:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,939,881
Активни 176
Страници 32,066
За един ден 1,302,066

Крахът на левите в Европа бележи залеза на старите социалисти

Досегашните европейски партии и лидери не предлагат нови идеи на масите, което ги кара да погледнат към популистите и дори крайнодесните формации
Лидерът на спечелилото вота в Италия движение "5 звезди" Луиджи ди Майо поздравява феновете си.
В началото на май се проведоха традиционните за Европа демонстрации в подкрепа на социалните права на трудещите. В продължение на много години с тази дейност се занимаваха левите социалистически и социалдемократически партии на Стария континент. Но в последно време някога популярните леви партии търпят поражение след поражение на изборите. Много експерти смятат, че това се дължи най-вече на факта, че старите социалисти не могат да предложат нови идеи на хората, и то в един нов свят.

Най-добре това са вижда в Италия, която през 70-те години беше като че ли една от най-левите европейски страни. Местните социалисти и дори комунистите участваха в някои правителства, а левите идеи бяха едни от най-популярните. Това се дължеше не само на прогресивните за времето идеи на "еврокомунизма", но и на редица харизматични лидери, които бяха герои в борбата срещу фашизма. Освен това компартията на Италия беше доста независима от бившия Съветски съюз и издържа по-дълго от очакваното на политическата сцена. Малко по-късно тя се прекръсти на партията "Леви демократи". Дълго време, до изборите през 2013 г., политическата сцена беше разделена от десните формации на богаташа Силвио Берлускони и лявоценстристката партия "Маслиново дърво". Именно тогава на тази основа бе създадена новата Демократическа партия, която събра под крилото си няколко леви формации и успя да задържи властта до скоро. След изборите т.г. обаче победи популисткото движение "5 звезди", след което се нареди новата дясна коалиция, съставена от "Напред Италия" на Берлускони, "Лигата" и "Братята на Италия", като последните две са открити националистически партии. След тях е Демократическата партия. След няколко месеца напрегнати преговори се очертава правителство на десни, крайнодесни и популистите, което значи, че левите ще са опозиция.

Друго голямо поражение получи една от най-старите леви политически формации в Европа - Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Почти веднага след края на Втората световна война тя или се намираше еднолично във властта в Западна Германия, или в коалиция с друга партия. На парламентарните избори през 2013 г. ГСДП набра само 25.7% и беше принудена да направи поредна "голяма коалиция" с християндемократите. Същото се случи и м.г., когато левите взеха 20.5 на сто и бяха отново принудени да продължат коалицията си с консерваторите на Ангела Меркеле. При това на тях им трябваше почти половин година да се разберат за състава на кабинета и политиките му. ГСДП дори успя де се пребори за финансовото министерство, но това не увеличи тяхната популярност и



техните разочаровани леви избиратели вече дават гласа си



за Лявата партия (бивши комунисти и отцепили се социалдемократи), или дори крайнодясната "Алтернатива за Германия"

Не по-малко уважаваната някога Социалистическа партия на Франция също започна да залязва още след първия срок на бившия президент Франсоа Оланд. Макар че през 2010 г. се говореше за възход на френските леви и дори се споменаваха "златните времена" от времето на покойния Франсоа Митеран. Социалистите направиха коалиция с Левия фронт и "Зелените", което им даде мнозинство в двете палати на парламента. Но последвалото управление на Оланд ще остане в историята като най-непопулярното в историята на френската република и символ на падението на социалистите. Основната причина за това бе, че президентът не провеждаше истинска лява политика и избирателите му обърнаха гръб. Крахът настъпи през 2017 г., когато кандидатът за президент от социалистите Бенуа Амон дори не можа да стигне до втори тур, а на парламентарните избори Социалистическата партия събра едва 5.2%. Според представителя на Института за Европа на Руската академия на науките (РАН) Борис Гуселетов бившият френски президент Оланд е най-добрият пример за това колко слаби са левите лидери в момента в Европа. Такива като него има в немалко европейски държави, смята Гуселетов. "Стремежът да се угоди на избирателите и на спонсорите доведе до това, че тези партии се оглавяват от хора, които искат на всяка цена да останат във властта. Те са готови на всякакви компромиси и са като цяло слаби лидери", допълва той.

Именно поради тази причина едно от малкото изключения е Великобритания, където левите имат нов силен лидер. "Аз се застъпвам за социализъм във Великобритания", не престава да повтаря лидерът на лейбъристите Джереми Корбин. Откакто той пое Лейбъристката партия, нейната членска маса постоянно се увеличава, тъй като той е



смятан за носител именно на нови леви идеи,



особено на фона на тежките преговори и драми около Брекзит. За какъвто навремето беше смятан Тони Блеър, който обаче вместо социализъм стана проводник на неолибералните идеи и в момента е най-недолюбваният човек от британците с леви идеи. Някои от тях приветстват Корбин, тъй като го смятат за достатъчно радикален, а в очите на либералните аудитории той едва ли не е смятан за комунист.

Независимо от това, че социалистическите партии масово губят своите позиции из цяла Европа, много експерти смятат, че самият ЕС остава изключително "социалистическа организация", най-вече благодарение на щедрите социални благини. Но дори това не удовлетворява вече повечето избиратели, които виждат, че традиционните леви партии вече не отговарят на техните нужди. Както отбелязва представителят на РАН Борис Гуселетов, един от проблемите е, че соцпартиите "много се дискредитираха" заради своите политически съюзи с различни десни партии, или открито провеждаха неолиберална политика. В тази връзка експертът обръща внимание на все по-радикалните леви като лидерът на британските лейбъристи Корбин, както и гръцката партия СИРИЗА и испанската "Подемос". Лош късмет за левите се оказа и новият бежански проблем. "Левите формации останаха на позициите на интернационалисти и заради това загубиха огромен брой избиратели, които преминаха към десните радикали", смята Гуселетов. Той припомни, че това се случи най-отчетливо в Австрия, Франция, Холандия и Финландия. Проблемите на европейското ляво движение се отразяват и в това как изглежда някога могъщият Социалистически интернационал, който навремето бе представян от такива бивши величия като германския канцлер Вили Бранд и шведския премиер Улоф Палме. Сега Гуселетов, който много години е посветил на публикации, свързани със социалистическото движение в Европа, определя социнтерна като "загубил влиянието си клуб на малко известни политици от Африка, Азия и Латинска Америка".

Този европейски политически пантеон



представлява в момента доста тъжна картинка



за левите политици. Както отбелязва и президентът на Центъра за стратегически комуникации Дмитрий Абзалов, в момента има само един ляв лидер във властта в лицето на Алексис Ципрас в Гърция. Експертът констатира, че днес именно лидерите на десните и националистическите партии предлагат по-привлекателна платформа на избирателите, дори и с леви убеждения. В същото време Абзалов смята, че е рано левите сили да бъдат отписвани. Според него, когато доходите на повечето хора се стабилизират, то те може отново да се обърнат към левите идеи. "Затова тези лидери трябва да се подготвят отсега към един бъдещ ляв завой", обобщава той. Руският режисьор Карен Шахназаров, който през 80-те години много си е общувал с левите европейски интелектуалци, също смята, че не всичко е загубено. "Аз съм сигурен, че социализмът има бъдеще както в Европа, така и в Русия, но за това са нужни най-вече нови идеи, а такива засега липсват", смята Шахназаров.
 Мартин Шулц, който доскоро беше лидер на социалдемократите, се опита да се противопостави на германската канцлерка Ангела Меркел, но напразно. По време на предизборната кампания той се оплака, че е трудно за кандидат от мъжки пол да атакува Меркел.
 Лидерът на опозиционната британска Лейбъристка партия Джеръми Корбин излиза от изборната секция в северната част на Лондон, където гласува на местни избори.
11
1882
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
11
 Видими 
16 Май 2018 01:00
За да имаш класически капитализъм не е достатъчно да имаш капиталисти, нужно е те да са управляваща класа.
Недопустимо е при класически капитализъм да има преразпределение на доходи от капиталистите към работническата класа (или от капитала към труда).
Тоест при класическия капитализъм печалбата от вложения труд многократно превишава тази на вложения капитал, голяма част от която капиталистът присвоява.
Сега е точно обратното, печалбата от вложения капитал многократно превишава тази на вложения труд, голяма част от която се преразпределя към работниците и не само към тях. Причината за това е че капиталистите не са вече управляваща класа.
Основа на икономиката остава пазарният сектор чиято производителност нараства за сметка на капитала и технологичните иновации.
Но пазарът се управлява вече не само с икономически, но и с политически и правни средства.
Благодарение на това производството вече не е подчинено само на извличането на печалба, но и на социални цели.
Главен субект на управлението се явява буржоазно-бюрократичната корпорация, но е важно да подчертаем, не буржоазията като класа на гражданското общество, а
тази нейна част която се е срастнала с държавната бюрокрация и по точно този неин сегмент който има възможност да конвертира своята власт в доход.
Следователно на растящата роля на капитализираните чиновници се базира система за преразпределение на обществения продукт, под формата на неикономическо заплащане на труда във вид на социални програми и социални услуги.
Причина за масовия ръст на жизненото равнище е именно ограничението на частната собственост и пазара чрез държавното управление.
Друга причина е системата за социално-ориентирано преразпределение на обществения продукт възникнала в резултат на дейността на чиновниците.
Тази система не е нещо външно за обществото, както се опитват да я изобразят неолибералите, които се опитват да я унищожат твърдейки, че е икономически нецелесъобразна и поощрява масовото тунеядство.
Системата е "вградена" в господстващия социално-психологически тип потребител и се явява не само предпоставка, но и продукт на този потребител.
Затова последователното унищожение на тази система означава ликвидиране на този тип потребител и възстановяването на неговия предшественик от класическия капитализъм.
От разбирането, че в рамките на демократичните институти това не може да се случи е и влечението на неолибералите към пиночетовските режими.
Даже най последователния опит на М. Тачър да разруши социалната държава доведе само до намалянето на обема на преразпределяните блага.
В условията на криза отново се правят такива опити, но практиката показва, че това не довежда да подобряването на икономиката, а към мащабен социален взрив.
Неолибералните критици на тази система забравят, че от нея се нуждае самата буржоазия.
Освен че изпълнява функции на преразпределение на обществения продукт в полза на работещето население, изпълнява и репресивни функции като в пълен обем разпространява благата само към лоялните граждани които се трудят и плащат данъци.
Така се укрепва зависимостта на работниците от капитала и изгражда в тях заинтересованост от тази зависимост.
В съвременното технологично развито общество един и същ индивид противостои на себе си като работна сила и косвен предствител на капитала, заинтересован от неговата власт и основаните на тази власт обществени отношения.
Доколкото се явява държател на акции, потребител на кредити, социални услуги и др.
Капиталистите възпроизвеждат за чиновническата бюрокрация обекта на тяхното управление - пазарът с неговото богатство и кризи.
Чиновническата бюрокрация създава условия за развитие на пазара и възстановяване от кризите, отнасяйки се към капиталистите като към дойна крава, източник на доходи.
Преимуществото на чиновническата бюрокрация пред капиталистите е в икономическата маневреност. Благополучието на капиталистите зависи от случайностите пазара, чиновническата бюрокрация освен на корупцията се опира и на данъците, полицията и армията.
Капиталистите, особено малките и средните са принудени да се вграждат в йерархията на политико-административна власт и да се подчиняват не само на икономическата, но и на политическата целесъобразност.
Епохата на безразделната власт на капиталистите над обществото остана безвъзвратно в миналото, заедно с независимите профсъюзи.
Пред нас е общество толкова необходимо, колкото и противоречиво като исторически първата форма на незавършено отрицание на капитала.
Капитализмът просъществува в своя чист вид на неограничена власт на капитала и свободна конкуренция само 100 години.
Основното противоречие в нашата епоха не е толкова между труда и капитала, то се регулира в полза на работната сила в условията на преразпределителния социализъм, колкото в противоречията на самия труд.
Как може по малко да работим и при това повече да получаваме.
Така става обществен проблем мотивацията за производствена дейност, с който вече не се справя нито религията, нито светската идеология, нито материалната заинтересованост.
Както казва Маркс, "Предел за капитала се явява самоотчуждението на индивида от труда."
16 Май 2018 03:24
Газета ру е източник, а не автор.
Статията си има автори:

Крах левых: почему социалисты теряют позиции
Почему европейские социалисты провалились на последних выборах

Александр Братерский, Эльвира Кокая, Екатерина Суслова

https://www.gazeta.ru/politics/2018/05/01_a_11736379.shtml?updated
16 Май 2018 03:29
Ангела Меркеле.




Мигар от нас се очаква да четем тез потпури, вместо целия интересен и задълбочен анализ барабар с изтървания Каутски и напълно изпусната Чехия (що тъй?)![/b]

https://www.gazeta.ru/politics/2018/05/01_a_11736379.shtml?updated
16 Май 2018 03:33
Ето и оглавленията на отделните раздели:
Италия: от «еврокоммунизма» к левому комику
Германия: несогласные с Каутским
Франция. Социализм с лицом Олланда
Великобритания: социализм пока на марше
Чехия: коммунисты еще в деле
Настоящих буйных пока мало

Съветвам да се прочете оригинала, а да не се оставяме други да ни подбират какво и колко да четем.
https://www.gazeta.ru/politics/2018/05/01_a_11736379.shtml?updated
16 Май 2018 03:42
Давам пример - сравнете оригинала с тукашния опит за преразказ с удобни "пропуски":


Най-добре това са вижда в Италия, която през 70-те години беше като че ли една от най-левите европейски страни. Местните социалисти и дори комунистите участваха в някои правителства, а левите идеи бяха едни от най-популярните. Това се дължеше не само на прогресивните за времето идеи на "еврокомунизма", но и на редица харизматични лидери, които бяха герои в борбата срещу фашизма.

В 1970-е годы Италия была, пожалуй, одной из самых «левых» европейских стран. Социалисты и даже коммунисты входили в правительство, социалистические идеи пользовались популярностью, а одной из самых популярных газет в стране была «Унита», которую издавала Компартия Италии.
Популярности левых способствовали не только прогрессивные идеи «еврокоммунизма» но и харизматичные политики, входившие в лагерь левых. Часть из них завоевали свою славу в годы войны с фашизмом. По иронии судьбы, лидер фашистского движения в Италии Бенито Муссолини сам в молодости был левым и некоторое время даже являлся главредом газеты «Аванти».


Дальше - хуже!
16 Май 2018 03:50
"Стремежът да се угоди на избирателите и на спонсорите доведе до това, че тези партии се оглавяват от хора, които искат на всяка цена да останат във властта. Те са готови на всякакви компромиси и са като цяло слаби лидери",

«Стремление угодить избирателям и спонсорам привело к тому, что во главе этих партий, стремящихся любым путем остаться у власти, оказались гибкие, но слабые лидеры», — заявил он «Газете.Ru».

Не ми се занимава повече, интересуващите се да четат оригинала.
16 Май 2018 07:45
Просто левите са зле.. щото им отнеха правото на революция.
16 Май 2018 09:32
"Аз се застъпвам за социализъм във Великобритания", не престава да повтаря лидерът на лейбъристите Джереми Корбин.

Внимавайте какво си пожелавате, че може и да се сбъдне.

16 Май 2018 09:39
Джеза
16 Май 2018 11:19
Това не се комунисти и социалисти - това са комуняги , долни боклуци , нямащи нищо общо с комунизма и социализма !
16 Май 2018 11:56
Просто левите са зле.. щото им отнеха правото на революция.

Западът изнесе основните си промишлени производства по други континенти и унищожи промишлеността в Източна Европа, т.е. работническата класа беше ликвидирана най-предвидливо.

А селяните, декласираните прослойки и чиновниците не правят революции.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД