:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,545,443
Активни 211
Страници 17,379
За един ден 1,302,066

Като раздава "стимули", държавата играе комар с нашите пари

Ценовите експерименти в енергетиката са крещяща илюстрация за вредите от административната намеса
Калоян Стайков
Регулацията, както всеки инструмент, сама по себе си не е нито добра, нито лоша. Тя може да въвежда трайно добри практики в социалния и икономически живот, може да налага ограничения с подобряване на пазарната среда, а може и да въвежда задължения, които изкуствено изкривяват пазарните взаимоотношения. Именно на последния вариант напомня предложеният в края на миналата година пакет мерки с името "Чиста енергия за всички европейци - освобождаване на европейския потенциал за растеж".

Предлаганите мерки имат три основни цели: поставяне на енергийната ефективност на първо място; постигане на глобално лидерство в областта на енергията от възобновяеми източници; осигуряване на справедливи сделки на потребителите.

Тъй като тези цели не следват естественото пазарно развитие, а представляват административна намеса в обществения живот, налага се създаване на изкуствени стимули под формата на държавна помощ - както положителни, така и отрицателни, за постигането им. (Същото е и с целите в стратегията "Европа 2020", която предвижда до 2020 г.: намаляване на емисиите на парникови газове с 20% в сравнение с нивата от 1990 г.; 20% от потреблението на енергията да е от възобновяеми източници; 20% увеличение на енергийната ефективност.)

Не е изненадващо, че тези стимули са свързани с



допълнителни разходи за бизнеса и населението



Нещо повече - тези разходи оказват различна тежест върху компаниите в различните сектори, като този дял е около 30 - 40% от производствените разходи при цветните метали. За да не загубят пазарен дял, тези компании получават "отстъпка" от наложените административни ангажименти за намаляване на вредните емисии или постигането на определена енергийна ефективност, а това е нова държавна помощ.

За постигането на целите за намаляване на вредните емисии и постигане на определени нива на енергийна ефективност са необходими допълнителни разходи под формата на държавна помощ, които се разпределят върху бизнеса и домакинствата. След направените отстъпки обаче разходите за компания, която не получава отстъпка, или за едно домакинство се увеличават, тъй като фиксираният разход се разпределя върху по-малко плащащи лица. Това, естествено, води до затруднения при покриването на енергийните разходи и е една от причините за нашумелия през последните години термин "енергийна бедност". Този проблем предполага нова държавна намеса и помощи, а резултатът отново е увеличение на разходите за останалите потребители, независимо дали това ще е чрез увеличаване на сметките за ток или чрез допълнителни бюджетни разходи.

Всичко това звучи парадоксално, тъй като изглежда, че



държавните регулации създават повече проблеми, отколкото решават



И това далеч не е всичко. Разходите за електроенергия най-общо се формират от три компонента - цена на електрическата енергия, мрежови услуги и държавни данъци и такси. Именно в последната група се включват разходите за преференциално изкупуване на електроенергия и всякакви "отстъпки", предоставени на потребители и/или производители. Докато цената на електрическата енергия в развитите икономики е резултат от пазарни фактори, то останалите две цени се определят по административен начин. С други думи, стимулът за промяна на доставчика - т.е. пазарният елемент, на чиято база търговците се конкурират за клиенти, е единствено цената на електрическата енергия и колкото е по-малък делът му от общата сметка, толкова по-малък е пазарният стимул. А това неминуемо ще доведе до необходимост от нова държавна намеса и нова държавна помощ.

Естествено е в така създалата се ситуация



всяка група да настоява за своето:



производителите на "зелена" енергия - за изпълнение на политическите цели (това ще продължи и в периода до 2030 г.), конвенционалните централи - за невъзстановяеми разходи в резултат на пазарни реформи, за сигурност на доставките, за студен резерв и т.н.; компаниите в промишлеността - за облекчаване на преките и непреките (в цената на електрическата енергия) ограничения за вредните емисии, за намаляване на разходите за субсидиране на производството от ВЕИ и високоефективно комбинирано производство на топло- и електрическа енергия, за иновации, инвестиции, запазване на работни места и т.н.; домакинствата - за компенсиране на намаления разполагаем доход в резултат на екологични и енергийни политики.

Крайният резултат от това е увеличаване на държавната намеса в икономиката, а не намаляването й, каквато е целта на трите либерализационни пакета от директиви, приети между 1996 и 2007 г. Нещо повече - необходимостта от намеса не се дължи на т.нар. пазарен провал, а е резултат от създаване на погрешни стимули за постигане на неясни цели, който може да се нарече административен провал.

Провал е, защото енергийната и екологичната политика, дори и да са добре замислени, не могат да бъдат самоцел, тъй като тяхната функция е да спомагат за развитието на обществото. В случая обаче ставаме свидетели на политики, които, дори да имат положителен ефект в дългосрочен план, представляват сериозна тежест пред развитието на икономиките и обществата в краткосрочен и средносрочен план. Това води до необходимост от нови и нови държавни намеси в различни сфери на обществения живот. Лесно може да бъде направена аналогия с комарджия, който е загубил част от парите си, но вместо да осъзнае грешката си, удвоява залога, за да възстанови загубите си.

Христо Комарницки
Туш!!!
4
1780
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
14 Май 2018 19:53
целите в стратегията "Европа 2020", която предвижда до 2020 г.: 20% от потреблението на енергията да е от възобновяеми източници;

16%, Калояне, 16% предвижда
И не са от "потреблението на енергията"
15 Май 2018 08:14
ИПИ...
----
Блогът на Генек
15 Май 2018 17:30
за България целта е 16% от крайното енергийно потребление, ма там влиза и транспорт, охлаждане и отопление + ел.енергия за ползване. Кажи ИПИ и повече нищо.
20% е общо за ЕС
16 Май 2018 00:46
Разходите за електроенергия най-общо се формират от три компонента - цена на електрическата енергия, мрежови услуги и държавни данъци и такси.

Глупости! Дори популистите-либертасти се кланят на мантрата, че цената се определя от “срещата” на търсенето с предлагането.
В действителност цената се определя от технологията на производство ( химически източници, ядрени или вятърничави) и целите, които преследва (мобилно ползване, битови електроуреди, безопасност на потрбителя). После идва “приносът” на посредниците - консултанти, пишман икономисти, превключватели, преобразователни, изключвате ли и други шалтето и “бушони”.
А ДДС-то никому не пречи, най-малко на производителите - плаща се от крайния потребител както за всяка стока.
Апропо, “таксите” не бяха ли “цената на услугите”, които държавата се е нагърбила за да няма спекулации и измами от “честни частници”, борещи се за монополна печалба!? Тия НПОшки от тая фондация да не са станали анархисти? Или Сорос им е спрял кранчето и те го дават на самотек?

Колкото до “глобалното затопляне” и мерките за неговото предотвратяване, всеки търговец си измисля фикция за да прилъжи консуматора. Лошо е, когато Държавата (ЕС) подкрепи/налага такава търговска безумност като директивата за “правата краставица” или за “въглеродните квоти” (СО2 не е “парников газ” при 70% водна повърхност и температури над точката му на кипене, минус 44 градуса).
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД