Получил ефективна четиригодишна присъда преди няколко дни, дългогодишният и сдобил се със скандална слава кмет Ценко Чоков не е вече кмет. Не и кандидат за кмет. Село Галиче обаче е толкова свързано с неговото управление и име, че и сега сянката му се усеща навсякъде. Тази сянка за едни е черна и потискаща, за други е нещо като щит и закрила. Едно патерналистично крило - половината ни народ, а може и целият, още мечтаем за такова. Силната ръка: тя може да удари, ама и туря в ред.

Понесени по тази привидно лесна символика, пътуваме към голямото село Галиче. Сянка на дъждовни, вероятно и градоносни облаци е затиснала зелените полета край нас. И ту пуска малко слънце над ландшафта, ту притъмнява като от предчувствие за унищожителна буря - па дори в политически смисъл.

Нека кажем, че незнайно дали поради отсъствието на Чоков, или



поради някакъв общ разпад на дисциплината,



но дефицит на ред чувстваме още на подстъпите към Чоко... тфу - към Галиче. Например - няма никаква табела към селото - ни по пътя Враца - Оряхово, ни наобратно. Това не ни спира, и след кратко объркване спираме пред общината на Галиче. На площада се извисява храмът "Света Троица" с голям табела - тук има такава. Пише, че Ценко Чоков му е направил дарение. Самият храм е заключен обаче, така че поради невъзможността да отправим санкционирана молитва за добруване на Галиче и страната, хлътваме в общината.

Там цари домашна непосредственост. Хора се мотаят навсякъде, но административна дейност извършва само един. И всички кимат към въпросната стая: Мариана е за всичко, търсете Мариана. Мариана Терзийска, която осъществява кметските функции, наистина приема и изпраща селяни интензивно. Бюрото е претрупано с бумаги, Мариана слага печат и подписва, където трябва, но печатът на общината също се е разпаднал на две части, та тя го удря с несъмнена ловкост, като държи само кръгчето, но с два пръста, да не се изцапа.

При все това жената е доброжелателна и разказва за ремонта на училището, за санирането на сградата и ремонта на пътищата. Хвали се с премахването на огромното количество легнали полицаи, опнати от управлението на Чоков из улиците, с младежката програма, и споделя, че престъпността е намаляла. Дали е така, не можем да знаем наистина, но човъркаме изборната тема. Трима са кандидатите за кмет, ала за кратко кметуване - до редовните избори. Партийно се сблъскват обичайните заподозрени - ГЕРБ с кандидата си Страхил Стоянов, фермер, БСП с кандидат Веселин Тушинов, икономист, и Николай Банков - издигнат от ВМРО, търговец. Тушинов е бил вече кандидат, но е губил от Чоков. Питам Терзийска защо я няма като кандидат. "Сега не искам, но на редовните избори ще си помисля - отвръща тя. - Година и половина съм тук, не знам какво е почивка вече, сраснах се с общината."

Вън на площада



група млади хора метат.



Те вероятно са от ромското малцинство на Галиче, но нека веднага кажа нещо. Ромското малцинство, което божем наброява около 300 души, има жизнено излъчване. Млади са повечето, с разумни лица. Красимира мете и гледа с някакъв такъв лъчист поглед в бъдещето, че веднага обезоръжава нашите политически анкети. "Без кмет сме вече две години, и к'во? - пита се самата тя след нашия въпрос. И сама си отвръща: "И нищо." Всичко си било същото - и с кмет, и без кмет. Не се вълнува от избора. "Кой к'а си го напраи живота, така е. Късмет требва да имаш."

Питам я не иска ли да бяга от сиромашията в Европа - както много други от Галиче и България. Всъщност Галиче е брояло близо 8000 души през най-силните си години на миналия век. Сега са към 1700 регистрирани жители.

- Две деца имам, кой ще ги гледа? Не ща. Тук съм си, животът е спокоен - отвръща Красимира.

- В Бога вярваш ли? - обръщам към метафизиката, след като политиката не върви.

- Ами как? Вервам, как иначе. Ще се оправим. Само крушки да сложат, че тъмница голема.

Оказва се, че метящите, част от проект за временна заетост, са недоволни от осветлението. Нощем било тъмно, някакви малки крушки, "като нощна лампа" само светели, и ги било страх да ходят по улиците.

- Като дойде новият кмет, ще тури ред, и крушки сигурно - бърборя аз, колкото да кажа нещо. - За кого ще гласувате?

Красимира изпитателно ме оглежда и дипломатично отвръща:

- И тримата не са лоши ора... Кой стане, стане.

Други млади хора са седнали пред близко кафене. Гошо, Атанаска, Симеон. Те



роптаят срещу безработицата, пият кафе и бира.



Обсъждам с тях изборната тема и несгодите на живота, когато от кафенето излиза млад и представителен мъж.

- А, те това е нашият кандидат, най-добрият! - възкликва Гошо, а другите кимат съгласно.

Оказва се, че собственикът на кафенето магазин е Николай Банков - кандидат за кмет с подкрепата на ВМРО. Той не се разчувства особено от агитката отвън, а проявява чувство за хумор:

- Тия вземат на вересия, затова така говорят - подхвърля Банков.

Което е хем хумор, хем е някаква изборна символика с общонационална валидност, ако се замисли човек. Но ако се замисли човек, ще му стане кахърно, затова не се замислям, а ги разпитвам - в Галиче ли ще си стоят, или ще си търсят късмета по света? Някои се оказват с международен опит - Македония, Швеция, Чехия, но се върнали. Към групата се присъединяват Игнат и Десислав. Те работят, но... не стигали парите за нищо, роптаят. Галиче е хубаво, ама... Не стигат парите. То в България парите стигали само на Бойко Борисов, вметва внезапно Десислав. Игнат добавя, че може би и на Цецо Цветанов стигат, ама не е сигурен. Иначе работи във ферма на край селото, гледа крави и прасета. Мръсна работа, ама работа.



А ще си продадат ли вота, ако някой плати?



- питам. - Аа, не. Това не.

Обаче и аз, и те знаем, че между слабо познати хора не се споделят такива неща. Та преди да си тръгна, ги похвалвам за имената. Защо - чудят се. Ами защото наистина имат хубави имена, между разните днес навсякъде Антъни, Никол, Роузи, Джъстин... Не са сигурни защо ги хваля, но им става приятно.

На площада седи още един с хубаво име - Петър. Пенсионер. Докато чака рейса за Бяла Слатина, прави на пух и прах нашето благодушие.

- Кметът Чоков беше добър, ама го затриха, оти не слушаше големците! А беше турил ред. Биеше крадците и ги връзваше на площада! Ей, тука народът е сбиротък! Цар да дойде за кмет, не мое ни опраи! Това село се е командАло винаги от тоягата, с кръв! Иначе нема ред, краднат! Тука ората са сбиротък, (следва непредаваема псувня), да ги... у ората!

Не щади и Европа:

- Куто сме улезнали у ЕС, що не уравнат пенсиите и заплатите, а! 56-и набор съм... За кога? Живех у сиромашия, къ умра, ако щеш с мед да мъ раниш! Краднат, краднат!

Слънцето пробива с два лъча сивото небе над Галиче, единият попада на храма. Дали поради пейзажа, дали поради частична амнезия, забравям за момент къде съм, а видяното и чутото ми се струват, като изключим диалекта, универсални.