:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,955,754
Активни 215
Страници 25,806
За един ден 1,302,066
Писмо от “България” 1

Празници, икони, обичаи

Димитри Иванов
Не че много ги зная и тача, но мили са ми празниците, иконите и обичаите. За първи април си измисляхме поасон д'аврил в Брюксел, априлски лъжи в София, където беше по-хубаво, понеже празниците бяха повече и на Нова година сурвакаш, на седми януари - коледуваш, после Великден, Гергьовден, 24 май.

След великденските пости, които не спазвах, отивах в черквата "Свети Седмочисленици" и свещеникът не искаше да се изповядвам, направо ми даваше в сребърна лъжичка глътка червено вино и кубче светен хляб като крутон за супа, казвахме му нафур, но свещеникът му казваше анафора. На Гергьовден вкъщи на масата имаше печено агне, вярвах, че мога да го изям цялото, но се надценявах. Големите се смееха и ми заповядваха като на офицер: Заповед по гарнизона, за Гергьовден униформа лятна парадна.

Разказвал съм, че US авиобомба гръмна нашето училище, разчистиха развалините и там построиха Спортната палата, но не казах, че то беше по-хубаво от брюкселските училища, разигравахме "Последният мохикан" на двора, но влизахме навреме, понеже на фасадата имаше слънчев часовник, преобувахме се по терлици и паркетът винаги беше лъснат като джам, понеже в междучасията всички момченца се пързаляхме по него по терлици и си представяхме, че играем хокей. Униформите ни бяха на шопчета чернодрешковци с бели гайтани на елечетата и на сукманчетата на момиченцата. Едни каки и батковци, 4 години по-големи от нас, преминали в по-горен клас не с 6, а със 7, когато се родило царчето. На нас не даваха една единица повече, но ни даваха да носим знамето на манифестацията на 24 май. Госпожата каза, че врагът никога не е пленил българско знаме. Нарамих каишите на едно кожено нещо, което се казваше футляр, пъхнаха дръжката на знамето във футляра и питаха тежи ли ми. Никак, излъгах аз и бяхме готови да браним знамето от врага, но през цялата манифестация на 24 май врагът не дойде. Идваха само моите приятелчета да ме питат ще вали ли следобед, понеже госпожата беше казала, че момченца и момиченца дружно ще тропнем хорце в училищния двор, ако не вали, и те се обзалагали дали ще вали, или няма. Аз заложих всичките си джобни стотинки, че няма, защото не исках да вали, исках да тропам хорце с момиченцата. Лицемер съм; още седемгодишен играех хазарт, пък сега проповядвам за данък върху хазарта поне пет пъти колкото данъка за книгите.

Заваля и вместо на двора ние се събрахме в гимнастическия салон на училището. Там един голям батко ни научи да пеем една шопска песен:

По Софишко равно поле

Едно едно дзвънче дзвъка

Ей го иде Свети Георги со велисопедо

Педо, педо, со велисопедо

Насреща му змей крилати

Съска огин плюва

Наръчка го, намушка го

Хептен го утрепа

И накрай он прегази го

со велисопедо

Педо, педо, со велисопедо

На иконата Свети Георги беше на кон, но ние си го представяме на велосипед, понеже мечтаехме да имаме велосипеди.

На стари години ме разсмя постер на комунистическите икони Маркс и Енгелс на велосипед тандем. Хареса ми книгата на Димитър Денков за Комунистическия манифест, кратък като шега в сравнение с капиталните им трудове, но шегата разтърсила света, не капиталните трудове.

Никола Анастасов, Бог да прости, знаеше повече шопски шеги от мен. Кръстосвахме България надлъж и нашир, когато спираха "Всяка неделя", сиреч често. Тогава с Кеворк Кеворкян, талантлив телевизионер, но с още по-редкия в България талант - организационния - шарехме из България. Аз карах ладата, но истинският водещ беше Кево. В закона пише "Водач на МПС", но то е разтегливо понятие; казвам го, без да разбирам нито българските, нито европейските, нито американските закони.

На срещите с местната публика излизахме на сцената един подир друг. Когато Кево излезеше, хората ръкопляскаха. Когато излезеше Никола Анастасов, хората се смееха и той недоумяваше: Защо се смеете, аз още нищо не съм казал, нищо не съм направил.

Във Франция не казвали актьори, казвали комедианти. Да разсмиваш е дар божи, който Бог в безкрайната си мъдрост дал на Молиер, Сервантес и Шекспир, на шутовете, клоуните и дървените човечета Пинокио, Буратино, Арлекино. Нам дал карикатуристи и умението да измисляме вицове. За да се забавлява, Той дарил и падналия ангел Сатанаил, а нас направил глухи за сатанинския смях на лихварите-банкери-кожодери.

Кево организираше срещите с публиката така: всеки, който има въпрос към някого от нас, го написва на листче, сгъва го на четири, пуска го в шапките на хората, които минават между столовете. Кево разбъркваше листчетата, вадеше ги наслуки, прочиташе към кого е въпросът и ние отговаряхме. Към мен имаше два въпроса, на които - въртях го, сучех го, ала все още не мога да отговоря:

1 Македония.

Гипсирах се, понеже ми идваха наум думите на Тончо Жечев: "За Македония каквото и да кажеш, все ще сбъркаш".

2 Столицата на Израел.

Тел Авив, Хайфа, Ерусалим?

Не знам. САЩ си преместиха посолството, но, с извинение, все едно аз съм си го преместил в другия крачол. Тръмп голям го вади, ама Ерусалим е 27 пъти по-стар от САЩ. Надценява се като мен, когато вярвах, че мога да изям цялото агне. Ще доживеете, ще научите. Може и аз. Още научавам неща. Американската дума филибъстеринг (filibustering) й търсех значението в речниците. От съдебните репортажи разбрах какво значела. Български банкер го съдят задочно, че откраднал милиарди, обвинението ще се чете месеци или години. Банкерът се скатал в Сърбия, сърбите не го дават... понеже, защото...

Такава Сърбия и такъв български съд са осъдени. Казах. Хау. И се подписвам: Последният мохикан



DI copyright

Снимка: Архив "Сега"
Излезеше ли на сцената Никола Анастасов, хората се смееха
 Измисляхме си първоаприлски лъжи в София, поасон д`аврил в Брюксел
 Когато остаряхме, разсмиваше ни един постер с Маркс и Енгелс
23
11877
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
23
 Видими 
22 Май 2018 20:16

--------
Блогът на Генек

22 Май 2018 20:24
" И за ова лавска храброст Господ го награди
и на кадро изкара го со велосипееедо !"
22 Май 2018 22:55
23 Май 2018 04:09
"Нафора" разбира се.

Poor Jerusalem

Neither you, Simon, nor the fifty thousand,
Nor the Romans, nor the Jews,
Nor Judas, nor the twelve
Nor the priests, nor the scribes,
Nor doomed Jerusalem itself
Understand what power is,
Understand what glory is,
Understand at all,
Understand at all.
If you knew all that I knew, my poor Jerusalem,
You'd see the truth, but you close your eyes.
But you close your eyes.
While you live, your troubles are many, poor Jerusalem.
To conquer death, you only have to die.
You only have to die.

https://www.youtube.com/watch?v=5uHpmtAGmvo
23 Май 2018 07:44
Джимо, !
23 Май 2018 10:37
Както и всеки друг българин, и аз знам друг вариант за финала на песента:

"Подари му нови гуми
со велисипедо.
И ефрейтор го направи
со велисипедо.
23 Май 2018 10:43
23 Май 2018 10:47
Велик както винаги!
23 Май 2018 13:24
Писанията на Джимо са балсам за изстрадалите ни души!
23 Май 2018 15:30
Зарад тая ловка храброст Господ го награди
кат му купи ново звонче за велосипедо
едо,едо,едо...

Джимо ?
23 Май 2018 16:48
Бай Димитри,
Благодарско за писаницата и най-сърдечни поздравления за утрешния ПРАЗНИК!
23 Май 2018 17:14
На стари години ме разсмя постер на комунистическите икони Маркс и Енгелс на велосипед тандем.

А мен ме смути татуировката на гърба на гениалния футболист Диего Марадона.
23 Май 2018 17:36
https://i.pinimg.com/originals/79/60/e4/7960e463deb6ea31348ed74f4ec1679f.jpg

Тази ли татировка?
Нищо чудно.
Нали си е латинос.
23 Май 2018 19:10
Джимо
23 Май 2018 19:10
Хептен го утрепа.....




23 Май 2018 21:37
Едно време беше много модерно да си имаш фланелка с лика на Че Гевара.
23 Май 2018 23:29
Я, този път има помиряване с една персона!
24 Май 2018 08:57
24 Май 2018 13:41
Въобще, велосипедът е ненадежно превозно средство.
То, с пляс, пляс, педалите, до къде ли можеш да стигнеш?! - До канавката.
Който ги е качил Маркса и Енгелса на тоа велосипед, явно е предвидил нещата.
25 Май 2018 08:49
25 Май 2018 12:15
....Низ ИскАро, низ песоко един змей изскочи,
Свети Георги срещу него шашката насочи.
НамушкА го, нашашкА го
хептен го утепа
и накрая го прегази со велисопедо.
27 Май 2018 11:34
Да!
03 Юни 2018 19:11
Аз дорде бех на морето, на бившото наше Бяло, моят любим писател натворил цели две творби. Както винаги казвам, хвала и ашколсун. Сега в по света чакат Поредната книга на George R. R. Martin, в Крьм и рассия чакат индексиране на пенсиите, а аз чакам поредната фантастична творба на моят друг. Изобщо всички сме фенове на фантастиката и тя тука достигна нови висоти. Ту сме учили в Брюксел ту училището било съборено с бомба по време на бомбардировките на София, ту сме учили в Катуница.
Работата става направо уникална. Според мен тук има нещо от квантовата телепортация, ех ако можеха Подолски Розен да видят тоз феномен.

Пикаещото момченце, му сложили калпак. Чудесно си го представям, минавах оттам на път за училище. Сега имало и статуя Manneken pis girl, нея не я знам, кажете ми къде е.


Разказвал съм, че US авиобомба гръмна нашето училище, разчистиха развалините и там построиха Спортната палата, но не казах, че то беше по-хубаво от брюкселските училища, разигравахме "Последният мохикан" на двора, но влизахме навреме, понеже на фасадата имаше слънчев часовник, преобувахме се по терлици и паркетът винаги беше лъснат като джам,


Как ли само се е крил известният съученик Мишел Константен (Мишо Константинов), от бомбите. Къде ли е бягал. Какво ли е правила другата съученичка Донка Петрова (Доли Партън) или Мартин Скорчев (Мартин Скорсезе) как ли са се возели всички в купом с чайника, който както научихме май се е движил по алтернативен маршрут. Ама така е то в квантовата вселена. Има една съществена разлика, в Квантовата вселена всичко е различно, докато четейки оставам с впечатлението че всичко тука е по матричка. Малко разнообразяване на сюжета, че детерминантата на системата ще замине.

Айде другаре, поздрави на всички от Хогуортс, ние сега тука сме ваканция.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД