:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,342,701
Активни 72
Страници 6,233
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Хоби: кьотек

Бойко Ламбовски
Има хора, които обичат да карат коли колкото може по-бързо. За тях обществото произвежда свръхскоростни автомобили и прави специални писти. Така въпросните спортсмени могат да се отдават на хобито си и да ползват адреналинените си ерупции, като при това застрашават само своя, а не чужди животи.

Има хора, които обичат да си разквасват физиономиите с бой. Най-често това правят подпийнали вагабонти в пивници и нощни клубове, но и агитките на големите футболни отбори. Предлагам следното: обществото да отстъпи на тези последните някои запустели игрища или сгради. Там тези млади и по-възрастни господа ще могат да се отдават на страстта си колкото и когато пожелаят. Все пак такова изолиране ще им даде възможност да се кюскат на воля, без да застрашават физическата цялост на случайни минувачи и особено на служители на органи на реда, които обичат да се прибират у дома без повреди, особено пък без такива, получени поради забавлението на граждани с особени развлекателни нужди.

Повод за това ми предложение е мелето между агитки на два футболни отбора, възникнало след срещи по кикбокс



в спортната зала Колодрума в Пловдив оня ден



Боят станал по време на двубой между двамина от отборите "Анималс" и Lauta Army, но според очевидци е бил предварително уговорен. В масовото сбиване в залата и на близкия паркинг участвали над 300 души. Феновете се замеряли със столове, бутилки и чаши, а седем служители на полицията пострадали при потушаването на кютека. Осмина пък били задържаните в районните управления на МВР.

Научих преди време, че агитките на двата големи софийски отбора си организирали понякога масов бой в село Български извор, до Ябланица, на запустяло игрище. Сговаряли се хората предварително, отивали там, ступвали се, хем яко - с колове и вериги, а после си правели пикник с пиене.

Тоест - има хора, които имат нужда от бой. Отборната принадлежност и клубната привързаност тук са съвсем вторични неща. Не искам и да подигравам тези хора - това очевидно е някаква част от човешките потребности на някои индивиди, като тук вероятно играят роля и възраст, и хормони, и комплекси, и какво ли не. За да покажа, че не им се подигравам, ще споделя свой личен опит от ученическите си години в големите класове на Френската гимназия в София. Една сутрин ние, петима-шестима приятели, видяхме група момчета от друго училище, които идваха на практика в работилницата, тогава съществуваща в двора на Френската, и решихме да се сбием с тях. Те не ни бяха направили нищо, а повод за нашето решение стана, според мен, какъвто съм днес, това, че: А) сме група. Б) имаме в излишък неизразходвана енергия, вкл. сексуална. В) кътаме и комплекси - да не сме "мамини синчета", тоест зубъри с добър успех, но невлизали в мъжки конфликти с шамари и пестници.

Резултатът от нелепото ни решение беше, че първо онези се стъписаха, когато ги нападнахме, без изобщо да сме предизвикани, а след това се окопитиха и почнахме да се шамарим. Стигна се до отхвърчане на очила, до крошета, ритане и пъхтене... Мисля си днес, че резултатът от тая иначе срамотна постъпка по-вероятно щеше да е в наша вреда, защото онези бяха с двама-трима повече. И щеше да е напълно заслужено предвид абсолютно



произволния повод за нашата агресия



Не се случи, защото уличката зад Френската посред бял ден е място оживено, развикаха се жени от балконите, пенсионер размаха бастун, дойде учителка и заплаши с милиция, струпаха се хора и се втурнаха да ни разтървават, та си взехме чантите и драснахме - кой със синявица, кой със скъсана риза... После цял ден и нощ обаче бистрихме случая. Например - кой махал пестници най-ефективно, а кой повече гледал и се чудел (моя милост, естествено); кой щял да фрасне врага така, ама станало онака; кой мислел да приложи кунг-фу чалъм, ама се спънал, и изобщо - какви сме, в крайна сметка, пичове над пичовете.

Та боят е и някаква потребност. Не за най-умните, най-страхливите, най-мъдрите и най-възрастните, това е ясно, но явно има привлекателност за част от населението. Един автор - Чък Паланюк, направи страхотен бестселър преди двайсетина и повече години с романа си "Боен клуб". Книгата, преведена блестящо от Светлана Комогорова - Комата, е тъкмо за това - как хора започват да се кютечат без причина; хора с добри кариери и празен живот, или без добри кариери, но с още по-празен живот. Организират си тайни клубове и там се разкървавяват и бият без милост по цяла нощ, а клубовете стават извънредно популярни. (По-сетне това стана и филм - с Брад Пит и Едуард Нортън). "Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш. Не си колата, която караш. Едва когато загубиш всичко, си свободен да правиш каквото искаш..." пише в анотацията на романа.

Книгата си е книга обаче, а хулиганството си е хулиганство. Дори когато зад него могат да се потърсят философски причини -



пресищане от света на потреблението и агресивната реклама,



екзистенциална безизходица поради липсата на цели, социална безнадежност или политическо обезверяване...

Затова там, където ходят прилични и благовъзпитани люде, майки с деца и пенсионери, па и най-обикновени минувачи и зрители, не му е място за масови боеве. При Чък Паланюк например се бият в мазета. Аз предлагам трафопостове - с график, час и някаква такса. Ако някой иска - да пуска и билетчета. Иначе - кауш и солени глоби.

9
3248
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
21 Май 2018 20:28
Идеята е добра и нищо не струва да им се направят места където да се кютечат колкото си искат.Проблемът обаче е че тези хора освен че искат да се кютечат искат и да бъдат забелязани.Възможно е да го правят защото имат някакъв дефицит от това да бъдат забелязвани .По същият начин се предлага да бъдат обособени писти за тези които искат да се състезават с колите си за да не го правят на улицата и да застрашават околните. Има възможност това да бъде направено на разни изоставени летища но те самите не искат да ги ползват.По същата причина.Там няма да бъдат забелязани.Ще присъстват само такива като тях а те си се знаят.Ето такъв е проблемът.А как да се реши аз не знам.Може би психолозите знаят но пък никой не ги е питал та да кажат.
21 Май 2018 21:02
Хоби като хоби - отражение на интелекта. Не може всички да са филателисти, нумизмати, литератори, художници, резбари... Затова има туристи, алпинисти, велосипедисти, рокери. И, разбира се - побойници...
--------
Блогът на Генек
21 Май 2018 22:51
Не знаех, че Светлана Комогорова е и преводачка. Ето една нейна много свежа песен.
https://www.youtube.com/watch?v=U64adGPuYH0
21 Май 2018 23:10
inventus
21 Май 2018 20:28
Идеята е добра и нищо не струва да им се направят места където да се кютечат колкото си искат.Проблемът обаче е че тези хора освен че искат да се кютечат искат и да бъдат забелязани.

Руснаците отдавна са го решили този проблем https://www.youtube.com/watch?v=EJtl_tGoHbM
И да не си помислите, че традицията е умряла https://www.youtube.com/watch?v=vjhn76i-2-4
22 Май 2018 15:08
Еееех Бойко, Бойко, ти ли беше бе.....!
От 22-ро идвахме на практика в задния двор на Френската. Всяка сряда, по цял ден - стругарство, а съученичките на "Шев и кройка".
Проблемът тогава ви беше не защото бяхме повече - по-малко бяхме, но трима бяхме състезатели по гребане и се появихме изневиделица.
Но боят едно време не беше както сега. Беше някак си ...... хуманен.
22 Май 2018 15:18
Между другото тогава ядохме шамари от:
1. Преподавателката по "студена обработка на металите";
2. Кварталния на 22-ро - капитан Спас Джуров;
3. Бащи;
4. Треньор;
Изобщо, имаше значителна доза училищно, институционално, полицейско и домашно насилие.
Но за нито един шамар не съжалявам.
24 Май 2018 11:45
Спомням си последната битка на двете стари махали в Сливен. Oт незапомнени времена, веднъж годишно, всички банди от едната страна на реката се обединяваха срещу тези от другата. Заставаха на брега и се мереха с прашки. Повечето бяха въоръжени с такива, които се въртят и мятат големи камъни. Tополите служеха за прикритие. Всички смятаха това за забавление и геройство.
Голяма дивотия - гордост от счупени крака и глави. Добре, че забраниха тази традиция.Трябва да е било около 1966 година.
24 Май 2018 12:32
Предлагам следното: обществото да отстъпи на тези последните някои запустели игрища или сгради.


Мисля, че идеята да се стимулира подобно поведение е много лоша. Още повече сега, когато анаболните стероиди масово се употребяват от фитнес маниаци и всякакви други комплексари.
Докато не се превърне в бизнес, спортът си остава най-добрия начин за младото тяло да премери сили в двубой и да изпробва възможностите си.
25 Май 2018 17:59
Но боят едно време не беше както сега. Беше някак си ...... хуманен.

При примата хомо сапиенс различаваме два вида кьотек - ритуални шамари с цел да се види кой примат е по-голям примат, и всепоглъщащ мариз с всички средства, включително хапане, ползване на лопати и крака от маси, присъщ на места с бойни действия и граждански войни и с резултат доста примати с краката напред.
Та тези примати, които са били в допир с втория вид рядко прибягват до първия.
А пък аз лично предпочитам, грях-хаир, усамотеното каране с превишена скорост като средство срещу комплекси
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД