му в нормите на ленинския вариант, марксизмът изчерпи задълго действителния политико-протестен потенциал в недрата на обществото и блокира съзнанието за решаващата роля в него на производителния труд, все едно в какви форми се реализира той. На негово място се укрепваше съзнанието на политическите и литературните представители на пролетариата, т.е. на партийците и на идеолозите. Те пропадаха постоянно в илюзията, че представляват възгледите на бъдещето и май не се лъжеха особено, защото съобразително се ползваха чрез средствата на държавната власт от благата на побеждаващия комунизъм.
Ала така се залъгваше обществото и то намери повод да си отмъсти, подлъгано от нови вечни истини, съвпадащи с виденията за вечна, но индивидуална човешка природа.
Марксовото научно дело – само по себе си нееднородно, нерядко двусмислено и стегнато в корсета на задължителността във висшето образование - се изроди до един от многобройните елементи на т. нар. пролетарска идеология, чиято нарастваща „научност“ съвпадаше с намаляващата потентност в разбирането на обществените процеси, да не говорим за ръководството им. Наред с митичния външен натиск, който нямаше как да не се появи, след като десетилетия комунистическата партия и обществото се ръководеха отвън, това допринесе за бързото изчезване на Маркс и марксизма дори и от идеологическия хоризонт на т.нар. българска левица.
И тя взе да се държи ексцентрично след края на „реалния социализъм“.
Бутафорното премахване на „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“ от главите на българските вестници, като че ли издуха и марксизма от главите на бутафорно левите теоретици. И те го равноположиха в програмите си с маргинални явления и имена, за които някога бяха подочували тъкмо в контекста на опортюнизма. Видели „нов исторически субект“ отново в себе си, те пак заложиха на бъдещето, в което трябва да им се запази място на прорицатели на глобални процеси. Това налагаше да забравят миналото си. Споменаването на Маркс и Енгелс стана рядкост; Манифестът и Капиталът – забравени или несвоевременни текстове извън маргинални кръжоци, които прилагаха революционните методи в литературната критика и междуполовите отношения. Тук особено се харчеше и харчи – младият Маркс. Така най-лесната форма се оказа предрешаването и търсенето на клиенти за стари по същество кройки. Сред тях нямаше как да не се яват религията, отчуждението, националната отговорност и „честният частник“ от епохата на първоначалното натрупване на капитала.
Тук, както и в модата, имаше противници и привърженици на конфекцията. Авангардът, съставен от тези, които познаваха в откъслечни преводи „за служебно ползуване“ постоянните модернизационни дебати в марксизма от 1848 г. насам – от онези за комуната през 1871 през тези за революцията около 1917, до еврокомунистическите след 1968 г. и либерално-демократичните след 1989 г. – заложи на колажите и зае от тях метафорите си. Но това не можеше да замени опита, нито пък да бъде основа за смислени политика.
Онези пък, които държаха на автохтонността, без друго нямаха нищо в главите си, освен подборките на отдел „Пропаганда и агитация“ към ЦК на БКП, в които марксизмът присъствуваше като теоретическо доказателство за миналата им практическа правота. Затова те се върнаха носталгично към миналото и някогашната социалистическа система.
„Национално-отговорните“ пък забравиха интернационализма и критиката на политическата икономия, обърнаха хастара и отидоха още по-назад: към водевилната версия на Добри-Войниковата „Криворазбрана цивилизация“ и идеите за „дребен и среден бизнес“, „кооперативно движение“ и „християнска нравственост“.
Така българската левица взе все повече да залита към съобразяване със статуквото и да се пази от обвинения в комунизъм. Това стана с участие в чисто практически действия на класическа десница: 10% данъчна уравниловка, приватизация на държавно имущество, прехвърляне на все по-голяма част от издръжка на социални системи като транспорт, образование, здравеопазване, пенсионно дело върху отделния човек, съсипване на селското стопанство и индустрията, гетоизиране на градските покрайнини и все в тоя ред, до чисто реторическото възмущение от всичко това.
Така обща се оказа безвкусицата. А комунизмът – противен на sensus communis.
С оглед на политическата конюнктура това може и да е желателно, но е исторически инфантилно: предпазва от призрака на комунизма така, както децата се завиват през глава, за да се пазят от страхотиите в тъмното.
Затова е поучително да се припомни предговора на д-р Иван Кутев към първия превод – от руски – на Манифест на комунистическата партия, издаден през 1891 в скоропечатницата на Спиро Гулабчев в Русе; това представяне на делото на Маркс – и неминуемия Енгелс – е своевременно и днес.







Предговор към първото българско издание на Манифест на комунистическата партия (1891)
д-р Иван Кутев

От твърде късо време в нас се родило и се развива вече едно правилно умствено движение, което заслужава вниманието на всичко прогресивно.
Помежду най-тъмната нощ на нашия безпринципен и дебелашки-чувствен живот явяват се вече хора, които, освободени от страстите, от невежеството и от онова сънливо-пияно състояние на духа, което им се налага от наредбите на сегашното общество, под страха на строго наказание, са вникнали във върховната цел на науката, която, още в твърде отдалечени времена, е просветила умовете на една голяма част от западно-европейското и руско общество. Тия хора, макар и единици в нас, с пълна енергия и трезвеност се трудят да направят тая цел известна на всекиго, а най-вече на нашата слаба и опътена към разврат интелигенция.
Тоя е методът на революционния закон, и за това той е най-рационалний за туряние край на безбройните и неописуеми човешки страдания, тъй като само чрез него може да бъде изпълнен великий девиз: „Освобождението на всички за всички“.
Било е време, когато се е мислело и утвърждавало, че тежките човешки теглила ставали по причина на злите раздражнения на някаква си свръх-естествена сила, или пък по причина на постоянната изменливост на политическите настроения: но тогава е било времето, когато науката в различните си клонове е била дотолкова слабо развита, щото не е давала възможност, даже и на един по-правилно сформиран ум, да си представи, а камо ли и да си обясни, тия вечни истини, които по-после са се установили от нейното правилно и широко развитие. Сега обаче, при таквозито положение на науката, а именно на Физиологията, Психологията, Економията и Историята като сетнина на другите, такъв възглед би бил вече невъзможен. Всичките причини са строго известни, и средствата за премахването им са пречистени и доведени даже до правила.
Нямам намерение да пиша критически етюд върху социалния въпрос, но исках само с казаните си няколко думи да констатирам факта на явившето се в нас. Предлагаемий „Манифест на комунистическата партия“ е труд на два велики философа: Карла Маркса и Фридриха Енгелса, имената на които се ползуват с такава висока и почтена известност помежду прогресивния свят (хората на науката), щото да се говори за научните достойнства на тия гениални личности, значело би да се повтаря всеизвестна истина.
В историята на развитието на науката тяхните имена са отбелязяни така бляскаво, щото надали би се намерил човек, запознат с науката, да не признае, че именно тяхните трудове съставляват основата, върху която тя (науката) е казала последнята си дума за безкрайното бъдеще.
Карл Маркс със своята критика на политическата Економия е турил край на по-нататъшното егоистично и своеволно развитие на тая наука. Той е запечатал отдавна вече умовете на рутинните политико-економи. Въобще неговата безпощадна критика на съвременните отношения на капитала към труда е турила край в колебанията на политическата економия, и е установила вечната и неопровержима истина, че економическата сила е действителний фактор в живота.
По същността си „Манифестът“ съставлява документ, високата научност на който не може да бъде опровергана абсолютно с нищо. Той съдържа целия живот – от феодалното царствуване до владичеството на буржоазията включително, във вид на висока, справедлива и силно-научна критика, която съставлява ключа за обясняванието всяко явление.
Не съществуваха установени истини, докато не се яви критическата мисъл. Значението му е всесилно. Той има такова значение, каквото има всяка корона на високо научен труд.
Той е произвел сътресение в духа на съвременниците си.
Популярността му е грамадна. Той е бил издаден на седем езика и на всеки от тях е претърпял по 10-15 издания.
Разпространяван е бил дотолкос много и бързо, щото често е ставал библиографическа рядкост тутакси след издаванието си.
„Манифестът“ заедно с другите съчинения на авторите му откриват нова епоха в социалистическата и економическа литература – епоха на научното основание на социализма, – на безсъжалителната критика на съвременните отношения.
В края на „Манифеста“ са поместени две „приложения“: първото е извлечение от книгата за гражданската война във Франция и се отнася към посочения от авторите в 1872 година опит на „Парижката комуна“, а второто е уставът на „Международното Работническо Дружество“.
По изложеното горе мисля, че надали е необходимо да обяснявам мотивите, които са ме подбутнали да издам тоя необемист, но колосален по съдържанието си, труд на български език и да го подложа на нашата мисляща младеж.
Убеден съм напълно, че нашата младеж ще посрещне с голяма приятност предлагаемия превод.
Доколко преводът е сполучен, остава да се произнесе безпристрастната критика.
(д-р Иван Кутев)
49
11093
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
49
 Видими 
04 Май 2018 17:27
Натисни тук
------
Блогът на Генек
04 Май 2018 20:47
Сталин незадолго до своей кончины напутствует Д.И.Чеснокова, избранного сразу после XIX съезда секретарём ЦК КПСС:
«Вы вошли в Президиум ЦК. Ваша задача – оживить теоретическую работу в партии, дать анализ новых процессов и явлений в стране и мире. Без теории нам смерть, смерть, смерть!». Это обращение можно воспринимать по-разному – и как грозное предостережение и как крик души. Но почему? Ведь к 1953 году страна восстановила полностью разрушенную войной экономику и даже превзошла её, СССР завоевал прочные позиции в мире, которое давало обладание атомной бомбой, а у Сталина такая тревога. Так почему именно в то время Сталин так остро ощутил слабость теории?
04 Май 2018 20:49
слабость теории?

И каква е слабостта на марксистката теория?
04 Май 2018 21:52
Сещам се за оня случай, дето Карлсон търгнал на околосватско пътешествие, но и летенето се оказало уморително и все по-често си почивал. Една от тия почивки се наложило да направи не къде да е ами на Червения площад и къде да кацне на един перваз на Кремъл, който се оказал пък точно кабинета на Брежнев.
Брежнев четя някакви документи и отначало дори не забелязал, но Карлсон му махнал и Брежнев за миг надигнал глава:
- Ах, ама кой си ти?
- Карлсон, как така не знаете Леонид Илич, аз съм доста известен, а и книги за мен има написани доста.
- Мхм - измрънкал Брежнев не можейки веднага да се сети, но после му блеснало - аха, книги казваш, но не виждам приятеля ти Енгелсон...
04 Май 2018 22:31
Маркс е трудна работа . Не е за всеки . 150 години хората още не могат да осъзнаят в пълнота , къде ни е натресъл . Той и приятелят му Енгелс .
Чететe Манифеста другари , там е истината .
04 Май 2018 22:58
Не един път съм писал в този форум: "Четете Джек Лондон - Желязната пета"!!!
Джек Лондон като социалист е предполагал, че социализмът ще победи първо в Америка. Там е имало всички предпоставки за това. Но както самият Джек Лондон със съжаление пише, там победи не социализмът, а олигархията! И макар, че "Желязната пета" е писан преди повече от сто години, в този роман се описват събития, които са много сходни с това, което се случва днес не само в България, но и по целия свят...
Още като студент прочетох тази книга и тя ми направи дълбоко впечатление (това беше преди половин век). Трябва да си призная, че от "Капиталът" съм прочел само цитатите в учебниците. Но "Желязната пета" на Джек Лондон ме впечатли дотолкова, че това ми беше достатъчно. Тогава в МЕИ (сега ТУ) имахме изпит и по политикономия. Преподавателка беше рускиня. Три пъти ме къса на този изпит. Последния път на изпита развих някои внушения от споменатия роман, без да споменавам източника и автора. Тя кимаше съгласто с глава и накрая ми писа 4, защото на един от въпросите не можах да отговоря.
Това беше лирично отклонение. Но прочетете "Желязната пета" на Джек Лондон
05 Май 2018 00:17
анастаси сиров04 Май 2018 20:49
слабость теории?

И каква е слабостта на марксистката теория?


Пълна със слабости, нелепици и хипотези представяни за факти. Още за онова време. Не че няма какво да се вземе от Манифеста и "приложенията". За сегашните условия да размахваш марксизма, защото си го учил цял живот, е и вредно и нелепо.
05 Май 2018 00:48
На всички, познаващи Маркс през Краткия курс и подобни ленино-сталински порнографии, бих препоръчал да се замислят върху може би най-иzвестната мисъл на Маркс:
"Alles, was ich weiß, ist, dass ich kein Marxist bin."
05 Май 2018 01:00
прочетете "Желязната пета" на Джек Лондон

С'я. Става за четене в пубертета, както и всичко писано от Джек Лондон.
За форума обаче, мисля, че "The White Man's Way" е по-подходящa.
05 Май 2018 01:18
За рядко яввяващия се автор
05 Май 2018 07:05
Всичко това може да се каже с едно изречение : Няма по-голям от Карл Маркс!
05 Май 2018 08:35
Прав е Денков за съдбата на марксовото наследство в България. Тежка е до ден днешен. Но причината не е само, и не тъкмо организационна или биографическа на съответната каста тук. Същата съдба е на хусерловото наследство. За разлика от марксовото то се чете и се преразказва , но остана също така неразбрано. Причината е в менталността на българина - често неосъзнаваем техницизъм, уникалното умение всичко да бъде обърнато в предмет, в оръдие, в начин за сметка на съдържанието, смисъла, идеята . "Опредметяването", както би го нарекъл Маркс. Иначе, тоталният буквализъм.
05 Май 2018 09:57
И каква е слабостта на марксистката теория
Няма слабост. Марксовата теория разкрива основното противоречие — между обществения характер на производството и частното присвояване на постигнатото.

Теорията на Маркс не се задълбочава в решението на това противоречие. Идеята за държавна собственост е едно на пръв поглед логично решение, но ... липсва механизъм за пресичане на субективността при разпределението на постигнатото. Но това вече не е в теорията на Маркс.

Необходимо е продължение на теорията на Маркс — развиваща обективното и справедливо разпределение на постигнатото от общественото производство.
05 Май 2018 11:24
Няма слабост. Марксовата теория разкрива основното противоречие — между обществения характер на производството и частното присвояване на постигнатото.

Теорията на Маркс не се задълбочава в решението на това противоречие. Идеята за държавна собственост е едно на пръв поглед логично решение, но ... липсва механизъм за пресичане на субективността при разпределението на постигнатото. Но това вече не е в теорията на Маркс.

Необходимо е продължение на теорията на Маркс — развиваща обективното и справедливо разпределение на постигнатото от общественото производство.
ДОБАВИ МНЕНИЕ   Мнения:13 1
[/quote
Плямпало-готин си.https://www.youtube.com/watch?v=CRN7_vS67wg
05 Май 2018 13:48
За съжаление, от есето за Анна Май, Денков не се е появявал тук. А трябва по-често да ни напомня, че има стойностни люде в миналото, които не трябва пренебрежително да се натикват в забвението. Поздравления за Автора!
05 Май 2018 19:44
Angel Kandiloto
04 Май 2018 22:31
Чететe Манифеста другари , там е истината .

Четете го, "другари", четете.
Повече нема да се сетите за марксизъм.
05 Май 2018 20:34
За да не бъда голословен.
Какво Манифестът казва, в три думи:

1. За неколко десетилетия капитализмът създаде повече блага, отколото всички предишни формации за хилядолетия.
Самата истина.
Препръка на брадатите джелати: да се ликвидира!
Белешка: малоумието на джелатите е особено очевидно, ако си спомните, че по това време (1848) са капиталистически микроскопична част от страните. Не са такива САЩ, Русия, Китай, Германия, Япония, Индия... абе целият свят

2. Капитализмът опрости обществените отношения. Вече има само две класи - буржоазия и пролетариат.
Нищо подобно.
Препоръка на брадатите джелати: да се ликвидира!
Чел съм Маркс и Енгелс от кора до кора. До днес си мисля, че не са били много сигурни кого точно искат да ликвидират.
Но в Манифеста е: да се ликвидира буржоазията!
Белешка: и тогава, та досега класите са много, много повече

3. Пролетариатът няма отечество. Класовата борба е война срещу държавата.
Тука вече брадатите джелати се чешат по кухите глави и дават взаимноизключващи се указания. От една страна, викат, е така... ама от друга... как ще изтребим ония?
Абе я за начало направете не просто държава, а кървава диктатура...

За лекуване от марксизъм искрено препоръчвам четене на Манифеста

05 Май 2018 21:17
на нашата слаба и опътена към разврат интелигенция.Най-силният израз!Браво.
05 Май 2018 21:26
Точката върху недомислиците на джелатите е поставил Бакунин
"Свободата без социализъм е несправедливост, а социализмът без свобода е робство" Също: “Пълната свобода на всеки е възможна при действителното равенство на всички. Осъществяването на свободата в равенство – това е справедливостта”. И т.н.
Упражненията им в икономическата област са много критикувани и заради пълното им неразбиране на ненасилственото обобществяване. И т.н.

Но!
Човешката история щеше да бъде безсмислица без Маркс.
И без Енгелс - да не го забравяме!
Титани са, но не заради малоумните им... хайде, нека са инфантилни... теории. Двамата са сред най-великите социални писатели.
Особено Маркс.
Не зная нищо по-въздействащо от XXIV глава на Т.I на "Капиталът"


05 Май 2018 23:18
Не зная нищо по-въздействащо от XXIV глава на Т.I на "Капиталът"

Хайде де!
Дори и най-простият циганин знае - смъркането на лепило.
05 Май 2018 23:24
Марксовото научно дело – само по себе си нееднородно, нерядко двусмислено и стегнато в корсета на задължителността във висшето образование - се изроди до един от многобройните елементи на т. нар. пролетарска идеология, чиято нарастваща „научност“ съвпадаше с намаляващата потентност в разбирането на обществените процеси, да не говорим за ръководството им.

Имаше прекрасна лекция - "Трите източнка на марксизма".
Били, както си ги спомням след трийсет и пет години и отзад напред: немската класическа философия, утопичният социализъм и класическата политическа икономия. От НКФ учехме Кант - ясно защо, обобщил Просвещението, Фойербах - убийте ме, но не мога да се сетя в каква връзка, май заради материализма му и Хегел - диалектиката, иска ли питане. Домарксовият социализъм бе малко неясен. Какво му е социалистическото на Сен-Симон? Да викаш на Пале Роял, че Луи Филип е най-добрата република? Или па на оня ненормалник Томас Мор, дето си представял комунизма като два роба за всеки? Завинаги обикнах, покрай Томазо Кампанела, италианците и слънчевия хуманизъм.
Няма да разказвам надълго класическата политическа икономия. От Рикардо до дьо Монкретиен, много е. За цял живот запомних от нея, че има възходяща градация: икономика, държава, общество. И още нещо има - човекът, поставен най-отгоре, на върха й от безработния син на един трирски равин -
Карл Хайнрих Маркс.
05 Май 2018 23:27
Няма да разказвам надълго класическата политическа икономия.

мерсим, за което
05 Май 2018 23:42
Rogatia
05 Май 2018 23:27
Няма да разказвам надълго класическата политическа икономия.

мерсим, за което

За "мерсим" и гащи не обуваме. Одим рошави.
За социални слаби - примоция. 100 евро.
06 Май 2018 00:53
otvrat
05 Май 2018 07:05
Всичко това може да се каже с едно изречение : Няма по-голям ШАРЛАТАНИН от Карл Маркс!
06 Май 2018 01:02
И още нещо има - човекът, поставен най-отгоре, на върха й от безработния син на един трирски равин -
Карл Хайнрих Маркс.

Интересно дали строителите на Беломорканала са се чувствали поставени " наи-отгоре".
Гледайки как всеки ден стотици от тях дават фира от глад, изтощение и болести.
06 Май 2018 01:50
плямпало
05 Май 2018 09:57
Марксовата теория разкрива основното противоречие — между обществения характер на производството и частното присвояване на постигнатото.

Не разбирате. Няма такова противоречие. Любителските му теориии са оборени още през 19-я век. Гигантското, епохалното, което прави, е че "вкарва" човека в схващанията
06 Май 2018 02:07
VOCI
06 Май 2018 01:02
И още нещо има - човекът, поставен най-отгоре, на върха й от безработния син на един трирски равин -
Карл Хайнрих Маркс.

Интересно дали строителите на Беломорканала са се чувствали поставени " наи-отгоре".
Гледайки как всеки ден стотици от тях дават фира от глад, изтощение и болести.

Мен ли питаш?
Дето поне три пъти ги нарекох с името им - джелати.
И въпреки това, фактът е факт: в схващанията преди Маркс човекът или го няма, или е удобна абстракция, нещо като Робинзон Крузо (само не ми обяснявай кой е Александър Селкърк)
06 Май 2018 03:06
Преди Маркс се е смятало че мястото на човека е до Бог.
Маркс постави човека до машината.
06 Май 2018 03:22
Все още не сте забелязали, че капитализмът си е отишъл и на негово място се е настанил извратен неолиберален социализъм.

http://www.segabg.com/replies.php?id=313752&p=5
06 Май 2018 03:35
Забелязали сме.
Обаче на марксиста Сорос му пари вече под опашката.
06 Май 2018 04:07
Плашещото на бъдещето е , че от незнание , непомнене и оглупяване и безидейност някой може да реши да използува марксизма отново и така да разруши и последната надежда на човечеството за оцеляване .
06 Май 2018 11:19
Тоя сине-мету явно е сънувал кошмарни сънища как брадатите Маркс и Енгелс го изнасилват. Век и половина най-светлите умове на земята признават Маркс като личност на хилядолетието, а тук някакъв си Мету (навярно от Факултету) замърсява форума с нелепостите си. Прав е Денков - отсъствието е обяснимо за най-ретроградната част от людете.
06 Май 2018 13:01
плямпало
05 Май 2018 09:57


И каква е слабостта на марксистката теория

Няма слабост. Марксовата теория разкрива основното противоречие — между обществения характер на производството и частното присвояване на постигнатото.

Теорията на Маркс не се задълбочава в решението на това противоречие. Идеята за държавна собственост е едно на пръв поглед логично решение, но ... липсва механизъм за пресичане на субективността при разпределението на постигнатото. Но това вече не е в теорията на Маркс.


Има слабост, както вече обяснявах вчера. Основната слабост на Маркс е в това, че не търси частната собственост, както и главните обществени отношения на правилното място. А основната частна собственост е работното място в йерархическата система. Която се състои от база и надстройка. Съответно основните обществени отношения са между базата и надстройката. Сега във връзка с това което казваш, трябва да допълня, че частната собственост над работното място в йерархическата система има две страни - личен принос към обществения продукт и лична консумация (присвояване) от обществените блага. Частните собственици над по-високостоящите работни места в йерархията дават по-малко и взимат повече.

Идеята за държавна собственост не променя по никакъв начин нарастващата степен на частната собственост над най-високите работни места (фактически това е частна собственост над надстройката). Поради простата причина, че когато имаш дефинирани (от Маркс) две главни части на обществото (база и надстройка), а така също и си признал принципът за теза и антитеза на Хегел, е най-естественото нещо да кажеш и че главните обществени отношения са между базата и надстройката.

И тука тайната, дето ни се изплъзва (толкова години вече), откак учихме поголовно и марксизъм още в средните училища, но като догма, въпреки че марксизмът уж не беше догма, тайната е в това, че в едното главно организирано обществено движение, т.е. това което е от надстройката към базата се проявява като разделение на труда. Т.е. ако си представиш фигуративно цялото общество (което фактически и реално е разположено в географията и реалното пространство), като една пирамида, всеки отделен човек в тая прирамида във всеки отделен момент се намира на точно определено място. Всичките хора взаимодйестват по между си. Но това взаимодействие е очевидно разделението на труда. Освен това въпросното взаимодействие представлява движение отгоре надолу. Най-горните работни места използвайки инструментарима с който боравят предизвикват управленски импулс, който се предава надолу по йерархията. И това става задължително посредством йерархическа система от йерархически нива. Където всяко следващо ниво не е много по-многобройно от предходното.

Т.е. движението надолу по йерархията може да се нарече разделение на труда, при което цялото общество се подчинява на елита на власт.

Кое е пита се, обратното движение, т.е. атитезата на по-горе описаната теза? То трябва да бъде обратно по посока и качество. Т.е. ако в движение надолу обществото се подчинява на елита на власт, в движение нагоре, обществото го подлага на съмнение и го рециклира, преназначава. Ако в движение на долу имаме вече изградена низходяща йерархическа система, при която всяко следващо ниво е по-многобройно от преходното, в движение нагоре трябва да имаме изградена йерархическа система, при която всяко следващо ниво е по-малобройно от предходното. Трябва да имаме, обаче нямаме. И поради тая причина частната собственост над най-високото работно място в йерархията нараства в историческото хилядолетно обществено развитие за сметка на обществената собственост над най-високото работно място.

Т.е. няма разлика между държавния капитализъм, феодализма и либералния днешен или вчерашен. Или ако има, това е една постоянна нарастваща степен на частната собственост над най-високото работно място. Което нарастване не спира да се развива, както през феодализма, така и в периода преди 1917 и 45та година, така и след. Това нарастване зависи от нарастващия брой на населението на света, т.е. от нарастващата степен на разделението на труда.
06 Май 2018 13:24
Sine_metu
05 Май 2018 20:34
2. Капитализмът опрости обществените отношения. Вече има само две класи - буржоазия и пролетариат.
Нищо подобно.
Препоръка на брадатите джелати: да се ликвидира!
Чел съм Маркс и Енгелс от кора до кора. До днес си мисля, че не са били много сигурни кого точно искат да ликвидират.
Но в Манифеста е: да се ликвидира буржоазията!
Белешка: и тогава, та досега класите са много, много повече


Значи глей сега. Йерархическата система е една. Така както и светът е един и единен. Дори и когато изглежда, че има много враждуващи държави животински видове и т.н. , тия са тези и антитези които не могат един без друг. От тая гледна точка, едната йерархическа система има една база и една надстройка. Къде точно минава разделителната няма значение. Същевременно в тая йерархическа система имаш много видове труд. А така също може да се разграничат множество по-малки йерархически системи, които от своя страна са съставени от още по-малки и т.н.

Маркс и Енгелс за задали теория, която умишлено е неясна и може да се използва за да се ударят различни слоеве. Общо взето средни. Най-високите са скрити, защото надстройката на обществото не била имала значение. И даже държавата и йерархията щяла да отмре. От това по-невъзможно няма. Ако си представиш узаконеното равенство, автоматично си задал условия, една малка организирана група да управлява неорганизираното множество. Това означава, че можеш да удариш и само някои държави като наложиш в тях въпросната недоизбистрена като крайно предписание теория. И всеки път, след като системата падне, както падна в бившия соцлагер, ще казваш, че Маркс е бил казал, че комунизмът ще победи в целия свят, а не в отделни държави.

Но Маркс иска отмяна и на частната собственост, а не е ясно как точно ще стане това, от гледна точка на факта, че частната собственост представлява лична власт над работното място, което пък в още по-широк смисъл означава мястото на отделния човек което той заема в пространството. И няма начин да отмениш личното му пространство и инструментите над които той има власт.
06 Май 2018 13:40
Engels
06 Май 2018 03:22

Все още не сте забелязали, че капитализмът си е отишъл и на негово място се е настанил извратен неолиберален социализъм.


Грешиш. Неолибералният социализъм е в центъра на империята. Т.е. за върхушката. Т.е. в имперските измерения, вече имаш народи, родени на правилната география в правилното време, които са аристократи. За тях е тоя социализъм. Вътре в тоя имперски център имаш още по-високи йерархически нива, за които има още повече социализъм. И всичкото това нещо е процесът на производството на капитала, който се концентрира към върха на йерархията. Но се взима от останалата много по-голяма територия и население на света. Това е експроприацията, която експроприира, както го е описал и Маркс в края на въпросната 24 глава от Капитала. Експроприацията си тече, точно както казва Маркс - тука е напълно прав. И води до революция, която може да има и вид на световна война.

Само дето причините за тоя процес са съвсем други, а не тия които ги е описал Маркс.
06 Май 2018 13:46
There are more things in heaven and earth, Horatio, Than are dreamt of in your philosophy.

За всички участници в тази тема. Плюс рожденика и спонсора му.
06 Май 2018 17:14
Важното е степента на справедливост при разпределение на постигнатото. Частна или държавна собственост не от голямо значение. Производството е обществено. Разпределението трябва да е обществено също — справедливо.
06 Май 2018 17:45
Нямаше да се пише за Маркс два века след раждането му, ако не бе казал нещо важно. Кое е то? С едно изречение - историята не свършва с правовата държава.
Това е фундаменталното.
06 Май 2018 17:55
плямпало
06 Май 2018 17:14
Важното е степента на справедливост при разпределение на постигнатото. Частна или държавна собственост не от голямо значение. Производството е обществено. Разпределението трябва да е обществено също — справедливо.

Азбучни истини. Казвам го без капка ирония.
Забравят ли се, отиде ли се в крайности, независимо дали леви или десни, рано или късно започва борба за възстановяване на равновесието.
06 Май 2018 19:10
Homo sapiens е хищно животно, както всички останали хищници в природата. Успял е да достигне върхa на хранителната верига през хилядолетията. Твори музика, рисува картини, пише книги и лети в Космоса. Но въпреки всичко това си остава хищник по природа. И за него, както и за всички останали живи твари, важи основният закон на природата - да се наяде и да се възпроизведе.
Никакви теории, дори гениални като Марксовата, не могат и няма да променят това.
07 Май 2018 01:04
Кураж да се намесвам во философически теми ми дава само липсата на истински марксисти в милата родна страна. Според некои доброжелатели, причината е у назе. Според мен обаче е сепак у теорията на братята Маркс и особено на единия от тях.
Което у тази теория е вярно, не е оригинално, дип че Хегел и жив да беше по тяхното време, не би ги съдил.
Което е оригинално, то пък не е вярно: експлоатацията на чужд труд няма да изчезне дорде този труд чини нещо.
Марксовата теория разкрива основното противоречие — между обществения характер на производството и частното присвояване на постигнатото.
Как ли не. Производството никога не е обществено. То е въпрос на частен принос, каквото е и присвояването. Просто е: разпределение на труда – едни произвеждат, други присвояват. Присвояването е също труд, специфичен. Развитието на средствата за производство променя характерите на двата основни вида труд и баланса между тях. В наше време възчесто произвеждащият е къде по-свободен от собственика.
За идеята, че революцията може нещо да подобри в човешката природа, ми е тъжно да се напиням.
07 Май 2018 20:18
Simplicissima
07 Май 2018 01:04
Производството никога не е обществено. То е въпрос на частен принос, каквото е и присвояването.

Представи си, че произвеждаш нещо, да кажем шиеш блузка.
За простота ще приемем, че я шиеш сама. Ще видиш защо.
Ушиваш я за половин час. Това е живият труд. Ще ми трябва силен микроскоп, за да забележа твоя жив труд или както го наричаш "частен принос" върху планината овеществен труд. Всичко, което ползваш за шиене, без собствената ти (работна) сила, е създадено от други. Всичко, което ти позволява да го придобиеш, притежаваш и ползваш, е създадено от други: парите, законите, пазарите... Повечето от това, което си самата ти, също е създадено от други: други са произвеждали храната ти, други са те учили, други са измисляли лекарствата и ваксините.
Добави сега, че не шиеш сама, а наемаш и работници. Разбра ли защо го изключих от първоначалните условия?
Защото тогава и с микроскоп не бих могъл да забележа "частния ти принос" върху планината, не, планетата обществен труд
07 Май 2018 20:48
Sine_metu
06 Май 2018 17:45

Нямаше да се пише за Маркс два века след раждането му, ако не бе казал нещо важно.


Не би трябвало да смяташ от раждането му а по-скоро от смъртта му или някъде от втората половина на живота му. Т.е. да речем от 1958ма или преди 160 години най-много. След това вземи предвид, че във времето в което той е живял все още не е бил това което е станал по-късно, но все пак е имало и първи интернационал, Парижка комуна и т.н.
Но най-важното събитие е Болшевишката революция, която е около половин век след въпросната 1958ма. Въпросната Болшевишка революция е твърде важно историческо събитие, дало резултат на система, която бе издигнала Маркс в главен теоретик на системата си за седемдесет години. Ако това не бе станало, Маркс със сигурност нямаше да има такава тежест днес. Въпросната социалистическа система се провали, но все пак живя твърде дълго. Тя може и да е била грешка, но щом живя дълго, значи не всичко в нея е било сбъркано. И сега пред лицето на всеобщата капиталистическа криза, марксизмът може отново да излезе на дневен ред, след като се анализира вече натрупания опит.

Т.е. става въпрос за едни само тридесет години от смъртта на Маркс. За толкова кратко време, наистина няма как да бъде забравен. А иначе и Макиавели все още не е забравен, въпреки че е роден преди няколко века и въпреки, че едва ли това което е казал е родило нещо съществено.
07 Май 2018 21:01
Sine_metu
07 Май 2018 20:18


Милтън Фридман дава пример с един молив. И казва, че никой на света не може да направи сам молив. Защото тоя първо трябва да намери дърво. За да го отреже му трябва някаква резачка. За резачката му трябва стомана. За стоманата му трябва стоманолеярна. За стоманолеярната му трябва желязна руда. Трябва му и графит. Той се добива в Южна Америка. Добив - сушене - печене. Моливът има гумичка. За нея трябва каучук. Той идва от Малайзия.
08 Май 2018 09:03
въпреки, че едва ли това което е казал е родило нещо съществено.
bgman13
07 Май 2018 21:01

Милтън Фридман дава пример с един молив. И казва, че никой на света не може да направи сам молив.

Блузки, моливи, все тая. Общественото производство е ноторно известен факт. Същественото, което казва Маркс, прав или не, но изхождайки именно от обществения характер на производството, е че при капитализма цялата собственическа класа неизбежно експлоатира цялата класа на неимущите.
С три думи, постулира неизбежна класова война.
Всичко останало, включително и болшевизмът, е следствие.
Има и други исторически пътища, но с тях излизаме от темата Маркс и продължаваме в темата ДЕМОКРАЦИЯ
10 Май 2018 10:07
Милтън е безнадеждно остарял - сега всичко идва от Китай.
01 Юни 2018 18:44
Статията изобщо не е необходимо да се чете!

Този човек нанесе толкова вреда на човечеството, колкото никой друг не успя!

Последния път, минавайки покрай статуята му в Chemnitz си казах: ех, ако имах един плазмен бренер!
01 Юни 2018 19:25
за човечеството не знам, но тебе те е направил труден за рисуване.
03 Юли 2018 17:10
bgman1306 Май 2018 13:24
Но Маркс иска отмяна и на частната собственост, а не е ясно как точно ще стане това, от гледна точка на факта, че частната собственост представлява лична власт над работното място, което пък в още по-широк смисъл означава мястото на отделния човек което той заема в пространството. И няма начин да отмениш личното му пространство и инструментите над които той има власт.


Робство ?

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД