:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,993,440
Активни 137
Страници 15,123
За един ден 1,302,066
Политекзотика

Най-старата република в Европа е двуглава

В основаното през 301 г. Сан Марино традициите си остават онова, което бяха - и дуото капитан-регенти, подменяни на всеки 6 месеца, и "Гран при" на Формула 1
Ако републиканците от всички страни решат да се съединят по примера на пролетариите, те имат поне един непоклатим символ, около който да го сторят - основаната през 301 г. република Сан Марино, най-старата в Европа, успяла да запази и до днес уникално демократичната си републиканска форма на управление. А тя е двуглава. Де факто начело на кукленската държавица, разпростряла се едва на 61 кв. км и заобиколена отвсякъде с територията на Италия, стоят едновременно двама капитан-регенти, подменяни на всеки 6 месеца от местния 60-членен парламент (Голям генерален съвет). Хем и двамата се дебнат един друг да не сбъркат нещо, хем за 6 месеца нямат и време да се изкушат от криви стъпки. Вековните изпитания са калили модела и като универсално средство срещу разяждащата други близки и далечни земи корупция.

-------------------------------

Сан Марино от край време си има и втори пояс за защита от самозабравили се управници - т.нар. Аренго. Това е асамблея, в която са представени главите на всички санмарински семейства. Някога именно Аренго осъществявало върховната власт в републиката. В по-нови времена то отстъпило същинското управление на парламентарната форма (изборите са на всеки 5 години), но си запазило правото да модифицира основния закон - Статута на републиката, и да внася петиции от името на народа. Втората функция се упражнява особено дейно. Капитан-регентите получават комплекти с такива петиции всяка първа неделя след 1 октмоври и след 1 април - датите, на които се превърта 6-месечният им мандат. Петициите задължително трябва да бъдат разгледани в течение на новото половингодишно управление.

Капитан-регентите са



едновременно и държавни, и правителствени глави.



Те ръководят същинската изпълнителна власт, която се осъществява от Държавен конгрес. В неговия състав влизат трима секретари и седем депутати с ранг на министри. Секретарите са по външнополитическите въпроси; по вътрешните работи и гражданската отбрана; по финансите, бюджета, програмирането, информатиката, филателията и нумизматиката. Седемте останали министерства са по образованието, културата и правораздаването; по територията, околната среда и селското стопанство; по здравеопазването и социалното осигуряване; по търговията, промишлеността и отношенията с местните комитети; по пощите, транспорта, туризма и спорта; по промишлеността и занаятите; по труда и кооперацията.

Съдебната власт се осъществява от т.нар. комисари по административните, гражданските и наказателните дела. Ролята на висш съдебен съвет изпълнява Съветът на 12-те, избиран от Големия генерален съвет (парламента) също за 5-годишен срок.

Територията на Сан Марино е разделена на 9 града, които съвпадат с



9-те замъка, издигнати още през средните векове.



Всеки замък се управлява от капитан и Спомагателен комитет, избирани за две години.

Републиката си има и армия - Обединени доброволни военни корпуси, които със своите 75 души играят единствено ритуална роля в местните паради и празници. Не съществува задължителна военна повинност, но всички граждани на възраст от 16 до 55 г. могат да бъдат призовани в армията в случай на нужда от защита на отечеството.

Съставът и задачите на Обединените доброволни корпуси са доста колоритни. Обединената рота на милицията взема участие в официалните церемонии и си сътрудничи с другите части при поддържане на реда. Почетната гвардия, наричана също Благородна, е декоративно гвардейско допълнение към представителните функции на капитан-регентите и на Големия генерален съвет. Крепостната гвардия си има дори артилерия и пази Двореца на правителството. Жандармерията е полицейски корпус, поддържащ реда. Гражданската полиция пък е съставена на доброволен принцип от редови санмаринци и се занимава с контрол и охрана на търговските и туристическите обекти.

В момента - след изборите през 2001 г. - в Сан Марино управлява



коалиция от християндемократи и социалисти.



В 60-членния Голям генерален съвет те имат мнозинство от 40 места. Другите партии са на демократите (12 депутати), Народен алианс на демократичните санмаринци за републиката (5 депутати), комунистите (2 депутати), Национален санмарински алианс (1 депутат).

Непосредствено след Втората световна война разположението на политическите сили в Сан Марино е било доста по-различно и силно се е влияело от ситуацията в заобикалящата го отвсякъде Италия. През 1945 г. в древната република - също както и в Рим - на власт идват комунистите, които удържат властта чак до 1957 г. Тогава обаче надделялата в Италия десница спретва блокада на напълно зависимата от италианските пътища, летища и пристанища държавица. Извършен е нещо като държавен преврат и властта в Сан Марино преминава към християндемократите. Парадоксът е, че такава партия във вдъхновилата обрата Италия вече няма, а в Сан Марино тя все още е управляваща. Може би това се дължи и на дълбоките християнски корени на кукленската република, на които тя дължи самото си съществуване.

Според легендата Сан Марино е основана от



далматинския каменоделец Марино,



който бил един от първите християни на Апенините. Той пристигнал в началото на 4-и век, за да участва в строежа на пристанището в Римини, но бил подложен на гонения от тогавашния местен владетел и все още езичник Диоклециан. Бягайки от преследванията, през 301 г. Марино се скрил в пещерите на скалистата планина Титано и основал там християнска община. Славата му бързо се разнесла, към него се присъединили и други, повярвали в новата тогава религия. Епископът на Римини Гауденцио посветил Марино в сана на дякон, а покръстената римска патриция Феличисима му дарила цялата планина Титано. Още приживе Марино бил провъзгласен за светец. Оттам дошло и името на сформиралата се около християнската му община държавица - Сан Марино.

Миниатюрната република успява да устои на средновековните набези на съседни феодали и да запази независимостта си с подкрепата на папската власт. От 1243 г. е въведена управленската система с двамата капитан-регенти, доказваща ефективността си и днес.



Два пъти Сан Марино е било под чужда окупация



- през 1503 г., когато го завзема Цезар Борджия, и през 1739 г., когато републиката ляга на сърцето на кардинал Джулио Алберони. Първият път нещата се оправят по естествен път - със смъртта на Цезар Борджия. Вторият път санмаринците прилагат гражданско неподчинение в комбинация с оплакване до папата. Нахалният кардинал е насметен от Ватикана, а на Сан Марино е върната независимостта.

През 1797 г. Наполеон прави опит да подкупи републиката на своя страна с обещания за нови територии, но жителите й му отказват, защото собствените им земи им стигали. През 1849 г. обаче те не отказват да приютят притиснатия от три армии Гарибалди. През 1861 г. Линкълн пише до санмаринците: "Вашите владения може и да са малки, но държавата ви е една от най-достойните в света."

Днес славата на най-старата европейска република се носи из света главно благодарение на състезанията за "Гран при Сан Марино" от Формула 1, които се провеждат на италианската писта "Имола" до Римини. Тази година надпреварата премина под знака на личната трагедия на двама от най-бляскавите й участници - братята Михаел и Ралф Шумахер. Насред състезанието те изгубиха майка си, която бяха оставили в кома в родния си Кьолн. Независимо от мъката Михаел Шумахер успя да грабне "Гран при на Сан Марино" броени часове по-късно. Някои казват, че му е помогнал неогъващият се дух на санмаринци, за които традициите си остават онова, което бяха.
1368
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД