:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 391,807,329
Активни 173
Страници 37,028
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Лаченият чепик на договорката

Бойко Ламбовски
Подписването на договора за новото име на Македония е събитие, което ни дава рядък шанс да видим сблъсъка между националистическото с ефектните му митологеми и интеграционисткото с утилитарните му, когато е за добро, и конформистките, когато е за критика, пируети. Зоран Заев и Алексис Ципрас подписаха документ, който тепърва ще кара интерпретатори и анализатори да дискутират на воля. Ще ми се да обърнем внимание обаче върху факта, че с рядка последователност противниците на подписаното и в Гърция, и в Македония говорят



по един и същи начин



Те характеризират стореното като "национално предателство", "отстъпление от националните интереси", "поддаване на външен натиск". Двата основни типа отношение към случващото се в националните, пък и в световната политика неща, са налице тук. Гърция възприема името Македония като интегрална част от историческия фундамент на страната си; не толкоз като географско понятие. Докато македонците - като всяка "прясна" нация с неясно още бъдеще и спорно минало, възприемат своите топоси, имена и митове, наместили се и в чуждата история, като посегателство над "идентитетот". От гледна точка на гърците "Северна Македония" им се вижда вероятно както на нас би се виждала нововъзникнала държавица край България с името "Източна Тракия" или "Западна Шопия"*, примерно. А на македонците това "Северна" им се вижда като унизителна притурка към иначе така ясното и звучно име от една дума.

Пак ще кажа, че целта ми тук не е да предвиждам опасности от национален характер, за които толкоз говорят опозиционерите в двете съседни ни държави, но и наши политици също. Само ще вметна, че "Северна Македония" на някои гърци подсказва, че вероятно в нечии комшийски глави ще се появи образователната парадигма как има "свободна Северна Македония" но и "поробена Южна", да речем. Пък вероятно някога ще се появи и "поробена Източна", и - давай отначало.

Национализмът винаги се захранва не толкова отвътре, колкото отвън. От тази гледна точка най-добрият допинг за собствения национализъм е чуждият. Затова ми се ще да процитирам един македонски журналист, когото чух вчера и който беше поддръжник на подписването на договора. Говореше разумно, но каза съвсем простодушно нещо, което обикновено не се казва. И е прекрасна илюстрация на казаното по-горе. Та той отговори на въпрос няма ли опасност македонският национализъм да предяви териториални претенции към съседите си някога, горе-долу следното: че как да има: та Македония е военно и икономически много слаба...

Което идва да ни каже, и този човек, както и огромна част от населението на Балканите и Земята все още живее в слабонадеждния свят, в който не благата идея за планетарен хуманизъм, а парите и военната сила са основен гарант и за "идентитетот", и за добруването. Казано просто - имаш пари и сила, имаш и претенции. Нямаш - налягаш си парцалите.



Аз обаче сега ще сменя плочата,



като вкарам едни съвсем бразилски ритми. Румба или ча-ча, не знам, но допускам, че също са универсални, досущ като фразата за онова, което прави силата.

Малцина знаят, че има един бразилски писател, наречен Машадо де Асис. Той не е достатъчно известен у нас по простата причина, че е живял през XIX век. Нещо като техния Иван Вазов, но не е толкоз народен поет, колкото певец на по-вглъбен поглед към къде-къде по-разслоено социално общество от нашето тогава, па и сега. Та Машадо де Асис в книгата си "Дон Казмуро" (изд. "Факел") описва какво ли не, но и един гражданин, който се труди като чиновник в държавен департамент. Не щеш ли, гражданинът e турен по заместване за шеф на департамента за известно време, със съответната по-голяма заплата. Това променило битието му! Взел по време на празници да туря цяло печено прасенце на масата, да заема по-предно място в църквата, дори да обува - представете си - лачени обуща! Бил направо щастлив. Когато обаче след две години се върнал истинският началник от дългата командировка и си заел мястото, нашият герой бил съответно върнат на предишната позиция (както казват днес), с предишната заплата. Какво се случило? Ами този мил и смешен гражданин изпаднал в такава криза, че решил да се убие.

Въпросния хумористичен почти по гоголевски епизод го цитирам, за да покажа, че човеците полагат ценностните си приоритети в различни схеми. За едни националното величие е по-важно от индивидуалното и семейното добруване. Те смятат, че само националното величие може да обезпечи личните свободи и благоденствие. За други не само индивидуалното и семейното добруване са по-важни от националното величие, и тъкмо те в масов план работят за въпросното величие.

Смятам, че подписването на договора



е по-директен път към бъдещето



от иначе дълготрайния (като конфликта Израел-Палестина) друг път към бъдещето - неподписване и неприемане на компромиси. Тогава пак би се решил въпросът все някога, вероятно със сила.

Прекрасно, ще каже някой - а как стои въпросът с предателството, с героизма, със саможертвата?

Добре стои, ще кажа. Като в книгата "Еклесиаст". Тоест - има време за всичко. Има време за чети, има време и за лачени чепици. Трябва да можем и едното, и другото.

----

*Нека припомним, че един от асимилационните похвати на Югославия към българите в Цариброд и отвъд бе да ги признават не от "българска", а от т. нар. "шопска" националност. При първото си посещение там преди повече от четвърт век бях искрено изумен, когато говорещите ми се представяха като "Иванка Йованович или Стефан Петков - от шопската националност.
1
3036
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
19 Юни 2018 17:19
Докато не станем - Всяко село, със своя националност, няма да се куртулисат.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД