:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,265,618
Активни 181
Страници 213
За един ден 1,302,066

И консенсусът ни е абсолютно менте

Живеем заедно колкото да се скараме за Тръмп и Меркел. Важните въпроси - икономика, здравеопазване, образование... - не ни вълнуват
Ако някой ден ви напусне здравият разум и се заседите в Ганковото кафене, т.е. в социалните мрежи, бързо ще стигнете до извода, че ние повече не можем, а и не бива да живеем заедно. Там бързо ще откриете, че всеки българин е чиста проба културтрегер, личност с безгранично IQ, който има сакрална мисия - да ви светне за всичко важно в живота, за което вие, отломки безхаберни, хал хабер си нямате. Почти няма дебат, който да оформи две ясни тези - не, тук всеки дебат оформя n-на брой тези, като n е равно на броя на участниците в дебата - всеки е самостоятелна и гениална бойна единица. Пет минути престой в социалните мрежи биха опровергали теорията на проф. Георги Фотев, че у нас няма развит индивидуализъм, т.е. няма съзнание, че "аз" съм ценност.
Имам чувството, че някой насила ни държи тук - колкото да ни гледа сеира, докато се караме за Тръмп, Путин, Меркел, глобалното затопляне, Истанбулската конвенция и т.н. Станали сме по-толерантни, казва проф. Фотев. Не, едва се траем, виждам аз.
Грубо казано, тук

имаме единство по два въпроса

- първо, че държавата (не конкретно управление, за бога, не скачайте веднага) не води политика в интерес на хората, и второ - че от гласа на хората нищо не зависи (вижте само отношението към пряката демокрация и моментално ще ви стане ясно колко не вярваме в себе си). Всичко останало е хаотичен хор от гласове, които оформят не лагери, а само нетрайни коалиции по интереси.
Съчетани с онази характерна нашенска себедостатъчност, социалните мрежи бързо оказаха центробежно и атомизиращо действие. Т.е. населението бе готово да се метне в окопите, "Фейсбук" и "Туитър" само му помогнаха.
Освен ако трайно не е загубил връзка с реалността, участникът в дискусиите в социалните мрежи бързо би усетил, че е въвлечен в дебат, който не желае. Че върши нещо, което не иска. Че се намира с двата крака в прочутия парадокс "Абилийн":
Топла вечер нейде в Тексас. Тъстът и тъщата седят на верандата с младите съпрузи. Дядото се присеща нещо и измърморва: "Абе, що не отидем да хапнем нещо в Абилийн". Младата жена казва: "Ми, не е лошо", съпругът й я подкрепя с: "Ама дай да видим какво ще каже майка ти". Накрая и бабата се съгласява: "Отдавна не сме ходили".
Тръгват. Шофират по прашен, кофти път. Накрая стигат, хапват набързо някакъв буламач и четири часа по-късно, капнали, отново са на верандата. На никой не му е харесала разходката. Тъщата обяснява, че се е съгласила, щото другите трима били "за". Младият мъж казва, че се е съгласил заради жена си, тя пък казва - "да не съм луда да тръгна в тоя пек", "Предложих, щото видях, че ви е скучно", казал тъстът.
Всички уж вършат нещо заедно, както ние всички сме заедно в мрежата - нали сме "приятели", нали се "следваме". Всички обаче не са окей с това, което правят, точно така, както ние се дразним от дебата в мрежата. На пръв поглед става дума за консенсус, но това е абсолютно фалшив консенсус.

Защо се получава така?

Защото повечето от нас наистина смятат, че са абонати на истината. Тази мания не е проблем, по-лошото е, че хората смятат, че и останалите би трябвало да мислят като тях. Тези хора предполагат, че собствените им мнения, собствените им вярвания и страсти са по-широко разпространени, отколкото всички останали. Така те създават в себе си грешна представа, която не отговаря на нищо, включително и на статистиката. (Познавам едни хора, които мислят колко са велики 4 г., а като дойде време за избори, все се сблъскват челно с реалността. Това им държи влага 1-2 месеца, след което отново потъват в себедостатъчния си свят.)
Защо се случва така? Никой досега не е отговорил напълно задоволително на този въпрос. Предполага се, че всеки от нас има завишена самооценка (както мисля аз) или пък този феномен е вид защитен механизъм. Какъвто и да е отговорът - налице е фалшивата представа за консенсус, добра предпоставка за жесток спор и поле, върху което може да правим всичко това - социалните мрежи.
Проблемът е не липсата на допирни точки между нас, а

нежеланието ни да ги афишираме,

да ги търсим и в крайна сметка да решаваме проблемите. Всеки един, или поне огромното мнозинство, иска армията ни да има нови оръжия, пилотите да летят на сигурни самолети, а във ВМС да има надеждни кораби. Всеки иска, но кризата се задълбочава, защото по тези въпроси има информация, но няма сериозен дебат, няма решения. Всеки иска страната ни да е енергийно независима, а тя става все по-зависима. Всеки иска да няма война, но ние се сърдим на Путин, Тръмп, Меркел, едновременно. Бихме се сърдили и на Си Дзинпин, ако той ни знаеше къде сме.
Всички сме толерантни, но като се видим на живо или онлайн, веднага и с пълно право започваме да се обвиняваме в нетолерантност.
Да, проблемът не е в липсата на допирни точки между нас, а в нежеланието ни да ги търсим. Ние просто ги избягваме - затова се караме за Крим, Сирия и Северна Корея, но не за проблемите на Видин, Шипка и Слънчев бряг.
По дяволите, какъв Видин - ние не се караме за истински важните въпроси в тази страна - проблемите в икономиката, здравеопазването, политиката на доходите, образованието, престъпността... За тях не само не спорим, те са свалени въобще от дневния ред на дискусиите. За тези теми важи само една мисъл: "Така е било и така ще бъде". Но виж, за Тръмп, Путин и Меркел - тук всички спорят с настървение, все едно спорят за майка си и баща си.
Та, щом не обсъждаме важните неща, щом акцентираме на различията си - защо стоим още заедно?
10
1814
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
10
 Видими 
29 Юни 2018 13:22
Демокрацията без /лесни/ пари отвън значи апатия... значи 10-20% да източват от останалите 80-90%. Просто защото разходите при демокрацията са винаги повече от спечеленото.
29 Юни 2018 13:36
Говорим си за Тръм, Меркел.. Путин.. защото ако си говорим за България ще стигнем до нещо много неприятно - че всеки трябва да си плаща разходите.. обаче това противоречи на демокрацията. При демокрацията едни/работещи/ плащат удобствата на други/обикновено богати/.

Законно е 10-20% да притежават 80-90% от държавата и от доходите. Обаче данъци се събират по съвсем друг принцип. Помощите пък се раздават на едни абонирани - фирми, хора, общини. И всичко е законно.

Просто демокрацията без много, ама много пари отвън е начин да си унищожиш държавата.
29 Юни 2018 13:55
мик,

под коя статия си го написал това? щото като цъкна на заглавието, излиза матерал "Виктория Томова ще дебютира в основната схема на "Уимбълдън""
29 Юни 2018 13:57
хех

намерих статията през гугъл. Натисни тук
29 Юни 2018 17:55
Kak така имаме висока себеоценка, а постоянно ни натякват, че нямаме самочувствие в чужбина?
30 Юни 2018 08:47
(Познавам едни хора, които мислят колко са велики 4 г., а като дойде време за избори, все се сблъскват челно с реалността. Това им държи влага 1-2 месеца, след което отново потъват в себедостатъчния си свят.)

Да разбирам ли, че според уважаемия автор резултатите от изборите са критерий за величие? Бай Хой, Марешки, Патеричарите, дона Корлеона, Съпругът на президеншата - велики личности?
30 Юни 2018 10:09
Много добър анализ, браво Петьо, браво Цеков !
Само дето дипломатично си пропуснал настоящия форум, когато си писал за Ганковото кафене

ПП. Изглежда има голямо объркване и се коментират две различни статии плюс една трета за Виктория.
30 Юни 2018 10:19
Светът се управлява открай време или със сурова диктатура, или с демагогска демокрация. Няма демокрация, където няма пари, където няма колонии. Това са тъжни неща, но са истина.- Атанас Буров
30 Юни 2018 12:21
ние не се караме за истински важните въпроси в тази страна - проблемите в икономиката, здравеопазването, политиката на доходите, образованието, престъпността...

Въпреки търговската тайна (в икономиката), въпреки данъчната тайна (за доходите), въпреки следствената тайна (при престъпността), въпреки защитата на личните данни и натрапената политкоретност (под формата на атлантски ценности и джендър дееспособност), мисля, че спорим за важните неща и особено когато се обсъждат политиките на лидери с реална политическа власт. За съжаление, трудно стигаме до консенсус поради забулени в тайна начални данни, а когато стигнем, е доста сбъркан.
Ей на, има съседна дописка, в която се твърди, че за 3000 болни от хепатит са похарчени 69 млн. лв. Пет години по-рано за 2200 болни са похарчени 16 млн. лв. Обаче я няма най-важната информация - колко са оздравелите/починалите и защо броят на болните се увеличава (при смаляващ се брой на населението). При липсата на тази информация се вихрят предложения от “Дайта да дадем” до “Дайте да им вземем” (отпечатък-пръстов, печалба, доход, болница, Живот).
Вие, г-н Цеков какво ще предложите за “борбата с хепатита” (за здравеопазването)? Увеличаване на мигрантите-приносители? Повишаване на хигиената (стандарта на живота) или масова ваксинация с противогрипни ваксини (ваксини с недоказана или слаба ефективност за дълго време)? Защото, ако предложите повишаването на стандарта на живота, то това означава да се вдигнат данъците и доходите, което ще противоречи на либертастката реклама на държавата ни - ниски данъци и евтина (като за умрял) работна ръка.
И понеже я няма най-важната информация (лекарска тайна), никой няма идея за контрол. По-точно, пак се вихрят предложения за усвояване на средства за контролиране “движението на въздуха” вместо излекуването.
01 Юли 2018 12:20
Apolitichen
30 Юни 2018 12:21
Мнения: 9,747
От: Bulgaria

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД