:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,306,691
Активни 89
Страници 7,685
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Уроците в цирк България

Бойко Ламбовски
Това, че опозицията вика: зле сме, разкапва се държавата, а властта вика: отличници сме, вървим напред и нагоре, не е нещо ново. То е, така да се каже, норматив на внушенията в политическия живот при демократични условия. Също така не е нещо ново, че в една страна, включително нашата, винаги има хора, недоволни от битието и съдбата си, както и хора, осъществили добра кариера, или добър бизнес, или намерили философско равновесие, които се чувстват добре.

Аз обаче, докато гледам как момче с бухалки



жонглира пред автомобилния поток



на голямо столично кръстовище, а после протяга ръка за някоя стотинка към скъпите возила, искам да отговоря за себе си: къде сме всъщност? Защо идват големците на Европа у нас, па тупат нашия лидер братски по рамото, той също ги тупа и всички изглеждат доволни? Защо икономическите показатели в статистиката са добри, а сметките на българите в банките са по-високи от всякога? Защо в същото време почти не минава ден, без да се прегради някое шосе или магистрала, без да думкат и протестират я пред Министерски съвет, я на градски площад из селищата на татковината?

Няма да ви занимавам с числа, те, слава богу, днес са леснодостъпни за всекиго и веднага. Ще обърна само внимание, че нещата очевидно куцат главно там, където държавата захранва и издържа различни системи, пък тези системи ту в едно, ту тук, тук там се пукат като изгнил водопровод. И настъпва теч и олелия. На която олелия тичат двама трима велможи, един шътка и прави грозни физиономии, друг приказва благо да се има търпение, после идва трети, баш-керванбашията, и с въздишка залепва спуканото с някой и друг милион...Течът и олелията настъпват главно там, където трябва да има норматив и контрол, създадени от парламента и държавата. Ама или няма такива, или няма кой да следи за прилагането, или просто КОЙ-то си има друга работа - примерно да си гледа имотите, или да дава на децата напътствия и образование... Хубави, впрочем, неща. Веднага да кажем: българинът все още е чадолюбив и добър стопанин.

Но е имитатор на повечето държавни структури и стереотипи, изградени другаде и взети у нас като високи достижения на цивилизованите народи. Българинът, (разбира се с цялата условност на подобни обобщения, защото те са много хлъзливи - хората са различни и има всякакви) - та като цяло нашенецът още има огромна грижа и привързаност към дома и семейството, изолирани зад висок дувар, но и



недоверие към институции и системи



Дори когато са негови, под собствено управление, а не наложени отвън - от султан, император или генсек. Препитанието и добруването на семейството му са искрената му и основна грижа, а възможността да има пост и заплата, дарувани от данъкоплатци, е само радостна перспектива за индивидуалното семейно добруване. Преди сто и нещо години Константин Иречек се възмущава, че в сградата на Народното събрание някой завъдил кокошки: разбира се, в странично, не важно помещение. (Така и така пустее: що да не туриш кокошчици; яйца ще събираш, все на ползу роду - на своя род, де, мислил е тоз държавен служител.) Сега здравната система, или образователната, или общинските администрации и държавната такава още носят белези от същия манталитетен рецидив. Лекарите и медицинският персонал като цяло са образовани българи. И се реализират блестящо в чужбина. У нас обаче фалират болници, другаде (като в Пловдив) най-нагло се източва здравната каса с фалшиви аптеки и рецепти, краде се вероятно навсякъде. Цялата здравна система е в конфликт с обществото: тя функционира зле, а хората я обвиняват в корупция. Системата е в конфликт и със себе си, защото се състои от люде, които очевидно забогатяват от полузаконни и незаконни практики, и от други - повечето, които нямат възможност да го правят. Или не искат да го правят. Скърца и вътрешно, и външно тоест. Подобни беди има и в другите системи. И не защото хората ни са изначално лоши и крадливи, а защото манталитетът на дребен селски стопанин е оцелял, но този стопанин се е оказал снабден с институции и държавност, взети от по-напреднали общества. Където същите са изграждани векове. А ние сме ги получили малко наготово и все още се опитваме да сме майстори на имитацията - кога добре, кога по-зле. Дребният селски стопанин, турен на високо административно кормило, все още си вика: я, какъв късмет извадих! В джеба ми влиза държавна пара, ще гледам да изкарам тука колкото може повече, ще се правя, че отбирам от нещата и съответствам, ще гледам да закача и нещо отгоре, рушветче някое, примерно. Па после



ще съм едър стопанин вече



Е, пак селски, ама с пет курника примерно, тоест птицеферми де. И за деца, и за внуци и правнуци ще има.

Ще повторя, че този човек не е лош сам по себе, просто му трябва още време и дишане в гърба. Като емигрант той скъсява сроковете за обучение, защото там го хваща друга система. Но си остава имитатор, поне в началото. Само че по-добър имитатор.

Добрата новина е, че се учи. Ще се научим - и като индивиди, и като общество. Но по-бавно, по-тъжно.

Хоп - и жонгльорът пред колите, който се прави на циркаджия, изпуща едната, после и другата бухалка. Трябва да му простим - по-добре да жонглира, отколкото да размахва бухалки по чужди глави.

И по-добре да се учи да прави нещо, отколкото да се учи да мрази - и себе си, и другите.
1
3955
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
29 Май 2018 00:54
Ала-бала портокала .... Безидейно, като дежурен дето вика " клас стани, клас мирно".
Удивително колко устойчиви са рефлекса и посредственост на дежирните.
Колко неща понася хартията, що "откровения" на дежурните културтрегери..
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД