:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,299,428
Активни 137
Страници 422
За един ден 1,302,066
КУЛТУРА

„Балната зала” на съвременната българска литература

Яворов, Дебелянов и Йовков не са били най-популярни през своето време. Ценностите се наместват впоследствие
 
Изучаваните в средното ни училище матуритетни автори от Христо Ботев до Атанас Далчев, приемани като "твърди" класици, са само петнадесет. Ако прибавим и българските поети и писатели, които се изучават с определени творби в училището от първи до седми клас, общо стават около петдесетина. Става дума за близо стогодишен период. С повече имена се запознават студентите филолози в университетите.
Но една национална литература

не се състои само от класиката и шедьоврите си.

В националната литературна история имат място и много отлични поети, писатели и литератори, които са с несъмнен принос. Българската литературна класика съвсем не завършва с Димитър Димов и Атанас Далчев. Невъзможно е в следващите 60-70-80 години до наши дни да не са се появили автори с класическа и висока стойност, които ще заемат своето място след време.
В това е същността на поредицата ми от книги под заглавие "Подреждане на балната зала", от която излязоха вече 5 книги със студии за най-стойностните, според мен, имена от българската литература от така нареченото априлско поколение до младите. Заглавието на поредицата се опира на мисълта на първия български литературен критик и мой земляк, който казва, че "литературата не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти". Аз обаче го продължавам с допълнението: И комплименти, но за тия, които наистина ги заслужават.
Между литературна стойност и популярност съществува пълно разминаване. Никога най-стойностните за периода творци не са били най-популярните. За това има обективна причина и тя е естествена. Големите автори изпреварват времето си и трябва да мине време, докато се усвои художественият им опит, естетическият им опит. Ботев предвожда четниците на кораба "Радецки", но те пеят стихоплетствата на Стефан Стамболов от рода на "Не щеме ний богатство/ не щеме ний пари...",

а не познават гениалните творби на своя войвода.

За "Записки по българските въстания" тридесет години нищо не се знае, докато професор Александър Балабанов не изважда националния шедьовър, изтупва го от прахта и нарича Захари Стоянов "българският Тукидид". Ако някой си мисли, че Яворов, Дебелянов, Йовков и останалите са били най-популярните автори на своето време, много се лъже.
Освен това големите са единаци, живеят затворено, в голяма степен са си самодостатъчни. Трудно се съгласяват да се покажат по медии, вестници, списания. Предпочитат да се съсредоточат върху писането си, защото популярността е от ден до пладне. Докато по-второстепенните, третостепенни и т.н. автори са много по-шумни и кресливи, правят пищни премиери с фойерверки, което показва комплексите им. Литературните шарлатани много добре знаят това и го използват при всеки отдал им се случай. За съжаление им пригласят и някои, които се имат за литературни критици. Разбира се, че в последна сметка всичко "сътворено" от тях отлита в небитието, защото просто няма стойност. За тях в забележителната си книга "Почит към литературата" Иван Динков е записал убийственото: "В челата на всички посредствени писатели е вградена плоча, набраздена от едни и същи думи. Думите: "Докато съм жив, няма да умра!"
Често слушам като оправдание, че няма утвърдени литературнокритически критерии, че нещата са субективни и т.н. Подобни твърдения са абсолютно неприемливи за мен. Критерии има и те съществуват още от Омир вече почти 3 хилядолетия. И тези критерии са националната, европейската и световната литературна класика. Виждаме през столетията какво в последна сметка остава трайно във времето. И когато критиците съдим и оценяваме, когато използваме оценки и определения като "нов етап", "голям", "велик", "гениален" и т.н. за даден автор или творба, то трябва да ги съпоставим литературноаналитично именно с творби и автори от класическото наследство. Иначе висим във въздуха и остават само общите ни бомбастични приказки, които се пукат като сапунени мехури и пренадути балони, т.е. нищо не остава от писанията ни. А твърденията, че времето ще определи стойността на литературните творби и автори,

е по същество отказ от критиката.

Защото щом времето ще ги определи, няма нужда от текущи оценки. Наистина времето е крайният съдник, но когато използваме като критерии класическото наследство, рискът от грешни преценки силно намалява.
В своите книги от поредицата съм се стремял да прилагам именно тези критерии. Разбира се, рискът от грешки винаги съществува, винаги можеш нещо да пропуснеш, да не дооцениш, да не догледаш, но това си е за твоя сметка.
В петте книги от "Подреждане на балната зала" съм включил студии за поетите Славчо Красински, Петър Алипиев, Първан Стефанов, Иван Динков, Константин Павлов, Христо Фотев, Иван Цанев, Калина Ковачева, Георги Спасов, Борислав Геронтиев, Борис Христов, Надя Попова, Иван Теофилов, Андрей Германов, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Екатерина Йосифова, Валентина Радинска, Усин Керим, Калин Донков, Иван Методиев, Георги Борисов, Добромир Тонев, Георги Рупчев, Станка Пенчева, Миряна Башева, Магда Петканова и др., белетристите Никола Радев, Виктор Пасков, Георги Мишев, Здравка Евтимова, Деян Енев, Янко Станоев и критиците Георги Цанев, Милена Цанева, Светлозар Игов... Общо 47 автори.
Подреждането и последователността на имената е според подредбата им в книгите, но в никакъв случай

не според литературнокритическата ми оценка

и значението им за националната ни литература. Просто по стечение на обстоятелствата за някои автори студиите са написани по-късно. Авторите от по-старо поколение са само Магда Петканова и Славчо Красински. Включил съм ги, защото те наистина са позабравени, но с висока стойност, според мен. Разбира се, че трябва да се включат към тях Александър Геров, Иван Радоев, Иван Пейчев, Генчо Стоев, Васил Попов, Йордан Радичков... Освен това подреждането на имената в отделните книги е по хронологически признак - според възрастта.
Освен това поредицата ще има и продължения, в които ще бъдат включени и други автори, които заслужават и имат свое забележимо място в националната ни литература. Сред авторите от "Подреждане на балната зала" са и новите класици на националната ни литература, според мен. Личното ми убеждение и преценка е, че всички от включените в поредицата автори имат сериозно литературноисторическо значения и място в българската литературна история. Мисля, че в книгите няма случайни имена.
Длъжен съм категорично да подчертая, че изборът е напълно личен, не съм влагал каквито и да е извънлитературни съображения. Наистина с почти всички от авторите съм бил през годините в близки, а с някои много приятелски лични отношения. И тези ми приятелства са ми скъпи и необходими. Но то е било на базата на взаимното уважение към таланта на другия. Ако се окаже, че съм сгрешил, то ще е само за моя лична сметка.
6
1577
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
6
 Видими 
08 Юни 2018 22:25
А сега Яворов, Дебелянов и Йовков популярни ли са? Примерно, дали се издават в по-големи тиражи от Иван Динков? Като изключим, че навремето даскалиците, примерно, ни караха да си извадим в час по литература на чина изучаваното произведение, за да видят, че сме си го купили.
09 Юни 2018 07:36
Яворов, Дебелянов и Йовков не са били най-популярни през своето време. Ценностите се наместват впоследствие

И как да чете човек оттук нататък?
А кой е бил по-популярен "през тяхното време" - Гребенаров или някой друг от "Списък на българските гении"?
Тоа човек изобщо поразровил ли се е да попрочете какво значи класик, или разполага с някакви тогавашни рейтинги /кой ги е правил "през тяхното време" и къде да ги прочетем?/ и по тях строи казуса си?
09 Юни 2018 07:37
Впрочем ще се постарая да погледна и текста по-надолу...
09 Юни 2018 07:43
Погледнах.
Личното ми убеждение и преценка е, че всички от включените в поредицата автори имат сериозно литературноисторическо значения и място в българската литературна история.

Не си спомням някой някъде да е твърдял обратното, напротив, даденият по-горе в статията списък може да се допълни.
Кое налага тоз полемичен плам при това положение?
Каква е целта на този текст?
А тезата му?
А целевата група?
А откога класиците на една национална литература се определят от "Личното ми убеждение и преценка"? Това е въпрос на национален консенсус.
09 Юни 2018 10:33
националния шедьовър, изтупва го от прахта и нарича Захари Стоянов "българският Тукидид

Комунистите го лансираха, защото Захари беше самоограмотилсе прост овчар(браво). Посткомунистическите русофоби го лансират щото плювнал пламенно по Русия. Далеч по-стойностната книга по темата - " Миналото" - на Стоян Заимов, въобще не се познава.
09 Юни 2018 11:46
Заимов допълня Стоянов, на моменти си противоречат, но не е много смислено да се противопоставят запалянковски книгите на двамата.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД