:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,743,869
Активни 104
Страници 13,120
За един ден 1,302,066
ПАНАИР

В буйния талвег на бизнеса

Битакът като начин на мислене и вид достъпна икономическа активност не е родно изобретение. Нашият само е по-мизерен и по-мръсен
Снимки: Александър Михайлов
----

Цивилизацията ни иска да вкара търговията в строги и хигиенични рамки - както всичко останало. Но в самата ни цивилизация гъмжи от хора, които най мразят някой да се намесва и участва, когато си продават нещо един другиму. Па ако ще намесващият се да е данъчен инспектор, търговски закон, кметът Софиянски или дори Наша Цивилизация. От една страна, цивилизацията иска алъш-веришът да става като в "METRO" и "Била". От друга страна, животът, хеле у нас, търгува, както си иска.

Това се нарича битак и макар понякога да отстъпва и пада в боя за свобода, той не умира.

-----

Ако тръгнете от Университета по бул. "Васил Левски" към булевард "Сливница", ще се движите из баш сърцевината на растящата и нестарееща българска столица. Отляво ще ви се жлътнат подновените кубета на софийската забележителност - катедралния храм "Св. Ал. Невски". После ще минете покрай гордия и скромен паметник на Апостола Левски, а край него има и други забележителности. МЕИ-то ли не щеш, голямото кино "Сердика" ли не щеш, Журналистическия факултет ли не щеш, радио "Нет" ли не щеш... Сетне ще прекосите историческата улица "Дондуков" и след малко ще стигнете Сточна гара. Ще се надвесите любопитно от моста над Владайска река, а после ще се хързулите по едно сгодно място долу, в каменното й леговище.

Не че е задължително, но в някои отношения си струва.



Долу пак е София, само че малко по-инаква



Досами канала, по намирисващото му протежение, се е разпрострял малко странен пазар. Пазарите винаги са интересно място, но този таи в себе си една вълнуваща уникалност.

В него ни охрана има, ни тоалетни има, ни вода има, ни сергии има. Не личи това да му пречи.

Долу е пълно с народ, който, подвил крака под себе си, седи и си наблюдава стоката, разгърната или върху пешкир, или върху вестник, или направо така - на цимента. Евентуалните мющерии прекрачват през сиромашката номенклатура, гледат проницателно, пазарят се дълго и не бързат да бъркат в джоба. Стоката е много и разнообразна като артикул, но е ограничена като бройка; често си е уникат. И НЕ БЛЕСТИ ПРОСТАШКИ С НОВОСТ, както снобски се изразяваше идеологическият опонент на агента Емил Боев в един от романите на Богомил Райнов.

Стоката блести главно с цена - евтино може да намерите какво ли не, стига да не сте, такова,



роб на предразсъдъци откъм произход и хигиена...



Бизнесът върви с паници и чаши, ризи и панталони, самоделни реотани и други електрически уреди, ножове, отвертки, касетофончета, тръби от различен цол, вехти порносписания, стари и нови часовници, калъфки за възглавници, чорапи, пирони, хамути, телевизори, монети, китайски гащи и сутиени, походни легла, копчета, пръстени, герданчета и какво ли още не. Всъщност всичко и нищо се продава тук, което е основна същност на явлението битак.

На подстъпите към битака също е оживено.

Трийсетина метра под него, нагазили в канала със запретнати крачоли и поли, седем-осем роми и ромки бъркат из мръсната вода съсредоточено.

- Тия злато ли дирят тука, бе, дееба техната мама? - добродушно се чуди клиент, свършил с пазаруването и търсещ как да се измъкне от бетонния канал.

Чудя се и аз, докато един от "златотърсачите" вдига мрачен поглед към нас и изхвърля на брега нещо като стара платка от телевизор.

Оказа се, че вадят не злато, но пак е металическо - цветни метали. Водата, която тече отгоре, е пълна с какво ли не - ако трябва да се изброява,



е необходимо да повторим горния списък,



като допълним, че и отходните води на половин София също присъстват в потока.

- Барем не им ги е жега - завистливо процежда друг ром, подкарал за продан стара детска количка и компютърна клавиатура без кабел.

Завистта изобщо е такова нещо, че и в двореца, и на бунището все й е плодородно.

На два-три метра от първите продавачи двамина се облекчават в канала. За тяхна чест ще кажем, че го правят не нагло и демонстративно, а свенливо дали гръб на пазарното оживление. За чест пък на бизнесмените ще отбележим, че никой не подвиква просташки към пикаещите, нито се хили като зелник, а просто не им се обръща внимание.

Че къде в края на краищата да се изпикае човек, несвършил с пазарните ангажименти? И комуто под самия нос тече това, в което се вливат безбройните санитарни ручейчета на големия град?



- Пици, пици, по 50 стотинки!



През продавачи и купувачи ловко се промушва мургав младеж с тава на главата. В тавата има дебели тестени изделия, зачервени отгоре от тънък доматен слой.

Никой не се натрупва покрай походната пицария, никой не бърза да яде - работата още не е свършена.

Всъщност две неща знаех предварително, когато тръгвах към битака. Че стоките там са крадени и че това е пазар на извънредно бедни хора.

Първото вероятно е така само отчасти; второто е така почти напълно.

- Пици, пици, топли пици по 50 стотинки!

- Какво е това 50 стотинки, бе? Много искаш, ние да не сме баровци! - мъмри продавача дългокос и як мъж, клекнал пред богат и ръждив асортимент от електроуреди. - По 35 стотинки ша даваш пиците на нас, дето сме постоянни!

Очилат гражданин с пенсионерски вид се поспира пред дългокосия и дълго зяпа стоката му. Накрая взорът му все повече се концентрира върху дебела електрическа скара, опекла видимо много мръвка през дългата си служба.

- Колко я даваш скарата?

- Десет - отвръща търговецът. - Скара чудо - и работи! Ще я пробваме, ей го кабела къде е!

Около минута гражданинът мълчи и се въси недоверчиво, макар да му личи интересът към въпросната вещ.

- Четири лева давам.

- Четири са малко, бе! За екстра скара без пари гледаш да минеш!



Суджук ша печеш, паржола ша печеш, кифте ша печеш!



Под девет не става!

Гражданинът постоява, после леко се врътва и тръгва да си ходи.

- Ела, бе, ей, за 9 лева е без пари, бе! Пробваме я и си я носи дома, бе! Нагрява като циганска м... бе!

Гражданинът намусено се връща.

- 4,50 ще дам, горна граница ми е.

- Осем и петдесет ша дадеш, по-малко ми е на загуба! - гледа го с огнени взори дългокосият.

На осем и пет отминавам.

Един продава културен продукт. Върху старо платнище е наредил книги и касети. Съчетанието е странно - книгите са всякакви, преобладават сериозните, а касетите са порно, преобладават аналните. Богомил Нонев, Кнут Хамсун и Виктор Астафиев лежат редом с "Палавници отзад" и "Анални удоволствия".



Под самия мост има цял кон с каруца



Конят, неразпрегнат, стои и гледа безстрастно като министър на вътрешните работи. Долу е мрачно, почти тъмно, изобщо не се вижда кой какво е изложил. Въпреки това е пълно с народ. Намирисва някак много повече, вероятно вентилацията е нарушена, сам си се шегувам наум.

На излизане от другата страна съвсем леко ме докосва по лакътя младеж с черти на Токайто и празни ръце.

Изглеждам го въпросително.

Той бърка под дънковата си риза и вади нещо, което стиска в шепа. Застава така, че да не надничат чужди очи какво ми показва, и разтваря пръсти.

В ръката му жълтее масивен пръстен, видимо златен.

Поклащам глава отрицателно.

Той кима с разбиране и се отдалечава.



Не сме произнесли нито дума



Думи произнася много мургава ромка, седнала над скромни китайски потници, слипове и калъфки. Изникнал от другата страна на моста слабичък момък няма откъде да мине, прекрачва "сергията" и без да ще, или пък не съвсем без да ще, разбутва с джапанки бельото.

- Ей, мангал, къде стъпваш бе! Мръсен мангал! - кълне го тя.

Той се извръща и я изглежда лошо, изразителен като цялата многовековна и неясна история на циганите.

- Айде махай се бе, мангал мръсен! - избоботва дремещ до този момент край жената набит ром и онзи се отдалечава, тих като змия.

Интересно е.

Друг продава добре изглеждаща ваза.



- Много е за счупена! - агитира го мющерията.



- Не е счупена, къде е счупена - не пуска вазата от ръце продавачът.

- Ей там!

- Къде?

- Там!

- Не е счупена, къде е счупена?

Клиентът се протяга и забива пръст в дупка, широка поне 3 сантиметра под гърлото на вазата.

- Аа, счупена! За тия пари да не щеш нова да е? Това не е счупена, здрава е! Ще я извърнеш към стената!

Тръгвам нагоре. И в предмостията на същинския битак, до реката, пак е битак. До друга каруца с килимчета, над които тъжно е овесила муцуна дръглива кранта, спира прашно BMW. От него двамина изтътрузват телевизор. Курдисват го направо на земята. После единият отбръмчава, а другият кляка край телевизора. 53-сантиметровият Sony изглежда почти нов.

С превързана с мръсен бинт ръка, само в изпотен червен потник край телевизора се завърта дългунест персонаж.

- Колко го даваш?

- 150 - отвръща продавачът.

- Айде да го провериме на тока, 100 давам...

- 120 ми даваше един преди малко, не го дадох, та сега за 100. Не става!

И пазарлъкът потича.



---каре тук---

Битакът крие абсолютни изненади, може би затова е неизтребим





Любимо място е на колекционери - животът им е празен без тръпката от внезапното откритие. Неотдавна един антиквар - Александър Алексиев - дари на Националния исторически музей нож, за който твърди, че носи инициалите на Стефан Караджа. Купил го от цигани на битак. Експерти от НИМ обясниха, че ножът е тип овчарски, известен като караколак. "Не отричаме автентичността на оръжието, но поставяме под съмнение това, че той е бил собственост на Стефан Караджа", заявиха те. Въпреки това находката е ценна - от средата на XIX век - времето, когато Караджата е развивал своята дейност.

На него има инициали "С. К."



Битакът е и опасно място -



на малашевския преди две години уловиха търговец на взрив. Криминално проявеният тип спокойно продавал 10 метални цилиндъра, пълни с "Амонит 6".

Грозна картинка ставаха и още стават летните ни курорти през лятото. Сергия до сергия облепват плажните ивици като пиявици и превръщат местата в нещо не много по-различно от Владайската река при Сточна гара. Само няколко от северните ни курорти успяха да се справят с явлението, в което охотно се включваха и чужденци: главно поляци, руснаци и от кавказките републики.

Впрочем и в Полша биташката търговия кипи с размах.

Във Варшава до бивш стадион край Висла алъш-веришът е импозантен и заема огромна площ. Наскоро там направиха хайка и изловиха 270 търгуващи чужденци с нередовни документи за престой. Между тях главно граждани на бившия СССР, виетнамци, монголци, румънци и нигерийци, имаше и наши.



Този вид търгуване уви бие по родното производство



Вносът на безценица на тениски, анораци и бельо по левче бройката саботира българския текстил. Китайската продукция се внася по 2,01 долара за килограм. И се харчи усилено - къде поради бедността ни, къде поради липсата на защита на родните производители.

Те двете работи в крайна сметка са свързани.

Подобен тип търговия прави опити да навлезе и в изкуството. Една галерия наскоро обяви масова разпродажба на изкуство втора употреба. Картини, графики, фотографии и малка пластика, събирани от ателиетата на кюстендилски художници, бяха изложени от "Център АТА". Идеята е на група "АRT X3M", чието намерение им е продиктувано от максимата, че изкуството е форма на изразяване, а човек се изразява, играейки. Акцията имала за цел представянето на произведения на изкуството като масов продукт с комерсиална стойност, която се определя по различен начин. Според организаторите пърформансът премахвал бариерата уникат/масов продукт, както и психическата граница галерия/битпазар. Преодолявала се и традиционната представа за галерийно пространство, а неговите функции за експониране на "произведенията на изкуството" за определен кръг "ценители" се свеждали до предлагане на изкуството за всеобща употреба.

Хем е модерно решение, хем също на сиромашия мирише, струва се нам това обяснение.



Битакът се вихри и зад океана



Миналата година в Щатите дори купиха душа за 400 долара, макар и на виртуалния пазар. 27-годишният Адам Бъртъл от Сиатъл предложи на търг по Интернет собствената си душа. Желаещите да се сдобият с нея бяха готови да платят от 6 до 400 долара. Най-голямата сума даде жена.

Как ли си ползва придобивката, не знаем, липсват сведения.

Един тип пък забогатя с 10 400 долара, защото успял да купи запис с интервю на "Бийтълс" от 1964 г. Взел го само за 5 долара на битак в Лос Анжелис, а после го обявил за продажба онлайн.

Дали цивилизацията ще сбори битака, или ще си станат образ и подобие, е трудно да кажем.

Аз гласувам за второто.
 
Не може непрекъснато да се търгува, човек се уморява.
 
В крайна сметка тези хора съответстват на термина "пазарна икономика" донякъде.
 
С нещо автентично от "Бийтълс", открито на забутана сергия, може наистина да се забогатее.
 
В реката се разхлаждат, пикаят, търсят вторични суровини. Може София да няма голяма река, но каквото има, е полифункционално.
 
Китайските стоки завладяват и магазини, и битаци.
3
1595
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
12 Юли 2003 12:48
Най му харесвам на Ламбовски репортажите.
Май тук му е силата.
12 Юли 2003 20:02


Нещо не мога да му разбера на този човечец статията - иска ли да има този тип у нас или не? По мое скромно мнение /виждал съм битаците в почти всички европейски страни, плюс и някои извън Европа/ смисъла и философията на нашия битак не се различават коренно от европейските си събратя - просто разликата е в условията, които създава институцията "държава" за практическото осъществяване на покупко/продажбите на т.н. пазар на въшката, фли маркет и прочие.
13 Юли 2003 11:49

flea-market - битпазар
flea - бълха
Извинявай ако съм досаден, прав си по същината
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД