:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,299,450
Активни 139
Страници 444
За един ден 1,302,066

Зад всяка дарба стоят дълги часове труд

Мечтая за сътрудничество между "Мистерията на българските гласове" и Йордан Камджалов, признава световноизвестната певица Лиса Джерард
 
Лиса Джерард е родена на 12 април 1961 г. в Мелбърн, Австралия. Певица, композитор, инструменталист и автор на филмова музика. Световна слава й носи съвместната работа с Брендън Пери в групата "Дед кен денс", с която има осем записани албума. През 2000 г. печели "Златен глобус" за музиката, която създава заедно с Ханс Цимер към филма "Гладиатор". Позната е с дълбокия си контраалт, но може да достигне и височините на мецосопран. През лятото на 2017 г. изнася два концерта в София и Пловдив заедно с хор "Мистерията на българските гласове", а през май т.г. излезе и съвместният им албум BooCheeMish. През март с "Дженезис Оркестра" и Йордан Камджалов представи на сцената на НДК "Симфония на скръбните песни" от Хенрик Гурецки.
На 12 юни ще изнесе първия си концерт във Варна заедно с "Мистерията на българските гласове".
-----------
- Първото ви идване в България през 2016 г. е било точно на рождения ви ден. Какво си спомняте от него и от първата среща с "Мистерията"?

- Спомням си огромното вълнение. Обичам ги от първата си среща с тяхната музика. Да видя как работят, да ги чуя как пеят лице в лице беше много емоционален момент за мен. Тези жени ми дадоха неподозирана енергия.

- За пръв път ги чувате на концерт във Великобритания през 1984 г., ако се не лъжа?

- Разказвала съм тази история много пъти. Те имаха концерт в Лондон и продуцентът Иво Уотс-Ръсел ми даде два безплатни билета, защото с Брендън (Пери, партньорът й от "Дед кен денс" - б.р.) нямахме никакви пари. Живеехме в квартала Айл ъф Догс, доста непрестижно място. По това време в Лондон ситуацията беше ужасна - бунтове, протести. И тогава българските жени излязоха на сцената като едни червени триъгълници с носиите си, с накитите си за глава, запяха и внесоха светлина в тази мрачна, гневна и потискаща атмосфера. Онази вечер промени мен и пеенето ми завинаги. Отне ми почти 35 години, но когато пристигнах в София и ги чух отново да пеят, за мен беше като божествено откровение. Да попадна в една стая с най-магическото, най-красивото нещо, което някога съм чувала!

- Тази пролет се завърнахте в София за сътрудничество с друг български музикант - диригента Йордан Камджалов.

- Запознахме се с него след концерта с "Мистерията" в Пловдив миналото лято. Той дойде зад кулисите - беше го довел един от членовете на оркестъра, негов приятел - и ме попита имам ли интерес да работим заедно върху творбата на Хенрик Гурецки. Казах "да". Освен че направихме концерта в НДК, го записахме и като албум. Йордан е необикновен човек. Неговата работа с оркестъра е на напълно различна плоскост. Той има най-подкрепящия и възприемчив маниер на работа, който съм срещала. Без значение колко грешки допускаме и колко далеч сме от целта, той ни окуражаваше и непрестанно вярваше, че ще постигнем най-добрия резултат. Цялата му група е много различна от обичайните оркестри. Те импровизират. Подходът им е наистина революционен.

- Имате ли планове за бъдеща съвместна работа?

- Разбира се. Имам и една мечта - какво би било, ако се обединят в общ проект оркестърът и дамите от хора "Мистерията на българските гласове"? Те са класически хор, изключително дълбоко са стъпили в традицията, която е много важна. Но в същото време е така вълнуващо да ги видиш как правят нови неща, без същевременно да се отделят от корените си.

- Чувствате ли се еднакво комфортно във всички музикални жанрове?

- Мисля, че музиката сама избира жанра си и ние нямаме контрол върху нея. По-скоро се "настройваш" по нейния камертон и пееш това, което музиката изисква от теб.

- Звучи доста метафизично?

- Не съм сигурна, но вярвам, че пеенето - говоря за концертното пеене - има много силен заряд, силна вибрация, която те води. Не е така в студиото. То не е особено вдъхновяваща творческа среда. Отиваш в студио, след като вече си бил напълно отдаден на произведението, вложил си душа и сърце в него, и имаш много ясна, конкретна идея какво ще правиш там. За нещастие често усещам, че студийните ми изпълнения не са най-добрите ми изпълнения. Сътрудничеството между музикантите на сцената, подкрепата от публиката, цялото вълнение - това в студиото липсва.

- Какво освен пеенето на сцена ви вдъхновява?

- Може да те вдъхнови всяко нещо, което чуеш. Възможно е преди това да не си го харесвал, да не го разпознаеш веднага, но то да отключи нещо в теб и да те провокира да изследваш, да вървиш натам, където преди това не си бил. Мисля, че така работи вдъхновението. Извън музиката ме вдъхновява моята дъщеря. Обичам и природата. Живея на село, сред прекрасна градина. Всеки от нас има вътрешно духовно измерение, което го кара да намира около себе си нови причини да живее.

- Зная, че духовното и бог са много важни теми за вас.

- Да, искрено обичам бог. Но държа да подчертая, че нямам интерес към религията. Намирам я за плашеща и не мисля, че тя има много общо с бога. Религията е един крайно консервативен начин да упражняваш контрол върху хората, а също и да печелиш пари. Повече политика, отколкото вяра. Виждам, че и в религиозните среди има хора, които обичат бог. Просто институциите не могат да ме убедят. Техните послания не стигат до сърцето ми.

- В такъв случай навярно смятате, че музиката и изкуството изобщо са дар свише?

- Всичко, което имаме, е дар. Музиката е само едно от тези неща. Но по-важното е какво правим ние с дадените ни дарове. Всъщност мисля, че всички сме еднакво надарени и разликата помежду ни се състои в това как използваме дарбите си... Може другите да смятат, че имаш музикален талант, но те не виждат дългите часове труд, които стоят зад него; не виждат твоята страст към музиката, която те е карала да се развиваш. Така че всеки дар изисква много, много работа.

- Разкажете ни за сътрудничеството си с Ханс Цимер върху саундтрака на "Гладиатор"?

- Работата с Ханс е един от върховите моменти не само в кариерата, но и в целия ми живот. Той е толкова вещ в занаята си. В същото време е и много смел. Отваря вратата за експерименти и не се старае твърде стриктно да следи или да контролира нещата. Достатъчно е интелигентен, за да не ти казва какво да правиш: наясно е, че тогава ще започнеш прекалено много да мислиш и ще спреш да твориш; това са две различни неща.

- Филмът и саундтракът имаха огромен успех, как ви промени това?

- Със сигурност промени децата ми, защото спечелих пари, с които да ги пратя в университет. Навярно, ако не бях се захванала с този проект, днес те щяха да бъдат много различни хора. В материално отношение "Гладиатор" промени живота ми много. Казват, че успехът не променя това, което си; той променя колата ти. Сега имам по-добро студио, мога да избирам хората, с които работя - благодарна съм за тези придобивки. Но в същото време като творец успехът ти действа смиряващо. Пътят на музиканта не е лесен, понякога дори е извънредно труден. Всеки път, когато пристъпваш към ново произведение, те чака тежка задача с неясен край. Работата е удовлетворяваща несъмнено, но ако не уцелиш правилното време, място и хора, няма да постигнеш резултат. Понякога съм завършвала деня обляна в сълзи, че не искам да правя това и че резултатът не е каквото съм си представяла. Всъщност в 99 на сто от случаите не е, каквото съм си представяла.

- Работите ли все още с Брендън от "Дед кен денс"? Ще дочакаме ли нов проект на групата?

- Да, работим с Брендън от време на време. Експериментираме, изследваме. Работата ни с него е едно очакване "да видим какво ще излезе". Е, да видим какво ще излезе!

1
1278
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД