:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,449,577
Активни 164
Страници 35,186
За един ден 1,302,066

Бронзовата абракадабра на Деянофф - оff

В София се молят невъзможният проект окончателно да се провали, след като авторът му охули България във Виена
СНИМКА:ИЛИЯНА КИРИЛОВА
3 май - най-сетне раздвижване на мястото, където е излят фундамент за Бронзовата къща.
Още откакто се заговори за нея, арт инсталацията "Бронзовата къща" предизвиква възторжени чувства главно у автора си - виенския художник от български произход Пламен Деянофф. Бронзовата къща трябваше да е нещо като гвоздей на българското европредседателство - съвместен проект между България и Австрия, нечувано монументална структура от бронз, която освен сама по себе си арт да бъде и място за изложби, концерти и други културни прояви. Цялата 2018 г. тя трябваше да радва не само софиянци, но едва ли не да се превърне във вход на европейските делегати към София.

Европредседателството вече е към края си, Бронзовата къща си остана на фаза "мираж". В началото на май кметът Йорданка Фандъкова и авторът Деянофф фанфарно представиха на австрийския президент Александър ван дер Белен няколко сглобени елемента от сградата и много снимки как точно трябва да изглежда тя. След това за почуда на публиката сглобените елементи отново бяха разглобени и дълги дни престояха на малка купчина зад ограденото пространство. След което изчезнаха. Преди да се появят отново, историята взе няколко изненадващи завоя, след които се наложи дори дипломатичното до скука общинско ръководство да смени тона и да постави ултиматум, който най-вероятно още днес ще доведе до логичен финал - Деянофф да си събере бронза. Как се стигна дотук?

За Бронзовата къща в София се заговори още в средата на миналата година. На снимки проектът е представян няколко пъти - на 7 юни с кратка презентация в австрийското посолство, от 12 юни до 9 юли - с изложба в Софийската градска художествена галерия, на 17 октомври - в НХГ, на 20 октомври - в Съюза на архитектите, на 25 октомври - в НБУ, на 6 ноември - в УАСГ, и т.н. Навсякъде за него се говореше като за "най-голямата скулптура в света, състояща се изцяло и само от 1000 ръчно отлети и обработени масивни бронзови елемента". Височината на сградата ту беше 14 метра, ту 12-13, а в крайна сметка според доклада към решението, с което я одобри Столичният общински съвет - 11 метра. Проектът бе добре облечен във внушения за българска връзка - от дърворезбите на Възраждането до Хрельовата кула на Рилския манастир.

Покрай тези главозамайващи твърдения, които според една публикация стреснали столичани, някак неосмислен остана детайлът, че Бронзовата къща не е "най-голямата скулптура в света" и не може да бъде. Защото никога не я е имало. Като идея тя съществува от поне 11 години и според представянето й в СГХГ "естествено еволюира в творчеството на Деянофф". "Това е неговият най-мащабен, най-известен и най-комплексен проект, в който участват много европейски музеи, фондации, галерии, колекционери, меценати и специалисти в сферата на съвременното изкуство, историята, архитектурата и урбанистиката", продължава тази презентация, която и до днес стои на сайта на галерията. В този анонс визуализацията на Бронзовата къща в центъра на София е представена сама по себе си като "най-новото произведение на Пламен Деянофф". Като събитие е представен и създаденият от Деянофф специален лимитиран тираж от постери, посветени на проекта. Както и изложените



корици на чужди списания,



публикували статии за Бронзовата къща.

Доколко и къде Бронзовата къща е напускала страниците на списанията и дали е била материализирана някъде, е трудно да се ориентира човек. В интервю на Деянофф пред българския сайт ArtSofia от края на октомври откриваме подробности за частична реализация на проекта - в Хамбург, където в продължение на половин година децата превърнали частично построената къща в художествена галерия и работилница на открито. "Децата рисуваха и подреждаха там своите първи изложби. Така както аз на 1 юни във Велико Търново правех моите първи изложби...", описва художникът. След което отново се впуска да говори за проекта си като за осъществен: "Също в Германия Бронзовата къща беше предоставена временно и като концертна зала. Тя е функционална, за да се влиза и излиза от нея, има прозорци и врати. Преди да достигнем до това решение, преминахме през много проекти - експериментирахме със стъклени стени, опитвахме със стълби и етажи. Масивната къща, съградена от хиляди тонове метал, е изградена от бронзови правоъгълни елементи, подобни на дърворезбите от възрожденските къщи, които напомнят дантела. Което всъщност създава усещане за лекота и прави къщата отворена и невидима. А когато тъмният бронз се освети, елементите заблестяват като златни".

Пред "Сега" Деянофф обясни, че Бронзовата къща е представяна на близо 100 изложби по света през последните 10 години, но в различни етапи на проекта. Мечтата му била да бъде изградена цялостно в България. За първи път тук щяла да бъде направена от бронз. Защо бронз? "За мен това е много интересен материал, класически и вечен. В наши дни той се използва предимно от скулпторите, но не и от архитектите. Това противопоставяне ми допадна. Винаги ме е впечатлявала вечността на този благороден материал и се радвам, че успях да създам такава огромна скулптура от него", разказва художникът пред БНР, отново преминавайки в паралелната вселена, където Бронзовата къща единствено съществува. А защо не бронз? "Тази играчка е прекалено изненадваща за мен. Да се издигне това нещо от бронз означава, че този автор никога не е правил нещо подобно преди



Може да се очаква срутване на инсталацията,



тъй като бронзът няма да издържи своята тежест", обясни скулпторът проф. Велислав Минеков.

Това не е новина за Деянофф. Той разказва следното пред ArtSofia: "Когато за първи път споделих намерението си с директора на музея за съвременно изкуство във Виена, той се опита да бъде любезен, но беше толкова невярващ, че направо ми каза: "Луд ли си? Няма да можеш да направиш такава къща от бронз". Разговарях и с архитекти, които след седмица също ми казаха, че това е невъзможно. Но не ми го казаха веднага. (Смее се.) После потърсих първите инженери. За мен моментът на началото бе, когато в една ранна сутрин - в 3-4 часа след полунощ, получих есемес от един инженер, който ми написа: "Мисля, че е възможно". Открил някаква сплав и не могъл да заспи от вълнение".

И все пак две правителства повярвали, че Бронзовата къща е възможна. Деянофф не за пръв път опитва да предложи проекта си на България. Първи с честта преди години се сдобива родният му град Велико Търново - там художникът предлага да я вдигне на Самоводската чаршия. Националният институт за недвижимо културно наследство дава негативно становище и проектът се проваля. 2018 г. се оказва идеална. ЕС я обявява за година на културното наследство, а България и Австрия си поделят председателството на ЕС. Така Бронзовата къща става официално предложение на Австрия към България във връзка с културното сътрудничество между двете страни по време на тяхното председателство. Председателството на България обаче започва, а суматохата около Бронзовата къща замира. На регулярните въпроси какво се случва с проекта, общината казва, че монтажът започва всеки момент, а всички подготвителни работи са извършени. Авторът обаче твърди, че общината бави подготовката на терена.

Монтажът най-сетне започна в началото на май. Оказа се само за пред австрийския президент. Пред "Сега" Деянофф коментира, че сглобените части са били



само за проба на майсторите



и затова после били изнесени. Монтажът щял да се извърши на друго място и след това произведението щяло да бъде върнато на площада.

Разходите по мащабния проект се делят от Австрия, Столичната община, спонсори и фондации, свързани с колекционери на Деянофф - в транспарантите са изредени 27 организации. Австрийската страна плаща транспорта на бронзовите елементи, а София - охраната, осветлението и изграждането на основата. До този момент общината е похарчила 95 111 лв., показва справка, предоставена на "Сега".

Докато от Столичната община са подготвяли терена за произведението, в края на март във Виена Деянофф е зает с друго. Това вероятно щеше да си остане незабелязано, ако художникът Петко Дурмана не го беше открил на сайта на Кунстхале, Виена, и пуснал в своя YouTube канал, а оттам да го подхване и "Площад Славейков". Става дума за разговор с куратора на музея Ванеса Йоан Мюлер пред публика, платила 2 евро вход. Пред виенчани Деянофф разказва как през последната година му се наложило да прави много презентации и да убеждава българските политици и население, че това, което прави, е изкуство. Думите му оставят ясно впечатление, че хората в България нямат представа от съвременно изкуство, както например в Германия и Китай, където никой не му задавал такива въпроси.

Деянофф разказва и как се опитвал да представи нещата по-монументални за пред българската общественост и затова



представял Бронзовата къща все по-висока



От метър на метър му хрумнало, че къщата вече прилича на кулата в Рилския манастир. Така се родила легендата, че от самото начало художникът е вдъхновен от Хрельовата кула.

"Това е толкова различно от тук, че няма как да се обясни. Като гледам снимките, си мисля, че може би работата е прекалено монументална. Но беше важно, защото иначе нямаше да се реализира. Там тече друга битка - колкото по-голям е обектът, толкова по-добре, колкото повече бронз, толкова по-лесно е за възприемане. Ако искате да реализирате проект в България, най-напред трябва да намерите език, на който хората да ви разберат", обяснява на публиката художникът. От обясненията му става ясно, че принципно монумент с такъв мащаб не се прави от бронз, но решил да го направи, тъй като българите обичали да се хвалят, че такъв е открит на територията на България още в древността.

И още разкази от перипетиите на неразбрания творец с българската културна общественост - "навсякъде хората викаха срещу мен, напускаха залата". На друго мнение обаче били политиците в парламента. След като в абсолютна тишина 30 минути обяснявал за проекта си, един от опозицията казал: "Трябва да кажа, уважаеми колеги, от 15 години съм в парламента, това е първият път, в който от 1 час сме на едно място и не сме се скарали". "Никой не беше против в парламента", казва Деянофф. Преди това той обяснява, че политиците, които познавал, смятали, че проектът му няма да бъде харесан, но изведнъж покрай българското председателство на Съвета на ЕС проявили интерес. Всъщност няма данни парламентът да се е занимавал с инсталацията на Деянофф.

Но във Виена той разказва на посетителите в Кунстхале как работи Столичната община. "От общината казаха - това беше много смешно - за да имаш проект в обществената среда, трябва да си минал през тези обществени прослушвания. Така че нашата стратегия е - правиш тези прослушвания, ние няма да правим реклама, така че никой няма да разбере за това. А ако някой обжалва, нека пише на осма страница, никой няма да го прочете. И така проектът може да мине". По думите му, когато е трябвало да обсъжда проекта си с политиците, по-младите му казали: "Знаеш ли, ще кажем, че е за една година." И отново Деянофф: "А аз казах, толкова много работа и усилия само за една година... Да, но знаеш ли, че иначе ще ти трябва обществен конкурс, който до нищо няма да доведе. Архитектите биха казали, за такава голяма скулптура ще ти трябват основи, а щом ти трябват основи, ще ти трябва и разрешително за строеж. И отново се стига до конкурс. Те така успяваха да заобиколят реда, като представяха проекта за нещо временно, а не постоянно. А едновременно, зад кулисите вече се подготвят нещата - ето тази инсталация е толкова добра, че може да остане по-дълго".

Според Деянофф политиците смятат, че дори да се направи конкурс за изграждане на галерия музей, "няма да получим нищо по-добро. Защо да го правим". От думите им станало ясно още, че ако бъде проведен конкурс, ще се появят проекти с български владетели и той няма да има шанс в него. "Използваха



всички трикове, за да не се проведе конкурс,



да се избегне запитването до народа и да мога аз да го направя без никакъв конкурс. Сам видях за какви невероятни интриги става въпрос", казва художникът.

Тези откровения най-сетне накараха и общината да погледне по-трезво на предложението София да се обзаведе с модерна сграда, отворена за "широката" публика (с размер 49 кв.м) и която да бъде сцена на концерти, театрални представления, изложби, конгреси и пр. Дни след като виенските изяви на твореца стигнаха България, екипът на Фандъкова обяви, че забавянето е "необяснимо и недопустимо", а авторът има срок да е готов със сглобяването на къщата преди последния ден на юни, за да бъде тя символ ако не на българското председателство, то на преминаването на председателството от България към Австрия. "Поставихме условие монтажът да приключи поне десетина дни преди края на юни. Работата трябва да започне в сряда (днес - б.р.)", казва Малина Едрева, председател на комисията по култура към СОС. Всяка седмица ще следим изпълнението на графика и ако то изостане, ще прекратим договора с фондацията, представляваща автора, предупреди тя.

И така - днес започва пореден епизод в тази бронзова епопея. Ако завърши с щастлив (за художника) край, за столичани остава успокоението, че според зам.-кмета Тодор Чобанов къщата ще престои в София до Коледа, след което трябва да бъде демонтирана. Що се отнася до това ще бъде ли харесана творбата, авторът Деянофф е спокоен: "Историята изобилства с примери, които показват, че първосигналната реакция "харесва ми - не ми харесва" не обуславя значението и дълготрайността на културното явление в изкуството... Кому са се харесали в началото на XX век нещата на Пикасо? Или абстракциите на Джаксън Полак? Това обаче са явления, изключително важни за развитието на изкуството. Подобни примери има и в архитектурата, и в литературата, и в музиката, и въобще във всички сфери на изкуството. В Западна Европа постоянно се протестира срещу различни театрални представления, но те си имат свой живот".
СНИМКА: БГНЕС
6 ноември 2017 г. - една от много дискусии на проекта. Деянофф е в средата.
 Като няма истинска Бронзова къща, и тази визуализация минава за арт.
СНИМКА:ИЛИЯНА КИРИЛОВА
Това май е всичко, което ще видим от "най-голямата скулптура на света". На преден план - Пламен Деянофф, Йорданка Фандъкова, президентът на Австрия Александър ван дер Белен.
СНИМКА: ИЛИЯНА КИРИЛОВА
12 юни - нищо не подсказва, че авторът Пламен Деянофф смята да спази графика на общината.
14
9201
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
12 Юни 2018 20:59
За първи път тук щяла да бъде направена от бронз. Защо бронз? "За мен това е много интересен материал, класически и вечен. В наши дни той се използва предимно от скулпторите, но не и от архитектите. Това противопоставяне ми допадна. Винаги ме е впечатлявала вечността на този благороден материал и се радвам, че успях да създам такава огромна скулптура от него", разказва художникът пред БНР, отново преминавайки в паралелната вселена, където Бронзовата къща единствено съществува.



- Но това... на нищо не ми прилича. Какъв е покрива?
- Какъв покрив! Това е въпросът. That is the question, както е казал джентълменът Хамлет.
.......
Един малък свят от стъкло, алуминий, бетон - моите любими материали.

.
Ще бъде жалко, ако проектът се провали - толково много суджук може да се окачи на инсталацията...
.
12 Юни 2018 20:59
Ми след като нищо не е правил толкова време без някой да забележи, а са забелязали, когато е дал интервю, може и да е прав.
12 Юни 2018 21:08
Хората са гледали как да му помогнат, а той им се присмива за това. Малко им е. Другия път да си подбират на кого помагат, още повече, че от австрийското интервю изглежда, че "творецът" е просто с отклонения.
12 Юни 2018 21:35
...... Васюкинци няма да дават никакви пари. Те ще по-лу-ча-ват! Всичко е извънредно просто. На турнира с участието на такива световноизвестни майстори ще се стекат любители на шахмата от целия свят. Стотици хиляди хора, материално осигурени хора, ще тръгнат за Васюки. Първо, речният транспорт не може да превози толкова много пътници. Следователно НКПС ще прокара железопътна магистрала Москва—Васюки. Това — едно. Второ — това са хотелите и небостъргачите за настаняване на гостите. Трето — повдигане на селското стопанство в радиус от хиляда километра: гостите трябва да бъдат продоволствувани със зеленчук, плодове, Хайвер, шоколадени бонбони. Дворецът, в който ще стане турнирът — четвърто. Пето — построяване на гараж за колите на гостите. За да бъдат предавани по целия свят сензационните резултати от турнира, ще се наложи да бъде построена свръхмощна радиостанция. Това — шесто. Сега относно железопътната магистрала Москва—Васюки. Няма съмнение, че тя не ще може да превози до Васюки всички желаещи. Оттука и нуждата от аеропорт „Голямо Васюки“ — редовно излитане на пътнически самолети и дирижабли за всички краища на света, включително Лос Анджелис и Мелбърн.

Ослепителни перспективи се разгърнаха .....


Докато има балъци ще има и комбинатори...
12 Юни 2018 21:38
Джаксън Полак? Това обаче са явления, изключително важни за развитието на изкуството.

Да, снобите, джендърите, масоните, тамплиерите имат силно влияние. След Великата финансова криза, леките пари се насочиха в области,където е невъзможно да се направи оценка на истинската стойност - изкуство и спорт. Купува се име, подпис, бренд. Играе се винаги на повишение. (Както при кризата.). Продаде се платно на Полак за 160 млн долара. 1.5 х 1 метър, намазано с масленозелена боя, по него преминало пиле с диария. Красота, импресия и експресия!
Да им имам самочувствието на тези галфони!
12 Юни 2018 22:06
100 хиляди лева дотук. А колко още? И защо - за да може поредният самозабравил се -офф да плюе срещу родината (бивша) си, срещу сънародниците (бивши) си? 100 хиляди лева, които можеха да се дадат за редица други неща. Кой знае колко по 100 хиляди са изтекли по подобни малоумни проекти?!?
По света, където има дворци, хората са направили паркове, градини - вижда се сградата, снимки, туй-онуй. Тук се натиска яко да се сложи някаква грозотия, която никой не желае. За да начеша нечие тъпо его...
12 Юни 2018 22:38
Направих грешката да изчета целия материал, посветен на едно Нищо. А казват, че навремето мавзолея бил построен за една седмица - с всичките му нива, галерии, зали...
12 Юни 2018 22:47
Облак, не знам още кой е Джаксън Полак (след малко ще науча), но аз през цялото време си мислех за Илън Мъск.
13 Юни 2018 02:46
деяноФФ - поредния преселник, този път новоизлюпен ариец, търсещ вниманието на биФшите си съплеменници и неразбиращ, защо предлаганото от него невероятно, световно, космическо "изкуство" не е добре прието. Няма и да разбере! Добре, че е ариец!
Хората са гледали как да му помогнат...
... опитвайки да заобиколят законите???
Разбирам!
Само да питам - "заобикалянето" на законите не е ли престъпление или зависи кой ги "заобикаля"?
Дано и ти разбираш!
13 Юни 2018 09:32
Хората са гледали как да му помогнат, а той им се присмива за това. Малко им е. Другия път да си подбират на кого помагат, още повече, че от австрийското интервю изглежда, че "творецът" е просто с отклонения.
Хората му помогнали като нарушили правилата и законите, които сами са писали. С право им се присмива. И наистина, следващия път трябва да намерят някой тарикат, за предпочитане местен, да надпишат 2-3 пъти сметките, да делнат надписаното и да се тупат доволни по джобовете.
13 Юни 2018 11:46
А казват, че навремето мавзолея бил построен за една седмица - с всичките му нива, галерии, зали...

Че защо да не го построят - правили са го майстори родени и изучени в капиталистическо Царство България.
13 Юни 2018 13:24
Че защо да не го построят - правили са го майстори родени и изучени в капиталистическо Царство България.
Явно е трябвало да се смени режима, за да разгърнат таланта си.
13 Юни 2018 13:55
как работи Столичната община. "От общината казаха - това беше много смешно - за да имаш проект в обществената среда, трябва да си минал през тези обществени прослушвания. Така че нашата стратегия е - правиш тези прослушвания, ние няма да правим реклама, така че никой няма да разбере за това. А ако някой обжалва, нека пише на осма страница, никой няма да го прочете. И така проектът може да мине"
Изобщо не лъже човекът. Описанието е вярно с оригинала -- точно по тази схема се действа в Столичната община. Да! Нарича се "Обществено обсъждане".
13 Юни 2018 15:16
Много интересно образователно четиво на тема как ловък шизофреник може да се храни богато и доволно цял живот с арт мистификации.
Остап Бендер ряпа да яде.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД