:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,939,470
Активни 186
Страници 31,655
За един ден 1,302,066

Иран държи ключа към общата политика на ЕС

Покрай Западните Балкани в София на 17 май ще се говори много за ядрената сделка с Техеран
Аделина Марини е журналистка. Работила е 12 години в програма "Хоризонт" на БНР като международен редактор и репортер, отговарящ за външната политика и ЕС. През 2009-та година основава сайта www.euinside.eu, посветен на европейската политика и икономика, а също и на Западните Балкани. Живее в Загреб, Хърватия.
На 8 май, четири дни преди крайния срок на 12 май, в навечерието на деня на Европа, настъпи мигът, който се очакваше отдавна - пътищата на ЕС и САЩ най-накрая се разделиха. Американският президент Доналд Тръмп показа на Европа среден пръст, както германското списание Der Spiegel визуализира решението на Вашингтон да се изтегли от дипломатическия шедьовър на Европа - ядрената сделка с Иран. Документ, който наистина може да се окачестви като връх на дипломацията. След години на изтощителни икономически санкции и след дълги преговори през 2015 г., Иран склони да се откаже от разработването на ядрено оръжие в замяна на вдигане на санкциите. В сделката участваха дори и тогава трудни играчи - Китай и Русия - а от днешната перспектива това са играчи, които все по-трудно сядат на една маса със Запада, да не говорим за постигането на толкова сложно и многослойно споразумение.

Тази сделка беше важно постижение за ЕС, тъй като доказа, че неговата мека сила може да бъде не само сравнима, но дори и алтернатива на твърдата. Сделката постави ЕС на глобалната карта като важен фактор. Нещо повече, тя постави ЕС и САЩ на равна нога за първи път от световните войни насам. Със смяната на администрацията във Вашингтон обаче задуха вятър на промяната. Амбицията на Тръмп е да унищожи цялото наследство на предшественика му Барак Обама. Това хвърли Европа в недоумение. Трите европейски държави, които участваха в договарянето на сделката - Великобритания, Франция и Германия, направиха последен опит преди изтичането на крайния срок да разубедят Тръмп да не излиза от нея. Неуспешно. На 9 май сутринта, в деня на Европа,



ЕС се събуди сам, без най-важния си съюзник.



Моментът не можеше да бъде по-неподходящ. Съюзът е заобиколен от заплахи. Русия става все по-агресивна и раздялата между Европа и САЩ ще я стимулира да бъде още по-напориста в опитите си да дестабилизира Съюза. Турция вече е в списъка на неприятелите на Европа, нищо че все още е част от НАТО. В Близкия изток ситуацията излиза извън контрол, което вещае мрачни дни и за Европа. Не на последно място ЕС вече има враг и в собственото си легло - антилиберализмът, който пълзи бавно и заразява все повече държави. А след изборите в Италия на дневен ред се завърна евроскептицизмът и популизмът. Светът вече няма глобален полицай. Раздялата стана в момент, когато ЕС се опитва да поправи една от най-големите си стратегически грешки - твърде дълго пренебрегваше района на Западните Балкани, което превърна най-успешната му политика досега - разширяването - в постоянно главоболие. Дълго и внимателно подготвяната среща на върха на ЕС със Западните Балкани в София на 17 май, чиято цел е да върне района в центъра на вниманието на Съюза, ще бъде засенчена от главоломно растящите проблеми на Съюза на глобалната сцена. Въпреки многото сигнали през годините, че търпението във Вашингтон се изчерпва, ЕС се оказа неподготвен. Общата му политика в отбраната е рудиментарна, нищо че в чисто европейски план това беше огромна крачка напред. В глобален план обаче това е капка в морето. За да може да запълни вакуума, който САЩ оставят, или поне да е в състояние да защитава собствените си интереси, ЕС се нуждае от силна обща външна политика и политика на отбрана, а това изисква единство и гледане в една посока. Все неща, които липсват.

Германската канцлерка за втори път в рамките на по-малко от година призова за създаване на обща външна политика. И френският президент Макрон иска повече Европа в тази сфера. Сегашният обитател на Белия дом не е първият американски президент, който призовава Европа постепенно да се изравни със САЩ и да не бъде толкова зависима от американската военна мощ. Липсата на обща политика в отбраната обаче, недоверието в рамките на самия Съюз и кризата в еврозоната, заради която почти всички столици орязаха военните си разходи, бяха пречка пред иначе доста старите планове за обща отбрана и обща външна политика. Недоверието между страните членки продължава да е пречка и сега.



Новите членки не искат да горят мостовете си към САЩ,



защото Вашингтон досега винаги им беше като по-големия батко в отношенията им със старите членки на Съюза и изкушението им да се налагат по отношение на бъдещето му. В началото на април президентите на трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония посетиха Вашингтон с надеждата, че Тръмп ще поеме ангажимент да изпрати още американски части за подсилване на източния фланг на НАТО, независимо че Тръмп още от самото начало даде ясно да се разбере, че вече не държи на НАТО. Балтийските страни обаче се надяваха на благосклонно отношение, тъй като са сред онези страни, членки на пакта, които не само достигнаха заложената цел от 2% от БВП на разходите за отбрана, но дори ги надвишиха, а това е основната причина, заради която Тръмп се отдръпна от НАТО - страните членки не изпълняват ангажимента си за увеличаване на разходите и по този начин създават прекалено голямо бреме за САЩ. Унгарският премиер Виктор Орбан също разчита на Тръмп в борбата му срещу ЕС, който се опитва да върне Унгария в правия европейски път. Орбан беше първият лидер от ЕС, който честити на Тръмп избирането му за президент. В Хърватия президентката Колинда Грабар-Китарович също държи на САЩ и смята, че те трябва да запазят водещата си роля на Балканите. Искане, което се споделя и от много от страните, които имат амбиции да станат част от ЕС един ден. Причината е, че на Балканите не ЕС успя да предотврати конфликтите, а САЩ. Районът все още няма доверие на Европа, че може да се разчита на нея във всякакво отношение, включително и военно. Разделението вътре в самия ЕС по отношение на Русия също подхранва желанието на антируски настроените държави да настояват за запазване на добри отношения със САЩ, пък било то и с непредсказуем, хаотичен и нарцистичен президент като Тръмп.

В такава атмосфера от лидерите на страните членки се очаква в София да удържат фронта и да покажат цялото единство, на което са способни. Най-трудната задача е запазването на ядрената сделка с Иран. След изтеглянето на САЩ институциите на ЕС и трите му членки, които са водещи участници в сделката, обявиха, че са готови на много и дори на всичко, за да запазят сделката. След срещата на върховната комисарка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, "Социалисти и демократи") с министрите на външните работи на Германия, Франция, Великобритания и Иран беше обявено, че в следващите седмици ще се работи за запазването и задълбочаването на икономическите отношения с Иран; за продължаването на продажбите на ирански петрол и газ; за продължаване на банковите трансакции с Иран; продължаване на всички видове транспортни отношения; на инвестициите; за защита на европейските фирми в Иран. Задачата обаче ще бъде трудна, тъй като за Иран е важно да запази същите ползи от сделката, каквито имаше преди изтеглянето на САЩ, а без Америка това може да се окаже невъзможно. Иранският външен министър Мохамад Джавад Зариф каза след срещата в Брюксел във вторник вечерта, че двете страни са в началото на процеса. Той даде ясно да се разбере, че търпението на Иран няма да трае вечно. Подметна, че



ЕС разполага с няколко седмици да покаже,



че е в състояние да произведе желаните от Иран резултати.

За ЕС може да се окаже трудно да намери консенсус и вътре в Съюза, тъй като изтеглянето на САЩ от сделката вероятно ще амбицира още повече онези гласове, които настояват за налагането на допълнителни санкции срещу Иран заради ракетната му програма и отрицателното му влияние в Близкия изток, особено в Сирия, Йемен и Палестина. Досега страните членки, които настояваха за нови санкции, се налагаше да преглътнат исканията си в името на запазването на САЩ в сделката. Сега обаче вече нищо няма да ги задържа. Ескалацията на конфликта в Близкия изток след 8 май е силен коз в ръцете им. Това е тема, която също е в дневния ред на неформалната вечеря на лидерите в София и особено трагичната ситуация в Газа. Има държави в ЕС, които недоволстваха от едностранното решение на Великобритания и Франция да участват във военните удари в Сирия в отговор на химическата атака в град Дума. Съюзът трябва да извърви дълъг път, за да покаже, че е в състояние да защитава интересите си в глобален план. Сегашната ситуация предоставя рядка възможност Съюзът да поеме в нова фаза на задълбочаване на интеграцията. Въпросът е дали е достатъчно зрял за това. Най-вероятно някои държави ще продължат да се надяват, че не всичко е изгубено в отношенията със САЩ. Може би ще се опитват да си влачат краката до следващите президентски избори отвъд Океана, което означава още две години. Иран няма да чака толкова, нито Турция, Русия или Западните Балкани.

ЕС достигна своя "сега или никога" момент. Никога обаче не е реална опция, защото няма кой да защитава нито ЕС като цяло, нито неговите членки поотделно. Европа никога досега не е била толкова сама, колкото сега. Затова е изключително важно, вместо да си влачи краката и да чака САЩ да се върнат в трансатлантическата връзка, ЕС да започне да изпълнява Глобалната си стратегия и дори да я развива. Документът от 2016 година казва ясно, че Съюзът вече не може да разчита само на меката сила. Нужна е и твърда. Необходима е още по-голяма крачка в областта на отбраната. Предложението на ЕК за следващия многогодишен бюджет е ясен сигнал, че тази нужда се осъзнава. Комисията предлага 22-кратно увеличение на инвестициите в отбрана, което е без прецедент.
 Корицата на новия брой на Der Spiegel
6
2122
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
16 Май 2018 20:50

Упс.
Очертава се определена периодичност с елемент на трибуноустрояване.

Но пък поне в началото ще е весело!
Русия става все по-агресивна и раздялата между Европа и САЩ ще я стимулира да бъде още по-напориста в опитите си да дестабилизира Съюза. Турция вече е в списъка на неприятелите на Европа, нищо че все още е част от НАТО. В Близкия изток ситуацията излиза извън контрол, което вещае мрачни дни и за Европа.
Не на последно място ЕС вече има враг и в собственото си легло - антилиберализмът, който пълзи бавно и заразява все повече държави.

(в мултимедийното издание на газетата тук следва да се чува тревожна музика тип "кулаци палят сламата")



17 Май 2018 11:37
"Либерализъмът" окончателно умре, както e на път "глобализъмът", но Пики едва сега го установява
17 Май 2018 13:31

От миналата седмица се чудя (умерено) - кой/я е Пики?

Се извИнувам, ако отговорът е очевиден!
17 Май 2018 21:09
ЕС се събуди сам, без най-важния си съюзник.


ахам, кат сърна сред вълча глутница.
17 Май 2018 21:14
Светът вече няма глобален полицай


абе, не е като да няма...докат не се изсулят от всичките си бази, дето са ги нацвъкали по картата и не си приберат аскера у дома ще са. Промяната е другаде - света стана полицентричен.
21 Май 2018 11:39

(в мултимедийното издание на газетата тук следва да се чува тревожна музика тип "кулаци палят сламата"


Пияни кулаци!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД