:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,760,323
Активни 165
Страници 14,588
За един ден 1,302,066

Литературата не е зубрене и тест по патриотизъм, а емоция

Досега 60 произведения се изучаваха за 72 часа, нормално ли бе? Новите програми за 11-и и 12-и клас ще помогнат за задълбочаване на компетентността на децата
СЕГА
---
Учениците в 11-и и 12-и клас занапред няма да изучават 12 задължителни предмета, а само 6 - български език, литература, математика, чужд език, физическо възпитание и спорт и новия - гражданско образование. Останалото време, което се "освобождава", ще се използва за профилирана подготовка, като изборът, който даде законодателят, е между 11 профилиращи предмета. Наскоро МОН публикува проекти на учебните програми за тези последни два класа на средното образование.

Както досега, съдържанието по литература остава изцяло българско. Задължителните произведения обаче са в пъти по-малко. За единадесетокласниците са подготвени пет теми. С родното те ще се запознават чрез творбите "Железният светилник" на Д. Талев (досега в 12-и клас), "Бай Ганьо на гости" на А. Константинов и "Криворазбраната цивилизация" на Д. Войников (досега в 10-и клас). По темата за природата са предвидени "При Рилския манастир" на Ив. Вазов, "Спи езерото" на Славейков и "Градушка" на П. Яворов. Смъртта учениците ще изучават както досега в произведенията "До моето първо либе" на Хр. Ботев и "Новото гробище над Сливница" на Ив. Вазов", но и в "Сватба" на Н. Фурнаджиев. Властта и насилието присъстват чрез "Борба" (Хр. Ботев), "Андрешко" (Е.Пелин) и "Приказка за стълбата" (Хр. Смирненски), а миналото и паметта - чрез "Паисий" (Ив. Вазов), "Нощ" (П. Яворов) и "История" (Н. Вапцаров). Извън програмата остават редица творби на Вазов, Яворов, Славейков и др.

В 12-и клас зрелостниците също ще учат българска литература, но в доста по-сбит вариант от досегашния. Темата за любовта те ще анализират чрез "Аз искам да те помня все така" на Д. Дебелянов, "Колко си хубава" на Хр. Фотев и "Любов" на Ат. Далчев. За вярата на надеждата зрелостниците ще учат от "Спасова могила" на Е. Пелин, "Молитва" на Ат. Далчев и "Вяра" на Н. Вапцаров. По темата за труда и творчеството са избрани "Ветрената мелница" (Е. Пелин), "Песента на колелетата" (Й. Йовков) и "Балада за Г. Хених" (В. Пасков), а за избора и раздвоението - "Две души" (Яворов), "Потомка" (Е. Багряна) и "Честен кръст" (Б. Христов). Сред произведенията, които отпадат, са "Антихрист" на Е. Станев, "Снаха" на Г. Караславов, "Хоро" на А. Страшимиров, "Вечната и святата" на Е. Багряна и много други.

Тези промени предизвикаха много коментари, че програмата е осакатена, че се посяга на ключови автори и че децата допълнително ще се объркат от новото тематично структуриране, защото били свикнали да изучават творбите в хронологичен ред.

--------------------------------------------------------

Отново реформа! За чувствителния и пренаситен от реформи българин тази дума е знак, че нищо няма да се промени. Поколението на 40-годишните живеем в непрекъсната реформа, и то започнала в образованието още преди 10 ноември. И единствената констатация е, че тя липсва. Прехвърляше се учебно съдържание от един клас в друг, но не се променяше подходът.

Заради този "богат опит" е съвсем нормална обществената реакция по повод новото учебно съдържание по литература за 11-и и 12-и клас, което беше посрещнато като предателство към усещането ни за патриотизъм.

Има няколко факта обаче, които сякаш остават на по-заден план. Първо, българска литература не се учи само в 11-и и 12-и клас. По новите учебни програми в първия гимназиален етап



изучаването на родни автори започва от 8-ми клас



с произведения от старобългарския период. В девети клас се продължава с автори от Българското възраждане. А в десети клас са обособени етапите в новата българска литература - от Освобождението до Първата световна война, литературата между двете световни войни и литературата след Втората световна война. Това е класическото изучаване на литература в българското училище - авторите и представителни за тях произведения са подредени хронологично. В 11-и и 12-и клас вече се променя подходът - от исторически става проблемен. В двата класа са заложени общо 7 проблема и към всеки един от тях са подбрани по три творби от различни епохи.

Програмата трябва да се разглежда в цялост, а не на парче. Не са "орязани" автори, техните творби са положени в различен контекст. Въпросът е дали този подход е подходящ. Ние всички сме обременени от традицията и ни е по-лесно да приемем, че литературните творби трябва да се изучават в реда на тяхното създаване. Разбира се, това е важно, защото литературата е процес, в който има причинно-следствени връзки и в който се отразяват социалните и историческите събития на времето. Художествената творба, както казва Тончо Жечев, пресъздава историята в човешки съдби. В тях са преплетени представите на времето за род, любов, смърт, саможертва, избор. Тези проблеми са обект на анализ и при сега действащата програма, но периферно. С промените вниманието ще бъде концентрирано върху тях и откриването на аналогии и различия ще бъде много по-лесно. Вглеждането в една тема ще помогне и за задълбочаване на литературната компетентност на учениците - ще очертаят особеностите на жанра, ще се детайлизира начинът за изграждане на персонаж, ще се откроят използваните художествени похвати.

И някак съвсем естествено се налага и вторият проблем, който в обществения дебат остава на заден план - броят на часовете. По български език и литература са предвидени 3 на седмица (108 ч. за учебна година). Същият е броят и за настоящите ученици. В момента времето се разпределя по два часа за литература и един за български език на седмица. Можете ли да се представите как се изучават 60 произведения за 72 часа? Сред тях са "Под игото", "Чичовци", "Гераците" и "Бай Ганьо" (това са само обемните творби). Часовете се превръщат в едно безкрайно писане на планове, за да може учителят да преподаде/ спомене всяка творба. И къде остават съпреживяването, разсъждението и развитието на речта? Промените предвиждат за същия брой часове да се изучават по 15 произведения в 11-и клас и 14 в дванадесети. Това ще създаде условия да се върнем към същинската работа в час, защото



през годините се подмени центърът



В стремежа си да подготвим учениците за различните изпити превърнахме образованието по литература във форматно - да зазубрят жанровете на творбите, имената на героите, портретното им описание...И колко време ще го помнят? Да, малко са нещата, които си спомняме от ученическите години, но най-важното от тях е емоцията. А каква емоция остава у ученика след подобна преса? Дори четящите намразват литературата.

Дали програмата е добра? Имам своите притеснения, но и надежди, защото начинът, по който е написана, показва задълбочено мислене и желание за реформа в чистия смисъл на думата.

А колкото до острата обществена реакция, тя се дължи не на липсата на разясняване, а на шаблоните в мисленето ни. Преди повече от десет години, когато се обявиха произведенията, които ще се включват в държавния зрелостен изпит, се надигна вой, че липсва "История славянобългарска". Дори и най-добрите специалисти обаче не биха могли да напишат интерпретативно съчинение върху този текст. Днес същите тези хора говорят, че изпадат автори от учебната програма или са орязани. На промените в образованието по литература се гледа като възможност да се покаже кой е по патриот. Но родолюбието не е в бройката на творбите от български автори, изучавани в училище, а в изводите, направени от тях.
13
2339
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
08 Май 2018 21:23
08 Май 2018 23:22
Кой може да изчете 60 произведения, пък камо ли да го анализира?
То човек само с това да се занимава няма да му стигне годината!
Ние почти нищо не сме учили. По документи не знам как е било, но реално много малко произведения сме учили в гимназията.
08 Май 2018 23:32
Хубаво, де, а "Балканджи Йово" защо го извадихте от програмата? Емоция ли не му стигаше?
09 Май 2018 00:06
Значи физическото и литературата са задължителни, а физиката не. Не знам нищо по-досадно от това, да анализираш какво е искал да каже авторът и защо му е турнал запетайката. Ако преди това верно си се запознал с това, което е казал авторът, вече си е извращение.
09 Май 2018 07:14
да анализираш какво е искал да каже авторът

Изразът е върховна глупост, която не мога да разбера защо упорито се повтаря в този форум всеки път, когато стане дума за литература.
09 Май 2018 07:16
За разсъжденията на госпожата, понеже автор на вестника, а няма как да кажа по съвест "добро"... nihil.
09 Май 2018 08:44
Браво за изразената позиция, която е смела (на фона на колективното заразително роптаене), но и сполучлив опит обективно да се потърсят обективните основания за промяната. Аргументите са силни и си струва недоволните, изплашените, притеснените учители и родители (или просто родолюбиви и литературолюбиви българи) да се запознаят с тях. За авторката Десислава Чернева!
09 Май 2018 09:10
да анализираш какво е искал да каже авторът
Изразът е върховна глупост, която не мога да разбера защо упорито се повтаря в този форум всеки път, когато стане дума за литература.
Ами така го казваше другарят или другарката в училище, когато преподаваше в часовете по БЕЛ. Или питаше: какво е искал да каже авторът с <цитат>, Иванчо? Набили са ни го в главите от ранна възраст другарките, другарке Свсофия.
09 Май 2018 09:19
Пълен хаос в изложението, липса на смислена аргументация, а отхвърлянето на патриотизма в литературата е черешката на киселото зеле...
Обърнете внимание на финала...Изобщо - ще има доволни от това писание, най-вече седящите зад табелки" директор", "министър", "експерт". Щото, ако ги няма табелките...
А промените ще станат - послушни и изпълнителни даскалици бол.
----------
Блогът на Генек
09 Май 2018 10:09
Не знам нищо по-досадно от това, да анализираш какво е искал да каже авторът и защо му е турнал запетайката.


Е, авторката апелира точно за това - по-малко да се преподава на учениците какво е казал авторът, за да може да се отдели повече време върху това какво е искал да каже авторът.
09 Май 2018 10:19
Пълен хаос в изложението, липса на смислена аргументация, а отхвърлянето на патриотизма в литературата е черешката на киселото зеле...




Показател за положението сред българското учителство в момента. Нагледах се и се наслушах на таквиз. Жалко за учениците им.
09 Май 2018 12:13
Показател за положението сред българското учителство в момента. Нагледах се и се наслушах на таквиз.
Не съм от тях, как`Сийке...
09 Май 2018 15:42
"Поколението на 40 годишните живеем в непрекъсната реформа ".
Не е само да вашето поколение и не е само до литературата. Управляващите в България са в безкраен АМОК да променят, "усъвършенстват, осъвременяват". Някой ден може би ще изхвърлят метъра за да го заменят с ярд, литъра с пинт, килаграма с унция.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД