:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,375,770
Активни 142
Страници 1,369
За един ден 1,302,066

Българската анимация има слава, но си прогонва талантите

Наши майстори завоюват успехи, ала тези успехи не възраждат родната школа
 
"Приключенията на Чоко и Боко" на Румен Петков привлякоха и българските деца към изкуството на комикса. Сп."Дъга"



Българската анимация има световни успехи и до ден днешен във всички анимационни школи по света показват наши филми от златните ни години. Какво е останало от тях обаче и има ли възможности за значителен напредък и комерсиален успех, са въпроси, които си задават много хора в последно време.
Повод за нови питания са загубата на режисьора Румен Петков, който почина в началото на седмицата. Тя възбуди паметта на много българи и редица хора си спомниха с умиление за създадените от него филми - "Чоко и Боко", "Планетата на съкровищата" и впоследствие след заминаването си през 1993 година в САЩ - "Лабораторията на Декстър", "Джони Браво" и т.н. Въпреки че живееше в Лос Анджелис и преподаваше в "Калартс", през последните години при посещенията си в България той вземаше участие с майсторски класове и обучения като един от най-активните членове на БАНХА.
Късометражната му анимация "Женитба", която прави в съавторство със Слав Бакалов,

му носи "Златна палма" през 1985 година в Кан

В наши дни имаме твърде малко наши автори и анимационни филми с толкова сериозен международен успех и дори номинираният за Оскар "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев по-скоро не може да се нарече български. Въпреки че освен него имат участие още няколко българи - писателят Георги Господинов и авторът на музиката Никола Груев-Котарашки, авторът му дълги години не живее в България, а проектът е финансиран от Канада, Франция и Англия. За щастие успехът на филма даде възможност на Тео да представя свои идеи в България, като интерактивните си VR инсталации и няколко майсторски класа, събраха значителен интерес и публика. На един от тях той спомена за предстояща работа по филмови проекти в страната, за които търси екип, какъвто обаче дори автор от неговия ранг трудно може да събере и задържи днес.
Причината дори световноизвестни режисьори да не могат да намерят достатъчно хора е, че през комунизма езикът на анимацията и киното е впрегнат за нуждите на режима и благодарение на тези цели и международните успехи се оправдаваше финансирането и развиването на огромното анимационно студио в Бояна. Тогава около 1200 души произвеждаха над 65 авторски филма в най-добрите години на осемдесетте, имайки значителна свобода. В сравнение с наши дни, филмите с финансиране от НФЦ са под 15, работата е разпокъсана и бавна, като проектите са в най-различни посоки. Поради което твърде малко хора се задържат в кинопроизводството. Частно финансиране почти липсва, като тепърва се надяваме да имаме фондове, които да подпомагат проекти, както и банките да отпускат заеми с повече преференции за културни проекти.
От българските пълнометражни проекти, които излязоха през последните години с напълно частно финансиране,

е "Българ" на Неделчо Богданов

Филмът продължи успешния му онлайн сериал и е единствената анимация, която намери достатъчно публика, за да може да върне част от инвестициите. Въпреки че е между топ 20 на най-гледани български филми през прехода, недостатъчните приходи от прожекции в ограничения ни пазар принудиха автора му миналата година да направи пауза и за момента не се занимава с кино. За сравнение финансираните от НФЦ "Пук" на Анри Кулев и "Зоотроп" на братята Гелеви имат минимален комерсиален успех, както и почти никакъв фестивален. И трите филма използват твърде ограничено потенциала на съвременните технологии, най-малкото защото няма как за българския пазар да бъдат защитени бюджети, които да позволят събирането на нужния екип.
Разбира се, технологията на анимационното кино от миналото значително се промени и до голяма степен от изкуство на ръка с бои, целулоидни плаки и филмови камери почти всичко вече се създава дигитално. Българските продуценти като Zographic Film, Studio Zmei, Compote Collective от години работят на световно ниво, но изпитват сериозни трудности при представянето и намирането на финансиране за развитие на комерсиалните си проекти. Възможностите за това в страната са малко, като дори на Sofia Meetings, която е единствената пичинг сесия, за съжаление ориентирана основно към документални и игрални проекти. Хората, които да могат да оценят потенциала на един анимационен проект, не са в България и рядко идват в страната, главно

за фестивали като "Златен кукер" в София

и Фестивала на анимационното кино във Варна. И двата обаче страдат от хронична липса на финансиране и разбиране, че освен форуми за гледане те могат да бъдат място за срещи, обучения и представяне на проекти.
Въпреки наградите иновациите трудно намират път в образованието ни. Изключителното постижение на "Хаос Груп" с техническия "Оскар" за продукта им V-Ray за момента остава неразбрано в родината си. Все още тази технология, част от редица анимационни, кино- и гейм проекти, не се преподава официално в нито един български ВУЗ.
Надяваме се, че това ще стане наесен в Нов български университет, където за първи път тази година са закупени лицензи на програмата и с развитието на новия телевизионен център има възможност това да се случи час по-скоро.
Заедно с V-Ray обаче има нужда от пълно осъвременяване на образованието за нуждите на анимационната индустрия, което е с повече от 10 години зад нуждите й. Поради това, както и заради липсата на достатъчно хора, възможностите за растеж са силно ограничени, без значение от техниката. Друг проблем е, че на практика никой в България не обучава, още по-малко развива и подпомага анимационни продуценти, които имат нужда да работят с екипи още в първите години в университета. Специализирани студиа като Bubu Studio, BottleshipFX, Studio Sokerov рядко се захващат със собствени проекти, като вторична причина е и липсата на финансиране.
----каре---
Как е в Европа
Има няколко евродирективи, които дават насоки за развитието на анимационната индустрия, но те все още са трудно приложими в страната ни. Оценката на ниво държава и финансиращи организации продължава да бъде в посока дигитализация, предприемачество, зелени технологии, финтех компании.
Малко хора разбират, че анимационната индустрия съчетава предприемачество и дигителен бизнес в най-чиста форма, развива множество умения и дава значително по-големи възможности за успех от много други професии. Бъдещето е в младите още в училище.
През последните няколко години дори обикновени телефони и таблети дават сериозни възможности за работа. Един от най-награждаваните млади аниматори Димитър Димитров, който има над 40 световни награди, е рисувал голяма част от филмите си на телефон, използвайки писалка. Всичко това дава надежди за млади таланти, които обаче трябва да бъдат откривани и развивани рано - още в училище.
България е изключително малък пазар и няма анимационни проекти, които могат да бъдат устойчиви без международно съфинсиране или да намират полза и в други области извън културата. Анимацията не е екзотично изкуство и е напълно приложима в образованието, защото развива множество умения - работа в екип, творчески и дигитални. Тя привлича и задържа интереса на децата много повече от програмирането, математиката или други точни науки.
---
Надежда Славова е управител на АНИМАРТ ЕООД, директор на Международния фестивал на анимационния филм ЗЛАТЕН КУКЕР, председател на Българската асоциация на независимите художници и аниматори.
Николай Михайлов е аниматор и режисьор с над 20 години международен опит, преподавал в няколко университета. От 2016 година е директор по международни отношение на Българската асоциация на художниците и аниматорите "Пройко Пройков" (БАНХА).
2
1551
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
16 Юни 2018 00:34
Какво е "пичинг сесия"??
Иначе за Румен Петков сега разбирам че е починал - лека му пръст.
Чоко и Боко в Дъга бяха уникална поредица и ще се помни дълго.
16 Юни 2018 07:48
мрън мрън мрън

Правете хубави неща, правете ги за НАШАТА публика и българите ще ви се отплатят. Толкова време не схванахте, че не сте велики световни творци, които тъпите българи не разбират. Ама не, пак се дрънка на струната "искаме си соц финансиранетео, ама не искаме соца".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД